Р Е Ш Е Н И Е
№………… 24.01.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД І възз.
наказателен състав
на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
ИВАН РАДКОВСКИ
Секретар:
ПЕТЪР ПЕТРОВ Прокурор: НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ, като разгледа докладваното от съдията
Григоров ВНОХД №1166 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда
№163/15.10.2018г. ПРС по НОХД№922/2018г. е постановил: ПРИЗНАВА подсъдимия
Ч.М.В. за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ НА 23.04.2017 година в гр. Плевен /ресторант „*****“/, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с В.С.Л. от
гр. Плевен /спрямо който наказателното производство е приключило със
споразумение/, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, както следва:
- На
23.04.2017 година, около 00,23 часа в гр. Плевен /ресторант „*****“/, в
съучастие като извършител с В.С.Л. от гр. Плевен/спрямо който наказателното
производство е приключило със споразумение/, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
бутане, грубо отношение и отправяне на обидни думи и нецензурни изрази към Д.Б.И.
от гр. Плевен.
- На 23.04.2017 година, около 00,48 часа в гр. Плевен /ресторант „*****“/, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – нанесъл удари по главата и тялото на Я.Й.Й. от гр.
Плевен, поради което и на основание чл.
325, ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1, във
вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на
наказание «ПРОБАЦИЯ»
при кумулативното налагане на следните пробационни мерки : по чл. 42а, ал. 2 т.
1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, при
явяване и подписване при пробационен служител или определено от него длъжностно
лице ДВА пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и на наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което следва да бъде изпълнено чрез прочитането му по
Общински радиовъзел – гр. Плевен.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ч.М.В. за НЕВИНЕН по повдигнатото
му и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.325,ал. 2 във вр. с ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за
това че деянието се отличава с изключителна дързост, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА
в тази част на обвинението.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Ч.М.В. за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ НА 23.04.2017година гр. Плевен /ресторант „*****“
противозаконно унищожил чужди движими вещи – 4 броя стола на обща стойност
128,00 лв.,1бр. дъска за меню на стойност 15,00 лв., 1бр. оливерник на стойност
6,00 лв. 5 бр. стъклени чаши за безалкохолно 250 мл. на обща стойност 3,00 лв.,
5 бр. стъклени чаши за ракия 100 мл. на обща стойност 7,50 лв.4 бр. стъклени
кани за вино 1000 мл. на обща стойност 16 лв., 4 бр. порцеланови чинии
/кв.30см/ на обща стойност 8 лв., 2 бр. червено вино „Златен Рожен“ 750 мл. на
обща стойност 24,00 лв., 1бр. бяло вино „Златен Рожен“ 750 мл. на стойност
12,00 лв., 1бр. червено вино „Златен Рожен“ 375 мл. на стойност 6,00 лв., 1 бр.
бяло вино „Златен Рожен“ 375 мл. на стойност 6,00 лв., ляво странично огледало
за лек автомобил Хюндай Туксон на стойност 70,00 лв. и 0,5 кв.м. окачен таван
на стойност 40,00 лв., всички вещи на обща стойност 341,50лв., собственост на „Синтек
2016“ ЕООД, гр. Плевен, поради което и на основание чл. 216, ал. І, във
вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2б.”б” от НК го ОСЪЖДА
на наказание «ПРОБАЦИЯ» при кумулативното налагане на следните пробационни
мерки : - по чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, при явяване и подписване при пробационен служител
или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично; - по чл. 42а, ал. 2,
т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 23 ал. 1 от НК подсъдимия Ч.М.В.
едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе две наказания, а
именно ПРОБАЦИЯ» при кумулативното налагане на следните пробационни мерки : -
по чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ЕДНА ГОДИНА, при явяване и подписване при пробационен служител или
определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично; - по чл. 42а, ал. 2, т. 2
от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23 ал. 2
от НК към така определеното общо
най-тежко наказание на подсъдимия Ч.М.В. със
снета по-горе самоличност наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което следва да бъде изпълнено чрез
прочитането му по Общински радиовъзел –
гр. Плевен.
