№ 2168
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110134592 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ИЩЕЦ АД
против ОТВЕТНИК АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сумата от 955,42 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско
на МПС“ по щета № 0300-21-465-500733, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда- 28.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 22.03.2021 г. в гр. София, ж.к.
„Витоша“, ул. „Лалето“, водачът на лек автомобил с марка „Нисан“, модел „Екс-Трайл“, рег.
№ №, навлиза в лентата за насрещно движение и удря спрелия с цел разминаване лек
автомобил с марка „Шкода“, модел „Рапид“, рег. № №, в резултат на което му причинява
материални вреди, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско на
МПС“, обективирана в застрахователна полица № 20-0300/412/5001199, валидна към датата
на ПТП. Поддържа, че за процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол
за ПТП от 22.03.2021 г., в който било посочено, че виновен за инцидента бил водачът на лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Екс-Трайл“, рег. № №, поради неспазване на
необходимата дистанция. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета №
0300-21-465-500733 било определено и изплатено на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителни дейности на увредения автомобил, обезщетение в размер на 940,42 лв. с
платежно нареждане от 07.06.2021 г. Посочва, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Екс-Трайл“,
рег. № №, имал сключена с ответника „Дженерале Застраховане“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена
регресна покана да заплати сумата 955,42 лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски от 15,00 лв., като ответникът отказал да
погаси вземането с твърдения, че не било налице виновно поведение от страна на водача,
чиято отговорност била застрахована при него. Моли за уважаване на предявения иск, както
и за присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни
и недоказани по размер. Твърди, че по делото не са представени доказателства относно
наличието на виновно поведение от страна на застрахования при него водач, от което да са
1
настъпили твърдените вреди. Поддържа, че вината за процесното ПТП има изцяло водачът
на увреденото МПС марка „Шкода“, модел „Рапид“, рег. № №, който не пропуснал
изкачващия се по наклон лек автомобил марка „Нисан“, модел „Екс-Трайл“, рег. № №. В
условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на
претендираното обезщетение като необосновано завишен и несъответстващ на стойността
на реално претърпените вреди. Поддържа, че признатите от дружеството ищец стойности на
вложените в ремонта материали и нови части, както и цената на сервизния час надвишавали
обичайните пазарни такива. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
Не се спори между страните, а и видно от представената по делото застрахователна
полица № 20-0300/412/5001199, към датата на настъпване на ПТП – 22.03.2021 г. между
ищеца и собственика на лек автомобил с марка „Шкода“, модел „Рапид“, рег. № №, е било
налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско “ със срок
на застрахователното покритие от 17.04.2020 г. до 16.04.2020 г. С доклада по делото съдът е
отделил за безспорно между страните наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Екс-Трайл“, рег. № № към датата на процесното ПТП. Фактът на сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е
покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 22.03.2021 г.,
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т. А. А., както и от заключението
на САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като пълно, обективно и компетентно се
установява, че на 22.03.2021 г. около 12,20 часа водачът на лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Екс-Трайл“, рег. № № движейки се в района на природен парк Витоша по ул.
„Лалето“ при разминаване на стеснен участък от пътя със спрелия срещу него лек автомобил
с марка „Шкода“, модел „Рапид“, рег. № № губи контрол над управляваното МПС
вследствие на което задната част поднася поради заснежено пътно платно и удря лек
автомобил с марка „Шкода“, модел „Рапид“, рег. № №. Разпитан водачът на лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Екс-Трайл“, рег. № № заявява, че поради неизчистване на пътното
платно от сняг участъкът е бил стеснен и въпреки, че водачът на лек автомобил с марка
„Шкода“, модел „Рапид“, рег. № № е отбил, за да се разминат, се е получило
съприкосновение. Съгласно заключението след сравняване на щетите, описани от
застрахователя и тези, отразени в двустранния констативен протокол за ПТП видими
увреждания е направен извод, че щетите по лек автомобил с марка „Шкода“, модел „Рапид“,
рег. № № се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 22.03.2021 г.
2
произшествие. Вещото лице посочва, че и причина за настъпването на произшествието е
поведението на водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Екс-Трайл“, рег. № №,
който при разминаването е загубил контрол над управлявания автомобил.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на 940,42
лева не е спорно между страните и се установява от представеното по делото преводно
нареждане от 07.06.2021 г. в полза на сервиза, извършил ремонта на лек автомобил с марка
„Шкода“, модел „Рапид“, рег. № №. Със заплащането на определеното обезщетение
застрахователят е изпълнил задължението си по договора за имуществена застраховка
„Каско на МПС“ за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Въз основа на обсъдените доказателства, както и на заключението на неоспорената по
делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило
единствено в резултат от действията на водача на автомобил марка „Нисан“, модел „Екс-
Трайл“, рег. № №, който е застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. Поведението му е противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна
забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на
ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са
неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи предприетите от водача на
марка „Шкода“, модел „Рапид“, рег. № № действия да са били в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Свидетелят А. разказва пред съда, че водачът на увредения
автомобил е спрял и е пропуснал движещият се нагоре лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Екс-Трайл“, рег. № №, което е в съответствие с правилото на чл. 45, ал. 1 ЗДП при
разминаване на планински пътища, а възражението на ответника съдът намира за
неоснователно.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил с марка „Шкода“, модел
„Рапид“, рег. № №, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 940,74 лева.
3
Претендираната от ищеца сума е в по-нисък размер от установения дължим такъв, поради
което ответното възражение за завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение се явява неоснователно. Съдът счита, че сумата 15.00 лева съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума, При това положение регресната претенция
на ищеца за заплащане на сумата от 955,42 лева, представляващи изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 28.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 760,00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 350,00 лева за депозит за вещо
лице и 360,00 лева адвокатско възнаграждние възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОТВЕТНИК АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати ИЩЕЦ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл.
411, ал. 1 КЗ сумата от 955,42 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско
на МПС“ по щета № 0300-21-465-500733, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда- 28.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 760,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4