Р Е Ш Е Н И Е
№ 298/14.07.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 32 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/.
Образувано е по жалба от К.В.К. ***.Климент Охридски“ № 10, вх.А, ет.5, ап.16, чрез пълномощника адв.В.С., с адрес ***, партер, срещу заповед № 8121к – 268 от 18.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.3, чл.203, ал.1, т.7, пр.2 и чл.226, ал. 1, т. 8, всички от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи.
В жалбата се излагат оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди, че не е спазена и установената форма – чл.146, т.2 АПК. Заповедта е издадена в противоречие с установената фактическа обстановка и при липса на виновно извършено деяние, твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение, още по-малко същото да е тежко такова. При провеждане на дисциплинарното производство не е разкрита обективната истина по случая, а при определяне на наказанието не са отчетени всички обстоятелства, при които се твърди, че е извършено нарушението, нито цялостното му поведение по време на изпълнение на служебните задължения, като и за дългите години служба няма наложено нито едно наказание. Заповедта не е мотивирана, в същата бланкетно е посочена нормата на чл.206, ал.2 ЗМВР, без да са изложени мотиви за всички обстоятелства по този член, което има значение за определяне на дисциплинарното наказание. Същата е постановена в нарушение на чл.6, ал.2 АПК, както и не съответства на целта на закона чл.146, т.5 АПК. Предвид което моли за отмяна на заповедта. Претендират се разноски в производството.
Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител Б.П. и юрк.Райкова, оспорват жалбата и искат отхвърлянето й. В писмени бележки юрк.Райкова развива подробни съображения за материалната законосъобразност, на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Кр.К. към момента на издаване на заповедта е заемал длъжността ст.комисар – директор на ОД на МВР Монтана. Със заповед № 8121 к – 268/18.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР за „ неспазване на служебните правомощия“, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр.2 от ЗМВР „ .. използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“ и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. В заповедта дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че след запознаване със обобщена справка № 1266р-355/06.01.2022 г., становище № 1266р-691/10.01.2022 г. и материалите от дисциплинарно производство, проведено по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно заповед № 8121р-10979/18.10.20221 г., е установено, че производството, образувано по информация в справка № 3286р-45365/29.09.2021 г. по описа на ГДНП и докладна записка № 8121р- 17306/05.10.2021 г. по описа на МВР, след проверка в доклад № 7855р-7393/13.08.2021 г. на ДВС – МВР, за неспазване на нормативната уредба при издаване от РУ Ботевград на лицето Ивайло Серафимов Серафимов на разрешени за придобиване, съхранение и носена на огнестрелно оръжие с посочени номера № 20200514249 от 06.03.2020 г., № 20200593165 от 12.05.2020 г., № 20200602459 от 26.05.2020 г. и № 20200666609 от 07.10.2020 г., че „ст.комисар К., директор на ОД на МВР Монтана, през времето, когато е заемал длъжността началник на РУ Ботевград, е издал посочените разрешение, без да са били налице законово определените основания за това“. В заповедта за образуване па дисциплинарното производство деянието с квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194. ал. 2. т. 3 от ЗМВР „ неспазване на служебните правомощия“, съставомерно по чл. 203, ал. 1. т. 7, пр. 2. от ЗМВР - „..използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание уволнение“.
За пълното следва да се посочи, че дисциплинарното производство е образувано след като преди това са направени няколко проверки – първо в ДВС – МВР, завършила с доклад рег.№ 7855р-7393/18.08.2021 г., с предложение материалите да се изпратят на ОД на МВР София за извършване на дисциплинарна проверка по ЗМВР. След това с докладна записка рег.№ 8121р-25549/03.09.2021 г. по описа на ДЧР-МВР е предложено: директорът на ОД на МВР София да образува проверка по реда на чл.205, ал.2 ЗМВР, в хода на която да бъдат изяснени постъпилите данни за извършени от служители на РУ Ботевград нарушения във връзка с издадени разрешителни за придобиван, съхранение и носене на огнестрелно оръжие; проверка от ГДНП по чл.205, ал.2 от ЗМВР срещу ст.комисар К., в това време директор на ОД на МВР Монтана, за извършено дисциплинарно нарушение през 2020 г. в качеството на началник на РУ Ботевград във връзка с издадени разрешителни за придобиван, съхранение и носене на огнестрелно оръжие конкретно на лицето Ивайло Серафимов.
В тази връзка със заповед № 8121К-10246/15.09.2021 г. на министъра на вътрешните работи е образувана дисциплинарна проверка по смисъла на чл.205, ал.2 ЗМВР, т.к. от предходните проверки се съдържали данни за извършени дисциплинарни нарушения при издаване на разрешителни за придобиван, съхранение и носене на огнестрелно оръжие на лицето Ивайло Серафимов, които били издадени“без да е мотивирана необходимостта за придобиване на огнестрелни оръжия за самозащита“, с което е нарушена разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Прието е, че съгласно събраните данни е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.195, ал.2, т.2 от ЗВМР“ неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 , предл.1 , за което се предвижда наказание“порицание“. В същата заповед № 8121К-10246/15.09.2021 г., изрично е посочено, че е налице хипотезата на чл.29, ал.1 , т.3, б.“в“ и „г“ от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР “ …извършителят на нарушението е известен, но не са известни точни данни за деянието и обстоятелствата при които е извършено..“, които съгласно разпоредбата на чл.205, ал.2 от ЗМВР и чл.10 от посочената Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., могат да бъдат изяснени само в хода на проверка, разпоредена от дисциплинарнонаказващ орган/ДНО/.“/ виж заповед № 8121К-10246/15.09.2021 г. на министъра на вътрешните работи/.
Вследствие на тази проверка е изготвена справка № 3286р-45365/29.09.2021 г. от комисията, назначена от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121К-10246/15.09.2021 г., която след подробен анализ на събраните в хода на проверката материали е установила относимите факти и обстоятелства и е направила следния извод“… Старши комисар К.В.К. - директор II степен на ОДМВР Монтана, на 07.10.2020 г. в качеството си на началник на РУ Ботевград при ОДМВР София /компетентен административен орган, съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ/ е издал разрешение с № 20200666609/07.10.2020 г. за придобиване на огнестрелни оръжия /1 бр. късо огнестрелно оръжие за самоотбрана и 1 бр. пушка с нарезна цев за спортни цели/ и боеприпаси за тях на Ивайло Серафимов Серафимов. При издаване на разрешението за придобиване на 1 бр. пушка с нарезна цев за спортни цели на лицето Ивайло Серафимов причината не е била обоснована по несъмнен начин, тъй като към заявлението е липсвало удостоверение от спортна организация по смисъла на чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта, както и доказателство, че съответното огнестрелно оръжие отговаря на спецификациите, които се изискват за дадена дисциплина в стрелковия спорт, признати от международно утвърдена и официално призната федерация по стрелкови спорт /чл. 11, ал. 2 от ЗОБВВПИ/, като при издаването му не е спазена разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ /Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривнивещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: ...2. което няма основателна причина ~ самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение/. Извършеното от старши комисар К.В.К. - директор II степен на ОДМВР Монтана съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ,,Дисциплинарните нарушения са: ...2. неизпълнение на служебните задължения“ от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за: ...т. 11 неизпълнение на служебни задължения...“ от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. ..“ и предлага да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Справката с рег.№ 3286р-45365/29.09.2021 г. е адресирана до министъра на вътрешните работа и е с поставена резолюция „Запознат“ и подпис. Не са предприети действия за налагане на предложеното дисциплинарно наказание.
С докладна записка № 8121 р-17306/05.10.2021 г. по описа на МВР впд директор на ДЧР – МВР предлага, да се приеме, че от материалите от проверката по чл.205, ал.2 ЗМВР, се съдържат данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР от ст.комисар К. и да се определи състав на ДРО, за провеждане на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 срещу К., както и проект за заповед. Докладната е относно приключила проверка по чл.205, ал.2 ЗМВР, но се сочат и извършени предходни проверки и преповтаряйки установените факти и обстоятелства, без да е ясно точно на какво основание вече се твърди тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.7, пр. 2 ЗМВР “ ..използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица..“, за което е предвидено наказание „уволнение“. Сочи се и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7, б.“а“ от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, за образуване на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Следва нова заповед № 8121К-10979/18.10.2021 г., министърът на вътрешните работи, с която вече е образувал дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, като изрично се сочат извършените проверки с доклад № 7855-7393/13.08.2021 на ДВС-МВР, посочената по-горе справка № 3286р-45365/29.09.2021 г. на комисията от ГДНП и докладна записка № 8121 р-17306/05.10.2021 г. по описа на МВР. Със заповедта е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР срещу ст.комисар К., същият е отстранен временно от длъжност и е определен дисциплинарно разследващ орган /председател и членове/. Впоследствие със заповед № 8121К – 12598/21.12.2021 г. е удължен срокът за временното отстраняване от длъжност.
За резултатите от разследването по дисциплинарното производство, назначеният ДРО/ председател Георги Траянов Георгиев – началник отдел 10 към ГДБОП и членове Любен Пламенов Петков – началник сектор/ гл.юрисконсулт/ 03 към отдел 10 в ГДБОП и Момчил Иванов Христов – полицейски инспектор Vстепен/КОС/ в група ООРТПКОС към отдел ОП на ОД на МВР Враца/, са изготвили обобщена справка, УРИ 1266р-355/06.01.2022 г./макар в същата да е посочено, че е въз основа на събраните доказателства в срок до 18.01.2022 г./ и становище УРИ 1266р-691/10.01.2022 г., същите изпратени на министъра на вътрешните работа.
В обобщената справка, след изключително подробен и задълбочен анализ на множеството събрани факти и изяснени обстоятелства, позовавайки се на всички проверки, ДРО е приел, че „старши комисар К.К. е извършил четири отделни нарушения на служебната дисциплина съставомерни по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. бит. 11, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „ порицание“. ДРО взел предвид, че съгласно чл. 195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. С оглед, че едногодишният срок е изтекъл и за описаните дисциплинарни нарушения - издадените разрешителни за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие с № 20200514249/06.03.2020 г., № 20200593165/12.05.2020 г., № 20200602459/26.05.2020 г. и № 20200666609/07.10.2020 г., ДРО приема, че е налице хипотезата за прекратяване на дисциплинарното производство на основание чл. 209, т. 3 от ЗМВР „ са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2“ и предлага на основание чл. 209, т. 3, поради изтекли срокове за търсене на дисциплинарна отговорност на старши комисар К.В.К., директор на ОДМВР-Монтана, да бъде прекратено образуваното дисциплинарно производство със заповед per. № 8121К- 10979/18.10.2021 г., за извършени четири отделни дисциплинарни нарушения, по смисъла на 194, ал. 2, т, 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „ порицание „…“
В изпратеното на министъра становище УРИ 1266р-691/10.01.2022 г., ДРО въз основа на анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства е направил изводи за липса на адекватна организация и капацитет на контрола по линия на КОС в РУ Ботевград. При установените факти и обстоятелства, относно работата на служителите в РУ Ботевград, приел, че „посочените основания в заповедта за образуване на дисциплинарно производство по чл.203, ал.1 т.7, пр.2 от ЗМВР не се подкрепят от данните събрани в хода на проверката и не могат да обосноват нарушение, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага или за облага та трети лица за ст.комисар К.. Нарушенията по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР предвиждат в състава си използване на служебното положение от страна на извършителя, което означава, че следва да е налице умисъл в действията му, както и цел- набавяне на облага за себе си или за трети лица…“ Приел е, че в резултат на проверката са се установили нарушения на ст.комисар К., извършени в качеството му на началник РУ Ботевград при издаване на процесните разрешителни за огнестрелни оръжия, по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 и т.11 от ЗМВР, изразяващи се в превишаване на правомощията, неупражнен контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения, за които е предвидено наказание“порицание“. Посочено е, че изводите на дисциплинарно разследващия орган са съобразени с данните от кадрова справка № 8121р-16538/23.09.2021 г. за професионалния стаж на старши комисар К.К. на основание чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и чл. 49, т. 9 от Инструкция № 8121з 877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Предвид което ДРО е предложил :“ За извършените нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължението му за възлагане извършването на задължителната проверка от служителите на служба КОС на РУ - Ботевград за издаване на разрешенията за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, в неупражнен контрол по отношение на дейността на служителя от служба КОС и други служители от РУ Ботевград и превишаване на правомощията си, които действия са извършени в нарушение на разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 10 и чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ и са съставомерни по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, на старши комисар К.В.К., директор на ОДМВР Монтана, в качеството му на началник на РУ Ботевград, на основание чл. 204, т. 1, 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година…“
И на обобщената справка от 06.01.2022 г. и на становището от 10.01.2022 г., е поставена печатна резолюция“ Не съм съгласен с изводите и предложенията на ДРО, за което допълнително ще изложа мотиви“, над което има подпис и печат на МВР, т.е следва да се приеме, че това е резолюция на министъра, т.к. той е адресат на същите. Като впоследствие с № 8121р-866/13.01.2022 г., министърът е изложил своите мотиви защо не приема изводите и предложенията на ДРО, посочил е, че съгласно чл.13, ал.5 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., същите не са задължителни за ДНО, като в изпълнение на чл.6 от същата Инструкция излага своите мотиви. В тях са преповторени вече установените факти и обстоятелства, но министърът не е приел за обоснована от ДРО правна квалификация, че нарушенията са по чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, а не по чл.203, ал.1 т.7, пр.2 от ЗМВР. Изложени са съображения защо не приема изложеното становище на ДРО относно установени факти и обстоятелства, като кредитира дадени при проверките сведения от служители в РУ Ботевград, които са имали съответни служебни задължения, приложени са подписани от тях документи, но впоследствие при образуваните проверки вече са заявили други обстоятелства. Приел е, че не се касае за липса на изпълнение на служебни задължения от К. – възлагане на задължителна проверка и контрол по ЗОБВВПИ от служители на КОС в РУ Ботевград, както е приел ДРО, а за лично извършени действия от същия. Според министъра К. е избегнал разглеждането на заявленията за издаване на разрешителни за огнестрелно оръжие на Серафимов. Предвид което същият е използвал служебното си положение на началник РУ Ботевград, като такъв му е предоставено право да издава разрешителни за огнестрелно оръжие, но същият не е спазил установения за това от закона ред. Като изводът на министъра е, че К. целенасочено е използвал служебното си положение, за извличане на облага за трето лице. Предвид което приема, че са извършени четири тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР “ неспазване на служебните правомощия“, всяко съставомерно по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 ЗМВР „използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица..“, за което е предвидено дисциплинарно уволнение.
При тези мотиви министърът на вътрешните работи издал заповед № 8121К-268/18.01.2022 г., с която при така изложените мотиви, приел, че нарушението е тежко, при извършването му е налице пряк умисъл и макар да е посочил цялостното поведение на служителя, отразено в кадровата справка, е наложил най-тежкото наказание “уволнение“ и прекратил служебните правоотношения в МВР на ст.комисар К.К. – директор на ОД на МВР Монтана.
При така събраните доказателства, се налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Издадена е от министъра на вътрешните работи, който е компетентния орган, с оглед предоставените му правомощия по чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 227 от същия и чл. 158 от ЗМВР.
Формално е спазена установената форма - заповедта е писмена, но липсва конкретика, томно описание на фактите и обстоятелствата при които се твърди, че е извършено нарушението, което води и до неясното при правното обосноваване за издаването й, не съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.
Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т.1 от ЗМВР - с оглед наличие на данни за извършени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР “неспазване на служебните правомощия“, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр.2 ЗМВР, а именно издаване на разрешения за огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ, като не е спазена разпоредбата на чл.58,ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Служителят е запознат с тази заповед и е уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. В случая след събиране на доказателства, проверката е приключила с изготвянето на обобщена справка и становище, в която са описани извършените от ДРО действия при спазване на установените срокове.
При издаването на оспорения акт обаче не се обсъдени всички събрани в производството факти и обстоятелства, в тяхната взаимна връзка и съвкупност, макар да са цитирани данни събрани при всички извършени проверки, което е съществено нарушение на правилата на дисциплинарното производство. Остава неясно след две предходни проверки какво се цели с последваща трета проверка по чл.205, ал.2 ЗМВР, с резултатите от която ДНО е запознат на 29.09.2021 г. и не е предприел никакви действия, всички факти и обстоятелства, както и извършителят са напълно установени. Очевидно впоследствие с новата заповед от 18.10.2021 г. се цели единствено да се удължи и формално спази срока по чл.195 ЗМВР. Формално са спазени сроковете по чл. 195 от ЗМВР, макар след проверката по чл.205, ал.2 ЗМВР/ справка № 3286р-45365/29.09.2021 г./, с която е запознат министърът на вътрешните работи, да не следва произнасяне, и едва след това на 18.10.2021 г. да е издадена заповед за дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 ЗМВР. Спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е процесуална предпоставка за законосъобразността на приключващия производството акт /заповед за налагане на дисциплинарно наказание/ за наличието, на която по аргумент от нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът следи служебно. Началото на двумесечния срок се поставя от момента на откриване на нарушението, който е установен в нормата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР - това е моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, което в случая реално е станало на 29.09.2021 г. Но предвид разпоредбата на 196, ал.1 ЗМВР, съдът приема, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл. 196, ал. 2 ЗМВР/. Доколкото в случая въпреки множеството проверки, материалите от дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 06.01.2021 г., то според съда е спазен срокът по чл.195, ал.2 ЗМВР, доколкото вече се твърди тежко нарушение на служебната дисциплина.
В производството не се спори, че в качеството на началник РУ Ботевград, ст.комисар К. е имал правомощия да издава разрешителни за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ. Безспорно е доказано и, че същият е издал процесните четири разрешителни на Ивайло Серафимов, като спорен е само въпросът дали при издаването на тези разрешителни заявителят е отговарял на изискванията, посочени в ЗОБВВПИ и доколко ако същият не е отговарял, а въпреки това са му издадени разрешителни, отговорността за това е единствено и само на ст.комисар К., който всъщност след извършените действия на назначената от него комисия по ЗОБВВПИ е подписал процесните разрешителни. Като относно твърдението, че не е доказана необходимостта от издаване на тези разрешителни, т.к. за заявителя Серафимов не била налице реална заплаха, се опровергават от показанията на свидетеля Михаил Наумов-началник сектор“Престъпление против личността“ при ГДНП и удостоверение от 22.03.2022 г. от Специализираната прокуратура. Няма спор и по факта, че лицето е подало заявления за тези разрешителни, с приложени документи към същите. Както и не се спори, че в РУ Ботевград със заповед е създадена комисия във връзка с проверка и издаване на разрешителни по ЗОБВВПИ, която е представила съответните документи на началника на РУ. Доколко в ЗОБВВПИ е уреден въпросът за изискванията за издаване на разрешителни за огнестрелно оръжие, не е спорно и, че това не е еднолично решение, макар да се подписва от съответно лице. Дали за това отговорност следва да носи само съответният началник РУ. Тук следва да се обърне внимание, че в хода на съдебното производство бе доказано, че К. не е запознат по установения ред както с Вътрешните правила за документооборота в МВР, утвърден със заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г., нито с Методическите указания за организацията на дейността на полицейските органи на МВР по прилагане на ЗОБВВПИ, утвърдени със заповед № Із-2263/06.11.2012 г./л.110 от делото/.
Предвид установените факти и обстоятелства при множеството проверки ДРО е приел, че при издаване на процесните разрешителни К., като началник на РУ Ботевград е нарушил служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на задължението му за възлагане на задължителна проверка от служителя на КОС и неупражнен контрол за работата на служители в РУ Ботевград, като тези действие са в нарушение на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ “… Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: 2. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление; за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно; 10. което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.“ и чл.83, ал.1 от същия“ При постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение.“ Така установените нарушения ДРО е квалифицирал като съставомерни по чл.200, ал.1, т.6 и т.11 от ЗМВР“ неупражняване на контрол над подчинени“ и „ неизпълнение на служебни задължения“, за което е предвидено наказание“порицание“ и доколкото са изтекли сроковете за налагане на това наказание, на основание чл.209, т.3 ЗМВР ДРО е предложил да се прекрати дисциплинарното производство.
Несъгласен с тези изводи и предложение от ДРО, ДНО е изложил свои мотиви, с които при така установените факти и обстоятелства, не се съгласява с ДРО, като приема, че при издаване на разрешителните за огнестрелно оръжие, К. е разпоредил издаването им, без да са извършени реално изискуемите проверки, като грубо нарушил разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, като приел за установено, че заявленията не са разглеждани от комисията по ЗОБВВПИ, която К. със заповед назначил, т.к. членовете на комисията въпреки приложените писмени доказателства, впоследствие заявили това. Поради което ДНО приел, че К. лично е извършил неправомерни действия и за тях е налице умисъл, използване на служебното положение за извличане на облага на трето лице, т.к. според ДНО за заявителя не са налице основанията по ЗОБВВПИ за придобиване на огнестрелно оръжие. Тук е посочен и факта, че преди това същото лице е получило отказ за такова разрешително от 8 РУ-СДВР, като няма доказателства дали този факт е бил известен в РУ Ботевград и доколко е възможно служебно да се провери. Макар от изложеното в мотивите да остава неясно каква е вината на К. и как той лично е извършил твърдяното нарушение, предвид приложените писмени доказателства, издадени от назначената комисия по ЗОБВВПИ. С тези неясни мотиви ДНО е приел, че е К. е извършил четири тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР “неспазване на служебните правомощия“, съставомерни по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 ЗМВР “ ..използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица..“, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание“ уволнение“.
По разбиране на настоящия съдебен състав неправилно е приложен материалният закон, т.к. дисциплинарнонаказващият орган въпреки множеството извършени проверки, безспорно установени факти и обстоятелства, становища на два ДРО – по проверката по чл.205, ал.2 ЗМВР и дисциплинарното производство по чл.207, ал., т.1 ЗМВР, е приел, че е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР “неспазване на служебните правомощия“, съставомерно по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 ЗМВР “..използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“, за което е предвидено дисциплинарно наказание“уволнение“, като е нарушена разпоредбата на чл.206, ал.2 ЗМВР „ При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.“.
Без конкретни и ясни мотиви, дисциплинарнонаказващият орган, не приема становището на дисциплинарноразследващия орган, който подробно е анализирал и мотивирал становището си, че макар дори да приема, че К. да е извършил дисциплинарни нарушения, то същите са по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР “неизпълнение на служебните задължения“ при издаване на разрешителни за огнестрелно оръжие и са съставомерни по чл.200, ал.1, т.6 ЗМВР“ неупражняване на контрол над подчинени“ и т.11, пр.1“ неизпълнение на служебни задължения“, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание“порицание“. Дисциплинарно разследващият орган е изложил мотивирано становище, че макар да са налице нарушения на служебната дисциплина, за същите не са налице доказателства да са извършени умишлено и единствено от К., а и не са налице доказателства за твърдяните тежки нарушения на служебната дисциплина. Още по-малко същите следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 ЗМВР “.. използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица..“, т.к. в производството не са събрани доказателства за това.
В правомощията на началник на РУ е да издава разрешителни за огнестрелно оръжие, но това след определена процедура, която изключва еднолично решение, още повече, че като началник на РУ Ботевград К. е издал заповед, с която назначил комисия която да разглежда заявления за разрешителни за огнестрелно оръжие /заповед № 246з-178/05.12.20218 г./ и в хода на проверката са установени документи, подписани от членовете на тази комисия, макар впоследствие да се твърди, че на същите бил оказан натиск, но без да има доказателства за това. Предвид което съдът не намира за основателни и доказани от събраните доказателства доводите, изложени от ДНО в мотивите, които са преповторени и в оспорената заповед, относно квалификацията на нарушенията по чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР “неспазване на служебните правомощия“, още по-малко, че същото е съставомерно по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 ЗМВР“ използване на службното положени за лична облага или за облага на трети лица..“.
При издаване на заповедта са нарушени разпоредбите на чл.206, ал.2 ЗМВР и принципа за съразмерност чл.6 АПК. В същата бланкетно е посочено, че нарушението е тежко, т.к. засяга важни обществени отношения, от които би могло да има вредни последици, но нито ясно е посочено да са настъпили такива последици, нито са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено, т.к. очевидно служителят не би могъл да издаде въпросните разрешителни за огнестрелно оръжие еднолично, без да са налице съответните проверки и протоколи от служителите на КОС в РУ Ботевград, предвид установения ред и издадена заповед за комисия. За да се твърди, че нарушението е тежко, следва да са посочени конкретни и безспорни доводи в тази посока. Не е ясно как е установено твърдяното“ неспазване на служебните правомощия“, т.к. именно в служебните правомощия на началник на РУ на МВР е да разглежда и издава разрешителни по ЗОБВВПИ, а и едва ли К. е издал разрешителни само на заявителя Серефимов. При извършените множество проверки не са установени нарушения спрямо други заявители, само по отношение на един от много заявители се твърди, че е установен пропуск. Още повече в хода на производството не е доказан умисъл при издаването на разрешителните, изложените твърдения за евентуален служебен натиск са твърдения, без да са доказани. Макар и да е цитирана кадровата справка на служителя, не е взето предвид цялостното поведение на същия, който работи в МВР от 1992 г. и до настоящия момент не е наказван, а само награждаван. Като прави впечатление и фактът, че същият е преназначен за директор на ОД на МВР Монтана със заповед на министъра на вътрешните работи от 03.06.2021 г., очевидно са отчетени резултатите от неговата работа в РУ Ботевград.
Според настоящия съдебен състав от събраните в хода на дисциплинарното и съдебното производство доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина. От множеството проверки се установява единствено, че ст.комисар К., за времето когото е бил началник на РУ Ботевград, е издал четири разрешителни за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие на Ивайло Серафимов Серафимов, като според множеството проверяващи органи от МВР – четири проверки, вкл. дисциплинарно разследващия орган, същият е нарушил служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнени на задълженията му за възлагане извършването на всички задължителни проверки от служителите на КОС в РУ Ботевград и в неупражнен контрол по отношение дейността на служители в РУ Ботевград, които действия са в нарушение на разпоредбите на чл.58, ал.1, т.2 и т.10 и чл.83 , ал.4 от ЗОБВВПИ, като същите са съставомерни по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 и т.11 от ЗМВР и за тях е предвидено налагане на дисциплинарно наказание“порицание“.
Още повече, видно от събраните в хода на производството доказателства, са установени дисциплинарни нарушения и на други служители от РУ Ботевград, които впоследствие твърдят устни разпореждания на началника К., които очевидно имат защитна теза относно извършените от тях нарушения. Прави впечатление и промяна на дадените сведения на някои от тях в хода на различните проверки. Предвид което необосновано, неясно и недоказано за съда остава изложеното в оспорената заповед и мотивите на ДНО, че от страна на началника на РУ Ботевград е оказан натиск на служителите при осъществяване на техни задължения при извършване на дейности по реда на ЗОБВВПИ. В дисциплинарното производство са събрани доказателства и установени и други факти и обстоятелства, които не се кредитират от ДНО, но без да се сочат мотиви за това. В мотивите министърът на вътрешните работи е посочил, че „ ДРО е обсъдил събраните доказателства едностранно, в превес на тези, които са в подкрепа на защитната теза на служителя и е неглижирал данните за извършени от него тежки нарушения на служебната дисциплина…“ Посочил е, че не приема изводите на ДРО, които са неправилни, необосновани и незаконосъобразни, като излага своята гледна точка по установените факти и обстоятелства, която обаче е твърде едностранна и необоснована, т.к. е обоснована само от определени факти и обстоятелства, кредитирани са твърдения на служители, които са извършили дисциплинарни нарушения, но при даване на сведения са изложили твърдения в своя защита, без за същите да обсъдени предвид събраните писмени доказателства. Не е обосновано едни сведения да са кредитирани от дисциплинарнонаказващия орган като обективни, а обясненията на другите участници неоснователно не са кредитирани като обективни.
За настоящият съдебен състав недоказано е твърдението „.. използване на служебното положение ..за облага на трети лица..“, т.к. в оспорения акт не е посочено в какво се състои как служебното положение е използвано за облага на трети лица. В случая К. е издал процесните разрешителни/ и още много други/, след становище на назначената със заповед комисия, а твърдението за недоказана необходимост е твърде необосновано, т.к. това е субективно възприятие и не би могло да се приеме и установи еднозначно, още повече да се твърди, че е тежко нарушение. От друга страна дори да е извършено нарушение, то е трудно да се направи обоснован извод, доколкото липсват обективни доказателства, възприетите като обективни абсолютно идентични твърдения от служители на МВР, които едва ли могат да бъдат приети като безусловни доказателства за твърдяното нарушение. Дори да приемем, че е извършено нарушение, то няма доказателства същото е от категорията, която се санкционира с „ уволнение“, т.к. целта на всяко наказание е превенция, а не самоцел. Издаване на разрешителни за огнестрелно оръжие от К., не може да се приеме като „неспазване на служебни правомощия“, т.к. съгласно чл.50, ал. 1 от ЗОБВВПИ, той в качеството на началник РУ има такива правомощия. Този извод намира потвърждение и във факта, че дисциплинарната му отговорност е ангажирана като началник РУ Ботевград. По разбиране на съда, ако се твърди“ неспазване на служебни правомощия“, то това не е по повод издадените разрешителни за огнестрелно оръжие, а следва да се докаже, че е превишил тези правомощия, което според съда не е сторено в производството, макар да са положени доста усилия в тази насока. В случая, дори да приемем, че е извършено нарушение на служебната дисциплина, то въобще не е обосновано и безспорно доказано същото да е тежко.
В случая, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание много подробно в разказвателна форма е описано как са издадени процесните разрешителни за огнестрелно оръжие на Серафимов, но неясно остава защо ДНО не приема изводите и предложенията на ДРО. От изложените мотиви от ДНО, според съда не се обосновават твърденията, че извършеното нарушение е „ неспазване на служебните правомощия“, не е посочено ясно в какво се състои това неспазване, а още по – малко защо същото е тежко и съставомерно по чл.203, ал.1 т.7, пр.1 ЗМВР. Според съда, изложеното в обобщената справка и становище на ДРО, че следва да се приеме, че е извършено нарушение, но същото е по чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР“ неизпълнени на служебните задължения“, съставомерно по чл.200, ал.1, т.6 и т.11, пр.1 ЗМВР“ „ неупражняване контрол над подчинени“ и“ неизпълнение на служебни задължения..“ , за което е предвидено наказание“порицание“, напълно кореспондира и се подкрепя от събраните в хода на множеството проверки най- вече писмени доказателства.
Изложеното в заповедта твърдение за използване на служебно положение .. за облага за трети лица ..“ от страна на К. не кореспондира с установените факти и обстоятелства, същият изпълнява служебни задължения при издаване на разрешителни за огнестрелно оръжие и да се твърди, че това му правомощие е с цел да набави облага за трети лица, не е логично, т.к. същият като началник на РУ издава много такива разрешителни и не може да се твърди, че това е облага, т.к. всеки заявител има такива права, а твърдението, че издадените разрешителни са в нарушени на разпоредбите на чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ, не може да се приеме автоматично за наличие на облага. В тази насока е и становището на ДРО, което се споделя напълно и от съда.
При това обжалваната заповед е постановена в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, тъй като дисциплинарнонаказващия орган макар да е събрал всички доказателства не е обсъдил същите в съвкупност, като е кредитирал част от тях избирателно.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на заповедта не са обсъдени в цялост и съвкупност всички събрани в хода на дисциплинарното производство най- вече писмени, както основателно се твърди в жалбата. Макар да е спазена е предвидената в ЗМВР и в Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121 з-470/2015 г., Инструкцията/ процедура. Назначен е дисциплинарно разследващ орган, който е извършил необходимите действия по дисциплинарното разследване. За резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка и становище, с което е спазил изискването на чл. 210, ал. 7 ЗМВР. Изготвена е покана до К. за запознаване с обобщената справка и впоследствие с мотивите на ДНО. Но впоследствие ДНО с отделни мотиви, твърде целенаправлено е тълкувал всички факти и доказателства и според съда необосновано е изменил основанията за дисциплинарна отговорност.
При така установените факти дисциплинарната отговорност на К. е ангажирана за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР „ неспазване на служебните правомощия“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр.2 ЗМВР „… използване на служебното положение..за облага на трети лица.“ От доказателствата не се установява“ неспазване на служебните правомощия“, нито за използване на служебно положение.. за облага на трети лица..“ Доказателства за тези твърдения не са събрани в производството.
С оглед на така установените нарушения, както са приети и от ДРО, настоящият състав намира, че заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като на служителя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание при липса на нарушения, които са приети необосновано и недоказано за тежки в мотивите на ДНО. Същата не съответства и на целта на закона, т.к. едва ли с най-тежкото наказание на дългогодишен служител в МВР ще се постигне целената превенция.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и като постановен при неправилно приложение на материалния закон, при което жалбата е основателна, а заповедта на Министъра на вътрешните работи следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид основателността на жалбата и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя се присъждат разноски в производството за адвокатско възнаграждение на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които съдът определя в размер на 950 лева за адвокатско възнаграждение, 10 лева заплатена държавна такса и 10 лева за съдебни удостоверения. Съдът не споделя възражението на ответника за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение 950 лева, предвид сложността и обема на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от ст.комисар К.В.К. ***.Кл. Охридски“ № 10, вх.А, ет.5, ап.16, заповед № 8121К – 268/18.01.2022 г. на Министъра на вътрешните работи заповед, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА МВР, гр.София, ул.Шести септември № 29, да заплати на К.В.К. ***.Кл. Охридски“ № 10, вх.А, ет.5, ап.16 , разноски в производството в размер на 970/ деветстотин и седемдесет//лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: