Р Е Ш Е Н И Е
№ 1659
гр. Пловдив, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 1590 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, против Решение
№ 2153-15-165/13.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 9001-15-358/22.05.2023 г. на А.
против Разпореждане № Д-15-000-00-01630645/16.05.2023 г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив и е потвърдено
същото.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се и сторените
разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.
М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото
становище.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това
14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Производството е започнало по повод подадено в ТП на НОИ - Пловдив Удостоверение,
Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от
осигурител „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД с вх. №
Р14-15-000-00-**********/08.05.2023 г. за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност на А.Г.А. по болничен лист № Е20231330708 с период
от 18.04.2023 г. до 21.04.2023 г. вкл. (л. 198).
Междувременно, със Заповед № ЗР-5-15-01345862/03.05.2023 г. на Ръководител
на ТП на НОИ – Пловдив е възложено извършването на проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД, която е
определено да се извърши в срок от 20 работни дни, считано от датата на
връчване на заповедта (л. 209).
При тази фактическа обстановка и във връзка с определяне правото и размера
на парично обезщетение за временна неработоспособност, като е приел, че е
налице хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, Ръководителят по изплащането
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, е издал процесното
разпореждане, с което е спрял образуваното производство по изплащане на парично
обезщетение по болничен лист № Е20231330708 за периода от 18.04.2023 г. до
21.04.2023 г. вкл. до приключване на проверката (л. 195).
При осъщественото задължително административно обжалване от ответния
Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия
административен орган, обсъдени са всички наведени от жалбоподателя възражения,
ведно с представените доказателства и допълнително е посочено, че проверката
към момента на постановяване на решението не е приключила, не е изтекъл и
предвиденият в чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО 6-месечен срок, поради което и
оспореното разпореждане за спиране е прието, че се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло. Мотивирано е в тази
насока, че съгласно справка за постъпили данни в ИСЕОДД за А. за периода на
временната неработоспособност са представени удостоверения (приложения № 9) и
от следните осигурители: 1) към болничен лист № Е20231330703 от ПГЛВ „Христо
Ботев“ – гр. Перущица и 2) към болничен лист № Е20231330704 от осигурител „Мусала
Иншурънс Брокер“ ООД. Цитирани са разпоредбите на чл. 40, ал. 1, изр. 1 от КСО
и чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, като е посочено, че при преглед на данните от
информационната система на НОИ е установено, че към датата на настъпване на
временната неработоспособност – 18.04.2023 г. за А. са подавани данни за
осигуряване, както следва: 1) на трудов договор в ПГЛВ „Христо Ботев“ – гр.
Перущица; 2) на допълнителен трудов договор в „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД и 3)
в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „А.
ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД. Цитирани са разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от
Наредбата за медицинската експертиза, чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО и чл. 41, ал. 1
от КСО, като е посочено, че след направен анализ на осигурителния статус на А.,
както и на декларираните от осигурителите данни в периода от 18 календарни
месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност е
установено, че от осигурител „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД са декларирани данни
в РОЛ, които не съответстват на тези от Търговския регистър – от 07.09.2022 г. А.
е вписан като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, но
по данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица от
08.03.2023 г. за А. е подадена информация за начало на дейност като
самоосигуряващо се лице – едноличен собственик на „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД
със заявен процент на осигуряване за общо заболяване и майчинство. От този
осигурител обаче е установено, че няма подавани данни в РОЛ за периода от
м.09.2022 г. до м.02.2023 г. вкл. за А. в качеството му на управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството. Констатирано е, че във връзка
с определяне правото и размера на парично обезщетение за временна
неработоспособност по предходен болничен лист, издаден на А., е изискано
извършването на проверка, която да установи коректността на подадените данни в
РОЛ от този осигурител за А. и обстоятелството дали осигурител „А. ПРОФЕШЪНЪЛ
СЪРВИСИС“ ЕООД упражнява стопанска дейност и дали А. упражнява дейност в
качеството си на управител на дружеството, предвид на това и с процесното
разпореждане е спряно образуваното административно производство. Допълнително е
посочено, че коректността на данните в РОЛ за лицето и упражняваната трудова
дейност обхваща както началната дата на временната неработоспособност –
18.04.2023 г., констатирана с представения болничен лист, така и част от
18-месецния период по чл. 41, ал. 1 от КСО, от който следва да се определи
размерът на паричното обезщетение за временна неработоспособност – от м.10.2021
г. до м.03.2023 г., поради което изясняването на тези обстоятелства е от
значение за преценката на правото и размера на претендираното въз основа на
представения болничен лист парично обезщетение.
В хода на съдебното производство от ответника са представени доказателства
за приключване на проверката, възложена със Заповед №
ЗР-5-15-01345862/03.05.2023 г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, а именно:
Констативен протокол № КП-5-15-01397677/24.07.2023 г. на контролен орган в ТП
на НОИ – Пловдив; Задължителни предписания № ЗД-1-15-01397769/24.07.2023 г. на
контролен орган в ТП на НОИ – Пловдив; Справка „Данни от РОЛ“ по ЕГН на
жалбоподателя; Разпореждане № М-15-000-00-01630645/07.09.2023 г., издадено от
Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ- Пловдив, с
което е възобновено производството, спряно с процесното разпореждане; писмо
изх. № Б-15-000-00-01660023/07.09.2023 г., адресирано до „А. ПРОФЕШЪНЪЛ
СЪРВИСИС“ ЕООД (л. 238 и сл.).
