Р Е Ш Е Н И Е
№ 260340
гр. Пловдив 07.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и
двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИНА МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4343/2020 г. по описа на РС Пловдив ХVІІ н. с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 326/19.05.2020 г. на Заместник – кмет „Обществен ред“ в Община
Пловдив, с което на Я.Н.А. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв., за нарушение по чл.4Б от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ на основание чл.43 ал.4 от
НРСППППСТГП.
Жалбоподателят Я.Н.А. не
се явява в съдебно заседание, не се явява и упълномощен процесуален
представител. Чрез жалбата и допълнително становище се иска от съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно – с аргументи
за недоказаност авторството на нарушението от страна на санкционираното лице,
неправилно приложение на материалния закон и допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна
Община Пловдив чрез процесуалния си представител в съдебно заседание заявява
искане до съда за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което същата е
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 24.01.2020 г.
свидетелят В.Т.Д. – ****към Второ РУ при ОД на МВР Пловдив, съставил фиш – с №
**********/24.01.2020 г., за прието за извършено към 13.40 ч. на 24.01.2020 г.
от страна на водача на моторно превозно средство – на лек автомобил „Мерцедес”
с рег. № ****, административно нарушение по см. на чл.4Б от НРСППППСТГП,
състоящо се в паркиране на пътното превозно средство в локалното платно на бул.
„Христо Ботев“ срещу № 35 в гр. Пловдив – при въведено еднопосочно движение в
платното, в посока срещу движението. Автомобилът „Мерцедес” с рег. № **** бил
собствен на лицето Н. Я. А. от гр. Пловдив, а същият ден се ползвал от сина на
лицето – жалбоподателят Я.Н.А..
Против изготвения на
24.01.2020 г. фиш с № **********/24.01.2020 г. Я.А. подал жалба, по повод на
която в Районен съд Пловдив било образувано АНД № 1068/2020 г. по описа на
същия съд – XXV н. с. С Разпореждане от 17.02.2020 г. по АНД № 1068/2020 г.,
влязло в сила на 06.03.2020 г., съдът приел жалбата на А. против фиш №
**********/24.01.2020 г. за недопустима, прекратил производството по
образуваното дело и върнал материалите по административната преписка на Второ РУ
Пловдив по компетентност – за съставяне на АУАН – съобразно изискванията на чл.186
ал.2 от ЗДВП и на чл.42 ал.2 от НРСППППСТГП. Във връзка с така образуваното АНД
№ 1068/2020 г. по
описа на Районен
съд Пловдив, по което било постановено Разпореждането от 17.02.2020 г., Началника
на Второ РУ Пловдив било депозирано – с вх. № 000-3507/01.03.2020 г., възражение
от собственика на автомобила Н. А., като във възражението се заявявало, че автомобилът
„Мерцедес” с рег. № **** винаги се управлявал от синът му Я.А..
След постъпване на
материалите по административната преписка във Второ РУ Пловдив св. Д.
предоставил на жалбоподателя А. да попълни декларация за предоставяне на
информация по чл.188 от ЗДВП, в каквато декларация от 04.03.2020 г. Я.А.
декларирал, че на
24.01.2020 г. около 13 часа автомобилът с рег. № **** се е управлявал от него. Въз
основа на лично възприетото като осъществяващо състав на административно
нарушение по чл.4Б от НРСППППСТГП неправилно паркиране към 13.40 ч. на
24.01.2020 г. на пътното превозно средство автомобил „Мерцедес” с рег. № **** и
на наличните по административната преписка материали, вкл. и възражение от
собственикът на превозното средство Н. А. и декларираното от Я.А. – уличаващи
жалбоподателят Я.А. като извършител на неправилното паркиране на автомобила в
локалното платно на бул. „Христо Ботев“ срещу № 35 в гр. Пловдив при въведено
еднопосочно движение срещу посоката на движението, свидетелят В.Д. съставил на
04.03.2020 г. в присъствието на жалбоподателя и нарушител А. акт за
установяване на административно нарушение – АУАН № 038135/04.03.2020 г., за
нарушението по на чл.4Б от НРСППППСТГП. При предявяване на акта на нарушителя А.
последният вписал в него, че не е съгласен със съставения фиш и не смятал за
редна наложената глоба. Възражения против АУАН в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени.
Въз основа на АУАН и
останалите материали по административната преписка административно-наказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на:
показанията на св. Д., АУАН, заверени копия на оправомощителна заповед,
декларация, фиш, съдебно разпореждане, възражение.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Д. като последователни и логични, кореспондиращи си с
писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.
С оглед на така възприетата
и изложената фактическа обстановка съдът прие, че с действията си към 24.01.2020 г. жалбоподателят Я.Н.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по см. на чл.4Б от НРСППППСТГП, тъй като същият ден около 13.40 ч. е паркирал пътно превозно средство –
лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ****, на път с еднопосочно движение – на
локалното платно на бул. „Христо Ботев“ срещу № 35 в гр. Пловдив, в посока
срещу посоката на движение, въпреки забраната за това. За настоящия съдебен
състав наличните по делото доказателства – и писмени, и гласни, категорично
насочват на извод, че автор на неправилното паркиране на автомобила „Мерцедес”
с рег. № **** е именно жалбоподателят Я.Н.А., а не което и да е друго трето
лице – в тази насока е и наличното по делото възражение от страна на
собственика на автомобила Н. А., и попълнената лично от наказания декларация, а
като годно доказателство се ползва съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП АУАН – като
редовно съставен, чийто вписани обстоятелства не се опровергават от
доказателствата по делото.
