Присъда по дело №9454/2024 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда постановена на 30.04.2025г. по НОХД № 9454/2024г. по
описа на СРС, НО, 111-ти наказателен състав.
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против И. Т.
Л., ххх с ЕГН: ********** за това, че: на 07.03.2018 г. в гр. София, в района на
кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Чавдарица“ , пред търговски обект от
верига „Лафка“ чрез хващане с двете си ръце Юлия К. Д. за нейната дясна
ръка в областта на палеца, стискането му и последващо осукване, й е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в лезия на колатералния
лакътен лигмент и метакарпофалангиалния на палеца на дясната ръка,
кръвонасядане и оток на дясната длан, представляващо болестта „изкълчване
на пръсти на ръката“, което е реализирало медико-биологичния признак
трайно затруднение движението на горния десен крайник за срок около два
месеца и имобилизация на крайника за срок около един месец - престъпление
по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. В
пледоарията си пред съда акцентира, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени материали, в това число разпитаните свидетели,
както и приетите по делото експертизи, дават достатъчно основания в посока
на това, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлага на съда да
постанови присъда, с която признае подсъдимият за виновен за извършено от
него престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
Подсъдимият И. Л. в своя лична защита признава, че е извършил
деянието. Развива становище, че не е формирал намерение да увреди
здравето на пострадалата, а обратното – твърди, че стълкновението е било
предизвикано от нея. Излага пред съда подробни обяснения във връзка с
възникване на изпълнителното деяние, а именно, че между него и постадалата
е имало физическа разправа, определена като „боричкане“ между двамата,
акцентирайки, че действията започнали от страна на последната, като
посъдимият твърди, че проявил защитна реакция, захващайки двете й ръце в
опит да се предпази. Признава пред съда, че е бил стиснал едната ръка на
пострадалата много силно, докато тя продължавала да го „сритва“, при което
било възможно настъпилото физическо увреждане да е в резултат на дърпане
от страна на последната.
В своя лична защита и последна дума подсъдимият И. Л. моли делото да
приключи.
Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства,
становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Подсъдимият И. Т. Л. е роден ххх, с ЕГН: **********.
Подсъдимият И. Л. работел и помагал на пострадалата свидетелка Ю. Д.
в павилион от веригата „Лафка“, разположен в района на кръстовището,
образувано от бул. „Сливница“ и ул. „Чавдарица“ в гр. София от неустановена
дата през месец януари 2018 г. до неустановена дата през месец февруари 2018
г., като подреждал стока в търговския обект по няколко часа на ден на базата
на устна уговорка, по силата на която свидетелката му заплащала различни
суми за работата. Към месец март 2018г. подсъдимият Л. вече не посещавал
павилиона, тъй като двамата преустановили договорните си
взаимоотношения.
1

На 07.03.2018г. межу 9:30 – 10:00 часа подсъдимият Л. посетил
павилиона. В същото време свидетелката Д. се намирала вътре, като
обслужвала клиенти. Целта на подсъдимия, по негови данни била да поиска от
Д. сума в размер на 1150 лева, като настоявал, че това са пари, които той си
бил изработил, но тя така и не му била платила след напускането му от
павилиона. Свидетелката Д. обяснила на Л., че не му дължи пари. Решила да
излезе навън от павилиона, за да не създава неприятно впечатление у
клиентите, защото Л. говорел с висок тон, също го помолила да си тръгне.
Подсъдимият се ядосал, хванал с двете си ръце тези на свидетелката Д., като я
стиснал силно за дясната ръка, докато тя го ритала. Сведетелката започнала да
крещи от причинената болка, след което подсъдимият пуснал ръцете й и си
тръгнал. Между двамата за секунди застанало непознато лице, което не могат
да посочат. Действията на подсъдимия Л. били наблюдавани от свидетелката
В. С. и свидетелката ххх, които се намирали пред магазин от веригата
„Фантастико“, находящ се в непосредствена близост до павилиона.
Веднага след като подсъдимият напуснал мястото, а свидетелката ххх се
обадила на спешен телефон 112 и подала оплакване по повод случилото се.
Била прегледана по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за което от
болничното заведение й бил съставен лист за преглед на пациент № ххх, с
поставена диагноза „изкълчване на пръсти на ръката“ и назначена терапия:
„гипсова шина за 28-30 дни“, като също й било издадено медицинско
направление за преглед от специалист съдебен лекар.
На следващия ден – 08.03.2018г., свидетелката Д. посетила УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, където
била прегледана от дежурен съдебен лекар и й било издадено Съдебно
медицинско удостоверение (СМУ) № 174/08.03.2018 г., в което лекарят
обективирал в заключението си лезия на колатералния лакътен лигмент и
метакарпофалангиалния на палеца на дясната ръка, наложена гипсова шина за
период 28-30 дни, кръвонасядане и оток на дясната длан.
На 08.03.2018 г. до 03-то РУ-СДВР бил подаден сигнал от пострадалата,
съдържащ описание на инкриминираното събитие, по който била образувана
преписка вх. № 227000 – 2266/18 г.
По случая бил образувано досъдебно производство. В хода на
разследването били разпитани в качеството на свидетели участвалите в
конфликта И. Л., Ю. Д., както и свидетелите В. С. и ххх. При техните
показания разпитаните свидетели пресъздали своите субективни възприятия
за случилото се. Също така била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ), според заключението на която на пострадалата били
причинени следните увреждания: кръвонасядане и оток на меките тъкани, с
диаметър около 6-7 см., локализирани по гърба на дясната длан; лезия
(разкъсване) на колатералното лакътно сухожилие на дясната ръка и лезия
(разкъсване) на предкитково-пръстовото сухожилие на палеца на дясната
ръка, които в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак трайно
затруднение движенията на десния горен крайник за период повече от 30 дни.
Също така била назначена и изготвена видеотехническа експертиза на
оптичен носител, с вкопирани в кадрите данни от датата на инкриминираното
деяние, в заключение на която се установила невъзможност за извършване на
лицево-идентификационно съпоставяне. В хода на досъдебното производство
била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза на Л., в
заключение на която се констатира, че на процесната дата подсъдимият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си. Психичното състояние му позволява да участва
пълноценно във фазите на наказателното производство и ако желае да дава
2

достоверни обяснения. Били приобщени и писмени доказателства и
доказателствени средства като медицинска документация, свързана с
травматичното увреждане на пострадалата свидетелка, както и справки за
съдимост на подсъдимия.
С Уведомление по чл. 50 от НПК, свидетелката ххх била информирана
от СРП, че към 26.07.2018 г. в хода на досъдебното производство било
установено, че е налице деяние по чл. 132, ал.1, т.2 от НПК, поради което въз
основа на частна тъжба от пострадалата било образувано НЧХД №17007/2018
г. по описа на СРС. В хода на производството била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза. В заключение се потвърждават същите
диагностицирани телесни травматични увреждания, като тези, описани в СМЕ
от досъдебното производство. Акцентира се върху общият оздравителен
период, който до пълно функционално възстановяване на увредения горен
крайник надхвърля 30 дни от датата на травмата, а срокът на възстановяване
на разкъсаните сухожИ. е определен около 2 месеца. Съгласно описания
механизъм на причиняване, телесните увреждания на пострадалата се дължат
на натиск, теглене и едновременно усукване от твърди предмети, каквито били
и ръцете на извършителя на деянието. По делото е изготвена и повторна СМЕ,
с която се потвърждава, че уврежданията представляват трайно затруднение
на движението на горния десен крайник за срок около 2 месеца и
имобилизация на крайника за около 1 месец, причинени в резултат на рязко и
силно извиване на ръката в областта на гривнената става и основата на палеца
на дясната ръка и съответства да е получена по време и начин, отразени в
свидетелските показания по делото. В този смисъл в заключението се
констатира, че увреждането изпълнява медико-биологическата характеристика
на трайно затруднение на движението на крайника, съгласно чл. 129, ал. 2 от
НК. Въз основа на така направеното заключение по изслушаната и приета
СМЕ по делото, от която се установява, че престъплението, за което е
повдигнато обвинение с тъжбата не е от частен, а от общ характер, видно от
СМЕ става въпрос за причиняване не на лека, а на средна телесна повреда,
поради което съдебният състав прекратява производството и изпраща делото в
СРП.
