РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. ХАСКОВО, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. Д.
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.
КРАСИМИР Д. Д.
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Д. С.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600452 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 35 от 13.07.2022 г., постановена по НОХД № 433/2022
г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия Т. Д. Н. със снета по делото
самоличност за виновен в това, че на 14.03.2022 г. в град Х. управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил, марка Фолксваген, модел Пасат,
с рег. № ******* след употреба на наркотично вещество – метамфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство – „Дрегер Дръг Тест
5000“ – „Drager Drug Test 5000“ с фабр. № ARJM 0048, като деянието е
извършено повторно, поради което и на основание чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр.
чл. 28, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“
режим, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 700
лева. С присъдата съдът на основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 37, т.
7 НК, е наложил на подсъдимия наказание лишаване от правото да управлява
МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия, адв. Д., с
наведени доводи, че същата се явява неправилна поради нарушение на
материалния закон. Отправя се искане присъдата да бъде изменена, като
1
подсъдимият бъде признат за виновен по чл. 343б, ал. 3 НК и бъде оправдан
по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл.
28, ал. 1 НК, като се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и му се наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение да
бъде отложено за срок от 3 години, както и да се намали наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“, като за същото бъде определен срок
от 1 година. Алтернативно се отправя искане, ако съдът намери, че правилно
е определена правната квалификация на деянието, да бъде намалено
наказанието „лишаване от свобода“ до законно предвидения минимум.
В с.з. защитникът адв. Д. поддържа доводите в жалбата. В подкрепа
на това изтъква, че подсъдимият е с постоянна месторабота и с добри
характеристични данни. По отношение на предходните му осъждания се
посочва, че единствено поради факта, че не е изминал срок от 1 година от
плащането на наложена му глоба все още не е реабилитиран по право. Във
връзка с неговото процесуално поведение се отбелязва, че подсъдимият е
признал вината си. Допълнително се отбелязва, че подсъдимият Н. се грижи
за своите родители, отскоро живее с друго лице на семейни начала и ако
присъдата му бъде намалена, неговият работодател е поел ангажимент да го
пусне в неплатен отпуск за евентуалния престой в местата за лишаване от
свобода.
В своя защита подсъдимият Н. се придържа към казаното от
защитника му и моли за максимално намаляване на присъдата. Акцентира
върху опасенията си да не загуби своята работа и добавя, че се забавил много
с плащането на предишната му глоба именно поради липсата на трудова
заетост по време на пандемията и много трудно успял да си намери
настоящата работа. В последната си дума отправя искане за справедливо
решение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заявява, че
жалбата е неоснователна, не следва да се уважава искането за налагане на
наказание при условията на чл. 66 НК, а присъдата е правилна и следва да
бъде потвърдена.
В хода на въззивното производство пред Окръжен съд – Хасково не
са събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд взе предвид депозираната въззивна жалба,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери
изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на
обжалвания акт, като с оглед на обстоятелството, че производството пред
районния съд е преминало по реда на чл. 371, т. 2 НПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 14.03.2022 г. в град Х. подсъдимият Т. Н. управлявал лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *******. На същата дата
свидетелите Р. Т. и И. М. – служители на РУ – Хасково като ****** ********
№ *** изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред
2
и превенция на престъпленията за времето от 19:00 часа на 14.03.2022 г. до
07:00 часа на 15.03.2022 г. Около 21:25 часа в района на ж.к. Б. в близост до
№ * полицейските служители спрели за проверка лекия автомобил,
управляван от подсъдимия Н.. На предна дясна седалка пътувала
свидетелката Ц. Ж., която била и собственик на автомобила. Поведението на
Н. като водач на лекия автомобил се сторило съмнително на полицейските
служители, тъй като той бил видимо притеснен и се държал неадекватно.
Това дало основание на двамата полицаи да отведат подсъдимия Н. в сградата
на РУ – Хасково и в 22:41 часа същият бил тестван по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер – Dräger Drug Test 5000“, с фабричен номер
ARJM 0048 за употреба на наркотични вещества от свидетеля К. К. – ******
********* в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково. Техническото средство
отчело наличие на наркотично вещество – метамфетамин. Отчетените
показания били показани на подсъдимия, след което му бил издаден и връчен
срещу подпис талон за медицинско изследване сер. № 110014 за явяване в
„Спешно отделение“ при МБАЛ – Хасково. Полицейските служители
съпроводили подсъдимия Н. до лечебното заведение, където той бил
медицински освидетелстван, но отказал да даде кръв за изследване. Неговият
отказ бил отразен в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
След приключване на проверката свидетелят К. съставил на
подсъдимия АУАН от 14.03.2022 г., серия GA сериен № 535531 за
допуснатите от него нарушения на Закона за движение по пътищата. Н.
подписал акта за установяване на административно нарушение без
възражения. Със заповед за прилагане на ПАМ № 1970з – 310/14.03.2022 г. на
подсъдимия бил отнето свидетелството за управление на МПС. Със заповед
№ 1970зз – 95/14.03.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР подсъдимият
бил задържан за срок до 24 часа в РУ – Хасково.
Установено е, че е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло
в сила определение за одобряване на споразумение № 239/06.12.2018 г. на
НОХД № 1640/2018 г. по описа на РС – Хасково, с което на подсъдимия е
наложена глоба в размер на 450 лв. Образувано е изпълнително дело №
36/2019 г. по описа на СИС при РС – Хасково. Извършени са изпълнителни
действия, изразяващи се в налагане на запор на МПС – „Мерцедес Ц230“ с
рег. № *******, собственост на подсъдимия Н.. Задълженията по
изпълнителното дело са погасени по банков път с платежно нареждане от
18.06.2021 г. и на 26.04.2022 г. е издадено разпореждане на съдебния
изпълнител за приключване на изпълнителното дело.
От приетата по делото справка за съдимост районният съд е
констатирал, че подсъдимият Н. е осъждан преди това с одобрено
споразумение по НОХД № 1640/2018 г., с което е признат за виновен в това,
че на 26.10.2018 г. в град Х. е управлявал МПС – лек автомобил, след
употреба на наркотични вещества – метаамфетамин, установено по
3
надлежния ред, с техническо средство „Дрегер“, представляващо
престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца и наказание „глоба“ в размер на
450 лв. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. Допълнително е
наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7
месеца.
Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
Окръжен съд – Хасково възприе въз основа на събраните по делото
доказателства, подробно описани и в обжалваната присъда – показанията на
свидетелите И. М., Р. Т., К. К., Ц. Ж.; АУАН от 14.03.2022 г., серия GA, сер.
№ 535531; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози; талон за медицинско изследване сер. № 110014;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества; протокол за отчетени
показания на техническо средство „Дрегер – Drager Drug Test 5000“ с
фабричен номер ARJM 0048; справка за съдимост; характеристична справка;
справка за нарушител/водач; заповед за прилагане на ПАМ № 1970з –
310/14.03.2022 г.; протокол за сервизна проверка на „Дрегер – Drager Drug
Test 5000“ с фабричен номер ARJM 0048; заповед за задържане на лице №
1970зз – 95/14.03.2022 г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; справка от РС – Хасково с изх. № 2685/26.04.2022 г.;
надлежно заверено копие от изп.д. № 36/2019 г. по описа на СИС при РС –
Хасково. Самопризнанието на подсъдимия Н., дадено в с.з. от 10.06.2022 г. по
реда на чл. 371, т. 2 НПК, се подкрепя изцяло от така изброените
доказателства.
В този смисъл и като се има предвид процесуалния ред, по който е
преминало първоинстанционното производство не се констатират различия в
установената от районния съд и настоящата съдебна инстанция фактическа
обстановка. Събраният доказателствен материал е безпротиворечив и
убедителен.
Свидетелите М., Т. и К. в качеството си на полицейски служители
потвърждават обстоятелствата, при които е била извършена проверката,
последователността в действията им, както и поведението на подсъдимия,
изразяващо се в отказ да даде кръвна проба за изследване. Не са събрани
други доказателства, които да оборват техните показания и същите следва да
бъдат кредитирани като достатъчно обективни за установяване на
обстоятелствата по случая.
Показанията на свидетелката Ц. Ж. също не внасят съмнения във
фактическите изводи по случая. Като собственик на лекия автомобил, тя е
предоставила неговото управление на подсъдимия Н., но от описанието на
действията й на процесната дата, когато е извършена полицейската проверка,
не могат да се извлекат данни, които да опровергават обвинителната теза.
4
Установява се, че именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил на
свидетелката Ж. Извършените от полицейските служители действия по
тестване с дрегер за употреба на наркотични вещества се потвърждават от
показанията на свидетелката. Тя не излага други данни, които да са в
противовес на изложеното от полицейските служители във връзка с
извършената проверка на водача.
