№ 1288
гр. В., 05.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100501648 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община В., подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 2115/12.06.2023 год.,
постановено по гр. дело № 20223110114909 по описа на РС-В. за 2022 год., с
което е уважен предявен от М. Р. Н. от гр. В. срещу Община В. отрицателен
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и е прието за
установено в отношенията между страните, че Община В. не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 10135.5403.4164 по КККР на гр. В., район
„****, с площ 523 кв. м., стар номер 3089, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 10135.5403.1125; 10135.5403.1124; 10135.5403.9500;
10135.5403.5067 и 10135.5403.1128.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано. Твърди се, че доказателствата по делото само са
описани в обжалваното решение, но не са обсъдени задълбочено от съда; не е
съобразена силата на пресъдено нещо на решението по гр. дело № 4598/2014
год. на РС-В., с което по иск за собственост на трето лице – К.Т., бивш
ползвател на имота – против Община В. относно процесния имот е прието, че
имотът е имал статут на държавен поземлен имот и не може да се придобива
по давност. Неправилно районният съд е обсъждал и хипотезата на § 42 от
1
ПЗР на ЗОС, като не е съобразено, че Община В. – ответник по отрицателния
установителен иск за собственост – в хода на процеса не се е позовавала на
този придобивен способ, който освен това е неприложим в случая, тъй като
имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а статут на урбанизирана
територия е придобил много по- късно.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да се отхвърли, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна – ищцата, настояща въззиваема, М. Р. Н., чрез процесуален
представител, оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена с молба от 02.12.2022 год., ищцата М. Р.
Н. от гр. В. е навела следните твърдения: Собственик е на недвижим имот,
находящ се в гр. В., съставляващ ПИ с идентификатор 10135.5403.4164 по
КККР на гр. В., район „****, с площ 523 кв. м., стар номер 3089, въз основа на
давностно владение с начало на владението от 30.04.2000г. до момента.
Твърди, че десетгодишния давностен срок е изтекъл на 30.04.2010г., а в
условията на евентуалност – през 2022 год., с отпадане на мораториума за
придобиване на общински имоти по давност. През 2022 год. ищцата
предприела процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост на имота по давност, в рамките на която установила, че ответната
община В. е актувала процесния имот като общинска собственост с Акт за
общинска собственост № 6598/2011г., с което оспорва правото на собственост
на ищцата и я препятства да се снабди с КНА за собственост върху имота.
Ищцата счита, че община В. не е придобила собствеността върху имота, нито
на посоченото в акта за общинска собственост основание, нито въз основа на
друг, установен в закона, придобивен способ. Навежда, че процесният имот
никога не е бил коопериран в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска
организация, не е бил придобит от общината чрез правна сделка или по
давност. Излага, че с Решение № 3/24.02.2022 год. по конституционно дело №
16/2021 год., Конституционният съд на Р.Б. е отменил мораториума за
придобиване на държавни и общински частни имоти, като са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., последно доп., ДВ, бр.
18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът община
В. не е собственик на недвижим имот, находящ се в град В., район “****,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5403.4164 по КККР на гр.
В., с площ от 523 кв. м.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа
2
предявения иск и настоява да бъде уважен. Претендира присъждане на
разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в
съдебно заседание чрез процесуален представител, ответникът Община В.
оспорва иска. Счита, че е неоснователен. Навежда, че по отношение на
процесния имот – поземлен имот с идентификатор 10135.5403.4164 по КККР
на гр. В., с площ от 523 кв. м. – са налице пречки за придобиването му по
давност от ищцата – § 1 от Закона за допълнение на ЗС, тъй като имотът е
собственост на общината по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, според
която земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
или държавата, е общинска собственост. Навежда, че имотът е бил земеделска
земя, принадлежала е на бивш собственик, включена е в блок на ТКЗС (била е
обобществена), поради което е и подлежала на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, не е била заявена за реституция в сроковете по ЗСПЗЗ, била е
предоставена за ползване, но не е изкупена от бившия ползвател по реда на §
4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е., имотът е земя, която не принадлежи на
граждани, на ЮЛ, нито на Държавата, поради което е общинска собственост.
В условията на евентуалност сочи, че е собственик на процесния имот на
основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. През 2011 год., имотът е актуван като
общински с акт за частна общинска собственост.
По изложените съображения счита, че искът е неоснователен и настоява
за отхвърлянето му. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
От Писмо рег. № МД-Т22009739ВН от 26.09.2022 год., изпратено от
Община В., Дирекция „Местни данъци“ до ищцата, е видно, че подадената от
ищцата на 23.03.2022 год. до Община В. декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която
тя е декларирала като собствен, придобит по давност, ПИ с идентификатор
10135.5403.4164 по КККР на гр. В., с площ от 523 кв. м., не е обработена, а е
оставена без последствие, тъй като за имота е издаден акт за частна общинска
собственост № 6598/2011 год.
