СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.
съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 14844 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 451531 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 24904/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, III
ГО, 143 състав, е отхвърлен предявеният от Ч.К.П., ЕГН ********** срещу ’’К.’’И.Л.-С."", ЕИК *****,
представлявана от В.С.А.-С.- председател, иск, с правно основание чл. 58, ал. 1
ЗК за отмяна като незаконосъобразно на Решение на Общото събрание на К."И.Л.-С.,
от 07.04.2017 г.
С
решението Ч.К.П., ЕГН **********, е
осъден да заплати на ’’К.’’И.Л.-С."", ЕИК *****,
представлявана от В.С.А.-С.- председател, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 860 лв. – разноски по делото.
С определение № 211170/05.09.2019 г. постановено по гр. д. № 24904/2017
г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 143 състав, е оставено без уважение искането за изменение на
решението в частта за разноските, релевирано от ищеца Ч.К.П. в депозираната от него
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Срещу така постановеното решение, с което предявеният иск е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от ищеца Ч.К.П., в която са развити съображения за неправилност и необоснованост
на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде уважена. Въззивникът твърди, че Общото събрание
на ответната К.от 07.04.2017 г. е свикано в нарушение на чл. 17 от Устава на
кооперацията и чл. 16, ал. 1 ЗК. В тази връзка излага, че разпоредбата на чл. 17 от Устава на
кооперацията е императивна по своя характер и изисква поканата за свикване на
Общо събрание да се изпраща на член-кооператор /пълномощник/ най-малко 14 дни преди датата на събранието,
което в настоящия случай не било спазено по отношение на трима от
член-кооператорите. Според
въззивника последните са уведомени извън императивно законово и уставно определения
срок, като правната последица от това нарушение е незаконосъобразно проведено Общо годишно отчетно-изборно събрание на
07.04.2017 г., и този порок не може да бъде саниран чрез последващи действия и
следва да се причисли към съществените нарушение на императивни разпоредби на
Закона за кооперациите и Устава. Поддържа, че районният съд не е взел отношение
по този въпрос в мотивите на своя акт, поради което решението на СРС се явявало
неправилно само на това основание. Сочи още, че с императивната норма на чл. 16, ал. 1 ЗК се въвеждат изисквания относно формата,
съдържанието и момента на разгласяване на поканата, обезпечаващи постигането на
няколко цели: да бъде информиран всеки член-кооператор за свикването на общо
събрание; да се запознае с конкретните въпроси, които ще се обсъждат на същото;
тази информация да достигне до знанието му. Позовава се на съдебна практика, съгласно която в поканата за свикване на
Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за
изключване на член- кооператор, следва да се посочат конкретните негови
действия или бездействия, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби
на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи
основание за направеното предложение за изключване. В тази насока твърди, че в изготвената и връчена покана за ОС за
07.04.2017 г. липсва такова изброяване, не са изведени твърдения за конкретни
действия или бездействия на член-кооператора, които да представляват
несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган
на кооперацията, което представлявало съществен порок, накърняващ правото на
защита на член-кооператора и водещ до незаконосъобразност на решението за
изключването му. Изразява несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд в
мотивите на решението, че в исковата молба ищецът се
позовава на липсата на решение на ОС от 2016 г., в което да е било посочено
уставно задължение, което било мотив за изключването на ищеца, като поддържа,
че твърдението на ищеца е единствено, че липсва решение на ОС от 2016 г., в
което да се посочва, че при невнасяне в срок, тоест при закъснение на заплащане на дялова вноска следва изключване на
член-кооператора, т.е. в което забавата
да се приравнява на пълно неизпълнение на задължението. В тази връзка твърди,
че доколкото на проведеното общо годишно отчетно-изборно събрание на 15.04.2016
г. такава гласувана точка и такова решение няма, изключването на Ч.К. като
член-кооператор, на това основание, е противоуставно и незаконосъобразно.
Излага доводи, че макар и със закъснение, дяловата вноска на ищеца за 2016 г.
била внесена, като това е било факт и към датата на провеждане на процесното ОС
на кооперацията от 07.04.2017 г., поради което вреда за кооперацията няма, тъй
като задължението по устава за внасяне на дялова вноска е изпълнено. По тези
съображения счита, че посоченото
в атакуваното решение на ОС на кооперацията не представлява грубо нарушаване на закона, устава и
решенията на органите на кооперацията, като липсвало фактическо основание, за
да се приложи хипотезата за изключването на ищеца по чл. 12, ал. 3 от Устава.
На последно място, релевира оплаквания, че не е налице основание за изключването на ищеца като
член-кооператор, тъй като неколкократно е ходил с други член- кооператори в
касата на ответната кооперация, но ответната страна била отказвала да приеме
плащане в брой на дяловата му вноска в указания в устава срок. Офисът на
ответника бил посещаван многократно с други член-кооператори и преди крайния срок
за плащане - 15.12.2016 г. в касата на кооперацията в ж.к. „Люлин“, ул. „*****,
като винаги е било затворено и заключено. Това неоказване на съдействие е
продължило и след датата 15.12.2016 г., както по отношение на ищеца, така и по
отношение на други член- кооператори. Едва след като ищецът е открил банкова
сметка *** „И.Л.- С.“ е успял заплати дяловата си вноска - на 15.02.2017 г., за
което писмено е уведомен ответникът. В заключение оспорва извода на СРС, че длъжникът
– член- кооператор е следвало да прояви активност и да извърши указаните в
нормата на чл. 97, ал. 1 ЗЗД действия в срок, като предаде дължимото за пазене
в банка по местоизпълнението, т.е. в която и да е банка на територията на гр. С.
по специално открита сметка, като излага, че първостепенният съд не е
разгледал въпроса, че това е обективно
невъзможно, тъй като разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари
не позволяват откриването на сметка в банка на името на друго лице без негово
съгласие, образец от подписа му и представяне на документ за самоличност. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ’’К.’’И.Л.-С."", ЕИК *****.
Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение на съда е подадена в
срок и частна жалба от Ч.К.П. с
твърдения, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Сочи се, че в настоящия случай присъденото в полза на ответника
адвокатско възнаграждение е в значително по-висок размер от минимално
предвидения по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, че липсват усложнения във връзка със страните или предмета на
делото, както и различни процесуални способи за събиране на доказателства,
поради което се моли обжалваното определение да бъде отменено, а присъденото
адвокатско възнаграждение - намалено.
От името на ’’К.’’И.Л.-С."
е подаден отговор на частната жалба, с изложени съображения за това, че определението
на РС е правилно и законосъобразно, а присъденото адвокатско възнаграждение не
е прекомерно, като се поддържа, че делото е със значителна правна сложност, голям
обем от приложени писмени доказателства, протекло е в повече от 1 с.з., като
включ. били събирани и гласни доказателства. С оглед на това се моли частната
жалба да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността на
решението съдът намира следното:
СРС, III
Гражданско
отделение, 143 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите.
Искът по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите е конститутивен и с
него се упражнява потестативното право да се признае за незаконно или
несъобразено с устава на кооперацията решение на управителния съвет/общото
събрание на кооперацията. Правото на иск по чл. 58, ал. 1
ЗК принадлежи на изчерпателно посочени в нормата на чл. 58, ал. 2
ЗК лица и органи и може да бъде упражнено в преклузивните срокове
по чл. 58, ал. 3 и 5 ЗК.
В случая искът е предявен от лице, попадащо сред кръга на легитимираните по
чл. 58, ал. 2 ЗК, като е подаден в 2-седмичния преклузивен срок от датата на провеждане на събранието,
на което ищецът е присъствал. Поради това, искът е процесуално допустим.
Предмет на
производството по чл. 58 ЗК са изчерпателно въведените в исковата
молба нарушения на закона и устава, водещи до незаконосъобразност на приетите
от събранието решения. Проверката, която съдът извършва при предявен иск по за
отмяна решение на ОС на кооперацията, се разпростира до съответствието на
решението със закона и устава само по въведените от ищеца основания за отмяна. Недопустимо е последващо
разширяване на пределите на търсената с иска защита, чрез въвеждане на
допълнителни оплаквания и посочване на нови нарушения на закона и устава във въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение.
Ето защо въззивната
инстанция не дължи произнасяне по релевираните във въззивната жалба оплаквания
относно нарушение на чл. 17 от
Устава на Кооперацията (УК), поради това, че общото събрание било свикано и
проведено при неспазване на 14-дневния срок между връчването на поканата
и датата на заседанието, както и по отношение на формата, момента на разгласяване
и съдържанието на поканата, доколкото не са заявени от ищеца в исковата молба и
се навеждат за първи път едва пред въззивната инстанция.
Останалите наведени
във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на решението на ОС на
кооперацията, проведено на 07.04.2017 г., с което
ищецът е изключен като член-кооператор, са свързани, на
първо място, с липсата на решение на ОС от 2016 г., в което да се посочва, че при
невнасяне в срок на дялова вноска следва изключване на член-кооператора, т.е. с
отсъствието на
решение на ОС на кооперацията, в което изрично да е
взето такова, че забавата на
задължението за заплащане на дялова вноска се приравнява
на пълно неизпълнение, както и на следващо място, с обстоятелството, че
макар да има забава за плащане на дяловата вноска на ищеца,
то това не може да се приравни на пълно неизпълнение.
Жалбоподателят излага пространни съображения в насока, че неколкократно е ходил с други член-кооператори в касата
на ответната кооперация, но по вина на кредитора, не е успял да изпълни в срок
задължението си, тъй като ответната страна била отказвала да приеме плащане в
брой на дяловата му вноска в указания в устава срок; както и доводи, че макар и
със закъснение дяловата му вноска е била внесена, поради което не е налице
грубо нарушение на закона, устава или решението. Основанията във
въззивната жалба за материална незаконосъобразност на решението са изведени от
ищеца при твърдения, че е налице единствено забава за плащане на дяловата му вноска за 2016 г., и
то поради неоказване на съдействие и
отказ от страна на ответника, която обаче забава не може да се приравни
на пълно неизпълнение, тъй като макар и със закъснение дяловата му вноска за 2016 г. е била внесена, а задължението
по устава - изпълнено, като това е било факт и към датата на процесното ОС -
07.04.2017 г.
Въззивният съд
споделя тези доводи на жалбоподателя и намира, че решението на ОС на
кооперацията, проведено на 07.04.2017 г., с което
ищецът е изключен като член-кооператор, е незаконосъобразно. Аргументите за
това са следните:
Действително в чл.
10, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗК е предвидено задължение за
член-кооператора да изпълнява решенията на органите на кооперацията
и да внася установените в устава и други вноски, като в тази насока е и чл. 10,
т. 3 УК. Както в УК, така и с решение на ОС на кооперацията
от 15.04.2016 г. са определени дяловите вноски за 2016 г. и срокът за внасянето
им – най-късната дата е 15.12.2016 г. Нито в устава обаче,
нито в някое от предходно проведените общи събрания на кооперацията, е предвиден
специален ред, уреждащ начина за внасяне на дяловата вноска – в брой, респ. по
банков път. Ето защо и доколкото се касае за изпълнение на парично задължение, следва
да се приеме, че меродавно за негово изпълнение ще е местожителството на кредитора.
В случая, доколкото титуляр на вземанията е кооперация, местоизпълнението ще
съвпадне с офиса или канцеларията на кооперацията. Установява се, че това е и
обичайният начин на плащане на съответните дялови вноски на член-кооператорите,
за което съдът вади извод от показанията на разпитаните по делото свидетели – В.Ч.и
Б.С., които споделят, че обичайният начин за плащане на дяловите вноски било
чрез внасянето им в брой в офиса на ответника, преди провеждане на съответното
ОС. От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
В.Ч.и Б.С., които свидетелстват незаинтересовано и безпристрастно, поради което
и съдът не намира основание да не кредитира показанията им, се
установява, че ищецът е правил опити да внесе на касата на кооперацията
дължимите от него суми в рамките на определения за това
срок – 15.12.2016 г., но там нямало кой да ги приеме, респективно било
заключено. Свидетелите излагат, че няколко член-кооператори, сред
които и ищецът, са имали проблем с внасяне на дяловите си вноски, и опитите им
за това останали безуспешни, тъй като не успели да осъществят контакт с
председателя на кооперацията, нито със счетоводителя или пък касиера, нито пък
отивайки на място в офиса на кооперацията някой се е отзовал, тъй като било
заключено. Свидетелят Ч.дори споделя, че кооперацията имала 2 офиса, в които
въпросните член-кооператори, заедно с ищеца се опитали да внесат вноските си,
но отново без резултат. Ответната страна не е ангажирала
доказателства, с които да обори изнесените от свидетелите факти. Следователно
може да се направи обоснован извод, че неплащането в срок на дяловата вноска на
ищеца се
дължи на липса на съдействие от страна на кооперацията
за получаването й. В допълнение може да
се посочи и че извод за липса на оказано от страна на ответната К.дължимо
съдействие за изпълнение на задължението на длъжника-ищец, е и удостовереното в
протокола от проведеното процесно ОС на кооперацията от 07.04.2017 г., че лицето
заемащо длъжността „касиер“ – Б.Й., е отказала да получи сумите, представляващи
дялови вноски, тъй като срокът за това бил изтекъл. Ето защо следва да се
приеме, че кредиторът е изпаднал в забава, тъй като не е оказал необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
При това положение, по силата на чл. 96 ЗЗД, когато кредиторът е в
забава, ако и длъжникът е бил в забава, последният
се освобождава от нейните последици. В случая длъжникът
се освобождава не само от собствената си забава, но се е освободил и от
задължението си, тъй като го е изпълнил – депозирал е дължимите дялови вноски
по банков път, за което е уведомил ответната кооперация, видно от приложеното
по делото уведомително писмо, с вх. № 04/15.02.2017 г. Наред с това страните
не спорят, че вноската в крайна сметка е платена по банков път с вносна бележка
от 15.02.2017 г. По този начин задължението на ищеца
е изпълнено, при това доста време както преди заседанието на Управителния съвет
и включването на точката за изключването му в дневния ред на общото събрание
(10.03.2017 г.), така и преди получаването на поканата за общо събрание (22.03.2017
г.) и провеждането на самото общо събрание (07.04.2017 г.). Затова и не е била
налице предпоставката за изключване на член-кооператора по чл. 12, ал. 3, т.
2 от УК
да не са направени предвидените вноски, нито пък е налице виновно неизпълнение
на решенията на органите на Кооперацията.
Уставът на кооперацията
разглежда специално хипотезите, при които член кооператор може да бъде изключен
в чл. 12, ал. 3 - "член кооператорът може да бъде изключен когато: грубо
нарушава закона, устава, решенията на органите на Кооперацията,
или когато /т. 1/ уврежда интересите на кооперацията и извършва нелоялна
конкуренция, не прави предвидените в закона вноски /т. 2/, и
/т. 3/ със
своите действия и без действия нанася вреди на кооперацията. В този смисъл
съдът счита, че е недопустимо – частично неизпълнение на задължението във
времево отношение, каквото представлява закъснялото изпълнение за внасяне на
същите вноски /забавата/, посредством решение на общото събрание да се
приравнява на последиците, които изрично са предвидени с Устав на кооперацията
за пълно неизпълнение на задължението – невнасяне, а именно: изключване. Изключването като възможност е предвидено
единствено за поведение, покриващо състава на чл. 12 от Устава.
Отделно от това, въззивният съд по-горе изложи мотиви, че поради забавата на
кредитора, длъжникът е освободен от собствената си забава.
Съдът не счита, че с
поведението си ищецът е извършил нарушение на решение на орган
на кооперацията, още повече поведението му
да може да се определи като "грубо", каквото изисква изрично нормата
на чл. 12, ал. 3 от Устава, за да може да се изключи член кооператор, имайки
предвид и че все пак е внесена въпросната вноска със закъснение по – малко от
два месеца. Освен това съдът счита, че не са настъпили и вредни последици за
кооперацията от закъснението.
Едновременно с това не
е налице и другата хипотеза на чл. 12, ал. 3, пр. 2 от Устава – не прави
предвидените в устава вноски. Доказано по делото е че по – рано от 07.04.2017
г. (датата на вземане на решението на ОС) ищецът
е направил изискуемата членска вноска.
По изложените
съображения и поради
несъвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск с
правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК бъде уважен, като съдът отмени като
незаконосъобразно взетото на 07.04.2017 г. решение на Общото
събрание на кооперацията, с което ищецът
е изключен като член-кооператор. Обжалваното решение следва да бъде отменено вкл. и в частта за разноските
като последица от уважаване на иска. При възприетия от настоящия въззивен
състав извод за основателност на така предявения иск и с оглед на това, че при
този изход на спора на ответника не се дължат разноски, следва
да бъде отменено и определението на районния съд, постановено по реда на чл.
248 ГПК.
По
разноските:
За
исковото производство: при този изход на спора право на разноски има ищецът,
който е представил списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 300
лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС и 50 лв. – държавна такса. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 21.04.2017 г., в който е
отразено, че половината от уговорения адвокатски хонорар /150 лв. от общо 300
лв./ е заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка, както и предвид
приложената по делото разписка от 08.11.20107 г. за доплащане на остатъка от
150 лв. от общия размер на договореното адвокатско възнаграждение, съдът
намира, че е доказано заплащането им. Така общият размер на разноските, които се следват на
ищеца за производството пред СРС, възлиза на 350 лв. С оглед изхода на делото,
ответникът няма право на разноски.
За
въззивната инстанция: с оглед основателността на въззивната жалба, разноски се
следват единствено на въззивника-ищец. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК
и претендира заплащането на сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС, 25 лв. – държавна такса за подадената
въззивна жалба, както и сумата от 15 лв. – държавна такса за обжалване на
определението на районния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 20.11.2020 г., в който е
отразено, че уговореният адвокатски хонорар от 300 лв. е заплатен изцяло в
брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането
им.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
ОТМЕНЯ Решение № 451531 от 16.07.2018
г. по гр. д. № 24904/2017 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 143 състав, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 58, ал. 1 ЗК, по иск, предявен от Ч.К.П., ЕГН **********, срещу ’’К.’’И.Л.-С."",
ЕИК *****, представлявана от В.С.А.-С.–
председател, решението за изключване на Ч.К.П. като
член-кооператор, взето на Общо събрание на кооперацията, проведено на 07.04.2017 г., като
незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ определение № 211170/05.09.2019 г., постановено по гр. д. № 24904/2017 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 143 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА ’’К.’’И.Л.-С."", ЕИК *****, представлявана от В.С.А.-С.– председател, да заплати на Ч.К.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350 лв. – разноски в исковото производство, и сумата от 340 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, при наличие на предпоставките на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.