Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2021
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд девети
касационен състав
на двадесет и осми октомври година две хиляди двадесет и първа
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ:Кремена Данаилова
Мария Даскалова
секретар Пенка Михайлова
прокурор Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1822 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод касационна жалба на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес: гр. Варна, *****, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. П. А. срещу Решение № 260679/15.06.2021 г. по АНД №
36/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно
постановление № 13-172/18.08.2020 г., издадено от Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ - София, с което на УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500.00 /петстотин/ лева на осн. чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето
и административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00
/петстотин/ лева на осн. чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето. С решението на
Районен съд – Варна УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е осъдено да заплати на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С депозираната жалба се иска
отмяна на постановеното Решение № 260679/15.06.2021 г. по АНД № 36/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, като неправилно и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон и да се постанови друго, с
което да се отмени Наказателно
постановление № 13-172/18.08.2020 г. В условията на евентуалност се иска да се
постанови решение, с което да се измени Наказателното постановление, като се
определи една имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за
извършено едно нарушение. Твърди се, че болницата не е определяла цени и не е
изисквала заплащане или доплащане от ЗЗОЛ за медицинска дейност, която е
заплатена от НЗОК. Платената от ЗЗОЛ сума е разликата между преведената от НЗОК
сума и цената на клиничната пътека. Прави
се искане за присъждане на направените по делото разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, касатора
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р., която поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не
се явява, не се представлява. В депозираните срещу касационната жалба
възражения се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява
мнение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището
на страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане.
Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348,
ал.1,т. т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
За да се произнесе по спора ВРС е
намерил от фактическа страна, че на основание Заповед № РД-13-172/12.03.2020г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" (ИАМН)
в периода от 12.03.2020 г. до 08.04.2020 г. комисия от служители на ИАМН е
извършила проверка по документи, по жалба на пациентката П И - вх.
№96-00-134/10.03.2020 г. по описа на Агенцията, която е недоволна от
заплатените от нея 260.00 лв. за доплащане по КП 75.1. Проверяващите между,
които и свид.К извършили проверка по подадената жалба.
В хода на проверката е установено, че в
ценоразписа на лечебното заведение, утвърден със Заповед № Р-606/17.10.2019 г.
от Изпълнителния директор в т. 5 са определени на 7 бр. страници цени на
„наименование на медицинската услуга"- доплащане по различни клинични
пътеки касаещи над 330 клинични пътеки.
Проверяващите приели, че е бил нарушен
чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,
приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г.: „Лечебните заведения, сключили договор с
НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват
и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за
предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал.1, за която лицата имат
съответното направление, издадено по реда на тази наредба.", в частта: „не
могат да определят цени", във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето:
„Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по
ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет".
АНО приел, че нарушението е извършено на
17.10.2019 г. - денят на утвърждаване на Ценоразписа на УМБАЛ „Света
Марина" ЕАД, в ЛЗ, гр. Варна, ул. „Христо Смирненски" № 1.
Също така в хода на проверката било
установено, че пациентката П И, на 74 г. е приета в ЛЗ по спешност и лекувана
по клинична пътека № 75.1 „Диагностика и лечение на декомпенсирани чернодробни
заболявания (цироза) при лица над 18 години" в Клиниката по
гастроентерология на 29 и 30.11.2019 г. Приета е в ЛЗ с Направление за
хоспитализация № 025915 от 29.11.2019 г. издадено от д-р Б К .
Пациентката е взела решение за напускане на
ЛЗ на 30.11.2019 г. към 20:00 ч. Поради това лечението й не е отчетено по КП
75.1 в пълния й обем на стойност 1 300.00 лв., тъй като не е реализиран
минималния болничен престой от 3 дни.
Лечението на пациентката е отчетено по АПр
№ 99 "Предсрочно изпълнение на дейностите по КП № 75.1" и е заплатена
на ЛЗ в размер на 80 % от стойността на КП 75.1 или 1 040 лв.
Заплащането от страна на пациентката е
документирано във фискален бон № 50170791 и в Справка от Счетоводството на ЛЗ
като „Доплащане по клинична пътека 75.1.". Това заплащане отговаря на код
28751, в точка 5 с определена медицинска услуга-„доплащане по КП", на
утвърдения Ценоразпис на УМБАЛ „Св. Марина".
АНО приел, че инкасирането от УМБАЛ „Св.
Марина" ЕАД на сума от пациентката за „доплащане по КП 75.1", видно
от фискалния бон и справката от счетоводството на ЛЗ е нарушение на чл.2, ал.4
от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с
ПМС № 119 от 22.05.2006 г.: „Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за
оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и
приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за
предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал.1, за която лицата имат
съответното направление, издадено по реда на тази наредба.", в частта:
„приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за
предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал.1,“ във връзка с чл.81, ал.3
от Закона за здравето: „Условията и редът за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ по ал.1 се определя с наредба на Министерския съвет".
АНО определил, че нарушението е извършено
на 30.11.2019 г.- датата на заплащането на услугата „Доплащане по КП 75.1"
в УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, гр. Варна ул. „Христо Смирненски" № 1.
Предвид това на въззивното дружество бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него
впоследствие е било издадено и Наказателно постановление, с което въззивното
дружество било санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, на основание чл.229, ал.3 от Закона за здравето, за извършено нарушение
на чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ; и със имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание
чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.2, ал.4 от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Тази фактическа обстановка ВРС, 13
състав е приел за установена въз основа
на събраните по делото доказателствени средства – писмените, приложени към
преписката, и гласни – показанията на
допуснатите свидетели. Като е приел нарушението за безспорно установено,
въззивният съд е потвърдил НП.
Постановеното
решение е правилно.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати, нито процесуални нарушения, нито нарушения на
материалния закон. Мотивите на въззивния съд са подробни и аргументирани, като
на основание чл.221, ал.2 от АПК, настоящият състав препраща към тях.
Съдебната практика е константна
при тълкуването на нормативната уредба регулираща болничната помощ, че
лечебните заведения нямат право да изискват доплащане от страна на пациентите
дори и при дехоспитализация по тяхно желание. Съвсем правилно въззивния съд се
е позовал на решение №6919/09.06.2021 г. постановено по адм.д. № 3180/2021 г.
по описа на ВАС. В посоченото дело, касатора в настоящото производство също е
бил страна и мотивите го обвързват. А те са ясни – ВАС приема, че правилата за
заплащане на дейност при незавършена хоспитализация по вина и желание на
пациента обосновава съгласно правилата на НРД заплащане на по малко от 100% от
реално извършените дейности при недостатъчен болничен престой, но не е
основание за доплащане на разликата до 100 %. Дехоспитализацията на пациента е
при по малък от предвидения болничен престой, поради което не е налице 100%
предвидена по КП извършена болнична дейност. Независимо, че алгоритъмът на КП
не може да бъде завършен не по вина на лечебното заведение, а в резултат на
волята на пациента, предвидените суми в размер на 80% от дейностите по
клиничната пътека нормативно са определени да бъдат достатъчни в такъв случай.
Или, налице е заплащане на реално извършена дейност и няма основание за
доплащане от пациента.
Не се споделя възражението на
касатора и, че е извършено само едно административно нарушение. В чл.2 от Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ ясно е посочено, че
лечебните заведения нямат право нито да определят цени, нито да приемат
заплащане. Лечебното заведение е изпълнило и двата фактически състава.
Предвид горните съображения следва да се приеме, че
обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци.
Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и
направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че следва да осъди дружеството да заплати на ИАМН,
сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал.2 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260679/15.06.2021 г. по
АНД № 36/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес: гр. Варна, *****, представлявано от изпълнителния
директор проф. д-р С. П. А. да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ гр. София сумата от 80/осемдесет лева/лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.