№ 218
гр. Пловдив, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255300600067 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 211 от 25.11.2024г. по НОХД № 1058/2024г. на Районен съд
- Пловдив, XVII н.с., подсъдимият А. И. К. с ЕГН: ********** е признат за
виновен в това, че на 28.04.2023 год. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на
другиго - на В. З. Н. с ЕГН ********** от гр. Пловдив и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл.144, ал.3 вр. чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години,
на основание чл. 66, ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият А. И. К. е признат за виновен за това,
че в периода от 07.06.2023г. до 29.09.2023г., в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, не е изпълнил Заповед за незабавна защита № 65
от 10.05.2023г., издадена въз основа на Определение от 10.05.2023 г. по гр.
дело № 20235330106488/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II
брачен състав, и влязла в законна сила на 10.05.2023 г., с която е бил задължен
да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо В. З. Н., ЕГН
********** и Й.А.К., ЕГН **********, двете с адрес: **********, и му е било
забранено да приближава В. З. Н., ЕГН ********** и Й.А.К., ЕГН
**********, жилището, което обитават, находящо се в **********, училището
на детето - ОУ „********“ - гр. Пловдив, и местата за социални контакти и
отдих на двете, до произнасяне от съда с решение по делото, както следва:
На 07.06.2023г., в гр. Пловдив, е приближил място за социални контакти
1
и отдих на В. З. Н., ЕГН ********** и Й.А.К., ЕГН **********, а именно
детска площадка, находяща се на ул. ********, посещавана от тях, и е
приближил В. З. Н., ЕГН ********** и Й.А.К., ЕГН **********;
На 24.06.2023г., в гр. Пловдив, е приближил място за социални контакти
и отдих на В. З. Н., ЕГН ********** и Й.А.К., ЕГН **********, а именно тепе
„Бунарджика“, посещавано от тях, и е приближил В. З. Н., ЕГН ********** и
Й.А.К., ЕГН **********;
На 29.09.2023 г. в гр.Пловдив е приближил място за социални контакти и
отдих на В. З. Н., ЕГН ********** и Й.А.К., ЕГН **********, а именно Цар
Симеонова градина, посещавана от тях, и е приближил В. З. Н., ЕГН
********** и Й.А.К., ЕГН **********, поради което и на основание чл.296,
ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.57, ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на шест
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал.1 от НК.
На основание чл.23, ал. 1 от НК, на подсъдимия К. е наложено едно
общо най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, на осн.
чл. 66, ал.1 от НК.
Постановено е вещественото доказателство - 1 бр. диск да остане в
кориците на делото до неговото унищожаване. На основание чл.189, ал.3 от
НПК, подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в
размер на 1076, 40 лева за изготвяне на СППЕ по сметка на ОДМВР -
Пловдив.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от адв. С. Б. - защитник
на подсъдимия. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционната
присъда е неправилна и необоснована, като постановена в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание - явно несправедливо. Сочи се, че съдебният акт не е
съобразен с доказателствата по делото. От въззивния съд се иска да отмени
първоинстанционната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да
признае подсъдимия А. К. за невинен по повдигнатите му обвинения по чл.
144, ал.3 НК и по чл. 296, ал.1 НК, алтернативно да измени присъдата, като
намали наказанието. Моли наложеното наказание лишаване от свобода за
престъплението по чл.144, ал.3 от НК да бъде заменено с наказанието
пробация, което искане по съществото си предпоставя приложението на
института по чл. 55 от НК, а за престъплението по чл.296, ал.1, пр.2 вр.чл. 26,
ал.1 от НК – да бъде заменено с алтернативно предвиденото наказание глоба.
Срещу присъдата е депозирана и въззивна жалба от частния обвинител
В. З. Н., чрез повереника й адв. адв. Г. С.. Излагат се доводи, че обжалваната
присъда е неправилна, като постановена в нарушение на материалния закон и
при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се присъдата да
бъде изменена, като се увеличи размерът на наложеното за всяко едно от
престъпленията наказание, както и на определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода. Отправя се искане и за отмяна на
приложението на чл. 66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира
за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и
2
законосъобразна, като счита, подадените въззивни жалби за неоснователни.
Намира повдигнатото обвинение за доказано, а ефективното изтърпяване на
наложеното от първостепенния съд наказание за прекалено сурово и явно
несправедливо.
Частният обвинител В. Н., редовно призована, не се явява. За нея се
явява повереникът й адв. Г. С., който поддържа своята въззивна жалба с
изложените в нея оплаквания, като същевременно изразява становище, че
жалбата на защитата е неоснователна.
Подсъдимият А. К. се явява лично и със защитника си адв. С. Б..
Поддържат въззивната си жалба по изложените в нея съображения и твърдят,
че атакуваният съдебен акт не отговаря на заложения в чл. 305, ал.3 от НПК
стандарт. Молят за постановяването на нова оправдателна присъда,
алтернативно за приложението на института по чл. 55 от НК поради
наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбите, с
доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна
служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази
следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни в законоустановения срок по
чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговарят на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Настоящият съд намира за установена по несъмнен и категоричен начин
следната фактическа обстановка, възприета в съществената си част и от
първостепенния съд с някои фактологически несъответствия, които ще бъдат
обсъдени по-долу:
Подс. А. И. К. и св. В. З. Н. сключили граждански брак през 2013г. През
2015г. се родило детето им Й.К.. Отношенията между съпрузите се влошили и
през 2020г. двамата се разделили, като обвиняемият се изнесъл от семейното
жилище. С решение на ПРС по гр.д. № 20215330114914 – в сила от
13.07.2021г., бракът между съпрузите бил прекратен. Упражняването на
родителските права било предоставено на майката, а на бащата - А. К. бил
определен режим на лични контакти. След развода поведението на
подсъдимия К. станало изключително агресивно, започнал да пише
заплашителни съобщения на В. Н., както и да я заплашва с насилие, твърдял,
че мъжете в България имали право да малтретират жените си, както и че
законът за защита от домашно насилие трябва незабавно да бъде отменен.
На 28.04.2023г., около 12.00 ч., св. Н. посрещала дъщеря си, която се
връщала от „зелено училище“. Децата от класа на дъщеря й следвало да
пристигнат с автобус, който да ги остави на автобусна спирка на бул. „Цар
Борис ІІІ Обединител“ в гр. Пловдив, срещу Водната палата, за което
родителите били уведомени предварително. След пристигането на децата, св.
Н. взела дъщеря си Й.К. и багажа й, като двете се отправили към дома им пеша
– по бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ в посока велоалеята на бул. „Марица-
север“. Именно в този момент се появил подс. А. К. и започнал да блъска св.
3
Н.. Подсъдимият издърпал дъщеря си от ръката на свидетелката, като сам я
хванал за ръка и започнал да върви зад свидетелката. Достигайки кръговото
кръстовище на булеварда /преди моста на р.Марица/, обвиняемият пуснал
ръката на детето и заплашително казал на св. Н., че „ще я приключи за 3
секунди“, повторил заплахата още два пъти, след което се отдалечил.
В. Н. изпитала страх за живота и здравето си. Като по-рано във времето
е била обект на физическо насилие от бившия й съпруг А. К.. В тази връзка й е
била издадена и заповед за защита от ПРС /образувано било гр.д. №
16494/2020 г. на РС, І бр.с., по нейна искова молба/. Срещу К. било образувано
наказателно дело за престъпление по чл.296 от НК, което приключило с
протоколно определение по НОХД 3931/2023г. по описа на 18 н.с., по което
същият бил освободен от наказателна отговорност и му било определено и
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
След така отправената й заплаха на 28.04.2023г. – св. Н. подала жалба в
Районна прокуратура - гр. Пловдив (по която впоследствие е образувано
настоящото наказателно производство), както и нова молба в ПРС по ЗЗДН -
по което било образувано гр.д № 20235330106488/2023г. на ПРС, ІІ бр.с. и
издадена на 10.05.2023г. заповед за незабавна защита, с която на подсъдимия
било забранено да доближава св. Н., дъщеря си, дома им, училището на детето
(ОУ „**********“ – Пловдив) и местата за социални контакти и отдих за
двете, за което подс. К. бил уведомен лично на 17.05.2023г. с протокол за
предупреждение, изготвен от ****** В.С..
На 07.06.2023г. майката В. Н. била с детето й Й.К. на детската площадка
на ул. „********, намираща се в близост до дома им и още докато двамата с
подс. К. живеели заедно, св. Н. винаги водела детето на тази детска площадка,
което било известно на подс. К.. Свидетелката Н. решила да отиде да си купи
цигари от намиращ се в непосредствена близост магазин, като помолила св.
С.Б. да наблюдава детето й, докато се върне. В това време подс. А. К. минал с
автомобила си покрай детската площадка и видял, че св. Н. се е запътила към
магазина. Макар да бил запознат с издадената заповед № 65 от 10.05.2023г., в
нарушение на същата – на 07.06.2023г., подс. А. К. спрял автомобила си,
слязъл от него, приближил се до св. Н., казал й, че „нещата ще стават по-
лоши“, след което си тръгнал, а свидетелката подала сигнал на тел. 112.
На 24.06.2023г. св. Н. заедно с дъщеря си посетили концерт на Хилда
Казасян, който се провеждал от 19.00 ч. на хълм – тепе „Бунарджика“ в гр.
Пловдив. На това място около 20.30 ч. се появил подс. К., отново в нарушение
на издадената заповед за незабавна защита, който се приближил до св. Н. и
детето и започнал да й говори колко зле изглежда, както и да настоява двамата
да отидат някъде да разговарят. След като свидетелката Н. отказала, той си
тръгнал.
Няколко месеца след това, а именно на 29.09.2023г., към 20.00 ч., св. Н. и
дъщеря й - Й.К. се разхождали в „Цар-Симеоновата градина“ в гр. Пловдив,
едно от обичайните им места за почивка, в частност – голямата площадка в
градината. Провеждало се детско мероприятие за децата, като родителите
били встрани. Тогава подсъдимият К. (в нарушение на заповедта за незабавна
защита) отишъл до детето Й. и започнал да й говори. Вследствие на това
детето се разплакало и избягало при майка си.
4
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно - психиатрична експертиза, от заключението на която се установява,
че В. З. Н. не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично
диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив.
Установено е, че Н. може правилно да запаметява, съхранява и възпроизвежда
фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни показания за тях и
да участва в наказателното производство. Психическото състояние на В. Н.,
след отправените й закани на 28.04.2023 година, е съотносимо и към общото
психическо състояние, изводимо от поредицата преживени психотравмени
събития, които са довели до нарушена житейска дезадаптация за период от
време. Понастоящем се наблюдава колебание за участие в процеса на
разследване заради очакването от неприятно вербализиране по болезнената
тема, която видно провокира неудоволствени усещания с видимо регистриран
вегетативен дисбаланс. Налице са завишени нива на притеснение, тревога,
безпокойство, страхова готовност с обективни аргументи и изводими от
обсъжданото. Отправените закани от А. И. К. към В. Н. са провокирали
състояние, съотносимо към критериите на категорията „основателен страх“ за
осъществяването им. Към датата на инкриминираното деяние на 28.04.2023
година при В. З. Н. са наблюдавани завишени нива на тревожност и
реактивност спрямо въздействията на средата, изводимо от множество
нежелани, неприемливи, психотравмиращи ситуации, със склонност дълго да
преживява минали събития, които болезнено са повлияли емоциите,
настроението, очакванията й. При задържане на неизтласкани емоции могат
да се появят проблеми в посока на повишено напрежение, соматизация на
тревогата, вегетативен дисбаланс в резултат от блокирането на
поведенческите реакции, като в същото време е характерна затвореност,
дистанцираност, резервираност. Вещите лица в заключението си описват, че
В. Н. се представя отговорно-великодушна личност, емоционално и волево
устойчива, с добър самоконтрол, с възможности за изграждане и съхранение
на социални контакти и доверителност. Социално и семейно ориентирана
личност. Самооценката е леко нестабилна и зависеща от мнението на
околните. С добра приемственост и възможности за приспособимост и
адаптивност. Склонна е да решава проблемите си по неагресивен и
компромисен начин, да поема изцяло отговорност както за собствените си
действия, така и за тези на значимите околни. Със затруднения в
противопоставяне и отстояване на собствено мнение и позиция при
емоционална доминанта. За нея е характерно спазването на ред, дисциплина,
следване на установени норми, зачитане и съобразяване с йерархична
зависимост и авторитети. Според експертите характерово се отличава с
активност, поведенческа мотивираност, борбеност, себевзискателност,
склонност лесно и бързо да взима решения на база емоционална доминанта.
Тази фактическа обстановка като цяло, с обсъдените по-долу дребни
изключения по фактите, е възприета и от първостепенния съд. Районният съд е
кредитирал непосредствено събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свидетелите В. Н. – пострадала от престъплението по чл. 144,
ал.3 от НК, К.Н. – брат на св. В. Н., С.Б. - позната на св. В. Н., А.А. – съседка
на св. В. Н.. Частично са кредитирани обясненията на подсъдимия К. и
неговата сестра - св. М.К.-В., както и показанията на св. Е.Т. – в колегиални
5
отношения с подсъдимия през годините и на св. Р.П. – ****** във Второ РУ
при ОДМВР - Пловдив. При изграждане на фактическата обстановка ПРС е
ценил с доверие и надлежно приобщените към доказателствената съвкупност
писмени доказателства - заповед за незабавна защита №65/10.05.2023г. /л.160
от досъдебното производство/, протокол за предупреждение от 17.05.2023г.
/л.105 от първоинстанционното дело/, съдебно-психиатрична експертиза
/л.171 до л.188 от ДП/, характеристична справка и справка за съдимост на
подсъдимия.
Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото прецени,
че за изясняване в пълнота на обективната истина по делото следва да бъде
разпитана в качеството на свидетел А. В. М. и приложи по делото картоните
от двата диска от досъдебното производство с обаждания на ЕЕН 112.
Разпитана в качеството на свидетел – А. М. сочи, че нейното дете и
детето на В. играели заедно в детския парк на Цар-Симеоновата градина,
когато по някое време детето на В. – Й. дошла, за да съобщи на майка си, че е
видяла баща си. Свидетелката твърди, че В. тогава не е осъществила контакт с
подсъдимия, но видимо се притеснила. След прочитането на показанията на
св. М. по реда на чл. 281, ал.5 вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК се установява, че
подсъдимият е разговарял с детето Й. по повод на телефон и случката се
състояла на 29.09.2023г. Дадените пред съдебния състав показания се ценят от
въззивния състав като обективни, достоверни, съответни на обясненията на
подсъдимия и частично на тези на св. Н., поради което и се кредитират с
доверие.
За разлика от първата съдебна инстанция, въззивната инстанция, която
е втора такава по фактите, не споделя изведената от първостепенния съд
фактическа обстановка в частта, с която е прието за установено, че
подсъдимият е обидил пострадалата Н., като й казал „Изрод мръсен, искаш ли
да те нашамаря?“ и я ударил с ръка в гърба; в частта, касаеща точните думи, с
които подсъдимият се заканил с убийство на пострадалата „Другият път ще те
смачкам, ще те убия за 3 секунди“ и в частта, с която е прието, че заканата е
възприета и от детето им Й., което реагирало с думите „Мамо защо тате иска
да те убие“. В тези им части фактическата обстановка се извежда от
показанията на пострадалата Н., дадени на досъдебното производство, които
обаче не са били прочетени по реда на чл. 281 от НПК, поради което и в
нарушение на процесуалните правила са били кредитирани от първата
инстанция. Настоящият съдебен състав намира за установено, че докато
вървели тримата, след посрещането на детето им от зелено училище,
подсъдимият е блъснал пострадалата Н. и й отправил неколкократни заплахи с
убийство.
Въззивният съд намира, че неправилно районният съд е приел за
установено и това, че на 07.06.2023г. подсъдимият е приближил детето Й.К..
От анализа на гласните доказателства, изводими от показанията на
свидетелите С.Б., В. Н. и обясненията на подсъдимия се установява, че
срещата между подсъдимия и бившата му съпруга Н. се е състояла на улицата
пред детската площадка в момента, когато св. Н. е отивала да си купи цигари
от намиращ се в непосредствена близост магазин, а не на детската площадка,
където детето Й.К. си е играело с детето на св. Б. пред погледа на св. Б., която
е поела ангажимент да наблюдава детето на св. Н., докато се върне.
6
Настоящият съд кредитира показанията на св. Б., дадени в хода на
първоинстанционното производство, а не тези на досъдебното производство,
прочетени в цялост на осн. чл. 281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК. Макар св. Б. да е
била посочена от св. В. Н. като очевидец на деянието на подсъдимия
(идването му на детската площадка, когато майката и детето са били там),
показанията на този свидетел подкрепят частично изложеното от св. Н. и
изцяло съвпадат с обясненията на подсъдимия – от тях се установява, че св. Н.
отишла за цигари сама, но се върнала много бързо и била притеснена заради
срещата й с подсъдимия, която се състояла зад гърба на св. Б., без да
присъства детето Й..
По отношение на второто деяние, включено в продължаваното
престъпление по чл. 296, ал.1 от НК ПОС приема, че правилно
първостепенният съд е намерил за установено от фактическа страна, че на
24.06.2023г. подсъдимият е нарушил заповедта за защита, като е приближил
св. Н. и детето им Й. по време на концерт на Хилда Казасян, който се
провеждал от 19.00 ч. на хълм – тепе „Бунарджика“ в гр.Пловдив. Въззивният
съд, също както районната инстанция, прие за достоверни показанията на св.
Н., в които твърди, че подсъдимият е дошъл при нея, за да търси контакт и
поискал да говорят за здравословното й състояние. Тези изявления,
депозирани пред съдебния състав, разгледал делото в първата инстанция, се
подкрепят от обясненията на самия подсъдим, който не отрича, че е видял
свидетелката да седи на една скаличка, като непосредствено зад нея била
дъщеря им, която си играела с други деца. Подсъдимият решил „да използва
случая“, както самият сочи, отишъл при бившата му жена, за да говорят, но
след като тя изрично отказала, подсъдимият си тръгнал.
Що се касае до третото деяние, включено като част от състава на
продължаваното престъпление по чл. 296, ал.1, пр.2 от НК, ПОС намира, че
районният съд неправилно е приел, че на 29.09.2023г. подсъдимият е нарушил
заповедта за защита, като е доближил св. В. Н.. За да достигне до този извод
въззивният съд съпостави обясненията на подсъдимия с показанията на св. Н.
и показанията на разпитаната във въззивното съдебно следствие св. А. М.,
частично четени по реда на чл. 281, ал.5 вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК, от които се
установи, че на детската площадка в Цар-Симеоновата градина или около нея
подсъдимият е доближил единствено детето Й., за да разбере как е и е изразил
желание да й предаде някакъв телефон, а не както е приел районният съд, за
да обяснява какви лоши хора и тъпанари са майка й и вуйчо й и че заради това
не може да я вижда. За повода на разговора между бащата и детето
свидетелства изложеното от св. М., която потвърждава и изявленията на
подсъдимия, че на тази дата не е доближавал бившата му жена. Ето защо
съдът намира, че не се подкрепя от доказателствената съвкупност
обвинението, че подс. К. е доближил и св. Н., тъй като тя през цялото време е
била встрани заедно със св. М. и не се е срещала с подсъдимия.
Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ
доказателствените средства и е изложил убедителни съображения за
съществените по делото факти и обстоятелства, с гореобсъдените уточнения.
Обсъдени са всички доказателствени източници и след преценка на
вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду им е
посочено кои от тях са приети с доверие и кои - отхвърлени като
7
недостоверни.
Въззивният съд, също както районната инстанция, прие за достоверни
показанията на пострадалата В. Н., депозирани непосредствено пред първата
инстанция, в които твърди, че подсъдимият я е заплашил с убийство, като й е
заявил, че другият път ще приключи с нея за три секунди. Обосновано ПРС е
приел, че показанията на пострадалата са изцяло съответни и потвърдени от
показанията на св. К.Н. - неин брат, същите са ясни и логични и пряко
относими към главния факт предмет на доказване по делото. Независимо от
близката му родствена връзка с пострадалата, макар и производно св. Н.
обективно възпроизвежда първоначално разказаното му от пострадалата,
както и състоянието, в което се е намирала след инцидента. Показанията на
пострадалата съответстват и на изготвената по делото СППЕ. Правилно са
кредитирани с доверие и показанията й в частта, в която описва мястото,
времето и начина, по който подсъдимият е нарушил спрямо нея и детето Й.
издадената заповед за незабавна защита на 24.06.2023г. По отношение на
останалите две деяния на 07.06.2023г. и на 29.09.2023г., част от
продължаваното престъпление по чл. 296, ал.1, пр.2 вр.чл.26, ал.1 от НК,
въззивният съд съпостави всички гласни доказателства, вкл. на свидетелите, за
които няма данни за евентуална заинтересованост или предубеденост – св.
С.Б. (присъствала на деянието на 07.06.2023г.) и св. А. М. (присъствала на
деянието на 29.09.2023г.) и достигна до извода, че при първото деяние от
продължаваното престъпление по чл. 296, ал.1 от НК на 07.06.2023г.
подсъдимият е нарушил заповедта за незабавна защита единствено по
отношение на св. В. Н., а при третото деяние на 29.09.2023г. – единствено по
отношение на детето Й..
Настоящата инстанция споделя анализа на първостепенния съд досежно
обясненията на подсъдимото лице, при който е съобразила тяхната двойствена
природа като средство за защита и доказателствено средство. Пловдивският
районен съд мотивирано е ползвал като доказателствено средство само част от
обясненията на подсъдимия. Така безспорно установено е, че на
инкриминираната дата 28.04.2023г. подсъдимият и пострадалата са
посрещнали детето им след завръщане от зелено училище, при което
подсъдимият решил да ги изпрати (св. Н. и детето) до дома им. Докато
вървели пеша, между родителите възникнал словесен конфликт. Тези
обстоятелства, явяващи се важна част от предмета на доказване по делото,
кореспондират с останалата доказателствена съвкупност, поради което същите
са обективно пресъздадени. От друга страна, съобщените от подс. К.
подробности относно развитието на конфликта му с пострадалата Н., както и
поведението на двамата участници в него обосновано районният съд не е
кредитирал, доколкото представляват единствено защитна позиция на
подсъдимия и противоречат на ценените с доверие гласни доказателства,
изводими от показанията на пострадалата и на свидетеля Н., както и на
изготвената СППЕ. Що се отнася до обясненията на подсъдимия за второто
повдигнато му обвинение по чл. 296, ал.1, пр.2 вр.чл. 26, ал.1 от НК, от които
се установява мотива да наруши трикратно заповедта за защита, окръжният
съд приема, че действително всеки родител има законно и морално право да
вижда детето си, но при издадена заповед за незабавна защита желанието на
подсъдимия да разбере как е дъщеря му Й. не намаля обществената опасност
8
на деянията до степен да представлява изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Показанията на всички свидетели, които дават сведения за влошените
отношения между подсъдимия и пострадалата са били внимателно обсъдени
от първоинстанционния съд, който е отчел евентуалната им заинтересованост
и ги е кредитирал правилно в съответните им части. Действително са налице
противоречиви доказателства и по отношение на двете инкриминирани
престъпления – налице са различия в показанията на свидетелите близки на
пострадалата и тези близки на подсъдимия, но първостепенният съд е
изложил убедителни аргументи защо възприема едните за сметка на другите.
Наличните противоречия между гласните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност са били обсъдени съобразно предписанията на чл.305, ал.3 от
НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е
тълкувано превратно. Ето защо, изложените съображения, поради които са
кредитирани с доверие гласните доказателства в посочените части, са
правилни и законосъобразни и не следва да се преповтарят.
Обосновано е кредитирано заключението на назначената комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза досежно установеното от
вещите лица за личността на пострадалата, както и доколкото същата
подкрепя извода, че отправената към пострадалата закана с убийство би могла
да възбуди основателен страх.
Въз основа на верен анализ на доказателствените средства,
първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани правни
изводи за това, че подсъдимият А. К. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр.ал.1 от НК за това, че на
28.04.2023г. в гр. Пловдив, се е заканил с убийство на В. Н. и това заканване
би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
За извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр.ал.1 от НК не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито е необходимо да е действал с годно средство и при
условия, при които такъв резултат реално може да настъпи. За
осъществяването му от обективна страна е достатъчно обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от последното и би могла да възбуди у него основателен страх от
осъществяването й. Елемент от състава на посоченото престъпление е
единствено обективната годност на заканата да предизвика основателен страх
у лицето, към което е отправена, като не е необходимо обектът на заканата
действително да се е уплашил (ТР № 53/18.09.1989г. по н.д. № 47/89г. на
ОСНК на ВС).
Спорен по делото въпрос, свързан със съставомерността на деянието, е
дали отправената към пострадалата закана за убийство е била обективно годна
да предизвика у нея основателен страх от осъществяването й. Въззивният съд
намира, че безспорно конкретната реплика, че следващият път ще я приключи
за три секунди, която по смисъл е закана, че ще я убие за три секунди, както е
описано в обвинителния акт, изречена от подсъдимия и възприета от
пострадалата, ведно с предхождащото и съпътстващото я агресивно поведение
на подс. К., покрива критериите за съставомерност по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
9
от НК. Обстоятелството, че пострадалата В. Н. възпроизвежда в
първоинстанционното производство израза, използван от подсъдимия по
различен начин от този в разпита й като свидетел в досъдебното производство,
не води до неустановеност на отправената закана, тъй като разликата между
фразите „ще те приключа за три секунди“ и „ще те убия за три секунди“, които
използва в двете процесуални фази, е чисто стилистична, но смисълът на
посланието е един и същ. Извършените от подсъдимия действия по блъскане
на пострадалата не са ценени като проява на закана с убийство, но те са от
значение за оценяване на основателността на вербалната закана.
Правилно е прието, че са налице всички елементи от обективната страна
на деянието по чл.144, ал.3 от НК. В контекста на влошените отношения
между двамата и с оглед изложеното от пострадалата и нейния брат св. Н., че
докато били съпрузи се е случвало подсъдимият да осъществи физическо
насилие над съпругата му по това време, то ПОС споделя извода на районния
съд, че думите, отправени към пострадалата Н. от страна на подс. К., че
„следващият път ще приключи с нея за три секунди“, са от естество обективно
да възбудят основателен страх у пострадалата, че това престъпление може да
бъде осъществено. Въззивният съд намира, че вербалната закана за убийство
притежава изискуемия от закона интензитет и е обективно годна да възбуди
основателен страх у пострадалата за осъществяването й.
Обосновано е прието, че от субективна страна подсъдимият е действал
при пряк умисъл - съзнавал е съдържанието на отправената от него закана
спрямо св. В. Н., нейното възприемане от страна на пострадалата и породения
у последната действителен страх за осъществяването й, като пряко е целял
настъпването на този престъпен резултат.
Затова ПОС намира основното оплакване на подсъдимия за неправилно
приложение на материалния закон за неоснователно. Правилна и
законосъобразна е приетата от първия съд правна квалификация на
извършеното престъпно поведение, поради което не са налице основания за
отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава за
извършеното престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.
Законосъобразни и обосновани са правните изводи на ПРС и за това, че
подсъдимият А. К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 296, ал.1, пр.2 вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от
07.06.2023г. до 29.09.2023г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, не е изпълнил Заповед за незабавна защита № 65 от
10.05.2023г., издадена въз основа на Определение от 10.05.2023 г. по гр. дело
№ 20235330106488/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II брачен
състав, и влязла в законна сила на 10.05.2023 г., с която е бил задължен да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо В. З. Н. и Й.А.К.,
двете с адрес: **********, и му е било забранено да ги приближава,
жилището, което обитават, находящо се в **********, училището на детето -
ОУ „********“ - гр. Пловдив, и местата за социални контакти и отдих на
двете, до произнасяне от съда с решение по делото, както следва:
На 07.06.2023г., в гр. Пловдив, е приближил място за социални контакти
и отдих на В. Н., а именно детска площадка, находяща се на ул. ********,
посещавана от нея, и е приближил В. Н.;
10
На 24.06.2023г., в гр. Пловдив, е приближил място за социални контакти
и отдих на В. Н. и Й.К., а именно тепе „Бунарджика“, посещавано от тях, и е
приближил В. Н. и Й.К.;
На 29.09.2023г. в гр.Пловдив е приближил място за социални контакти и
отдих на Й.К., а именно Цар - Симеонова градина, посещавана от детето, и е
приближил Й.К..
Същевременно въззивният съд намери за неправилен изводът на
първостепенния съд, че на 07.06.2023г. подсъдимият е осъществил състав на
престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, като не е спазил заповедта за защита и е
доближил детето Й., доколкото бе установено, че по това време детето си е
играело на детската площадка заедно с детето на св. С.Б. и изобщо не е
осъществило какъвто и да е контакт с баща му. Неправилен е и изводът, че на
29.09.2023г. подс. К. е осъществил състав на престъпление по чл. 296, ал.1 от
НК, като не е спазил заповедта за защита и е доближил св. Н., доколкото бе
установено, че на тази дата свидетелката е била през цялото време със св. А.
М. и не е възприела подсъдимия в Цар-Симеоновата градина.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените в жалбата на
защитата възражения, че подсъдимият не е бил обвързан от задълженията,
произтичащи за него от издадената заповед за защита № 65/10.05.2023г.,
доколкото същата не му е била връчена надлежно по реда на ГПК. За
съставомерността на престъплението по чл. 296, ал.1, пр. 2 от НК е достатъчно
подсъдимият да е запознат с отправената към него забрана да приближава
жилището на св. В. Н. и общото им дете Й.К., училището на детето и местата
за социални контакти и отдих на същите. Приетото в първоинстанционното
производство писмено доказателство – протокол за предупреждение от
17.05.2025г., в който е вписан и номерът на заповедта за незабавна защита е
достатъчно, за да се направи извод, че заповедта е била прочетена на
подсъдимия и той е бил запознат с нейното съдържание. Изрично в протокола
било посочено, че „предупреденият" се е запознал със съдържанието на
протокола. Протоколът за предупреждение е бил подписан от полицейски
служител и лично от подсъдимия, в качеството му на предупредено лице.
Изложеното води до извода, че макар по делото да не са налични
доказателства заповедта за незабавна защита да е била връчена на
подсъдимия, същият е бил запознат с нейното конкретно съдържание и
дължимото поведение, което му се вменява.
Изложеното обосновава извода, че престъплението по чл. 296, ал. 1, пр.2
вр.чл. 26, ал.1 от НК е осъществено и от субективна страна при форма на
вината пряк умисъл. Подс. К. е бил запознат с издадената заповед за незабавна
защита от домашно насилие, съответно е знаел, че предприетите от него
действия нарушават пределите й, но въпреки това е действал целенасочено, с
намерение да не я изпълни и да наруши постановените мерки за защита.
Правилно е прието, че касателно неизпълнението на заповедта за защита
е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
Подсъдимият е извършил три деяния, които поотделно осъществяват състава
на престъплението по чл. 296, ал. 1, пр.2 от НК - деянията са извършени през
непродължителни периоди от време /в рамките на няколко месеца/, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
11
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Въззивната инстанция намира, че правилно е приложен материалният
закон и по отношение на извършеното престъпно посегателство против
правосъдието, поради което доводите на подсъдимия за неправилното му
приложение са неоснователни. Инкриминираното поведение на подс. К.
изпълва състава на престъплението по чл.296, ал. 1, пр.2 вр.чл.26, ал.1 от НК
По-нататък, не се констатира явна несправедливост на наложените на
подсъдимия наказания за всяко от двете извършени престъпления – по шест
месеца лишаване от свобода. При наличието на предпоставките по чл. 23 от
НК ПРС правилно е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода, което на осн. чл. 66 от НК е отложено с тригодишен изпитателен
срок. Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по
делото обстоятелства, които са от значение за индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия К.. Правилно районният съд е
акцентирал върху добрите характеристични данни, липсата на предишно
осъждане и трудова заетост, оценявайки ги като смекчаващи отговорността му
обстоятелства, като при определяне на наказанието за престъплението по чл.
296, ал.1 от НК е съобразил приложението на института по чл. 78а от НК
спрямо подсъдимия за предходно идентично престъпление, приемайки
същото за отегчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо при условията
на чл. 54 от НК ПРС е наложил справедливи наказания за престъпленията по
чл. 144, ал.3 от НК и чл. 296, ал.1, пр.2 вр.чл.26, ал.1 от НК, малко над
законовия минимум, при спазване на принципите на законност и
индивидуализация на наказанието. Законосъобразен, предвид наличието на
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, и аргументиран е изводът на районния
съд, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, не е
необходимо подсъдимият да изтърпи така определеното му наказание
ефективно, а същото следва да се отложи за минималния, предвиден в закона
изпитателен срок от три години. В този смисъл въззивният съд намира за
неоснователна и жалбата на частния обвинител, с която моли за увеличаване
на размера на наложеното за всяко едно от престъпленията наказание, както и
на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.
Неоснователно е и отправеното искане за отмяна на приложението на чл. 66,
ал.1 от НК и постановяване на ефективно изтърпяване на наложеното
наказание, доколкото същото би се явявало явно несправедливо в контекста на
генералната и специална превенции и не би отговаряло на обществената
опасност на деянията и дееца. В този ред на мисли, въпреки, че две от
деянията по продължаваното престъпление и спрямо две от лицата,
подсъдимият не е извършил, отмерените от контролирания съд наказания се
явяват съответни на стореното, правилно индивидуализирани и справедливи и
не се налага корекция.
При извършената проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната
инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на
визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които представляват
самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане. Възраженията на защитата за липса на мотиви, като аргумент в
подкрепа на оплакването за допуснати от районния съд съществени
процесуални нарушения, са неоснователни. Обстоятелството, че в съдебни
12
актове на различни съдилища се съдържат идентични съображения за
правната страна на инкриминираните деяния не означава, че липсват
надлежно изготвени мотиви, от които да се установи вътрешното убеждение
на районния съдия, разгледал и решил делото по същество.
По изложените съображения въззивната инстанция намери подадените
жалби за неоснователни, поради което същите следва да бъдат оставени без
уважение. Същевременно първоинстанционната присъда следва да бъде
изменена в частта, с която подсъдимият А. К. е признат за виновен в това, че
не е изпълнил Заповед за незабавна защита № 65 от 10.05.2023г., издадена въз
основа на Определение от 10.05.2023 г. по гр. дело № 20235330106488/2023 г.
по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II брачен състав, и влязла в законна
сила на 10.05.2023 г., и на 07.06.2023г., в гр. Пловдив, е приближил Й.К. на
детска площадка, находяща се на ул. ********, представляваща място за
социални контакти и отдих на детето и в това, че на 29.09.2023 г., в
гр.Пловдив, е приближил В. Н. в Цар - Симеонова градина, представляваща
място за социални контакти и отдих на Н., като бъде отменена в тази част и
вместо това се постанови оправдателна присъда по тези фактически
обвинения. В останалата й част присъдата на РС – Пловдив, като правилна,
законосъобразна и обоснована следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото, присъдата е правилна по отношение на
възложените в тежест на подсъдимия разноски по делото за ДП и
разпореждането с веществените доказателства. Следва да се отбележи, че
районният съд е пропуснал да се произнесе за разноските в
първоинстанционното производство и за част от веществените доказателства.
В първоинстанционното производство са изплатени 100 лв. от бюджета на
съда за изслушване на СППЕ /л.81 гръб/, които не са били присъдени в тежест
на подсъдимия. Освен това в кориците на делото се съдържат 2 бр. CD
дискове, а в присъдата съдът се е произнесъл само по отношение на един от
тях. Този пропуск не може да бъде изправен за първи път във въззивното
производство, а следва да бъде отстранен от ПРС в бъдещо производство по
чл. 306 от НПК.
Водим от горното и на осн. чл.334, т.3 и т.6 във вр. с чл.337, ал.1 т.2 и
чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 211/25.11.2024г., постановена по НОХД №
1058/2024г. на Районен съд – Пловдив, XVII н.с., като ПРИЗНАВА
подсъдимия А. И. К. с ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това на 07.06.2023г.
да не е изпълнил Заповед за незабавна защита № 65 от 10.05.2023г. по
Определение от 10.05.2023 г. по гр. дело № 20235330106488/2023г. на Районен
съд - гр. Пловдив, приближавайки Й.А.К. с ЕГН ********** на детска
площадка, находяща се на ул. ******** в гр.Пловдив, и за това на 29.09.2023г.,
да не е изпълнил същата заповед за незабавна защита, приближавайки В. З. Н.
с ЕГН ********** в Цар-Симеонова градина в гр.Пловдив и на основание чл.
304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така предявеното му обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
13
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14