Доказателствената стойност на свидетелските показания е
подкрепена и от приложените писмени доказателства, свързани с
установяване на констатираното нарушение и поведението на подсъдимия. По
този начин е очертана доказателствена съвкупност, която е еднопосочна и
безпротиворечива. Районният съд правилно е кредитирал тези доказателства в
мотивите към обжалвания съдебен акт.
В АУАН, подписан от нарушителя, изрично е посочено, че няма
възражения. За характера на процесното престъпление по надлежния ред са
установени момента на проверката и факта на управление на МПС по начин,
който е достатъчен за отразяване на съставомерните признаци на деянието. В
този смисъл, времето, мястото и авторството на деянието са изяснени в пълен
обем, а подсъдимият е имал възможност да упражни правото си на защита
изцяло и пълноценно.
За установяване наличието на наркотични вещества е приложена
процедурата, разписана в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., като според
настоящия съдебен състав същата е спазена и не страда от допуснати
пропуски, които да опорочават медицинските констатации. От изготвените
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества,
талон и протокол за медицинско изследване категорично се установява кое
лице е подложено на тест, кога и какъв е резултата от него. Използваното
техническо устройство Drugtest 5000 с идентификационен номер ARJM - 0048
е със срок на валидност 12 месеца и е бил годен към датата на проверката.
Положителният резултат от него е бил доведен до знанието на подсъдимия,
след това полицейските служители са му разяснили възможностите за
проверка на установеното с дрегера чрез предоставянето на биологичен
материал, за което е издаден и талон за изследване.
Дежурният лекар д-р А. Н. е попълнил протокола за медицинско
изследване като е записал, че подсъдимият Н. отрича да е употребявал
наркотични вещества или техни аналози, както и че „лицето отказва да даде
кръв и урина за наркотични вещества“. Последното е нормативно гарантирано
право на проверявания, а при отказ да се възползва от така предоставената му
законова възможност той остава обвързан с установеното от техническото
средство. По този начин е безспорно установено не само извършената
проверка с годно техническо средство и приемането на резултата от
проверявания водач, но и отказа му на малко по-късен етап да даде кръв за
изследване. Доколкото подсъдимият Н. не е оспорил данните от полевия тест,
следва да се приеме, че релевантно за делото е установения с него резултат, а
5
с отказа за предоставяне на биологичен материал, подсъдимият сам се е
поставил в невъзможност за оспорване на резултата от теста, респ. се е
съгласил с него.
Въз основа на така проведения доказателствен анализ въззивната
инстанция намира за логични и обосновани изводите на районния съд, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Н. е извършил деянието, в което
е бил обвинен, като на 14.03.2022 г. в гр. Х. управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №
******* след употреба на наркотично вещество – „метафметамин“,
установено по надлежния ред с техническо средство – „Дрегер Дръг Тест
5000“ – Drager Drug Test 5000 с фабр. № ARJM 0048, като деянието е
извършено повторно с одобрено споразумение № 239/06.12.2018 г. по НОХД
№ 1640/2018 г., влязло в сила на 06.12.2018 г. - представляващо престъпление
по чл. 343б, ал. 4 във вр. ал. 3 от НК, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Наличието на
всички съставомерни елементи от състава на посоченото престъпление са
безспорно установени по делото.
От обективна страна деецът е заловен да управлява МПС след
употреба на наркотично вещество метафметамин, установено по предвидения
в приложимата Наредба начин, което е достатъчно за ангажиране на
наказателната му отговорност.
От субективна страна е налице пряк умисъл, който се извежда от
поведението на дееца, тъй като същият е съзнавал общественоопасния
характер на управление на процесното МПС след като е употребил забранено
от закона наркотично вещество, и е предвиждал общественоопасните
последици от деянието, но въпреки това е пристъпил към неговото
извършване.
Въззивната инстанция не споделя доводите на защитника, изложени
във въззивната жалба за преквалификация на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК и
оправдаване на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение по
чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК. Съдът не намира основание за
преквалификация на деянието, доколкото е налице обективния признак на
повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК – подсъдимият Н. е извършил
деянието след като е бил осъден въз основа на одобрено споразумение за
същото престъпление, квалифицирано първия път по чл. 343б, ал. 3 НК.
Правилно районният съд е приел, че в случая е неприложим института на
реабилитацията и изложените разсъждения в тази насока изцяло се споделят
от настоящия съдебен състав. Доколкото по първото осъждане, освен
наказанието „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 НК е наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба“,
за изясняване на въпроса за изпълнението на последното, е било служебно
изискано копие от цялото изпълнително производство по изп.д. № 36/2019 г.
по описа на СИС при РС – Хасково. Поради пълно издължаване на
подсъдимия и заплащане на наложената глоба изпълнителното производство
6
е приключено, за което той е уведомен на 09.05.2022 г. В двуседмичен срок
разпореждането за приключване на изпълнителното дело не е обжалвано и е
влязло в сила на 23.05.2022 г. Съгласно указанията, дадени в ТР № 2/2017 г.
на ОСНК, ВКС и във връзка с приложението на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК. С оглед
датата на извършване на настоящото деяние е очевидно, че не са налице
предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК – да е изтекъл срок от една година от
изпълнение на наказанието, в който да не е извършено друго престъпление от
общ характер.
Съдът не установи нарушение на материалния закон при
постановяване на присъдата, както се поддържа във въззивната жалба.
Налице са всички съставомерни признаци на деянието и те са правилно
установени от районния съд, до каквито аналогични изводи достига и
въззивната инстанция, както е посочено по-горе.
По отношение на искането за намаляване на наказанието, обаче,
настоящият съдебен състав намира, че същото се явява основателно.
Районният съд е провел анализ на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелствата, който като цяло е правилен, но все пак може да бъде
прецизиран. В тази насока следва да се обсъди степента на обществена
опасност на деянието и на дееца. Като се отчитат тенденциите в обществото
към извършване на подобен вид деяния, изразяващи се в управление на МПС
след употреба на наркотично вещество, следва да се приеме, че степента на
обществена опасност на деянието е ориентирана към умерено висока. От
друга страна, обаче, степента на обществена опасност на дееца не може да
бъде окачествена като особено висока. Предходното деяние от същия вид е
извършено преди почти 4 години – този сравнително голям интервал от време
между двете деяния не позволява да се приеме, че е налице очертана трайна
тенденция в престъпните наклонности на подсъдимия Н.. Ето защо степента
на неговата обществена опасност е по – ниска в сравнение с тази на други
лица в сходни случаи. Допълнително към смекчаващите вината обстоятелства
следва да бъде взета предвид трудовата ангажираност на дееца към момента
на извършване на деянието, която не е прекъсната и към момента на
постановяване на обжалваната присъда. Трудовата заетост на подсъдимия
следва да се цени като положителна тенденция в неговата социализация и
като предпоставка за формиране на общественополезно и правомерно
поведение. Районният съд е коментирал предишното осъждане като
отегчаващо отговорността обстоятелства, но на тази плоскост не без значение
е и факта, че в изпитателния срок по същото осъждане деецът не е извършвал
други противообществени прояви, а по отношение на кумулативно
наложеното наказание същият добросъвестно го е погасил, което се
установява и от материалите по приложеното изпълнително дело. Все в
насока съдът в подкрепа на наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства с оглед приложението на разпоредбата на чл.
58а, ал.4 вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК следва да се вземе предвид и цялостното
съдействие, оказано от подсъдимия още на досъдебното производство, което е
7
взето предвид и от първостепенният съд.
Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че по реда
на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55,ал.1, т.1 НК наказанието следва да се определи под
най- ниския предел, а именно в срок от 6 (шест) месеца, което според
въззивната инстанция отговоря изцяло на целите на чл. 36 НК. Режимът на
изтърпяване на наказанието следва да остане същият, който е определен от
районния съд, доколкото това се обуславя от предходното осъждане на
подсъдимия Н. по НОХД № 1640/2018 г. на РС – Хасково. Съдът не намира
основание за намаляване размера на наложеното кумулативно наказание
„глоба“ в размер на 700 лв., както и на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца по реда на чл. 343г вр. чл.
343б, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. По отношение на последното е удачно
размерът на наказанието да не се изменя, тъй като това би упражнило
превантивен ефект върху подсъдимия и би го мотивирало към проява на
повишено внимание към евентуални бъдещи наклонности да управлява МПС
след употреба на наркотично вещество.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 35/13.07.2022 г., постановена по НОХД №
433/2022 г. по описа на Районен съд - Хасково, като НАМАЛЯВА наложеното
на подсъдимия Т. Д. Н. с ЕГН: ********** от град Х. ул. С. С. К. и М. № ***,
ет. *, ап. ** наказание за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 4
вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55,ал.1, т.1 НК от 8 (осем)
месеца на 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при
първоначален „общ режим“ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8