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи.
Оспореният административен акт – решението на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган
и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл. 40, ал. 4 от КСО административен акт от компетентен орган. В конкретния
казус съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се
приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а
направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.
В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от
категорията на процесния такъв.
Фактическата обстановка не е спорна между
страните. Спорът в случая е за правото, като касае наличието или липсата на
основания за спиране на образуваното производство по изплащане на парично
обезщетение по представения болничен лист.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо
място, че съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването
за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна
възраст.
Редът за упражняване на правото на обезщетение е
регламентиран в Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, където в чл. 1, ал. 2 е уредено, че преценката на
правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1
се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от
издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на
Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните
от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с
Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.),
като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите
се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови
злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за
профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от
ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2.
Съответно, съгласно чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, длъжностното
лице по ал. 3 (на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт), издава
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете до 2-годишна възраст, когато е необходимо да бъде извършена проверка от
контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за
правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване
на проверката, но за не повече от 6 месеца.
В конкретния казус при извършване на преценка на
правото и определяне размера на паричните обезщетения, е констатирано от
органите на НОИ, че по предходен болничен лист, издаден на А.А., е изискано
извършването на проверка, която да установи коректността на подадените данни в РОЛ
от осигурител „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД и обстоятелството дали същият
упражнява стопанска дейност и осигуреното лице упражнява дейност в качеството
си на управител на дружеството-осигурител. Необходимостта от извършването на
проверка е продиктувана от обстоятелството, че след направен анализ на
осигурителния статус на А., както и на декларираните от осигурителите данни за
период от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната
неработоспособност, е констатирано, че от осигурителя „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“
ЕООД са декларирани данни в РОЛ, които не съответстват на тези от Търговския
регистър – от 07.09.2022 г., където А. е вписан като управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството, но по данни от регистъра на
осигурителите за самоосигуряващите се лица от 08.03.2023 г. за А. е подадена
информация за начало на дейност като самоосигуряващо се лице – едноличен
собственик на „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД със заявен процент на осигуряване
за общо заболяване и майчинство, а от осигурителя „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД
няма подавани данни в регистъра на осигурените лица за периода от м.09.2022 г.
до м.02.2023 г. вкл. за А. в качеството му на управител и едноличен собственик
на капитала на дружеството.
Констатирано е също така и че въпросната проверка
не е приключила към датата на входиране на Удостоверение,
приложение № 9 към НПОПДОО от осигурител „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД с вх. №
Р14-15-000-00-**********/08.05.2023 г. за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност на А. по болничен лист № Е20231330708 с период от
18.04.2023 г. до 21.04.2023 г. вкл., нито е изтекъл 6-месечният срок от датата
на спиране на производството, поради което основанието за спиране на
производството по изплащане на претендираното обезщетение, не е било отпаднало.
Тъй като производството по възложената проверка е преюдициално спрямо
производството по отпускане и изплащане на парично обезщетение, то представлява
основание за спирането му съгласно чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, съгласно която
разпоредба, както вече се посочи и по-горе, длъжностното лице издава
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете до 2-годишна възраст, когато е необходимо да бъде извършена проверка от
контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за
правото или размера на обезщетението. С идентичен смисъл е и разпоредба на чл. 47,
ал. 2 от НПОПДОО. Видно е, че в тази хипотеза органът действа при условията на обвързана
компетентност и е задължен да спре производството до приключване на проверката
относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението.
С оглед на това, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му и доколкото към датата на издаване на разпореждането и
на потвърждаващото го решение е била налице висяща проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на осигурителя „А. ПРОФЕШЪНЪЛ СЪРВИСИС“ ЕООД,
следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО за
спиране на производството по отпускане/изплащане на обезщетението за временна
неработоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист.
Целта е да бъде преценена първоначално законосъобразността на данните в РОЛ
за лицето и упражняваната трудова дейност за процесния период и едва ако тя се
установи - да се премине към изплащане на обезщетенията, съответно да се
предотврати неоснователно изплащане на парично обезщетение и ощетяване на
фондовете на ДОО.
За пълнота е необходимо да се посочи, че самата проверка и издадените в
хода на нейното извършване актове подлежат на самостоятелно обжалване по
съответния ред, поради което и на наведените в тази връзка възражения от страна
на жалбоподателя в хода на настоящото съдебно производство, съдът не дължи
произнасяне.
Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за
законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-165/13.06.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
Д-15-000-00-01630645/16.05.2023 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, поради което жалбата като
неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на ответника се
дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер
на 100 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, който размер е определен на
база правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, против
Решение № 2153-15-165/13.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с
което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 9001-15-358/22.05.2023 г.
на А. против Разпореждане № Д-15-000-00-01630645/16.05.2023 г. на Ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив и е
потвърдено същото.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН **********
с адрес ***, да заплати на Национален осигурителен
институт – София с адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64 сумата
от 100 (сто) лева, разноски по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: