№ 27
гр. Бургас, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502134 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от
„АГРОПАУЪР 77“ ЕООД, ЕИК *********, против Определение № 642 от
11.10.2022г. по гр.д. № 1423/2021г. по описа на PC Карнобат, с което е
отхвърлена молбата на жалбоподателя за продължаване на срока за
отстраняване на констатирани нередовности на въззивната жалба подадена
срещу Решение № 145 от 25. 07. 2022 г. постановено по същото дело, като със
същото определение въззивната жалба е върната.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното определение е
незаконосъобразно. Твърди, че изводът на първостепенния съд че адвокатът
няма самостоятелна функция в гражданския процес и обстоятелството, че не
може да осъществи връзка с клиента си не е уважителна причина по чл. 63,
ал.1 ГПК е неправилен. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на тезата.
Отказът за продължаване на срока, определен от закона или съда, е
действие по движение на делото. Ето защо, разпореждането, с което се оставя
без уважение искането за продължаване на срока, не е преграждащо
развитието на делото, като законът не е предвидил и изрично неговата
обжалваемост, поради което то не попада в кръга на очертаните в чл. 274, ал.
1 ГПК разпореждания и определения, срещу които може да се подаде частна
жалба.
Частната жалба е процесуално допустима само досежно частта на
определението с което е върната въззивната жалба. Тя е подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
1
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба срещу
Решение № 145 от 25. 07. 2022 г. С разпореждане № 1032 от 02. 09. 2022 г.
въззивната жалба като нередовна е оставена без движение на основание чл.
261, т. 4 ГПК, тъй като към същата не е представен документ за внесената
държавна такса по сметката на ОС- Бургас. Със същото разпореждане на
жалбоподателя са дадени указания да отстрани констатираните нередовности
на жалбата, като внесе сумата от 33, 04 лева по сметката на ОС- Бургас, както
и са указани последствията от неотстраняване на посочените нередовности, а
именно ако не поправи същата нередовност на въззивната жалба същата ще
му бъде върната на основание чл. 262, ал. 2 ГПК. Посочен е и срок за
отстраняване на констатираната нередовност- седмичен срок съгласно чл.-
262, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят е уведомен чрез пълномощника си посочения
съдебен адрес за призовки и съобщение на 26. 09. 2022 г.. С вх. № 4441 / 05.
10. 2022 г. е постъпила молба от пълномощника на жалбоподателя, адв. Р. К.,
с пощенско клеймо на плика от 03. 10. 2022 г., с която молба се желае на
основание чл. 63 ГПК да бъде продължен срока за изпълнение на дадените
указания, като причина за неизпълнението на същите е посочено, че
пълномощника не е могъл да се свърже с управителя на дружеството и да го
уведоми за дадените указания. След това е постановено обжалваното
определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
продължаване на срока, като със същото определение въззивната жалба е
върната, поради неизпълнение на указанията в срок.
Въззивният съд споделя доводите на жалбоподателя и изводите в
Определение № 182 от 10.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1209/2017 г.
По спорния процесуален въпрос е налице формирана съдебна практика
на ВКС, в определения по чл. 274, ал. 2 ГПК, а именно: Определение № 59 от
14.2.2011 г на ВКС, второ ГО по ч. гр. дело № 34/2011 г и Определение № 602
от 9.12.2013 г по ч. гр. дело № 7217/2013 г на ВКС. С тези определения е
прието, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК законен срок може да
бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и
искането е направено преди изтичане на срока. Преценката дали искането за
продължаване на срока е основателно се извършва по въведените в правната
норма критерии. Невъзможността на пълномощника да се свърже с
доверителя си и му предаде указанията на съда за внасяне на такси или
разноски е уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК.
Действително определението по чл. 63, ал. 1 ГПК не подлежи на
самостоятелно обжалване, но може да бъде контролирано по повод частна
жалба срещу последващо прекратително определение. В този случай
неправилното определение по чл. 63, ал. 1 ГПК опорочава последващото
определение, с което е върната въззивната жалба.
Постановеното въззивно определение е неправилно и следва да бъде
отменено в частта с която е върната въззивната жалба.
Тъй като срокът вече е изтекъл, същият не може да бъде продължаван.
Първоинстанционният съд следва да даде отново указания на жалбоподателя
2
за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба.
Ето защо въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 642 от 11.10.2022г. по гр.д. № 1423/2021г.
по описа на PC Карнобат, в частта с която е върната въззивната жалба
подадена срещу Решение № 145 от 25. 07. 2022 г.
ВРЪЩА делото на РС Карнобат за администриране на въззивната
жалба.
Определението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3