№ 10237
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110120521 по описа за 2022 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения,
взети на проведено на 07.06.2017 г. О.С. на Е.С. на С.О. в сграда, находяща се в гр. С.
Ищецът Е. Д. Д. твърди, че е собственик на самостоятелен обект „приземно ателие“ в
сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. С. Поддържа, че на 07.06.2017 г. е
проведено ОС при следния дневен ред: 1. обсъждане на оферти за полагане на настилка на
надземен паркинг; 2. вземане на решение за монтиране на стойка за велосипеди на ниво
сутерен и 3. други въпроси, поставени на събранието. Оспорва всички взети решение на
проведеното ОС. Сочи, че ОС е избрало за изпълнител за полагане на настилка на наземен
паркинг офертата на Д.Я. на стойност около 24 000 лева, която сума била разпределена за
събиране между собствениците на процент идеални части притежаван имот, а като краен
срок за събиране на сумата била определена дата 31.07.2017 г. и стартиране на ремонтни
дейности от м. Август. Излага, че е взето решение за предоставяне офертите на вниманието
на всички собственици за одобрение, както и за провеждане на разговори с фирма „...“ за
възможността за монтиране на бутон за отваряне на входната врата от вътрешната страна и
закупуване и поставяне на 1 бр. фасадна облицовъчна плоча. Твърди, че е узнал за
проведеното ОС на 15.03.2022 г., когато му била връчена исковата молба с вх. №
44268/08.03.2022 г. от ЕС. Счита, че е нарушена процедурата по свикване на ОС и в тази
връзка твърди, че не е бил информиран за провеждането му. Развива съображения в насока,
че самостоятелният му обект е с отделен вход, както и че няма достъп до входа, водещ към
жилищните обекти в сградата. Сочи, че за него не съществува възможност да се запознае със
съдържанието на поканата за провеждане на ОС, както и да се гарантира правото му да бъде
информиран за провеждане на ОС. Счита, че е нарушен чл.16, ал.7 ЗУЕС и в тази връзка
поддържа, че не е информиран за изготвянето на протокол, доколкото съобщение за това не
1
било поставено на място, видно за него. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 16, ал. 2
ЗУЕС, т.к. за председател на събранието бил избран единодушно Д.И.. Във връзка с
последното поддържа, че председателят не може да се избира ad hoc, както и че лицето не е
сред собствениците на С.О. в сградата. Излага, че не ставало ясно как са гласували Е.С. по
отношение избора на протоколчик, липсвал начинът, по който са гласували лицата и
посочване на самостоятелните обекти с % ид.ч. Последното счита, че е пречка да се
установи дали е бил налице нужният кворум и мнозинство за вземане на решение.
Поддържа също, че липсвал и присъствен лист, т.к. приложеният „списък“, не бил подписан
от председателя. Липсвали и приложени пълномощни на лицата, участвали чрез
пълномощник. Поддържа, че липсвали пълните имена на явилите се лица, отбелязване на
начина, по който са гласували /„за“; „против“; „въздържал се“/, както и % ид.ч. Сочи, че за
вземането на решението по т.1 от дневния ред на ОС – ремонт на общите част, е необходимо
квалифицирано мнозинство, каквото оспорва да е налице. Поддържа също, че решенията по
т.3 „други въпроси, поставени на самото събрание“, не са приети по предвидения в закона
ред, доколкото не са изрично обявени в дневния ред. При тези твърдения моли съда да
отмени взетите решения на ОС, проведено на 07.06.2017 г., поради тяхната
незаконосъобразност. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага, че молбата е подадена
извън срока по чл.40 ал.2 ЗУЕС. Не оспорва, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
в сградата. Сочи, че ищецът е придобил самостоятелен обект през 2015 г., от когато се
водила книга на ЕС. Поддържа, че в последната, ищецът е следвало да впише данните по
чл.7, ал.2 ЗУЕС – три имена, предназначение и застроена площ на самостоятелния обект,
адрес за електронна кореспонденция, което оспорва да е сторено. Развива съображения в
насока, че ищецът не е изпълнил паричните си задължения към ЕС, че не е присъствал на
което и да е ОС на ЕС, през последните 7 години и че в случая е налице незаинтересованост
от негова страна. Ответникът развива подробни съображения в насока, че срокът за
обжалване на решение на ОС, следва да тече от датата на връчване на заповедта за
изпълнение, а не на исковата молба, доколкото се твърди, че последната е постъпила във
връзка с подадено възражение от страна на длъжника по заповедното производство,
образувано във връзка с неизпълнение на парични задължения към ЕС. С оглед изложеното
счита, че настоящата искова молба е просрочена и недопустима. Развива съображения и в
насока, че решенията на ОС са взети при спазване на необходимия кворум, че към всяко от
решенията е отразен резултатът от гласуването. Излага, че няма законови изисквания за
реквизитите на списъка на присъстващите, нито за начина на гласуване. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
2
„приземно ателие“ в сграда в режим на ЕС, както и че на 07.06.2017 г. общото събрание на
Е.С. е взело решенията, чиято отмяна се иска в настоящото производство.