Междувременно предвид съвкупния анализ на събраните в хода на
разследването данни СРП с Постановление от 07.05.2019 г. на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 2, пр. 1-во от НПК е прекратила
наказателното производство по ДП 1354/2018 по описа на 03 РУ-СДВР и пр.
пр. №22866/2018 г. по описа на СРП като прокурорът е приел, че причиненото
повреждане на пострадалата е в причинна връзка с опита на същата да
противодейства на упражненото спрямо нея насилие. С Определение от
19.04.2023 г. по ЧНД №13808/2022 г. Постановлението на СРП е отменено. На
основание чл. 234 от НПК започва да тече нов срок за разследване. В тази
връзка с Постановление от 10.05.2024 г. към наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК бил привлечен И.
Т. Л.. В разпита си като обвиняем същият се възползвал от правото си да не
ползва адвокатска защита, като са му снети обяснения от разследващия орган.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на наказателното производство гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства.
В съдебно заседание подсъдимият И. Л. е депозирал непосредствени
обяснения, при чието анализиране се изходи от правната им природа на
доказателствен източник и средство за защита. Пред съда признава факта, че
действително е посетил павилиона, в който е работела свидетелката Д., както
и че между двамата възникнал спор във връзка с парична сума, която
3

свидетелката му дължала, като в хода на спора подсъдимият е хванал с ръцете
си тези на свидетелката, след което стиснал силно дясната й ръка, вследствие
на което Д. получила телесното увреждане. Причината за възникналия
конфликт с пострадалата се изразявал в дължима (според твърденията на
подсъдимия) парична сума. Същевременно изложените от него твърдения във
връзка с причината за посещението му на павилиона и проявеното агресивно
поведение частично се подкрепят от показанията на самата свидетелка Ю. Д.,
която признава, че подсъдимият е работел при нея в магазина, но както в
разпита си пред съда, така и в предходни разпити в досъдебното производство
категорично отрича да му е дължала пари. Пострадала Д. в разпита си пред
съда акцентира, че преди причиняване на телесното й увреждане поведението
на подсъдимия е било агресивно, което се потвърждава и от показанията на
свидетелките С. и ххх. Противоположна е тезата в обясненията на
подсъдимия, описвайки непровокирано нападение от страна на пострадалата
към него, което е обусловило упражняването на активна защита спрямо нея.
По същество отрича умишлено да е извивал или усуквал дясната ръка на
пострадалата.
Съдът кредитира с доверие твърдението на подсъдимия досежно
твърденията му, че на 07.03.2018 г. е посетил работното място на свидетелката
Ю. Д., доколкото данни за този факт се съдържат и в показанията на
пострадалата, както и на останалите преки очевидци на инкриминираното
деяние. Не се поражда съмнение и по отношение съприкосновението между
двамата, в резултат на който свидетелката получила увреждането.
Настоящият съдебен състав обаче приема за частично достоверни
обясненията на подсъдимия относно начина на причиняване на телесната
повреда. Същият поддържа позицията, че е държал ръцете на свидетелката
ххх и силно стиснал дясната й ръка, но не е дърпал или извивал същата.
Добавя, че пострадалата продължила да се „боричка“ с него и при опит да
освободи ръцете си дърпайки ги, допуска сама да е причинила травматичното
си увреждане. В тази си част обясненията са вътрешно противоречиви,
нелогични и в противовес със заключението на вещото лице по назначената и
изготвена в хода на делото съдебно – медицинска експертиза и следва да бъдат
ценени единствено и само като защитна позиция. Заключението на СМЕ в
тази насока посочва, че увреждането на пострадалата е настъпило в резултат
от притискане и извиване на дясната ръка. Според лекаря не може да се
изключи възможността ръката на пострадалата да е била фиксирана и тя сама
да я извие, но този механизъм на получаване на травмата е по-малко вероятен,
тъй като би се достигнало до много силно изразен болков синдром и
рефлекторно сама би спряла извиването на ръката си, както и не биха се
получили лезии на сухожИ.та. В съдебно заседание вещото лице, изготвило
СМЕ акцентира, че е налице целенасочено действие извиване на ръката със
захват в областта на предкитковите кости, тоест на дланта. Този извод се
извежда и от обясненията на подсъдимия, който признава, че стискал силно
дясната ръка и палеца също, в следствие на което пострадалата изпитала
болка. Обясненията на подсъдимия относно липса на целенасочено
причиняване на увреждането се опровергават, както от показанията на двете
свидетелки – очевидци, така и от показанията на свидетелката Д., която
твърди, че Л. я хванал за ръцете, извил й дясната ръка и в палеца усетила
впоследствие болка.
Изложените данни водят до аргументиран извод за извиване дясната
ръка на пострадалата, изхождащо от подсъдимия, довело до причиняването на
телесно увреждане.
Съдът постави в основа на фактическите си изводи относно авторството
4

на деянието и механизма му показанията на свидетелката Д., както и
заключението на СМЕ. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй
като същите са логични, последователни и лишени от вътрешни
противоречия, като намира, че няма основание свидетелката да се счита за
предубедена спрямо подсъдимия, доколкото до момента на инцидента двамата
са се намирали в приятелски отношения и са работили заедно. В подкрепа на
изводите относно механизма на деянието са и показанията на свидетелките
ххх и ххх, доколкото и двете са били очевидци на събитието, намиращи се в
непосредствена близост на около 10 метра, както до пострадалата, така и до
подсъдимия. Установените лаконични спомени в съдебното заседание за
случая, с оглед изминалите около седем години, са преодолени посредством
прочитането на показанията им от досъдебното производство по реда на чл.
281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. И двете свидетелки потвърждават, че лично
са възприели как подсъдимият държал силно и дърпал с двете си ръце тези на
свидетелката Д., докато последната викала и се опитвала да се освободи. След
което чули пострадалата да изпищи, а свидетелката ххх твърди, че видяла как
мъжът извил дясната и ръка, при което последната изпищяла от болка. Когато
подсъдимият Л. я пуснал и двете свидетелки сочат, че дясната ръка на Д.
увиснала надолу. На следващия ден при разговор с пострадалата разбрали, че
Л. й е счупил ръката, която била с поставена гипсова шина. Показанията на
свидетелките ххх също се явяват логични, последователни и намират опора в
останалата част от доказателствената съвкупност, поради което и съдът ги
кредитира изцяло.
От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, както и
изложеното от вещото лице при разпита му в съдебно заседание се
установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване. Към момента
на деянието на процесната дата той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Съдът
намира, че на заключението следва да бъде дадена вяра, тъй като същото е
пълно, ясно и обосновано и изготвено от лице с изискуемите специални
знания.
Изготвената и приета по делото съдебно - медицинска експертиза, както
и изложеното от вещото лице при разпита му в съдебното заседание
съдействат за изясняване естеството и механизма на причинените на
свидетелката Ю. Д. телесни увреждания, медикобиологичният им характер,
както и периода на възстановяване. Видно от заключението на експерта е, че
на пострадалата било причинено трайно затруднение на движенията на горен
десен крайник за период, по-голям от 30 дни. Описаните травматични
увреждания напълно съвпадат с тези от предходната, спомената по-горе СМЕ.
В заключението си вещото лице сочи, че видът на травмите не отговарят да са
получени по описания от подсъдимия начин, при извиване на ръката от самата
пострадала, в опит да я освободи. Съдът кредитира заключението на СМЕ
като пълно, ясно и обосновано и изготвено от лице с изискуемите специални
знания, което при проведения разпит по чл. 282 от НПК развива и защитава
изводите си, включително относно невъзможността пострадалата да е
причинила увреждането на палеца си, извивайки сама ръката си, докато се е
дърпала от ръцете на подсъдимия. Експертното заключение почива на
специални познания на науката и медицината, като преценено спрямо
гласните и писмени доказателства и доказателствени средства изяснява
фактите, подлежащи на доказване. Поради липсата на оспорване същото
следва да бъде възприето като компетентно и вярно.
По отношение на веществените доказатества съдът приема, че същите са
относими към предмета на разследването, но тъй като записът върху единия
5

оптичен носител не е годен за извършване на лицево – идентификационно
съпоставяне, а от другия са налице данни, че свидетелката Ю. Д. е
телефонирала на телефон 112, същите следва да останат към кориците на
делото.
При така установената и приета фактическа обстановка и съвкупен
анализ на събраните в хода на наказателното производство гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства съдът счита, че
подсъдимият И. Т. Л. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна на 07.03.2018 г., около 9:30 ч. в гр. София, в района
на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Чавдарица“ , пред търговски обект
от верига „Лафка“ чрез хващане с двете си ръце Ю. К. Д. за нейната дясна
ръка в областта на палеца, стискането му и последващо осукване, й е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в лезия на колатералния
лакътен лигмент и метакарпофалангиалния на палеца на дясната ръка,
кръвонасядане и оток на дясната длан, представляващо болестта „изкълчване
на пръсти на ръката“, което е реализирало медико-биологичния признак
трайно затруднение движението на горния десен крайник за срок около два
месеца и имобилизация на крайника за срок около един месец.
При преценка на правната природа на причинените на пострадалата
травматични увреждания, съдът съобрази дадените указания в Постановление
№ 3/1979 г. на Пленума на ВС и прие, че същите следва да се квалифицират
като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се
в трайно затрудняване на движението на горен десен крайник за срок от
повече от 30 дни. Затрудняването по смисъла на закона представлява
ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен
обем, като то следва да има практическа стойност, а такава е налице и при
частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на
основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости,
изкълчване на стави и др., в която хипотеза безспорно попада настоящият
случай.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено и при форма
на вина евентуален умисъл. Той е съзнавал е, че действията, които предприема
по отношение на пострадалата, а именно – силно стискане и извиване на
дясната ръка, докато тя се опитва да се освободи от него, са от естество да
доведат до увреждания в здравето й, които да засегнат нормалното
функциониране на горните й крайници, като подсъдимият е допуснал и се е
съгласил с вероятното настъпване на този престъпен резултат. Съдът достигна
до извод за субективната съставомерност на деянието, подлагайки на анализ
установените по делото обективни обстоятелства и цялостното поведение на
подсъдимия. При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът
взе предвид следното:
За престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до шест години. При определяне на
наказанието като превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът
взе предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, трудовата
му ангажираност, признанието за извършеното от него, изминалият период от
време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, а като
отегчаващи такива – съдът отчете ниското му правно съзнание и незачитане
на установения правов ред. По разбиране на съдебния състав в случая не са
налице изключителни или многобройно смекчаващи отговорността
обсотятелства, които да обусловят редуцирането на наказанието при
6

условията на чл.55, ал.1, т.2 б.,,б“ от НК от лишаване от свобода на пробация,
а и минимално предвиденото в закон наказание не се явява несъразмерно
тежко.
Съдът отчете обществената опасност на деянието и дееца в конкретния
случай и прие, че при съотношение на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства за постигане на целите по чл. 36 от НК - да се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и върху другите членове на
обществото, на подсъдимия следва да бъде определено наказание при
условията на чл.54, ал.1 от НК в минималния размер, а именно лишаване от
свобода за срок от три месеца. Според настоящия състав за постигане на
целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не се налага
ефективно изтърпяване на така определеното наказание, поради което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на сила на
присъдата. За да бъде поправен и превъзпитан подсъдимият не се налага
изолирането му от обществото и поставянето му в затворническа среда. Тези
цели в настоящия случай могат да бъдат постигнати и със самия факт на
осъждането му, изразяващ отрицателната оценка за личността и деянието на
подсъдимия, както и с определянето на подходящ изпитателен срок, който ще
го стимулира към поведение, съобразено със законите и обществените
интереси, като в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да
изтърпи и отложеното наказание.
По отношение на веществените доказателства по делото – 2 броя
оптични носители съдът постанови същите да останат към кориците на
делото.
В съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия И. Т. Л.
да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 632,38 лева, представляваща
възнаграждение за вещи лица по изготвените на досъдебното производство
експертизи, а по сметка на СРС сумата от 702,40 лева, представляваща
възнаграждение за явяване на вещите лица в съдебно заседание и изготвяне на
съдебно-медицинска експертиза, както и сумата от по 05,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	261
Дата:	30 април 2025 г. (в сила от 16 май 2025 г.)
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20241110209454
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юли 2024 г.

Присъда по дело №9454/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите