№ 132
гр. Варна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20243001000572 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Слънчев Хляб“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Фьодор
Успенски" 13, ет.1, ап.1 против решение № 346/01.08.24г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 744/23г., с което са
отменени решенията на Общото събрание на съдружниците на дружеството,
взети на 11.12.2023 г., по т. 1 от дневния ред за изключване на С. Я. Я., ЕГН
********** като съдружник от дружеството на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ; по
т. 2. от дневния ред за уреждане на имуществените отношения между
„Слънчев хляб“ ООД и С. Я. Я.; по т. 3. от дневния ред за продължаване на
дейността на дружеството като еднолично дружество с ограничена
отговорност и приемането на учредителен акт; по т. 4. от дневния ред за
вписване в ТРРЮЛНЦ на настъпилите промени, по предявените от С. Я. Я.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул.“Котел“ № 4, срещу
„Слънчев Хляб“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл.74
от ТЗ и с което „Слънчев хляб“ ООД е осъдено да заплати на С. Я. Я., ЕГН
********** сумата от 1575 /хиляда петстотин седемдесет и пет/ лв.,
1
представляващи сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Въззивникът счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано по подробно изложени
съображения за това, свеждащи се основно до несъгласие с извода на съда, че
доколкото в случая се касае за капиталово дружество личното участие на
съдружника не е водещо за дружествените дела. Счита, че този извод би важал
в пълна сила за АД, не и за ООД. Счита още за доказан от събраните по делото
доказателства факта, че съдружничката Я. не е работила в пекарната и
следователно по никакъв начин не е съдействала за осъществяване на
дейността му в противоречие с чл.124 от ТЗ и устава на дружеството, което е
довело и до решението за нейното изключване. Според него обръщайки
доказателствената тежест в процеса съдът е възложил на ответника
доказването на отрицателен факт, което е недопустимо. Намира за доказано
пълното дезинтересиране на ищцата от дружествените работи. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, по
съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.74 от ТЗ
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че към 11.12.2023 г. ищцата е била съдружник в „Слънчев
хляб” ООД с дялово участие в капитала на дружеството - 1 дял. Другият
съдружник Г.Г. е с дялово участие от 99 дяла от капитала. На 04.12.23г.
ищцата получила нотариална покана от 20.11.2023 г. с рег. № 7930 и рег. №
7931 по описа на нотариус П.П., с рег. № 224 на НК, с която била
предупредена да преустанови действията си, с които вреди на интересите и
доброто име на дружеството, като показва дезинтересираност от дейността
му, саботира го, изпраща жалби и сигнали до всякакви институции, изпраща
хора да тормозят служителите в пекарната, руши имуществото на
дружеството и дискредитира управителя му. Констатирано е системно и
2
виновно неизпълнение на задълженията й за оказване на съдействие за
осъществяване дейността на дружеството – чл.126 ал.3 т.1 ТЗ, както и
действия против интересите на дружеството – чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, които са
основания за изключването й на осн.чл.126 ал.3 ТЗ. Отправена е и покана за
участие в ОСС от 11.12.23г. с посочен дневен ред: 1. Изключването на С. Я.
като съдружник заради системно и виновно неизпълнение на поети от нея
задължения като съдружник и извършени нарушения на ТЗ и дружествения
договор; 2. уреждане на имуществените отношения между дружеството и
ищцата, в случай на нейното изключване; 3. продължаване на дейността на
дружеството като еднолично такова и приемането на учредителен акт; 4.
вписване в ТРРЮЛНЦ на настъпилите промени. В поканата не е даден срок за
отстраняване на допуснатите нарушения от страна на съдружника, а ОСС е
проведено една седмица след получаването й.
На проведеното общо събрание на съдружниците на 11.12.23г. е взето
решение по т.1 от дневния ред за изключването на ищцата като съдружник
заради системно и виновно неизпълнение на задълженията й, както и поради
извършени нарушения на ТЗ и дружествения договор.
Доколкото първоинстанционният съд е приел, че атакуваното общо
събрание е редовно свикано и проведено, предмет на произнасяне в
настоящото въззивно производство се явява единствено материалноправната
законосъобразност на взетите решения, чиято отмяна се иска. Т.е в случая
следва да бъде преценено наличието на основанията по чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3
ТЗ, както и на адекватността на взетото решение за извършените нарушения
от съдружника, като при липса на доказано нарушение изключването е
незаконосъобразно /вж Решение № 126 от 8.07.2013 г. по т. д. № 943/2012 г., по
описа на ВКС, II т. о./.
Съгласно трайно установената съдебна практика предпоставките за
изключване на съдружник най-общо могат да се определят като действие или
бездействие на съдружника спрямо дружеството, като не е задължително от
тези действия да са настъпили вреди за дружеството. Тези действия трябва да
имат траен, а не епизодичен характер, и да демонстрират явното желание на
съдружника да действа против интересите на дружеството. Освен това както в
самото предупреждение за изключване, така и в самото решение на ОС следва
да бъдат посочени конкретни факти за конкретни нарушения, които да доведат
до хипотезите на чл.126 ал.3 т.1 и т.3 ТЗ. Сочените нарушения трябва да са
3
точно определени и конкретно индивидуализирани, за да може съдружникът
да отстрани тези нарушения в дадения подходящ срок в предупреждението, да
коригира поведението си и да предотврати изключването си. Ответникът,
който носи доказателствената тежест за това, трябва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че изключването на ищеца като
съдружник е извършено при наличието на основания, посочени в
предупреждението по чл.126 ал.3 ТЗ. Всички обстоятелства, които имат
отношение към наличието на основанията по чл.126 ал.1 т.1 и т.3 ТЗ следва да
бъдат установени с всички допустими доказателствени средства. В тази
връзка съдът съобрази следното :
В отправеното предупреждение за изключване се сочат следните
основания за прекратяване на членственото правоотношение с ищцата :
дезинтересираност от съществуването на дружеството и неучастие по никакъв
начин в дейността му, саботирането му, изпращане на жалби и сигнали до
всякакви институции, изпращане на хора да тормозят служителите в
пекарната, рушене на имуществото му и дискредитиране на управителя му.
На първо място не са посочени никакви конкретни факти и нарушения.
Въпреки това ответникът е ангажирал доказателства по непосочените
нарушения, като неучастието на ищцата в дейността на дружеството е сведено
до неявяването й на работа в пекарната и неизпълнение на длъжността й
„пекар“. Така доказаният факт обаче не съставлява нарушение на
задълженията на С. Я. като съдружник, а неизпълнение на трудова функция,
без да се сочат трудови или граждански договорни задължения. Изпращането
на жалби и сигнали до различни институции, рушене на дружественото
имущество и дискредитирането на управителя също не са доказани.
Влошените лични, семейни и родителски отношения не съставляват
дискредитиране на управителя. Сезирането на институции за нарушения не е
неправомерно действие, а по отношение на кражбата на лаптопа на Г. не стана
ясно за личния или служебния му компютър е твърдението. Изпращането на
хора да тормозят работниците в пекарната следва да бъде санкционирано по
съответния законов ред. Свидетелските показания в тази насока са на
работник на дружеството, поради което и съдът ги цени при условията на
чл.172 ГПК. Всички доказани от ответника нарушения на ищцата не
съставляват нарушения на нейни задължения като съдружник. Нарушения на
ТЗ и дружествения договор не са посочени.
4
По изложените съображения съдът намира за недоказано по делото, че
изключването на С. Я. от „Слънчев хляб“ ООД е извършено в съответствие с
установените в закона и дружествения договор правила, поради което
искането за неговата отмяна е основателно и следва да бъде уважено.
Отмяната на решението по т.1 от дневния ред води и до отмяна на останалите
решения доколкото те се явяват следствие от изключването на съдружника.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции обжалваното решени се потвърждава.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се присъждат направените от нея разноски за водене на делото пред
въззивния съд в размер на 1 250лв. заплатено адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 346/01.08.24г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 744/23г.
ОСЪЖДА „Слънчев Хляб“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул."Фьодор Успенски" 13, ет.1, ап.1 да заплати
на С. Я. Я., ЕГН ********** разноски за водене на делото в настоящата
инстанция в размер на 1 250лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5