Р Е Ш Е Н И Е
Номер 125 01.12.2009 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
на първи декември две хиляди и девета година
в публично заседание, в следния състав: Председател:
Минчо Танев
Секретар:
П.Б.
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД номер 429 по описа на съда за 2009 год. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е от административно
наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от В.Т.Т., ЕГН **********
***, против наказателно постановление № ** от ** год. на Началник сектор ПП-
КАТ към ОДП, гр. Бургас, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300
лв. за нарушение на чл.
150 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост
и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят не
отрича извършеното нарушение, но твърди, че наложеното му наказание е прекалено
тежко, поради което иска от съда да намали размера на наложената санкция.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Признава вината и изказва
съжаление за стореното. Моли съда да намали наложената му санкция.
Ответникът
по жалбата ПП- КАТ към ОДП, гр. Бургас, не изпращат представител. Не се явяват
актосъставителя и свидетеля. По делото се събраха множество писмени
доказателства.
Съдът, като
взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.11.2008 год. актосъставителя и свидетеля- служители на
МВР, спрели за проверка мотоциклет „***” ДКН ***, управляван от жалбоподателя.
При извършената проверка установили, че жалбоподателя управлява МПС без да
притежава свидетелство за управление, категория „А”. Констатираното
нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на
административно нарушение № 149 от 03.06.2009 год. в който нарушението било
описано както следва: „…управлява мотоциклет „**”….водача не притежва
съответната „А” категория за управляваното МПС”.
Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен
лично и получен от него без възражения. Наказващият орган- Началник
сектор ПП- КАТ към ОДП, гр. Бургас, въз основа на съставения АУАН издал
обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е
описано по същия начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
наложил административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от обясненията
на жалбоподателя.
При
така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на
закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество, същата е основателна досежно размера на наложената санкция.
Настоящото
производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него
е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали
деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния
казус, съда съобрази следното:
В настоящият
случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на МВР, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник сектор ПП- КАТ към
ОДП, гр. Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя
в жалбата си не оспорва фактическите констатации по акта, признава вината си,
изказва съжаление за случилото се, моли съда да му бъде намалено наказанието.
След
внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при
съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП като редовно съставен акт, има доказателствена сила за посочените
в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени
различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани доказателства,
оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
безспорно установено.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като
нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателна отговорност спрямо него.
Вида и размера
на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното
нарушение, са определени в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, където е посочено, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв. който
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство
за управление. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на
наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, но
според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не
го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че
административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи
тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради
което е наложил наказанието в максималния законоустановен размер. Последните
основания обуславят намаляване на размера на така наложената санкция, като
прекалено голяма, с оглед тежестта на извършеното нарушение, като според съда,
липсата на отегчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетена, следва да
се съобрази и обстоятелството, че жалбоподателя е завършил курс за придобиване
на „А” категория към момента на нарушението, но не е положил само изпит, поради
което и наказанието следва да бъде в минималния законоустановен размер, като
точния размер на наказанието да бъде както следва: „глоба”
в размер на 100,00
лв.
Цитираното до
тук, налага изменяне на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно
размера на санкцията и потвърждаване в останалата му част.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление, № ** от *** год. на Началник сектор ПП- КАТ към ОДП, гр. Бургас,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
на В.Т.Т., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300
лв. за нарушение на чл.
150 от ЗДвП, в частта му досежно размерите на
определеното административно наказание, като за извършеното нарушение НАЛАГА на В.Т.Т.,
ЕГН **********, наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. (сто лева) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението
за неговото постановяване.
СЪДИЯ :