Контролът за законосъобразност на решенията на общото събрание на Е.С. е съдебен и
е ограничен със срока по чл. 40 от ЗУЕС, който като процесуален е и преклузивен. Според
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна се подава пред районния съд по местонахождението на
Е.С. в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В
последната разпоредба е предвидено, че председателят на управителния съвет (управителят)
в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или
обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от
протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и
приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в
случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.
В свои решения ВКС последователно приема, че определянето на срок, в който
решенията на общото събрание на Е.С. могат да се обжалват, е съобразено с това, че тези
решения засягат интересите на широк кръг лица, включително и на трети лица по
отношение на Е.С., което налага установяването на известна сигурност при вземането на
решенията и бързина при изпълнението им. Определянето на 30-дневен срок за тяхното
обжалване цели именно да осигури стабилитет на решенията на Е.С. и да не се отлага
тяхното влизане в сила за неопределено дълъг период от време, което би възпрепятствало и
своевременното им изпълнение.
В настоящия случай по делото не са представени доказателства, че е поставено
съобщение за взетите на 07.06.2017 г. решения, нито са представени доказателства на ищеца
да е връчено копие от протокола, респективно следва да се приеме, че оповестяване на
обжалваните решения по реда на чл. 16, ал.7 ЗУЕС не е извършено. Съгласно трайната
съдебна практика в случай, че оповестяването на протокола е било ненадлежно, независимо
от причините за това, се приема, че срокът за обжалване започва да тече от момента на
действителното узнаване, че такъв е изготвен, тъй като от този момент всеки заинтересован
собственик може да поиска копие от него - определение № 213 от 10.05.2013 г. по гр. д. №
2739/2013 г. на ВКС, ГК, І ГО; определение 462 от 24.09.2012 г. по ч. гр. д. № 373/2012 г. на
ВКС, ГК, І ГО; определение № 451 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 2536/2015 г. на ВКС, ГК, І
ГО.
В конкретния случай ищецът твърди, че датата на узнаването е 15.03.2022 г. по повод
на представянето на тези решения като доказателство по друго дело. В своя писмен отговор
ответникът оспорва това твърдение като заявява, че въпросното дело е образувано като
такова по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземания на Е.С.
против Е. Д. Д., произтичащи от същите решения на общото събрание на Е.С..
От извършената служебна справка в електронната система за достъп до дела на СРС
(ЕИСС) и във връзка с наведените от ответника възражения се установява, че на 30.11.2021
3
г. е издадена заповед № 20572 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
Е. Д. Д., с която е разпоредено същият да заплати на заявителя – Е.С. в гр. С. сумата 962,67
лв. за неплатени задължения към Е.С.: вноска за настилка на наземен паркинг, месечни
такси полезни разходи и вноски за фонд ремонт и обновяване и вноски за такса
професионален домоуправител, ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер 128,92 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 12.11.2021 г. и
75 лв. разноски. На 25.01.2022 г. е постъпило възражение на основание чл. 414 ГПК лично
от длъжника Е. Д. Д., в което същият е посочил, че е собственик на складово помещение в
процесната сграда, но няма жилищен имот в блока, както и няма достъп до наземния
паркинг, във връзка с който са претенциите на заявителя.
Съдът е длъжен да съобрази правнорелевантните за настоящия правен спор факти във
връзка с проведеното ч.гр.д. № 64945/2021 г. по описа на СРС, 48 състав, страни по което са
и страните в настоящото производство. Доколкото ищецът е подал възражение в качеството
си на длъжник в заповедното производство, съдът намира, че същият е бил запознат с
издадената въз основа на процесните решения заповед по чл. 410 от ГПК, поради което е
узнал, респективно е имал възможност да се запознае с приложените по ч.гр.д. № 64945/2021
г. материали, в това число и приетите на 07.06.2017 г. решения на ЕС, най – късно към
датата на подаване на възражението по чл. 414 ГПК – 25.01.2022 г. /в този смисъл
Определение № 288 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2015 г./.
Настоящото производство е образувано на 15.04.2022 г., което е след изтичане на 30-
дневния срок, считано от 25.01.2022 г., което налага извод за недопустимост на същото
поради наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка и по аргумент от чл.
130 от ГПК, исковата молба следва да бъде върната.
По отговорността на страните за разноски:
В хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, приложима към настоящия случай, ответникът има
право на разноски. Последният не е представил доказателства за сторени в производството
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, съдът,
РЕШИ:
ВРЪЩА като недопустима искова молба с вх. № 75967/15.04.2022 г. по предявен от Е.
Д. Д., с ЕГН ********** конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на
решения, взети на проведено на 07.06.2017 г. О.С. на Е.С. на С.О. в сграда, находяща се в гр.
С., въз основа на която е образувано гр.д. № 20521/22 г. по описа на СРС, 176 състав.
Настоящото решение, доколкото има характера на определение, подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред СГС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5