РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Пазарджик, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка П.а
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500409 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
І. Развитие на съдебното производство .
Районен съд В. е сезиран с искова молба, подадена от Е. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Д., ул
“Ц.“№45, против В. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул “Д.Т.“№55,
С Решение № 124/ 25. 05 .2022г. на районен съд В. ,постановено по гр. д. № 655/2021г. по описа на същия съд,
предявения иск е отхвърлен, като неоснователен. Осъден е ищеца да заплати в полза на ответника сторените
съдебно –деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство . Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение, поради нарушение на
материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила .Искането е да
се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на
спора, с което се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски
във въззивното производство.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията, които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .
ІІ.Какво е установено от фактическа страна по делото?
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №14, том 2, дело 490/1996 г., по описа на PC-В., родителите
на страните им дарили дворно място съставляващо парцел 3, отреден за имот с пл.№3540, от кв.100 по
плана на гр.В., ведно с приземния и първия жилищен етаж от изградената в имота масивна жилищна страда,
ведно с прилежащите им общи части по чл.38 от ЗС. Към настоящия момент тези имоти представляват:
поземлен имот е идентификатор 10450.502.509 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.509.2.1 намиращ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.509.2
по кадастралната карта и регистри на гр.В., одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК.
До 1984г. сградата е била едноетажна, съсобствена на Ц.И. П.а и П.В. П. (родители на страните) .
С нотариален акт за право на строеж №131, том 1, дело 303/1984 г. от 06.06.1984г., родителите учредили на
ответника правото да надстрои втори жилищен етаж над съществуваща сграда, съгласно утвърден
архитектурен проект на негово име.
По делото са представени Разрешение за строеж № 91/ 29 06. 1984г. и Строителен протокол № 48/ 04. 07.
1984г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа , издадени на името на майката Ц. П.а и синът В.
П.. По силата на учреденото и реализирано право на строеж ответника В. П. е станал изключителен
собственик на изградения през същата година втори жилищен етаж, ведно с припадащите му се общи части
от сградата по чл. 38 от ЗС.
От представените по делото писмени доказателства и от заключението на приетата по делото СТЕ е установено
,че процесната жилищна сграда представлява триетажна многофамилна жилищна сграда, в която са
разположени три самостоятелни обекта на собственост :
-първи полуподземен(приземен) етаж с идентификатор 10450.502.2.0, съсобствен, при равни права на ищеца и
ответника ;
-първи надземен етаж с идентификатор 10450.502.509.2.1, съсобствен, при равни права на ищеца и ответника ;
-втори надземен етаж с идентификатор 10450.502.509.2.2, собственост на ответника В. П.;
-тавански етаж , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.509. 2.3. с
предназначение „жилищен етаж“, който е предмет на настоящия спор;
По делото са разпитани следните свидетели:
Свидетелката М.И.М. е обяснила пред съда , че през 1984 г. бил изграден последния етаж на жилищната сграда
от ищеца и баща му, като след това започнал да се ползва от ищеца. Ищецът живее в с. Д. .Докато родителите на
страните били болни той идвал във В. и се грижел за тях. През това време отсядал в таванския етаж, на който от
една година има наематели. Свидетелката твърди, че от родителите на страните знае, че след смъртта им този
етаж ще бъде за ищеца, вторият за ответника, а първият общ за двамата.
Свидетелят А. Д. Ш. установява, че първоначално имало стара къща, а след това над нея били пристроени два
етажа, което станало през 1990/1991 г. От изграждането на последния трети етаж ищецът заживял в него заедно
със семейството си, а около 2000 г. се преместили в с. Д.. Излага, че след като се преместил и докато родители на
страните били живи ищецът се грижел за тях, като при идванията си отсядал в процесния етаж. Установява, че
между страните започнали спорове за етажа след смъртта на родителите, като баща им починал 2017г., а майка
им ноември2018 г. Обяснява , че на процесния етаж в момента има квартиранти.
Свидетелят П.И.К. установява, че процесния етаж е построен около 1990 г., като ищецът заживял там със
семейството си и го напуснал, като се преместил да живее в с. Д. някъде около 1996-97 г. След това синът на
ответника започнал да го обитава, което продължило до 2018 г., когато си закупил собствена къща. Свидетелят
излага, че 2018 г. ищецът се обадил на ответника за да поиска съгласието му етажът да бъде даден под наем, на
2
което последният се съгласил . Свидетелят твърди, че между страните по делото не е имало спор за третия етаж
до започване делата помежду им.
Свидетелят Д.Р.Д. установява, че спорът между страните по отношение на процесния етаж, възникнал през
2020 г.. Свидетелят установява, че къщата в сегашният й вид е построена около 1985-86 г. Около 1997-98 г.
процесният етаж започнал да се обитава от П.- син на ответника . По това време етажът не се обитавал от
ищеца, тъй като той се преместил да живее в с. Д. със семейството си. Установява , че след първоначалното
изграждане на етажа той бил необитаем, защото бил само в груб строеж, а едва по- късно някъде около 1995
г. били поставени замазки.Ищецът живял в него за кратко преди в него да се нанесе П.-син на ответника. От
ответника знае, че е казал на ищеца да не ходи повече на процесния етаж след като възникналите споровете
помежду им. Свидетелят твърди, че ответникът е дал съгласието си в процесният етаж да бъдат допуснати
наематели.
ІІІ. Правни изводи .
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това ,че иска е
останал недоказан по своето основание.
Какво е нужно да се установи в съдебното производство , когато едно лице се позовава на придобивна давност?
Нужно е да се установи едновременното( кумулативното ) наличие на три обстоятелства :
-основанието ,на което се упражнява фактическа власт ,върху имота;
-факта на владението ;
-срокът от време ,за който е владяно ;
По отношение на владението следва да се установи следното:
-да се установят признаците на владението ,посочени в чл. 68 от ЗС ( animus i korpus), а когато страната се позовава
на добросъвестно владение и признаците на чл. 70 и чл. 78 от ЗС;
-непрекъснатост на владението по смисъла на чл. 79 ал. І от ЗС и чл. 81 от ЗС;
-несъмнителност( сигурност) на владението ;
-владението трябва да е спокойно( да не е опорочено ),което означава да не е установено с насилие ;
-владението трябва да е явно ( да не е установено тайно или по скрит начин ) ;
Фактът на владението може да се доказва в съдебното производство с всички допустими по ГПК
доказателствени средства
Според утвърдената съдебна практика на ВС и на ВКС ( виж ТР № 1/ 2012г. от 06. 08. 2012г на ОСГК на ВКС) ,за да се
придобият по давност идеални части от съсобствен недвижим имот трябва съсобственика да владее за себе си и
против волята на другите съсобственици .
Да владееш за себе си означава :
-да измениш основанието на владението , като от държател на частите на съсобствениците се превърнеш в техен
владелец ;
-означава да се промени субективното отношение на съсобственика към вещта.Освен упражняването на
фактическа власт върху вещта(възможността на владелеца да въздейства трайно и непосредствено върху вещта ) трябва да се
обективира и променено отношение към вещта-да владееш за себе си , като че ли си собственик на вещта .
Да владееш против волята на съсобственика означава :
- чрез недвусмислени и категорични правни и фактически действия да манифестираш пред съсобственика
промененото си отношение към вещта ;
- това променено поведение и отношение на съсобственика към вещта трябва да достигне до знанието на
съсобственика ;
- трябва да се отблъсне владението на съсобственика ;
В обстоятелствената част на исковата молба ищеца е посочил ,че е собственик на таванския етаж, тъй като този етаж
е построен от него , изцяло с негови средства, през 1987г. Твърди се ,че ищеца е живял в този етаж със семейството си от 1987г.
до 2017г. , когато се е преместил да живее в с. Д. . Твърди ,че е придобил имота по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност.
На първо място, следва да се отбележи ,че твърденията в исковата молба за това ,че ищеца е построил третия
жилищен етаж, изцяло с негови средства през 1887г. са останали недоказани, както в производството пред
3
първоинстанционния съд, така и в производството пред въззивната инстанция . Представените по делото и
описани по – горе писмени доказателства , разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия
и ниво на строежа, безспорно водят до извода ,че втория етаж и таванския етаж на жилищната сграда не са
построени от ищеца ,а от ответника по иска. Строителните книжа са издадени на името на майката на
страните по спора и на ответника. Данните по делото са безспорни за това ,че не ищеца , а ответника е
реализирал учреденото в него полза право на строеж на втория и на таванския етаж. След реализиране
правото на строеж, по силата на чл. 63 ал. 1 от ЗС , ответника е станал собственик на посочените по-горе
обекти.
На второ място , недоказани са останали твърденията в исковата молба за това ,че ответника е живял и
ползвал заедно със семейството си третия жилищен етаж от 1987г. до 2017г. , когато се е преместил да
живее в с. Д. .
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на десет години. Въззивната инстанция счита, че събраните по делото
доказателства не установяват факта на владение на имота в продължение на 10 години. Не е установено по
делото ищеца да е установил фактическа власт върху имота с намерение да го свои, като това владение да е
продължило явно и необезпокоявано в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС. Събраните
по делото гласни доказателства установяват, че процесният етаж е станал обитаем и се е ползвал от
ищеца от 1990/ 1991г. до 1996/1997г. ,след което ищеца се преместил да живее в с. Д. заедно със
семейството си. Свидетелите установяват също така, че някъде около 1997 г., след напускане на етажа от
ищеца, той започнал да се обитава от сина на ответника- П., който го напуснал някъде около 2018 г. Освен това ,
не са събрани никакви доказателства по делото от датата на изграждането на етажа до датата на подаване на
исковата молба да е имало каквито и да е спорове между страните по отношение на така установеното от тях
общо ползване на етажа. Няма данни ищецът по някакъв начин да е манифестирал намеренията си за
установяване на владение върху чуждите части от процесния етаж. Следва да се отбележи ,че показанията
на свидетеля Ш. по отношение на това кога ищецът е напуснал процесния етаж са в противоречие с показанията
на св. К. и св. Д. по отношение на това обстоятелство и не следва да бъдат кредитирани. Дори и да бъдат
кредитирани от съда, като се приеме ,че напускането е станало около 2000/2001г., при твърденията на св. Ш., че
етажът е обитаем от 1991 г. не може да се направи извод за изтекъл десетгодишен период.
Установено е по делото ,че към настоящия момент процесния етаж се ползва от наематели. Установено е , че
това е станало по взаимно съгласие на страните по делото, след като ищецът е поискал такова от ответника и го е
получил. Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това,че не е налице и субективния
елемент на института на придобивната давност , за да се приеме , че едно лице е придобило вещни права
по силата на придобивна давност. Това е така , тъй като ако ищецът е считал себе си за собственик на етажа
не е следвало да търси съгласието на брат си по отношение извършването на разпоредителни действия с
процесния имот, а на още по- голямо основание на такива по управлението му. Следователно, дори и да се
приеме, че ищецът е установил фактическа власт върху процесния етаж и я е упражнявал в продължение на десет
години, то не се установява това да е станало с намерение за своене, а още по- малко са събрани доказателства
такова намерение да е манифестирано пред другия съсобственик.Отделно от това , следва да се посочи, че
простото установяване на фактическа власт върху процесния етаж не е достатъчно да се презюмира, че у
ищеца е налице субективния елемент на придобивната давност.
При положение ,че фактическите и правните извода на районния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция ,
обжалваното решение следва да се потвърди , като правилно и законосъобразно.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124/ 25. 05 .2022г. на районен съд В. ,постановено по гр. д. № 655/2021г. по описа
на същия съд
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5