Въпреки наличието на
осъществен състав на административно нарушение, съдът прие, че ангажираната
спрямо жалбоподателя Я.Н.А. административна отговорност за нарушение по см. на чл.4Б
от НРСППППСТГП, следва да отпадне, а атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Като основание за отмяна
на обжалваното наказателно постановление се прие от настоящата инстанция
неправилното приложение на закона в хода на административното производство. Съгласно чл.4Б от
НРСППППСТГП „За престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя, а на път с еднопосочно движение се
допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства”. За това нарушение по чл.4Б от
НРСППППСТГП административно-наказващият орган е наложил на нарушителя А.
административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.43 ал.4 от
същата Наредба – Наредбата за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив /НРСППППСТГП/ - „На водач, нарушил разпоредбата на чл.4 ал.1
т.1, т.2, т.3, т.6 и т.7 и чл.4 ал.2 т.1, т.2 и т.5, чл.4а и чл.4б от
настоящата Наредба, се налага глоба в размер на 20 (двадесет) лв.“. Според
чл.41 обаче от приложената НРСППППСТГП „При констатирани и/или установени
нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно
определена санкция в Закона за движение по пътищата на лицата, извършили или
допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в настоящата наредба”.
За нарушаване обаче на правило за паркиране и то същото като процесното по
чл.4Б от НРСППППСТГП е предвидена изрична и конкретна санкция в Закона за
движение по пътищата /ЗДВП/ на лице извършило нарушението – в разпоредбата на
чл.94 ал.3 от ЗДВП – „За престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“. Разпоредбата пък на
чл.4Б изр. 2 от НРСППППСТГП преповтаря разпоредбата на чл.94 ал.4 от ЗДВП – „На
път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на
движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства
“. В Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ има и специална санкционна
норма при нарушаване на чл.94 ал.3 /и/или ал.4 от ЗДВП – разпоредба отнасяща се
до неправилен престой или паркиране, а именно чл.183 ал.2 т.1 ЗДВП – „Наказва
се с глоба 20 лв. водач, който: 1. Неправилно престоява или е паркирал
неправилно;“. Наличието на изричната и конкретна санкция в ЗДВП за нарушаване
на правило за паркиране изключва по аргумент от цитираната норма на чл.41 от
НРСППППСТГП налагането на санкция /на административно наказание/ на основанието
посочено от административно – наказващият орган – на основание чл.43 ал.4 от
НРСППППСТГП.
Съобразено от разпоредбата
на чл.3 ал.2 вр. ал.1 от Закона за нормативните актове
/ЗНА/ подзаконови нормативни актове се издават в случаите, когато е
необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били първично
регулирани със закон. Съгласно пък разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗНА „Наредбата е
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен.“. В настоящия случай с
посочените разпоредби на Наредбата – на чл.4Б от НРСППППСТГП и на чл.43 ал.4 от НРСППППСТГП не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и първично
регулирани от закон.
Налице е с оглед на горното
неправилно приложение на Закона – на материалния закон, относно квалифициране на извършеното
административно нарушение и приложение на санкционната разпоредба /в този см. е
и Решение № 468 от 18.02.2020 г. по КАНД № 3586/2019 г. на Административен съд
Пловдив/. Неправилното пък
приложение на Закона се преценя за допуснато съществено нарушение, а наличието
му налага и отмяна на порочно издаденото наказателно постановление.
По тези съображения съдът счита обжалваното
наказателното постановление за незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Относно направеното в хода на съдебното производство
искане – чрез депозирана писмена молба преди съдебно заседание, на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане в полза на наказания на направените
от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение, с оглед така очерталия
се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно
постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде
уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство
на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, като
съгласно приложен на л.5 от съдебното производство договор за правна защита и
съдействие от 05.03.2020 г. е било договорено възнаграждение в размер на 360
лева, изплатено според изрично отбелязване в договора в брой. Този размер от
360 лв. е съобразен с чл.18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Предвид отмяната на обжалваното НП №
326/19.05.2020 г. и налични доказателства за направени по делото разноски от
страна на жалбоподателя А. за адвокатско възнаграждение по процесуално
представителство по делото в размер на 360 лв. платени в брой, съдът следва да
възложи тези разноски в тежест на насрещната въззиваема страна – в тежест на
Община Пловдив /по аргумент от чл.14 от ЗМСМА/.
Все с оглед на изхода на делото – по отмяна на
обжалваното наказателно постановление, искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане в тяхна полза на направени разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт се явява неоснователно и не следва
да бъде уважавано.
Мотивиран от горното РС
Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 326/19.05.2020 г. на Заместник – кмет „Обществен ред“ в Община
Пловдив, с което на Я.Н.А. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв., за нарушение по чл.4Б от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ на основание чл.43 ал.4 от
НРСППППСТГП.
ОСЪЖДА Община Пловдив с
адрес гр. Пловдив пл. „С. Стамболов“ № 1, с ЕИК *********, да заплати на Я.Н.А.
с ЕГН ********** *** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.