ПРИЗНАВА подсъдимия Л.Я.Г. за ВИНОВЕН
В ТОВА, ЧЕ НА 23.04.2017 година, около 00,48 часа в гр. Плевен /ресторант „*****“/, в съучастие
като извършител с П.Д.Т. и В.С.Л. /спрямо които наказателното производство е
приключило със споразумение/ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удари по
главата и тялото на Б.Й.С. от гр. Плевен,
поради което и на основание чл.325,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 78а, ал. 1
от НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в полза
на държавата в размер на 1000,00/хиляда/ лева
ПРИЗНАВА подсъдимия Л.Я.Г. за НЕВИНЕН по
повдигнатото му и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.325,ал. 2 във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това че
деянието се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл.
304 от НПК го ОПРАВДАВА в тази част
на обвинението.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Ч.М.В., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 230,00 лева. ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия Ч.М.В., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 41,76 лева. ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия Л.Я.Г., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 230,00 лева. ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия Л.Я.Г., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 41,76 лева.
Недоволен от постановената
присъда е останал Ч.М.В., като я
обжалва с твърдения за незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилност и иска да бъде отменена и се постанови оправдателна
такава. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Недоволен от постановената
присъда е останал Л.Я.Г., като я обжалва с твърдения за незаконосъобразност,
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилност и иска да бъде
отменена и се постанови оправдателна такава. В съдебно заседание жалбата се
поддържа.
Представителят на ПОП изрази
становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Оплакванията в жалбата и на двамата подсъдими са идентични и се свеждат до следното:
1. Налице е личен мотив, а не
хулигански подбуди за извършване на деянието и това според Решение
№70/05.04.2011г. на ВКС по н.д.№737/2010г. ІІІ н.о. сочи за липса на
хулиганство;
2. По отношение на нанесените
удари по главата и тялото на Я.Й.Й. следва да се има предвид, че охранителните
камери са заснели конфликта и от тях се вижда, че св. Я.Й. пръв е нанесъл удар
върху подсъдимия Ч.В.. При това положение подсъдимия Ч.В. е отвърнал на удара и
действията му са били насочени към нанасяне на телесна повреда по чисто личен
мотив на свидетеля Й., а не е целял да нарушава обществения ред;
3. По отношение на обвинението по
чл.216 от НК не е доказано с кои свои действия коя част от имуществото Ч.В. е
унищожил. Няма нито преки, нито косвени доказателства в тази насока.
Единствените показания в тази насока са тези на св.Д.И. и дъщеря му В.И., но и
те са противоречиви и не изясняват авторството, времето, мястото и начина на
извършването му;
4. Деянието на подсъдимия Л.Я.Г.
е несъставомерно защото се свежда само до нанесени удари на св.С., а самото
сбиване е предизвикано от св.Т., спрямо когото производството е прекратено
поради сключено споразумение. Действията на подсъдимия Л.Я.Г. са по личен мотив
и освен това не изпълват съдържанието на деянието по чл.325 от НК защото са
насочени само към личността на св.С. и целта не е да се скандализира обществото
и да се нарушава грубо обществения ред. В тази връзка се посочва Решение №147/26.06.2017г.
на ОС Плевен по ВНОХД№170/2017г. на същия съд.;
5. Съдът е приел във фактическата
обстановка, че „подс. В. нападнал Й., като двамата си разменили няколко юмручни
удара“ и е напълно неясно въз основа на кои доказателства съдът е стигнал до
този извод. Освен това се установява, че св.Й. пръв и безпричинно е нападнал
подсъдимия В..
6. Конфликта между подсъдимия В.
и Д.И. е приет от съда без да е направен анализ на доказателствата и липсва
отговор на направените от защитата възражения;
7. Не са налице доказателства за
приетото от фактическа страна, че пристигналите на място охранители са
установили счупени маши, бутилки и чинии;
8. Необосновано съдът е приел, че
подсъдимия В. е знаел какъв автомобил управлява св.Д.И., защото няма никакви
доказателства в тази насока;
9. Деянието на подсъдимия Л.Я.Г.
следва да бъде разгледано на плоскостта на УБДХ, защото не случай последния
нормативен акт си служи с понятието непристойна проява, а НК с непристойни
действия. В тази насока се посочва, че действията на подсъдимия Г. са
продължили не повече от минута.
За да постанови присъдата си по
отношение на Л.Я.Г. ПРС е приел следното от фактическа страна, което се приема
и от настоящата инстанция: Подсъдимият Ч.М.В. е роден на ***г. в гр.Никопол.
Живее в гр.Плевен. Български гражданин. С основно образование. Женен.
Неосъждан. Подсъдимият Л.Я.Г. е роден на ***г***. Български гражданин. Със
средно образование. Женен. Неосъждан.
На 22.04.2017 година подс. Ч.В.
празнувал с компания кръщене на детето си в ресторант „*****“ в гр.Плевен. На
тържеството присъствали и подс.Л.Г. както и свидетелите П. Т., И.Е. и В.Л.,
всичките гости на семейство В.. Уговорката между подс. В. и управителя на
заведението била тържеството да продължи
от 12 до 18 часа, поради наличие на предварителни резервации от други желаещи
за по-късно вечерта.
Към 18.30 часа празнуващите на
масата на подс. В. били поканени да я освободят, за да се подготви за
следващите клиенти. Вместо това компанията изявила желание да останат в
заведението, въпреки уговорения час. Персонала на заведението преценил, че
лицата са консумирали значително количество алкохол, били доста настоятелни и
упорити в желанието си и за да не влизат в излишни пререкания, преместили
цялата компания на друга маса, в зала, находяща се етаж по-долу. След
преместването им компанията на подсъдимите ставала все по шумна и агресивна – обиждали
сервитьорите, говорели на висок тон, гасили и светвали лампите и се държали
арогантно с персонала. Най-агресивни в поведението си били подс. Ч.В. и св. В.Л..
Около 21.00 часа в заведението
пристигнал оркестъра и започнал програмата си за вечерта. Напрежението в
компанията на подсъдимите се поуспокоило за около час, когато музикантите
решили да почиват. Подс. В. отново изразил претенции защо е спряла музиката.
Св. Д.И. – собственик на заведението го помолил да преустанови грубото си
отношение и да успокои компанията си, на което В. отговорил, че това е невъзможно,
тъй като всички са употребили алкохол.
Около 23 часа на 22.04.2017година музикантите отишли при компанията на
подсъдимите и пели и свирили до тяхната маса. Докато се забавлявали, част от
компанията ритали масите и се качвали по столове. В 00.00часа музикантите
отново решили да почиват, като по време на почивката им компанията на
подсъдимите станала още по-невъздържана, като най-активни отново били В. и Л..
Персонала на заведението молил компанията да преустановят това си поведение, но
подсъдимите и свидетелите от компанията им започнали грубо да обиждат и ругаят
сервитьорите. Около 00.23 часа на 23.04.2017г. св. Д.И. слязъл при тях и ги
помолил да преустановят грубото си отношение, да не крещят и обиждат и да
слязат от столовете. В отговор на неговата молба св. В.Л. започнал да обижда и
бута И. и да се опитва да го удари. И. отстъпил назад и се върнал зад бара.
Подс. В. и св. Л. го последвали до бара, където продължили да го бутат и
обиждат. Подс. В. крещял на Д.И., че ще го пребие и ще изпотроши заведението.
Започнал да блъска по бара, при което на земята паднали и се счупили 2бр. червено вино „Златен Рожен“ 750мл,
1бр. бяло вино „Златен Рожен“ 750мл, 1бр. червено вино „Златен Рожен“ 375мл, 1 бр.
бяло вино „Златен Рожен“ 375 мл, 1бр. оливерник, 5бр.стъклени чаши за безалкохолно 250мл, 5бр. стъклени
чаши за ракия 100мл, 4бр. стъклени кани за вино 1000мл и 4бр. порцеланови
чинии. Действията на подс. В. и св. Л. принудили една от сервитьорките – св.В.И. да натисне
монтирания в ресторанта паник-бутон.
Служители на СОТ „Груп 7“ ЕООД,
Плевен се отзовали на подадения сигнал около 00.30часа на 23.04.2017година. На
място същите установили счупените чаши, бутилки и чинии. Св. И. им казал, че
имало проблеми с една компания в заведението, но че всичко приключило преди
тяхното пристигане. Тримата охранители – св.Я.Й., Б. С. и Г.Ц. седнали на бара
и решили да изчакат компанията да си плати сметката и всички да си тръгнат.
Подсъдимите В. и Г., както и
свидетелите Л., Т. и Е. и останалите членове на тяхната компания напуснали
помещението на долния етаж и се отправили към изхода на заведението. Преди да
излязат обаче, спрели в близост до входната врата и започнали да разговарят
помежду си. Внезапно св. П. Т. /спрямо когото наказателното производство е
приключило със споразумение/се насочил към охранителите, застанал зад тях и нанесъл удари с ръце по главата и тялото на
св.Б. С.. Св. Я.Й. хванал и избутал Т. от колегата си. В резултат подс. В. нападнал Й., като двамата си
разменили няколко юмручни удара. В същото време подс. Л.Г. и св. В.Л. /спрямо
когото наказателното производство е приключило със споразумение/нанасяли удари
с ръце в главата и тялото на св.С..
Подс.В. се опитал да удари св.Й.
със стол по главата, но последния предотвратил удара с ръка. Столът се счупил.
Подсъдимият започнал да нанася удари с ръце по лицето и тялото на свидетеля. В
този момент св. И.Е./спрямо когото наказателното производство е приключило със
споразумение/, който бил зад гърба на Й., взел друг стол от заведението и
ударил силно Й. в ребрата, при което последния паднал на земята. Подс. В.
продължил да му нанася удари с ръце по лицето и тялото, а Е. продължил да го
удря със стола.
Подс. В. взел друг стол и
замахнал с него към свидетеля, но вместо това ударил тавана, при което се
спукала част от мазилката с размер 0,5 кв.м., а стола се счупил. След тези
действия сбиването било преустановено, а всички от компанията си тръгнали. На
излизане от заведението подс. В., който знаел какъв автомобил управлява св. И.,
счупил лявото странично огледало на лек автомобил Хюндай Туксон, както и
рекламната дъска с менюто на ресторанта, поставена на входа на заведението.
Малко по-късно на място пристигнал и полицейски екип.
Св. Й. посетил „Спешно отделение“
към УМБАЛ „Г.Странски“, Плевен, където било установено, че в резултат на
нанесените му в ребрата удари има две счупени и едно спукано ребро, както и
пробит бял дроб. Същият бил оставен на лечение в болницата, а на следващия ден
му била извършена хирургическа интервенция.
Преди да се отговори на оплакванията на двамата жалбоподатели е необходимо
да се изложат кратки теоретични бележки, които пряко се отнасят до възраженията
и на двамата относно наличието на личен мотив за извършване на деянието/който
изключва хулиганските подбуди/:
Действително
в Решение № 70 от 5.04.2011 г. на ВКС по
н. д. №
737/2010 г., III н. о., НК, се посочва, че „Няма да има
хулиганство тогава, когато посегателството върху личността или имуществото е
конкретна цел на извършителя, проява на индивидуално лично отношение и не е
резултат на случайно стечение на обстоятелства. Липсва хулиганство, когато
деянието се заключава в рамките
единствено на лично, конкретно, индивидуално и специфично, важащо и
съществуващо отношение на дееца, строго ограничено към обекта на посегателство.
При посегателство срещу личността, за разлика от хулиганството, на дееца не му
е безразлично спрямо кого и как насочва вредоносното действие.“ Позоваването на
защитата на подсъдимите на това решение е необосновано защото то не само не
изключва извършването на хулиганство по чл.325 от НК при нанасяне на телесни
повреди по чисто личен мотив, но дори потвърждава постоянната практика на ВКС
на РБ в тази насока. От вниманието на защитата е убягнало словосъчетанието “ деянието се заключава в рамките единствено на лично, конкретно, индивидуално и специфично“.
Това не случайно е посочено в цитираното решение защото съгласно т.3 от
обвързващите мотиви на ППВС № 2 от 1974 г., "при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или
извършване на други подобни действия по чисто личен мотив
тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален
умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и явно
неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението не се определя
само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия
умисъл. " В тази насока са и Решение
№ 47 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК, Решение №
575 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2428/2011 г., II н. о. Казано по друг
начин наличието на личен мотив не изключва хулиганството, а сочи за наличие на
евентуален умисъл към деяние по чл.325 от НК. Дали умисълът е пряк или
евентуален, обаче няма значение за съставомерността на деянието.
Във връзка с горното е нужно да се повторят теоретичните разсъждения в
цитираното от защитата Решение №147 по ВНОХД№170/2017г. на ПОС, в които се
посочва:
Относно наличието на хулигански подбуди.
За изясняване на кръга
от юридически факти/разбирани като факти от действителността, които имат
значение за някоя правна норма/ е необходимо да се анализира понятието хулиганство по смисъла на правната
норма на чл.325 от НК/това е норма, която освен, че визира определен престъпен състав дава и
определение на понятието хулиганство т.е. тя е и определителна норма/. На второ място е необходимо да
се изясни понятието хулигански подбуди
по смисъла на чл.116 ал.1 т.11 и чл.131ал.1 т.12 от НК и природата на понятието
подбуди. На трето място за яснота е необходимо да се съпоставят двете понятия.
Хулиганството е престъпление по чл.325 от НК и определителната норма,
както се посочи по-горе, изисква да са налице следните елементи от обективната
действителност:1. Извършване на непристойни действия; 2. Тези действия да: -
нарушават грубо обществения ред и наред
с това - да изразяват явно неуважение към обществото. От редакцията на нормата
на чл.325 ал.1 от НК е видно, че първото изискване, характеристика на
действията е да са непристойни. Това понятие е очевидно легално, но няма
определителна норма и при изясняването му следва да се изходи от значението на
думата непристоен/изяснена чрез синонимите й/ неприличен, безсрамен,
невъзпитан, безочлив, недостоен, непочтен, циничен,нахален,груб,вулгарен,прост,просташки,неблагоприличен,неморален
и т.н./. Друга характеристика на действията е да изразяват явно неуважение към
обществото.
Освен, че действията следва да
имат характеристиката непристойни и да изразяват явно неуважение към обществото,
те следва да окажат въздействие върху обществения ред, като го нарушат грубо. Всъщност резултата от това престъпление
следва да е нарушаване на обществения ред, а другите изисквания са към
характера на действието/ непристойни и да изразяват явно неуважение към
обществото/.
Подбудите в аспекта на
чл.54 от НК имат значение за индивидуализиране на наказанието в общия
случай/когато не са елемент на състава/. Когато, обаче те са посочени от
законодателя като елемент на състава – чл.116 ал.1 т.11 и чл.131ал.1 т.12 от НК
те не се вземат предвид при индивидуализацията на наказанието, а се изясняват и
доказват в аспекта на съставомерността на деянието. Това означава, че от
установяването им или не зависи дали ще се приеме, че деецът е извършил
престъпление. Когато са елемент на състава те не следва да се вземат предвид
при индивидуализацията на наказанието по смисъла на чл.54 от НК. Още относно
подбудите следва да се има предвид, че те са извън вината по смисъла на чл.11
от НК и спадат към психичните моменти на деянието извън умисъла и
непредпазливостта/други
такива са целта, чувствата на дееца, борбата на мотиви, обмислянето на
решението, спокойното или възбудено състояние на вземане на решението или на
осъществяване на деянието и т.н/. В случаите когато законодателят е преценил, че тези субективни елементи
влияят съществено върху обществената опасност на деянието той ги въздига в
признаци на състава. В тези случаи/чл.116 ал.1 т.11 и чл.131 ал.1 т.12 от НК/ подбудите се явяват вече
своеобразен субективен елемент на съответното престъпление извън умисъла и
непредпазливостта.
На фона на горното може да се обобщи, че хулиганските подбуди
са факт от субективната неосезаема действителност и като такива се доказват
пряко само при налично самопризнание. Когато няма самопризнание доказването им
става косвено, като се събира и анализира сбор от факти от обективната
действителност, които водят до извод за наличие на хулигански подбуди.
Косвеното доказване е особено с това, че всички доказателства следва да сочат
за наличието на хулиганските подбуди в случая, да няма доказателства, които го
опровергават/наличието/ и същевременно да отхвърлят всяка възможна оправдателна
версия.
Съвсем различна е природата на хулиганството – то е факт от обективната
действителност и представлява резултатно умишлено престъпление. Разбира се, за
да е налице хулиганство следва да е налице и умисъл, който е факт от
субективната действителност и се доказва в същия аспект, както при хулиганските
подбуди.
За по-голяма яснота е
необходима да се направи разграничение в обективната страна и субективната
страна на обвинението по чл.325 и по чл.131 ал.1 т.12 от НК. Субективната страна по чл.325 от НК е
умисъл за извършване на непристойни действия, изразяващи явно неуважение към
обществото и нарушаващи грубо обществения ред. За разлика от това при деянието
по чл.131 ал.1 т.12 от НК умисълът е както при умисъла за нанасяне на телесна
повреда/съответно лека, средна, тежка/, но с важната особеност на субективната
страна извън умисъла – допълнителен елемент на състава – наличие на хулигански
подбуди. Изводът е, че умисълът при деянието по чл.325 от НК е за извършване на
хулиганство, а при деянието по чл.131 ал.1 т.12 от НК за нанасяне на телесна
повреда. За да стане по-ясно колко съществена е разликата само е необходимо да
се посочи, че при деянието по чл.325 от НК е без значение какви са подбудите,
за да бъде реализиран състава на престъплението. Подбудите могат да бъдат и
хулигански, но могат и да не са, но и в двата случая ще са от значение само за
индивидуализацията на наказанието/но не и за съставомерността/. Точно обратното
е при деянието по чл.131 ал.1 т.12 от НК – липсата на хулигански подбуди ще
доведе до извод за липса на престъпление по този текст.
За по-голяма яснота следва да се посочи, че наличието на личен мотив при
деянията по чл.116 ал.1 т.11 и чл.131 ал.1 т.12 от НК изключва хулиганските
подбуди. Няма
как да има едновременно личен мотив и хулигански подбуди за нанасяне на телесна
повреда. Този извод не бива да се смесва с виждането на ВКС на РБ в Решение №
65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК. Това е така
защото в аспекта на П. 2/1974 - Пл, т. 3 хулиганството може да
се осъществи с пряк и с евентуален умисъл. Последният ще е налице ако по личен
мотив се нанася телесна повреда и действията могат да се квалифицират и като
хулиганство при евентуален умисъл. Той ще е налице ако са съпроводени с грубо
нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Тук,
обаче не следва да се смесват хулиганските действия като факти от
действителността и мотивите на дееца, които са елемент от субективната страна
на деянието. Казано по друг начин
нанасянето на телесна повреда по личен мотив не може да е по хулигански
подбуди, но може да има извършено хулиганство по чл.325 ал.1 от НК при
евентуален умисъл. Съдът при наличие на обвинение и по двата текста ще
следва да определи наказание при съвкупност по смисъла на чл.23 от НК и да наложи
общо най-тежко наказание. Това, обаче може да стане при надлежно обвинение по
чл.325 от НК. В тази насока виж Решение № 47 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. №
2349/2012 г., I н. о., НК.
Горното разграничение се прави,
за да стане ясно, че защитната позиция по настоящата дело за наличие на личен
мотив, би било съществено възражение при обвинение за извършено деяние по
хулигански подбуди – например по чл.116
ал.1 т.11 и чл.131 ал.1 т.12 от НК, но не и при обвинение по чл.325 от НК.
На фона на горното цитираното от
защитата решение на ПОС по ВНОХД№170/2017г. отхвърля категорично защитната теза/по
настоящото дело/, че личния мотив изключва хулиганството.
По първото оплакване.
Това оплакване е неоснователно по
съображенията изложени по-горе, от които е видно, че наличието на личен мотив
не е самостоятелно основание за извод, че липсва хулиганство.
По второто оплакване.
Твърдението в
жалбата, че свидетеля Й. пръв е нанесъл удар не се потвърждава от
доказателствата по делото. В тази насока ПРС е приел фактическата обстановка,
включително и в тази част, след обстоен анализ на целия доказателствен
материал, включително и на приобщените веществени доказателствени средства.
Възражението е неоснователно.
По третото възражение.
Твърдението, че няма нито преки,
нито косвени доказателства в тази насока и единствените показания в тази насока
са тези на св.Д.И. и дъщеря му В.И., но и те са противоречиви и не изясняват
авторството, времето, мястото и начина на извършването му е несъстоятелно.
Показанията и на двамата свидетели са преки по отношение на авторството на
деянието и съдът ги е обсъдил и е направил обосновани изводи. Може да се
направи категоричен извод, че е изяснено ясно и категорично авторството,
времето, мястото и начина на извършването на деянието.
По четвъртото оплакване.
В това оплакване
отново се акцентира върху личния мотив на действията на подсъдимия Г.. В тази
насока бяха изложени мотиви по-горе. Относно изпълването на елементите на
състава на престъплението хулиганство ПРС е изложил убедителни и обосновани
мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Към тях само следва да се
добави това, че подсъдимия Г. без причина е нападнал св.С., който е един от представителите
на охранителната фирма и е пристигнал на място по сигнал. Не може да има
съмнение в това, че охранителите са пристигнали не да се сбиват с компанията на
подсъдимите, а да преустановят сбиването и скандалното поведение. В този аспект
подсъдимия Г. вместо да се съобрази със ситуацията и да не проявява агресия е
направил точно обратното започва физическа саморазправа с представителя на
охранителната фирма. В тази връзка не може да има съмнение относно извършеното
хулиганство, макар и извършено в съвсем кратък период. Тук следва да се
отбележи, че деянието на подсъдимия е в съучастие с подсъдимите Л. и Т. и не
може да се разглежда изолирано от техните действия. Освен това няма как да не
се отчете това, че създадената тревожна и напрегната обстановка от другите
извършители – Е. и В. допълнително е изострена от действията на подсъдимия и то
след пристигане на охранителите.
По петото оплакване.
Не е вярно, че няма доказателства
за агресията на подсъдимия В. спрямо Й.. В тази насока ПРС се е позовал на
показанията на св.Й. и на приобщения ВДС, който е анализиран надлежно. Освен
това в протокола за разпознаване от 10.10.2017г. св.Й. разпознава подсъдимия В.,
като едно от лицата с които е имал физически сблъсък, и го посочва, като много
агресивен. Освен това твърдението на защитата, че св.Й. пръв и безпричинно е
нападнал подсъдимия В. не може да се приеме по никакъв начин.
По шестото оплакване.
И това оплакване е неоснователно
съдът е анализирал показанията на св.Д.И. и И.а, от които пряко се установява
поведението на
подсъдимия В.. В тази насока съдът посочва, че се
установява „агресивната реакция на последния/подсъдимия В./, който
започнал да му се заканва че ще го пребие и ще потроши заведението както и да
го обижда, а също и че В. избутал на пода намиращите се на бара вещи /чаши,
чини оливерници, бутилки с алкохол подробно описани/и същите се счупили.“ Това
е станало и причината св.И.а да натисне „паник бутона“ на охранителната фирма.
Въобще при наличните доказателства да се твърди, че деянието на подс.В. по
чл.325 от НК не е установено е неприемливо.
По седмото оплакване.
На първо място следва да се отбележи,
че не е съществено дали пристигналите охранители са установили счупени чаши,
бутилки и чинии. Това несъмнено се установява от показанията на св.И.и. Но
следва да се отбележи, че ПРС отчетливо се е позовал в тази насока и на
показанията на св.Й., който пряко посочва счупените чаши и чинии. В този смисъл
и това оплакване е неоснователно.
По осмото оплакване.
Това възражение е неоснователно
защото от доказателствата по делото става ясно, че подсъдимия В. и св.И. са се
познавали добре. Следва обаче да се отбележи, че деянието на подсъдимия В. по
чл.216 от НК не става несъставомерно дори да не е знаел чия собственост е автомобила. Освен това
ако се приеме, че не е знаел чия собственост е автомобила, то тогава се
изключва и личния мотив и хулиганството би се откроило още по отчетливо и с
пряк умисъл.
По деветото оплакване.
Действително при
преценка на деянието на лице по чл.325 от НК следва да се преценява и дали не
липсва нужната обществена опасност. Всъщност най-съществената разлика между
деянията, които изпълват формално състава на престъпления и административни
нарушения е наличието на обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.1 от НК. В Постановление № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС т.6. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението
хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията,
посочени в чл.
1, ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал. 1 НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена
опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка
на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата
обществена опасност. В тази насока, за да се приеме, че не е налице
хулиганство, а дребно хулиганство е необходимо да се приеме, че е налице някой
от двата варианта на чл.9 ал.2 от НК – деянието поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В
аспекта на всичко изложено по-горе няма никакво основание да се приеме, че
деянието на Л.Я.Г. попада в някой от тези два варианта. Вярно е, че същото е
кратковременно, но както се посочи и по-горе проявената агресия спрямо
охранителя при създалата се обстановка и на фона на деянията на другите
участници и съучастници води до единствения възможен извод за деяние по чл.325
от НК. Създадената и без това тревожна обстановка допълнително е изострена с
действията на подсъдимия Г..
На фона на горното
оплакванията и на двамата жалбоподатели са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение, като се потвърди атакуваният съдебен акт.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание
чл.338 от НПК присъда №163/15.10.2018г. на ПРС постановена по
НОХД№922/2018г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.