В преписката по съставянето на АЧОС № 6598/20.09.2011 год. за
процесния имот се съдържат извадки от КП; подробния и общия устройствен
план, както и от КК, касаещи имота. Според съдържащото се в преписката
Удостоверение № УТ -1010/289 от 07.07.2011 год., изд. от район „****
община В., за поземлен имот с идентификатор 10135.5403.4164 по КК,
находящ се в с. о. „****, няма данни да е заявяван за реституция.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, неоспорено
от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява следното:
Първият план за територията, в която попада процесният имот, е КП „Южно
от ****“, изработен и технически приет през 1961г. По този план процесният
имот не е отразен с граници и площ и е извън обхвата на плана. По този план
теренът, в който попада процесният имот, е обозначено с условен знак за
3
„мера, пасище". Следващият план за територията е кадастрален план „****“,
землище ****", одобрен със заповед № Р-359 от 1996г. на Кмета на община
В.. По този план процесният имот е отразен за първи път като имот с пл. №
1126 /Скица – приложение № 1 към заключението/. В разписните листи за
имот с пл. № 1126 е вписан К.Т. без данни за акт за собственост. За вид и
предназначение на имота е отбелязано, че е нива. Следващият план за
територията е планът на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със Заповед
№ РД-1-7706/467 от 04.12.2002г. на Областния управител на област В.. В
ПНИ процесният имот не е отразен с граници и с площ, а попада с цялата си
площ в границите на новообразуван имот с пл. № 3089, целият с площ 3536
кв. м. /Скица – приложение № 2 към заключението/, записан в регистъра към
плана на Община В. без документ за собственост. ПНИ на с. о. „**** е
изменен със Заповед на Областния управител на Област В. № РД-08-4706-268
от 21.08.2008г., като с тази заповед е одобрено попълването на имоти с пл. №
№ 1124; 1125 и 4164 /процесния/ – Скица – приложение № 3 към
заключението. Площта на процесния имот с пл. № 4164 по ПНИ след
изменението му от 2008 год. е 522 кв. м.; в регистъра към ПНИ имотът е
вписан на „неидентифициран собственик“. С решение № 21/24.03.2010 год. на
ОбС – В. е приет подробен устройствен план - план за улична регулация
(ПУП-ПУР) на селищното образувание, в който план процесният имот не е
отразен /нанесен/. За кадастрална основа на ПУП-ПУР е използван одобрения
през 2002 год. ПНИ на с. о. „****", без да е съобразено изменението на ПНИ
от 2008г., с което е попълнен процесния имот с пл. № 4164. Със Заповед №
РД-18-73-23.06.2008г. е одобрена кадастрална карта на кв. ***** на гр. В..
През 2009г. в нея е интегриран планът на новообразуваните имоти на с. о.
"****. В кадастралната карта процесният имот е отразен с идентификатор
10135.5403.4164. Установява се още от заключението, че имотът, актуван с
акта за частна общинска собственост № 6598/20.09.2011г. е идентичен с
процесния, т. е., касае се за един и същ имот. Според заключението имотът е
бил земеделски до определянето на околовръстния полигон на с. о. „****",
със Заповед на Областния управител № РД-1-7706/467/04.12.2002г.
Установява се още, че процесният имот е бил предоставен за ползване от
Горскостопански комбинат - В. на лицето К.Т. К. по реда на ПМС №
11/1982г. К.Т. К. фигурира в списъка на ползвателите на земеделски земи в м.
„****", район 403, за имот с пл. № 11126, а в разписния лист към КП от 1996
год. имот с пл. № 1126 /идентичен с процесния/ е записан също на него.
Вещото лице не е открило данни имотът да е бил включван в ТКЗС или друго
ДЗС; за имота няма съставен акт за държавна собственост. Няма издадени
заповеди на Кмета за признаване правото на собственост и протокол за въвод
във владение по реда на §4 от ПЗР на ЗЗПЗЗ за ПИ 10135.5403.4164. Не е
проведено производство по трансформиране на правото на ползване в право
на собственост по реда на §4а и сл. от ПЗР на ЗЗПЗЗ; не са открити и данни да
е провеждана реституционна процедура и имота да е заявяван за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При оглед на място вещото лице е
установило, че понастоящем процесният имот е видимо поддържан; ограден е
от три страни; от север и от юг е с бетонови колове и телена мрежа, а от изток
4
- с метални и дървени колове и телена мрежа. От западната страна, откъм
имот с идентификатор 10135.5403.1125 по КК няма ограда. Към момента на
огледа – 02.05.2023г. имотът е окосен и почистен, по северната граница (с
́
имот 10135.5403.5067 и 10135.5403.1128) има малка, оградена с ниска
оградка, площ с насаждения. Застрояване в имота няма.
Съдът не кредитира заключението на в. л. в частта му, в която то
посочва, че процесния имот не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като това е правен
извод, а подобни изводи експертът не може да прави.
Съвкупно от показанията на свидетелите Р.Р.П. и Х.М.Г. /без родство и
дела със страните/, ангажирани от ищцата, се установява, че процесният имот
е съседен на имота на майка й и помежду им ограда няма, а двата имота са
оградени като един. Към 2000 год. мястото било хавра, ищцата го разчистила
и започнала да го обработва; отглеждала зеленчуци.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за
това са следните:
Между страните липсва спор, че владяният от ищцата в периода от
2000 год. и понастоящем имот е идентичен с актувания такъв с акта за частна
общинска собственост № 6598/20.09.2011г., поради което наличието на
претендирани права и от двете насрещни страни обуславя правния интерес от
предявения от ищцата отрицателен установителен иск за собственост.
Доколкото твърдението, че имотът е общински е въведено като възражение от
ответната страна, съставляващо пречка за придобиването му по давност,
предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, то в тежест на ответника
Община В. е да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си, че е
собственик на имота, а оттам и наличието на пречки за придобиване на
собствеността върху имота от ищцата по давност.
Цитираната в акта за частна общинска собственост № 6598/20.09.2011г.
разпоредба (чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС) не съставлява конкретен придобивен
способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да
придобие права на собственост – сделка, давност или по друг начин,
определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК въззиваемата страна се
позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, евентуално – чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска
собственост. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ има декларативен характер и
също не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен
фактически състав.
От наведените от ответника твърдения за факти в отговора му на
исковата молба, а именно: че имотът е бил земеделска земя, принадлежала на
бивш собственик; била е включена в блок на ТКЗС (била е обобществена),
5
поради което е и подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ; не е заявена
за реституция в сроковете по ЗСПЗЗ; предоставена е за ползване въз основа на
акт по § 63 от ПЗР на ПМС № 465/11.12.1997 год. за ИД на ППЗСПЗЗ, но не е
била изкупена от бившия ползвател по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ,
следва, че общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически
състав на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са
в обхвата на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
В приложното поле на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само
онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т. е., земи,
попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в
предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от
ползватели по реда и при условията на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите,
изрично посочени в закона остават държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. В
обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не
са били обобществявани/отнемани и които са останали собственост на
физически лица в реалните им граници, т. е., земи, които не попадат в обхвата
на чл. 10 ЗСПЗЗ.
Придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, за разлика от хипотезите по чл.
25, ал. 2 ЗСПЗЗ, които предвиждат възстановяване на притежавани преди
1947 г. от общините земеделски земи /вр. Конституция на НРБ от 1947 г./ по
административен ред с акт на органа по поземлената собственост.
Анализът на доказателствата по делото обосновава извода, че
територията, в която попада процесният имот е била от обобществени имоти,
вкл. и процесния имот – в тази насока е СТЕ, изслушано в първата инстанция,
от което е установено, че имотът е бил предоставен от Горскостопанския
комбинат В. за ползване на лицето К.Т. по реда на ПМС № 11/1982 год., а за
ползване по реда на цитираното ПМС са предоставяни на граждани
изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно
използвани земи на аграрно-промишлените комплекси и на горските
стопанства /чл. 15 от ПМС 11/19825 год./. Т. е., процесният имот попада в
територия, която е била обобществена. Установено е също, че процесният
имот попада в терен по §4 ЗСПЗЗ, за който през 2002 год. е одобрен и ПНИ,
по който план имотът не е нанесен, а е в границите на новообразуван имот с
пл. № 3089, целият с площ 3536 кв. м., записан в регистъра към плана на
Община В.; установено е също, че след изменението на ПНИ през 2008 год.
процесният имот е заснет /отразен/ като новообразуван имот с пл. № 4164 с
площ от 522 кв. м. и в регистъра към плана на новообразуваните имоти е
записан на „неидентифициран собственик“. По одобрената през 2008 г.
кадастрална карта имотът е заснет с идентификатор 10135.5403.4164 по КК на
гр. В., с площ от 523 кв. м. и отново е записан на "неидентифициран
собственик" /л. 109 от делото на РС-В./.
Няма данни стар имот с пл. № 1 по плана на старите имотни граници, в
който попада процесния имот, да е бил заявяван за реституция по реда и при
условията на ЗСПЗЗ.
6
По делото няма данни за новообразуван имот с пл. № 4164 с площ от
522 кв. м. по ПНИ /след изменението на ПНИ от 2008 год./, да са издадени
заповеди по §4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, в полза на бивши собственици или на
правоимащи по § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. За имота не е съставян акт за
държавна собственост, респ. същият не е бил предмет на отчуждаване и
възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и др.
От изложеното следва извода, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ
процесният имот е имал характера на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от
същия закон и с оглед обстоятелството, че е бил коопериран /за ползване по
реда на ПМС № 11/1982 год. са предоставяни на граждани земи на аграрно-
промишлените комплекси и на горските стопанства/ следва, че е подлежал на
възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ.
Поради изложеното и предвид обстоятелството, че за процесния имот
не са подавани заявления за възстановяването му в предвидения в ЗСПЗЗ
срок, както и при липсата на доказателства да е придобит (целия или части от
него) по реда и при условията на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, настоящият
състав приема, че по отношение на този имот е налице хипотезата на чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ, според която общината стопанисва и управлява земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Ирелевантно е обстоятелството, че с включването му в селищно
образувание, на основание § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ през 2000 г. с решение на ОбС –
В., процесният имот вече попада в строителните граници и е със статут на
урбанизирана територия. За да възникне правото на собственост на общината
в
посочената хипотеза е достатъчно да се установи, че имотът е земеделска
земя по смисъла на член 2 от ЗСПЗЗ. Настъпилите промени в
предназначението на земите, от приемането на ЗСПЗЗ до настоящия момент
нямат отношение към процедурата по възстановяване на собствеността на
бившите собственици, както и към правото на собственост на общината,
произтичащо от чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Ищцата не е ангажирала никакви доказателства, от които да се
установи, че имотът никога не е бил коопериран /респ., не е отнеман от бивш
собственик/ и е бил владян в реалните си граници, т. е., че имотът е извън
обхвата на нормата на чл. 10 ЗСПЗЗ и след като не е отнеман под каквато и да
е форма, а е останал собственост на физическо лице в реалните му граници,
той не е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ.
Подобно доказване по делото не е проведено.
С оглед изложеното следва да бъде обсъдено възражението на ищцата
за придобиването на имота по давност въз основа на осъществявано от нея
давностно владение с начало на владението 30.04.2000 год. до настоящия
момент.
След влизане в сила на ПНИ процесният имот е станал частна общинска
собственост и по отношение на него е приложим въведения с § 1 от
7
Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на закона за
собствеността (последна ред. ДВ бр.7/2018 г. в сила от 31.12.2017 год.)
мораториум, съгласно който за периода 01.06.2006 год. – до 08.03.2022 год.
/когато е влязло в сила Решението № 3/24.02.2022 г., постановено по к. д. №
16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, с което разпоредбата е обявена за
противоконституционна/, давността върху имоти частна общинска
собственост спира да тече. С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗД
на ЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като
последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на
влизане на решението на КС на РБ в сила – чл. 151, ал. 2, изр. трето от
Конституцията на РБ.
При това положение давност в полза на ищцата е текла в периода
30.04.2000 год. до 31.05.2006 год. – 5 год. и един месец, както и в периода от
08.03.2022 год. до 09.10.2023 год. /приключването на устните състезания в
настоящата инстанция/ - 1 год. и седем месеца или общо срокът на
давностното владение изтекло в полза на ищцата е 6 години и 8 месеца, което
е недостатъчно за придобиването на имота по давност. Ищцата е обикновен
/недобросъвестен/ владелец и срокът за придобиване на имота по давност е 10
години, който, както се посочи по – горе, до приключването на устните
състезания в настоящата инстанция (09.10.2023 год.) не е изтекъл.
Следователно ищцата не е придобила процесния имот по давност с
начало на владението от 30.04.2000 год.
По изложените съображения предявения от ищцата иск е неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е неправилно, същото следва да се
отмени и да се постанови друго, с което предявеният от ищцата против
Община В. отрицателен установителен иск за собственост относно поземлен
имот с идентификатор 10135.5403.4164 по КККР на гр. В., район „****, с
площ 523 кв. м., да се отхвърли.
Предвид изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на ответника, настоящ въззивник – Община В. следва
да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 968 лева, от
които: 500 лева юрисконсултско възнаграждение /по 250 лева за всяка
инстанция/ и 468 лева – внесено възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2115/12.06.2023 год., постановено по гр. дело №
20223110114909 по описа на РС-В. за 2022 год., вкл. и в частта му за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. Н. ЕГН ********** от гр. В., м-ст
„****“ № 164 срещу Община В. отрицателен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията
8
между страните, че Община В. не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.5403.4164 по КККР на гр. В., район „****, с площ 523
кв. м., при граници: поземлени имоти с идентификатори 10135.5403.1125;
10135.5403.1124; 10135.5403.9500; 10135.5403.5067 и 10135.5403.1128;
ОСЪЖДА М. Р. Н. ЕГН ********** от гр. В., м-ст „****“ № 164 да
заплати на Община В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 968 лева
/деветстотин шестдесет и осем лева/ – разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9