№ 185
гр. Разград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330101187 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с
чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С искова молба от „Банка ДСК" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска" № 19,
срещу Р. М. К. с ЕГН: **********1 се моли да се признае за установено
съществуването на парично вземане на ищеца срещу ответника към 07.12.2023
г., произтичащо от договор за кредит от 01.04.2019 г., за сумите: 966,00 лв.
(деветстотин шестдесет и шест лева) представляващи главница, ведно със
законната лихва върху вземането считано от 07.12.2023 г. до окончателното му
изплащане; 816,55 лв. (осемстотин н шестнадесет лева и петдесет и пет
стотинки) договорна лихва за периода от 30.04.2019 г, до 05.11.2023 г.; 10,56
лв. (десет лева и петдесет и шест стотинки) обезщетение за забава за периода
от 06.11.2023 г. до 05.12.2023; 15,00 лв. (петнадесет лева) - начислена такса за
переволвиране; както и сумата 36,16 лв. (тридесет и шест лева и шестнадесет
стотинки) заплатена държавна такса и 100,00 лв. (сто лева) — юрисконсултско
възнаграждение. Моли се съдът да остави в сила издадената заповед.
Претендира разноски. Моли се за присъждане на направените разноски по
исковото и заповедното производства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за револвиращ
кредит между ответника и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сключен на
01.04.2019 г., с който му е предоставен заем в размер на 1000 лева. Кредитът е
усвоен чрез теглене от ATM. Поради допусната забава в плащанията на
уговорените месечни вноски била изпратена покана-уведомление до
длъжника, с което банката го уведомил, че ще превърне кредита в предсрочно
изискуем. На 07.12.2023 г. ищецът подал до Районен съд - Разград заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда
1
на чл.417 от ГПК и на 08.12.2023 г. съдът издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, с които осъдил ответника да заплати на
„Банка ДСК" АД следните суми: 966,00 лв. - главница, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 г. до окончателно изплащане па
задължението, 816,55 лв. - договорна лихва за периода от 30.04.2019 г. до
05.11.2023 г„ 10,56 лв. обезщетение за забава за периода от 06.11.2023 г. до
05.12.2023 г., 15,00 лв. начислена такса за переволвиране, както и направените
разноски по делото. Със съобщение по ЧГД, предвид обстоятелството, че
заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, съдът указал на ищеца, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в
едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за
установяване на вземането си. Така ищецът обосновава правния си интерес.
Ответникът чрез особения си представител изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че ищецът не е представил
доказателства, че е уведомил ответника за настъпване на предсрочната
изискуемост.
За вземанията по така предявените установителни искове е била
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК с № 1203 от 08.12.2023 г. по ЧГД № 2201 по описа за 2023 г. на Районен
съд – Разград и Изпълнителен лист № 868 от същата дата. Заповедта за
незабавно изпълнение е била връчена на длъжника Р. М. К. чрез залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите
изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в
законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От приетите като писмени доказателства копия от Договор за
револвиращ кредит № 32100000585810 от 01.04.2019 г. ведно с ОУ, е видно,
че същият е бил сключен между "Сосиете Женерал Експресбак" АД (като
кредитодател) и ответника (като кредитополучател).
Безспорно е по делото, че ищецът "Банка ДСК" АД е универсален
правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбак" АД, поради което „Банка
ДСК" АД притежава качеството кредитодател по процесния договор за
кредит.
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се
изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно:
безсрочен потребителски револвиращ кредит с размер на кредитния лимит от
1000 лв.; разплащателна сметка, свързана с кредита BG; такса обслужване на
разплащателната сметка – 0,00 лв.; размер на минимална погасителна вноска
- 5 (пет) процента от редовната главница в края на отчетният период, но не по-
малко от дължимата за същият период лихва; минималната погасителна
вноска (МПВ) включва дължимата за периода лихва, както и редовна главница
в размер равен на разликата между размера на МПВ и дължимата лихва; срок
за плащане на МПВ от 1-во до 15-о число на месеца, следващ всеки отчетен
период, а ако 15-о число на месеца е неработен ден – н е по-късно от
следващият работен ден; при пълно плащане на задължението от предходният
2
месец кредитополучателят се освобождава от лихва върху дължимата сума,
усвоена чрез плащане на ПОС; номинален фиксиран годишен лихвен процент
- 18 % към момента на сключване на договора и лихвен процент на ден 0,05 %
изчислен към момента на сключване на договора; наказателни надбавки:
върху посочената главница: 6 (шест) пункта над номиналният лихвен процент
или общо лихвен процент върху просрочената главница е в размер на 24 % и
върху цялата главница след настъпване на изискуемост 6 (шест) пункта над
номиналният лихвен процент, т. е. 24 %; разходи за принудително събиране на
дължимите суми (в брой или по друг начин) – съгласно съответните тарифи в
действащото законодателство; годишен процент на разходите по кредита
изчислен към момента на сключване на договора – 20, 41 %; такси, свързани с
кредита, съответно за теглене в страната и в чужбина, за плащане. Общата
дължима сума от кредитополучателят сума, изчислена към датата на
сключване на договора – 1101,65 лв. Страните са се споразумели в чл. 11, ал. 3
от ОУ, че в случай на неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна
МПВ, банката да има право да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като
в този случай изискуемостта настъпва след уведомяване на
кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между
страните в чл. 18 от ОУ, т. е. на адреса, посочен в началото на договора, който
адрес по отношение на кредитополучателя.
С оглед изложеното се доказва наличието на задължения, произтичащи
от валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за
безсрочен потребителски револвиращ кредит по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответникът – на кредитополучател.
Съгласно приложената счетоводна справка се установява, че ответникът
е използвал картата, теглейки чрез АТМ общо сумата от 966,00 лева.
Начислени са такси за нереволвиране на 29.05.2020 г. в размер на 15,00 лева.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По дефиниция от чл. 430, ал. 1 вр. с ал. 2 ТЗ договорът за банков кредит
е възмезден, срещу задължението на банката да отпусне парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се
задължава не само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в
договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита. Лихвата
(чл. 430, ал. 2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на
банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея
парични средства.
Не са основателни възраженията на особения представител на
ответника, че не била налице твърдяната предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита чрез надлежното му обявяване на
кредитополучателя. Предсрочната изискуемост на процесния кредит е била
надлежно обявена на ответника преди подаването на заявлението по чл. 417
ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 11, ал. 3 от ОУ,
че в случай на неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна МПВ,
банката да има право да обяви вземането за предсрочно изискуемо.
Кредитодателят е спазил изискването и на чл. 18 от ОУ, като е отправил
писмена покана на посочения от кредитополучателя адрес. Предсрочната
изискуемост е обявена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез
залепване на уведомление от ЧСИ на 06.11.2023 г. Посоченият съдебен
изпълнител е изпълнил по определения в ГПК ред процедурата по
3
залепването, като включително е проверил и дали към датата на залепването е
имало регистрирани трудови договори на ответника, като такива не са били
установени.
Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника, за
установяване на факта, че е погасил изцяло задълженията си по процесния
договор за кредит за револвиращ кредит, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока.
С оглед изложеното се налагат следните изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния
договор за кредит, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател,
а ответникът на кредитополучател. Ищецът е изпълнил основното си
задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на
ответника главницата по договора.
Ответникът не е извършил плащания по процесния договор.
Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове, за
чиито размери съдът съобрази представената счетоводна справка.
Предявените искове за главница, законната лихва (обезщетение за
забава) за периода от 06.02.2023 г. до 10.04.2023 г. и дължими такси са изцяло
основателни в претендираните от ищеца размери.
Ответната страна дължи и договорната (възнаградителна) лихва за
периода от 30.04.2019 г. до 05.11.2023 г. (доколкото предсрочна изискуемост е
обявена на 06.11.2023 г.), която е в размер на 816,55 лв.
Относно разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва
да бъдат присъдени изцяло направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото, а именно: държавна такса 135,14 лева, 300 лева за възнаграждение за
вещо лице и възнаграждението за юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определи в размер на 100,00 лева, съобразявайки
материалния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно изходът на настоящото дело, ответникът следва бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените по ч. гр. д. № 2201/2023 г. разноски в размер
на 36,16 лв. за заплатена ДТ и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът Р. М. К. с ЕГН:
**********1 дължи на ищеца “Банка ДСК” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1036, район Оборище, общ.
Столична, обл. София, ул. "Московска” № 19, представлявано от всеки двама
от Тамаш Хак-Ковач, Димитър Иванов Дилов, Доротея Николаева Николова-
Илчева, Славейко Любомиров Славейков, Боян Филипов Стефов, Михаил
4
Руменов Комитски и Цветослав Найденов Димов, следните суми, за които има
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК с № 1203 от 08.12.2023 г. и въз основа на нея издаден на същата дата
Изпълнителен лист № 868 по ЧГД № 2201 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Разград, както следва: 966,00 лв. (деветстотин шестдесет и шест лева),
представляващи дължима главница по Договор за револвиращ кредит №
32100000585810 от 01.04.2019 г., сключен от ответника с влялото се в
„БАНКА ДСК" АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК" АД с ЕИК
*********, с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
(съгласно вписано на 30 април 2020 г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ
вливане на Експресбанк АД в Банка ДСК ЕАД, „Банка ДСК" АД), ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от
подаване на заявлението на 07.12.2023 г. до окончателното плащане; 816,55
лв. (осемстотин и шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки),
представляващи договорна лихва за периода от 30.04.2019 г. до 05.11.2023 г.;
10,56 лв. (десет лева и петдесет и шест стотинки), представляващи
обезщетение за забава за периода от 06.11.2023 г. до 05.12.2023; 15,00 лв.
(петнадесет лева), представляващи заемни такси за револвиране.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника Р. М. К. с ЕГН:
**********1 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “Банка ДСК” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1036, район Оборище, общ.
Столична, обл. София, ул. "Московска” № 19, представлявано от всеки двама
от Тамаш Хак-Ковач, Димитър Иванов Дилов, Доротея Николаева Николова-
Илчева, Славейко Любомиров Славейков, Боян Филипов Стефов, Михаил
Руменов Комитски и Цветослав Найденов Димов, направените съдебно
деловодни разноски по настоящото производство в размер на 535,14 лв.
(петстотин тридесет и пет лева и 14 стотинки), както и 136,16 лв. (сто
тридесет и шест лева и 16 стотинки), представляващи направени разноски по
Частно гражданско дело № 2201 по описа за 2023 г. на Районен съд – Разград.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 2201 по описа на за 2023 г. Районен съд – Разград с оглед
на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5