Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина С.
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 2822 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от С.Д.Н. против З.
„Б.В.И.Г.“*** обективно съединени осъдителни искове за сумата 26 000лв. на
основание чл.208, ал.3 КЗ /отм./, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка, и за сумата 5
027.29лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за
периода 05.04.2016г.-01.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са, че между „Р.Л.Б.“ ЕООД и ответника на
26.11.2015г. бил сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ на собствения на първото дружество л.а.БМВ 530 D GT с ДК № ******,
който от своя страна отдало на лизинг на ищеца с договор за финансов лизинг от
21.11.2013г. Застрахователното покритие по застраховката било по клауза „Пълно
каско“ при застрахователна сума от 29 729лв. Твърди на 21.12.2015г. да е
настъпило застрахователно събитие изразяващо се в противозаконно отнемане на
лекия автомобил, за което ответникът бил уведомен. По образуваната щета постановил
отказ да заплати обезщетение с аргумента, че едното дистанционно устройство
/транспондер/ за допълнително монтиран имобилайзер се намирало в откраднатия
автомобил, както и разминаване между данните между представеното заключващо
устройство и декларираното пред него. Ищецът навежда, че изискването по общите
условия на застраховката на застрахователя да се предадат в срок от 24
часа заключващите устройства е спазено.
Не оспорва при кражбата на колата в нея да се е намирал втория транспондер, но
то не представлява заключващо устройство и няма изискване да не се държи в
автомобила. Твърди, че към момента на противозаконното отнемане оставил
автомобила заключен и с включена алармена система, съответстващо на
предвиденото в общите условия за спазване на предохранителни мерки. Навежда, че
дори и да се приеме оставянето на
допълнителното устройство в автомобила да е допринесло за увеличаване на риска,
това не е освобождаващо отговорността на застрахователя обстоятелство. Твърди,
че с договор за цесия от 06.03.2017г. правото на обезщетение е прехвърлено на
ищеца, който се явява активно легитимиран по исковата претенция. Поради
забавата претендира обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва за
периода посочен в исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът оспорва да е уведомен
за прехвърляне на вземането. Навежда, че към момента на кражбата имобилайзерът
не е бил активен и в изправно състояние, съставляващо изключен риск според
общите условия към застрахователния договор. Допълнително сочи, че оставянето
на транспондера в автомобила е съществено с оглед интереса му неизпълнение на
задължение по договора и с оглед разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./,
съответно чл.207 КЗ /отм./ е основание за отказ от плащане на обезщетение.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не се спори сключването на
26.11.2015г. на застрахователен договор по имуществена застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ на 26.11.2015г. между ответника
З. „Б.В.И.Г.“ и „Р.Л.Б.“ ЕООД за собствения на последното л.а. БМВ 530 D
GT с ДК № ******. Видно от представената застрахователна полица №
4704155202002245 договорът е сключен при
клауза „Пълно каско“ включваща риск от кражба, със срок на застрахователно
покритие 06.12.2015г.-06.12.2016г. и уговорена застрахователна сума
29 729 евро. Въз основа сключен на 21.11.2013г.
договор за финансов лизинг „Р.Л.Б.“ ЕООД предоставил на ищеца С.Д.Н. ползването
на автомобила, което обстоятелство е отразено в застрахователната полица.
В съответствие с условията по застраховката на
30.11.2015г. в автомобила бил монтиран имобилайзер модел Мета 43 от „Мак-06“
ООД, представляващ
система за допълнителна защита срещу кражба.
Заедно със съставяне на протокола за това на ищеца е било предадено
ръководство за работа на устройството /стр.55/. В него в т.2 е посочено, че ако
транспондера е оставен в автомобила след изтичане на 15 минути ще премине в
енергоспестяващ режим и няма да излъчва. За да започне излъчване ще чака
регистриране на движение, но няма как да го регистрира, тъй като е оставен
някъде вътре в автомобила. Поради това е вписано изрично, че не трябва да се
оставя вътре в автомобила.
На 21.12.2015г. за времето от
8.50ч. до 9ч. сутринта в гр.София, на бул.Витоша пред № 137, автомобилът бил
противозаконно отнет от владението на ищеца, за което образувано досъдебно
производство № 2678/2015г. по описа на 04 РУ-СДВР против неизвестен извършител
за престъпление по чл.346, ал.1 НК. С Постановление от 18.02.2016г. на СРП по
пр.пр.№ 52296/2015г. досъдебното производство е спряно поради неразкриване на
извършителя.
Въз основа подадено от ищеца в
същия ден заявление за кражбата /стр.50-52/ при ответника била образувана щета
№ 215/2015г., по която с протокол /стр.27/ предал посочените в него документи,
два ключа на автомобила, 1бр. транспондер и флашка-елементи от имобилайзера. В
писмен вид дал обяснения за обстоятелствата, при които е настъпило събитието,
както и посочил, че в автомобила останали лични вещи и втория транспондер за
имобилайзера. На застрахователя собственикът „Р.Л.Б.“ ООД предоставил
допълнително документи с писмо от 29.12.2015г., съдържащо и искане за плащане
на застрахователно обезщетение. Ответникът постановил отказ с писмо от
05.04.2016г.
По делото е приет като
доказателство договор за цесия от 06.03.2017г., с който „Р.Л.Б.“ ЕООД
прехвърлил на ищеца С.Н. вземането си спрямо ответника за обезщетение от кражбата
на застрахования по имуществената застраховка автомобил. Представени са
доказателства за съобщаване на длъжника от цедента за извършената цесия на
13.04.2018г., когато писменото изявление за това е било входирано при З. „Б.В.И.Г.“
/стр.62/.
Като доказателство по делото
прието уведомително писмо на „МАК-06“ ООД /стр.99/ съдържащо вида,
характеристиките и начина на работа на монтирания на процесния автомобил
имобилайзер Мета 43. Посочено е, че представлява механична система с принцип на
работа прекъсване на част от електрическата верига, участваща в запалителния
процес, която се активира чрез допълнителен преносим и безконтактен ТАГ
/транспондер/. Имобилайзерът се включва автоматично 20 секунди след като е
махнат ключа на автомобила от положение контакт и транспондерът му е извън
обхват-3-4 метра. При влизане в автомобила и подаване на контакт с ключа
имобилайзерът се изключва автоматично и възстановява запалването на двигателя,
ако прочете валидно транспондера. Ако последният се намира в автомобила
системата за охрана не работи.
Видно от заключението на вещото
лице по изслушаната СТЕ монтирания имобилайзер е беконтактен и работи на 2.4GHz. Комплектът включва устройства-централа, два еднакви
транспондера и флашка за изваждане на дубликати. Обяснено е, че функцията на
имобилайзера като система за защита е да предотврати запалването на двигателя. Принципа
на действие е свързване на централата към електрическата верига, участваща в
запалителния процес или комуникацията на модулите, като прекъсването на тази
комуникация не може да стартира превозното средство. Транспондера представлява
излъчвател подаващ сигнал към централата и само когато е в нейния обхват в
близост на около 2-3 метра автомобилът може да бъде стартиран. Ако е извън този
обхват не може да бъде приведен в движение. Не се подава сигнал и в случай на
изтощаване на батерията му. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
алармената сигнализация и имобилайзера като системи за защита са различни и
независими една от друга. Първата се задейства при външно въздействие върху
автомобила и подава звуков сигнал при отчитане на движение, отворена врата или
нарушена цялост на превозното средство. Тя не предотвратява запалването на
двигателя, за което е предназначен именно имобилайзера. Дава заключение, че
действителната стойност на автомобила към деня на кражбата възлиза на
28 307 лв.
При така установеното от
фактическа страна съдът обоснова следните правни изводи:
Страни по договора за имуществена
застраховка на процесния лек автомобил са ответникът-застраховател и
собственика „Р.Л.Б.“ ЕООД. С
него застрахователят се задължил да поеме определените по клауза „Пълно каско“
рискове срещу заплащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да
заплати на застрахования обезщетение в границите на уговорената застрахователна
сума. Не
е спорно в срока на действие да е настъпило такова събитие-кражба на
автомобила, предпоставящо правото на застрахования да претендира обезщетение.
Това право има имуществен характер и може да бъде обект на прехвърлителна
сделка. Между собственика и ищеца е сключен договор за цесия по време след
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие и отправена към него
претенция, с който правото на вземане за обезщетение е прехвърлено. За да произведе
правно действие спрямо длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД цесията трябва да
му бъде съобщена от предишния кредитор. По делото не са събрани доказателства
такова съобщаване да е направено от цедента преди подаване на исковата молба. В
установената съдебна практика се приема, че уведомление, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с връчването й е надлежно съобщаване за цесията и тя поражда
действие за него.
Това следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК /Решение № 3/16.04.2014г. по
т.д.№ 1711/2013г. на ВКС, І т.о., Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. №
12/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и др./. С исковата молба е представено уведомление от
цедента за извършеното прехвърляне, достигнало до знанието на ответника с
връчването й заедно с него на 20.03.2018г. Отделно от това такова уведомление е
връчено на ответника от „Р.Л.Б.“ ЕООД на 13.04.2018г. след предявяване на иска
от ищеца, поради което съдът приема да е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД и в съответствие с ал.4 цесията е произвела действие за ответника.
С цесията се осъществява
заместване на стария кредитор с нов при запазване правоотношението, от което
произтича прехвърленото имуществено право. Възраженията, които длъжникът е имал
към стария кредитор по това правоотношение във връзка с неговото съществуване,
изпълнение или неизпълнение могат да бъдат противопоставени на новия кредитор. По
делото ответникът е противопоставил
възражение освобождаващо го от отговорност да заплати застрахователно
обезщетение поради неизпълнение на задължение по застрахователния договор и на
основания предвидено в него с позоваване на клаузи от общите условия и
разпоредбите на чл.211 КЗ /отм./, съответно чл.207, ал.2 КЗ /отм./. Страна по
договора е било дружеството-собственик на автомобила, но ползването му
предоставено на ищеца-цесионер по силата на сключен договор за финансов лизинг,
който е бил и фактическият изпълнител на задълженията по него, поради което
правоизключващото възражение може да бъде му бъде противопоставено.
От фактическа страна не е
спорно в процесния автомобил да е бил монтиран имобилайзер, представляващ
система за допълнителна защита срещу риска кражба, както и към деня на кражбата
в него да е било оставено едното от устройствата /транспондер/ за привеждането
му в действие от ищеца. Спорния по делото въпрос е дали това съставлява
неизпълнение на задължение по договора, което е значително с оглед интереса на
застрахователя по смисъла на чл.211, т.2 КЗ /отм./, съответно дали попада в
предвидените в договора изключения освобождаващи застрахователя от задължението
да заплати застрахователно обезщетение.
В установената съдебна
практика по приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./ е прието, че правото на застрахователя
да откаже плащане на обезщетение по чл.208 КЗ /отм./ предпоставя виновно
неизпълнение от застрахования на задължение, предвидено в закона или в
застрахователния договор значително с оглед интереса на застрахователя, и това
неизпълнение се намира в причинна връзка с реализирането на застрахователния
риск или със същественото му увеличение. Разрешението е приложимо и в случаите,
в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на
обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност
да предизвика настъпване на събитие, да способства за увеличение на вредите от
него или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите
условия като основание за освобождаване от застрахователна отговорност,
включително под формата на изключен риск. Застрахователят носи тежестта да
докаже причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на
събитието.
Съгласно т.1 от VІІІ
„Предохранителни мерки“ към Раздел „Общи положения“ от общите условия към
застрахователния договор застрахованият е длъжен да поддържа застрахованото МПС
в добро състояние, като полага грижата на добър стопанин, да спазва
техническите и технологични правила за експлоатация на производителя, да
предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за избягване на
загуба или повреда, както и да спазва направените от застрахователя и
компетентните органи предписания за отстраняване на източниците на опасност.
Наред с това в т.2 е предвидено задължение да поддържа в техническа изправност
алармената система, имобилайзера на МПС, системата за активно проследяване, ако
има изискване за такива /т.1 от ІІ „Специални изисквания“/, като последната
трябва да бъде в активен режим на проследяване. При незаключване на МПС,
оставянето му с ключ на запалването, оставянето му с отворени прозорци,
оставянето му със свален таван /кабриолет/, оставянето му с неизправна,
невключена, неактивна или демонтирана алармена система, или имобилайзер на МПС,
или системата за активно проследяване, застрахователят има право да откаже
изплащането на обезщетение. В т.1.19 от ІХ „Общи изключения“ към посочения
раздел е посочено, че застрахователят не покрива щети от кражба на МПС, на
отделни части, възли и детайли или на застраховано оборудване без наличие на
взлом-поради незаключване на МПС, оставянето му с ключ на запалването, с
отворени прозорци, със свален таван при кабриолет, оставянето му с неизправна,
невключена, неактивна или демонтирана алармена система, или имобилайзер на МПС,
или система за активно проследяване. Тези основания са изрично предвидени като изключен риск и по клаузата
„Пълно каско“ във връзка с кражба на застрахованото МПС в т.1-6 от Раздел ІV
„Изключения“ към Глава VІ „ Особени правила при изплащане на обезщетение при
пълни загуби вследствие пожар и кражба“. Съгласно т.3 изключението е налице при
неизправна, невключена и/или демонтирана алармена система или имобилайзер.
Съдържанието
на тези клаузи сочи недвусмислено, че изискванията за поддържане в техническа
изправност и активност на системите на защита се отнасят до обезопасяването на
застрахования автомобил с цел предотвратяване или в максимална степен ограничаване
на евентуалната му кражба. Те са съответни на общо регламентираните задължения
на застрахования по чл.207, ал.1 КЗ /отм./ по предотвратяване и ограничаване на
вредите, както и свързани с носенето на риска от застрахователя като страна по
договора. Застрахователят е поставил условието автомобилът да бъде оборудван с
имобилайзер съгласно т.1 от ІІ „Специални изисквания“ към Раздел „Общи
положения“ на общите условия. Тази система за защита е предназначена да не
позволи автомобилът да бъде приведен в движение с ключ или друго устройство,
различни от притежаваните от собственика или ползвателя, поради което има пряко
отношение към предотвратяване или ограничаване възможността за противозаконното
му отнемане. Изпълнението на това условие е породило задължението да се
обезпечи функционирането й за срока на действие на договора като се поддържа в
техническа изправност и активно състояние всякога, когато се ползва автомобила.
Неизпълнението повишава риска от настъпване на застрахователно събитие.
По
делото е изяснено, че имобилайзер модел Мета 43 е безконтактен и се състои от
централа и преносимо устройство транспондер. От техническа гледна точка централата
е свързана с електрическата верига на автомобила, участваща в запалителния
процес, а транспондерът е излъчвател подаващ сигнал към нея. Принципът на
действие е, че когато транспондерът е на разстояние от автомобила по-голямо от 2-3
метра според заключението на вещото лице или от 3-4 метра според данните на
осъществилото монтаж дружество централата блокира запалването на двигателя и по
този начин се прегражда възможността за привеждане в движение. В този случай
системата за защита е активна. Когато транспондера е в обхват /на около 2-3,
съответно 3-4 метра/ излъчва сигнал, който централата улавя и дава разрешение
за стартиране. По този начин системата се деактивира. С оглед този принцип на действие
изрично в ръководството за ползване и функциониране на имобилайзера, с което
ищецът е бил запознат при неговия монтаж, е указано да не се оставя
транспондера в автомобила, защото преминава в енергоспестяващ режим и не
излъчва сигнал, т.е. не е активен.
В
случая поради оставянето от ищеца на транспондера в автомобила имобилайзерът не
е бил активен и в този смисъл застрахованата вещ е била лишена от това средство
за защита. Поведението му, като ползвател на автомобила, съставлява нарушение
на задълженията по договора при условията на груба небрежност, което е
съществено с оглед интереса на застрахователя и според съда се намира в
причинна връзка с настъпилото събитие, тъй като е увеличил риска от
противозаконно отнемане, предпоставящо наличие на предпоставките по чл.211, т.2 КЗ /отм./. Според клаузите на т.1.19 от ІХ
„Общи изключения“ и т.3 от Раздел ІV „Изключения“ към Глава VІ „Особени правила
при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие пожар и кражба“ оставянето
на застрахования автомобил с невключен или неактивен имобилайзер, независимо от
наличието на други системи за защита, е основание за застрахователя да откаже
плащането на обезщетение.
Горното
обуславя извод за основателност на противопоставеното от ответника
правоизключващо възражение, поради което в полза на застрахования не е
възникнало правото да получи застрахователно обезщетение, съответно това право
не е налице и по отношение на ищеца, в качеството на цесионер, предпоставящо отхвърляне
на предявения главен иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ и съединения
акцесорен за лихви за забава по чл.86 ЗЗД.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски от 205лв. за възнаграждение за вещо лице и издаване на съдебно
удостоверение, както и юрисконсултско възнаграждение от 100лв. или общо
разноски от 305лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.******, против З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, искове за сумата 26
000лв. на основание чл.208, ал.3 КЗ /отм./, представляваща обезщетение по
договор от 26.11.2015г. за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ , и за сумата 5 027.29лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода 05.04.2016г.-01.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
изплащането.
ОСЪЖДА С.Д.Н.,
ЕГН **********, от гр.София, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“***, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 305лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: