Р Е Ш Е Н И
Е № 118
гр.Силистра, 01.02.2024 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, като разгледа
докладваното от съдия М.Славова адм.дело
№177 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят К.И.Г.
***,чрез представител по пълномощие адв.Н.Б. ***, оспорва Решение
№2153-18-20/18. 09.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което е
потвърдено Разпореждане №2113-18-209#8/07.07.2023г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“,отказващо отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст (ЛПОСВ) на основание чл. 69б ал.2 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО); чл.68 ал.1-2 и чл.68 ал.3 от КСО.
С жалбата са релевирани периодите:15.08.1982г.-01.10.1982г.
и 01.08.1993г.-31. 12.1999г. (докогато е действал Правилник за категоризиране
на труда при пенсиониране ПКТП-отм.), през които се твърди, че оспорващият е
работил като “заварчик“ в Лесопромишлен комбинат гр.Силистра (ЛПК),впоследствие
с променяни правноорганизационна форма и наименования.Поддържа се,че съгласно
т.20, във вр. с т.67 от ПКТП (отм.),трудът на електро- и газозаварчици и
помощник-заварчици в обособени цехове и звена,се зачита за втора категория,без
значение в кои отрасли и производствени единици е полаган. Оспорват се
признатите през първия посочен период само 11 дни стаж, защото трудовата му книжка
не била оформена съгласно изискванията на Наредба
за трудовата книжка и трудовия стаж
(Обн.ДВ,бр.102/93г.,посл.изм.ДВ,бр.2/18г.)-НТКТС.С жалбата се поддържа още,че
нямало прекратяване на ТД,а разрешен неплатен отпуск поради изпълнение на
задължението на работника за отбиване на редовна военна служба.Каквато и да е
причината за неправилното оформяне на официалния удостоверителен документ и ако
има такова,по аргумент от чл.347 КТ (изм.ДВ,бр.85/ 23г.-в сила от 01.06.25г.),в
приложимата му редакция към процесните правоотношения (ДВ,бр.66/23г.),жалбоподателят
твърди,че през отразения в трудовата му книжка период е работил като „заварчик IV категория“ в ЛПК и положеният стаж следва да бъде
зачетен в пълния му обем като такъв от II-ра категория,без значение за колко дни имало
отбелязване в платежните ведомости на дружеството за м.08.-м.09.1982г.,щом няма
гаранции,че цялата трудово-правна документация,вкл. изплащателните ведомости,
са предадени от ЛПК на отдел„Обединен осигурителен архив“ при ТП НОИ
гр.Силистра.
Относно втория релевиран период от 6 години 4 месеца и
19 дни (работни през м.12.1999г.),се твърди,че осигурителят,издал удостоверение
обр.УП-3 №1/11.01.2023г. „Фазерлес“АД гр.Силистра,с решение от 22.03.1993г. на
назначена „ad hoc“ комисия, бил определил
категорията на полагания от оспорващия труд като такъв от трета,което било
недопустимо да става по процесния начин, тъй като категоризирането на труда (кой
труд към коя категория спада) е нормативно възложено единствено и само на
Министерския съвет на РБ, по аргумент от чл.104 ал.1 КСО.Категорията труд за
изпълняваната работа от жалбоподателя -„заварчик“, била нормирана с т.20
ПКТП(отм.),без да се прави разлика в кои отрасли се полага труда от заварчика и
дали е в обхвата на основно или спомагателно производство и, от друга страна-
категорията труд не можела да се определя от осигурителите или от назначени от
тях комисии,щом съгласно т.70 ПКТП (отм.) те само предлагат по коя точка и
буква да се зачете удостоверения трудов стаж, но компетентността за неговото
квалифициране е на пенсионния орган.
С жалбата се твърди още, че атакуваният контролен акт
бил издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради разрешаването на поставения
пред пенсионната администрация въпрос,без изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. В резултат на тези нарушения, ответникът
бил формирал неверни изводи относно фактите, което било довело до неправилно
приложение на материалния закон. Посредством тези доводи се оспорва
материалната законосъобразност на обжалвания акт, като се твърди и
несъответствие с нормативната цел.С оглед на така поддържаните основания по
чл.146 т.3-т.5 АПК,се настоява за отмяна на обжалваното решение и потвърденото
с него Разпореждане на ръководителя на „ПО“ и, за връщане на преписката на
ответника за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда.Претендира
се присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.109).
Ответникът - Директорът
на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, чрез представител по
пълномощие гл.юрисконсулт Р.М.-С., поддържа становище в писмен отговор (л.62-л.63),
в съдебно заседание и в писмена защита (чл.149 ал.3 ГПК),за неоснователност на
жалбата.Счита,че липсват категорични данни, извън зачетените от първичните
документи (ползващи се с приоритет в пенсионното производство)- изплащателни
ведомости,предадени съгласно чл.5 ал.10 КСО от осигурителя „Лесилмаш“АД
Силистра,съхранявани в Обединен осигурителен архив (ООА) при ТП НОИ
гр.Силистра.При налични ведомости за заплати,следвало да бъде ирелевирано
записването в трудовата книжка на жалбоподателя за процесния период.Относно
осигурителния му стаж за времето:01.08.93г.-31.12.99г.,през което е работил
като „заварчик“ във „Фазерлес“АД, намира за определящо записването в
Удостоверение обр.УП-3 с изх.№1/11.01.23г. на осигурителя,че за въпросния период,положеният
стаж от оспорващия е определен от трета категория.Това се базирало на Решение
на назначена комисия при „Лесил“ООД Силистра,утвърждаващо длъжностите, ползващи
се с предимството от чл.66и ПКТП (отм.),като ги е разграничило на:- полаган
труд в основното производство на дървесно-влакнести плочи и – такъв в
спомагателните производства, където попадал конфликтният стаж на
жалбоподателя.Възразява срещу направеното тълкуване на указанията на НОИ,дадени
с Писмо изх.№26-1126-1/11.08.2004г. относно категоризирането на труда на
електро- и газозаварчиците до 01.01.2000г.Оспорва показанията на изслушаните
свидетели и, тъй като в цех „Главен корпус“, работниците на длъжност
„заварчици“ били записани като спомагателни работници, настоява да се приеме,че
извършваната работа от жалбоподателя е била в спомагателния сектор, т.е. не е
била пряко свързана с производството на плочи от дървесни влакна,което
измествало фокуса при определяне категорията на полагания труд.Поддържа
мотивите на Директора на ТП НОИ гр.Силистра,като твърди, че били събрани всички
относими доказателства в хода на пенсионното и контролно-административно
производства, вследствие на което бил зачетен осигурителен стаж на
жалбоподателя, както следва:от втора категория - 8 години 5 месеца и 17 дни и
от трета - 32 години 0 месеца и 2 дни, откъдето е изведен извод,че не е
попълнен фактическия състав на чл.69б ал.2 КСО, нито изискванията на чл.68
ал.1-ал.3 КСО, предвид възрастта на оспорващия.Ето защо поддържа, че правилно
бил постановен оспорения отказ за отпускане на ЛПОСВ, като настоява за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството
е по реда на чл.118 ал.2 КСО,във връзка с чл.145 и сл. АПК. Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на
чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО; подлежащ
на съдебен контрол; от лице с правен интерес от оспорването; в
законоустановения срок, а разгледана по същество е и основателна.
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Решение №2153-18-20/ 18.09.2023г. на
Директора на ТП НОИ гр.Силистра,потвърждаващо Разпореждане № 2113-18-209#8/07.07.23г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“.С последното е отказано отпускане на
ЛПОСВ на жалбоподателя на основание чл.69б ал.2 КСО; чл.68 ал.1-ал.2 КСО и
чл.68 ал.3 КСО.Пенсионният орган е приел,че не отговаря на изискванията от
чл.69б ал.2 КСО,защото не е установил изискуемия стаж от втора категория труд в
обем от 15 години, като е приел, че същият възлиза на 8 години 5 месеца и 17
дни, а за отпускане на ЛПОСВ в хипотезите на чл.68 ал.1-ал.3 КСО, не отговаря
на изискването за възраст, независимо, че осигурителният му стаж, превърнат по
реда на чл.104 КСО към трета категория, възлиза общо на 42 години 7 месеца и 10
дни.
Със Заявление вх.№2113-18-209/12.04.23г. (л.25) на К.И.Г.
е инициирано пенсионното производство, като заявителят е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.Не е посочил изрично основанието от
чл.69б ал. 2 КСО,но предвид навършените 59 години,същото се подразбира. Представил
е трудова книжка и удостоверение обр.УП-3,издадено от „Фазерлес“АД с
изх.№1/11.01.2023г. като правоприемник на икономическата дейност/производството
от бившия ЛПК-Силистра/„Лесилмаш“АД, удостоверяващи положен осигурителен стаж, част
от който е признат от пенсионния орган като такъв от II-ра категория (л.24;л.33).В същото Удостоверение
обр.УП-3,посоченият стаж на длъжността „заварчик“ за периода:01.08.1993г -01.01.2023г.
е предложено от осигурителя да бъде зачетен като осигурителен стаж за положен
труд от III-та категория.
Изискана е била допълнителна информация от
„Фазерлес“АД за периода 15.08. 1982г.-01.10.1982г. (както е отразено в
трудовата книжка на жалбоподателя),на което е отговорено (л.36), че дружеството
е правоприемник само на част от архивите от бившия ЛПК, съхранявайки
ведомостите на Завода за дървесно-влакнести плочи, като за процесния период, по
наличните документи се установявало, че заявителят е работил в РМЗ (Ремонтно-механичен
завод) на ЛПК.Поискано е било издаване на Удостоверение обр.УП-13 за същия
период от отдел „ООА“ при ТП НОИ Силистра, каквото е издадено за работата на
оспорващия като „заварчик“ в цех „Монтажен“ на „Лесилмаш“АД (л.41) и е отказано
- за м.септември.1982г.,защото в наличните ведомости за заплати фигурирал само
с име. Осигурителният архив на НОИ не можел да удостовери дали осигурителят е
предал пълния обем документация за периода на упражняваните от К.И.Г. дейности
(л.40).Двете удостоверения (обр. УП-13 и отказа за издаване на такова за
м.09.1982г.) са съобщени на жалбоподателя с указание, че отказът с
изх.№5512-18-870/17.05.23г.,може да бъде оспорен пред ръководителя на ТП НОИ гр.Силистра
по реда на чл.117 КСО, каквото не е последвало.
След дадени указания с Разпореждане №497/18.10.23г. по
делото,ответният орган е депозирал Писмен отговор на жалбата и е представил
релевираните от него документи: Заповед №РД-17-126/03.08.1993г. на министъра на
Министерство на промишлеността, с която са отделени от „Лесил“ЕООД Силистра три
дружества - Хартиена фабрика; Завод за дървесно-влакнести плочи (ЗДВП) и
Ремонтно-механичен завод (РМЗ). Със Заповед №РД-17-128 от същата дата,е
образувано еднолично акционерно дружество с държавно участие с фирма
„ФАЗЕРЛЕС“ЕАД гр.Силистра и предмет на дейност- производство на
дървесно-влакнести плочи и комбинирани опаковки, услуги, търговия с изделия в
страната и чужбина.Дружеството е поело активите,пасивите и другите права и
задължения на ЗДВП-поделение на „Лесил“ЕООД,от което се е отделил (заводът).
Представена е и кореспонденция между изпълнителните
директори на „Лесопласт“АД гр.Троян и „Фазерлес“АД гр.Силистра (л.72-л.73) от м.09.2012г.,която
е ирелевантна за процеса, но „обяснява“ отговорът на осигурителя до ТП НОИ
Силистра от 28.09.2012г. (л.67) и от 13.09.2012г. (л.74). С Протокол от
22.03.1993г. (л.71) на комисия,определена с устна заповед на директора на
ЗДВП,е решено по повод на извършвана ревизия по ДОО, да бъдат сторнирани
надвнесени суми и са определени длъжностите, които да се ползват от
предимството на т.66и ПКТП (отм.),вкл. в Цех „Главен корпус“,където е работил
жалбоподателят,но чиято длъжност „заварчик“ е останала извън обхвата на
решението.В представено Разписание на длъжностите за времето от 04.05. 1998г.
до 28.09.2012г. (Вж. последен ред след таблицата на л.68-л.69) в цех „Главен
корпус“, като спомагателни работници са предвидени „заварчик 1 ст.“ и „заварчик
2 ст.“,които са най-ниските професионални нива за длъжността, а видно от
трудовата книжка на жалбоподателя (л.6),той е започнал трудовия си стаж като
„заварчик“ IV разряд,което е сравнително високо ниво на
професионална подготовка (разрядите/ни- вата на подготовка са 6, като шестото е
най-високо).С изх.№9104-43/22.01. 2013г.(л.66) министърът на МТСП е изразил
съгласие с предложеното от „Фазерлес“АД приложение на чл.66и ПКТП (отм.),приемайки,че
работниците,заети в цеховете и звената на основното производство и изпълняващи
дейности,пряко свързани с производството на плочи от дървесни влакна,а не
спомагателни функции към същото,следва да бъдат осигурявани,респ. да се зачита стажът
им при пенсиониране, за II-ра категория
труд.
В резултат на извършена проверка на предадената
документация в „ООА“ при ТП НОИ гр.Силистра от осигурителя „Лесилмаш“АД, не са
били променени изводите на пенсионния орган относно полагания труд от
жалбоподателя през периода:15.08.1982г. -01.10.1982г.,защото в разплащателните
ведомости присъствал като полагал труд (съответно заплатен) на длъжността
„заварчик“, само за 11 дни през м.август.1982г., а за месец септември 1982г.,
фигурирал с имената, но липсвали други данни. Видно от приложеното копие от
трудова книжка №1290 на К.И.Г. (л.15-л.17) е, че същата е издадена на
22.09.1982г., когато се презумира, че е бил на работа в ЛПК-Силистра на
длъжността „заварчик IVр.“,съгласно
записването на първия ред на стр.11 Посочени са дата на постъпване на работа
(15.VIII.1982г.) и дата на прекратяване на ТД (1.X.1982г.) с отбелязване „по чл.134 от ЗВВС“. Последното
означава, че съгласно Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България (Обн.Изв.,бр.13/14. 02.1958г.,отм.ДВ,бр.112/27.12.1995г.),работещите
в държавни предприятия (какъвто е бил оспорващият),постъпили във Въоръжените
сили за отбиване на редовна военна служба, се считат в безплатен служебен
отпуск до изслужване пълния срок на службата.Ето защо книжката не е оформена
със сумиран стаж по повод прекратяване на ТПО, а изрично е посочен чл.134
ЗВВСНРБ (отм.), според който времето на редовна служба в Българската армия се
зачита като неплатен отпуск, а работодателят носи задължение-то,на местата на
такива лица да назначава само временни заместници,съгласно чл.134 изр.2 ЗВВСНРБ
(отм.) От Удостоверение, издадено от Държавния военноисторически архив
гр.Велико Търново (л.18), се установява, че жалбоподателят е бил на наборна
военна служба в частите на Българската армия от 05.01.1983г. до 02.02.1985г., а
Заповед №7045 от 29.ХI.1982г.(л.84) на
директора на ЛПК-Силистра,с поправено основание (изписано с химикал) - чл.134
ЗВВС, сочи, че считано от 1.IX.1982г. за К.Г.,
заварчик в РМЗ, отпадат всички права във връзка със заеманата длъжност.
Въпреки записването „Препис от заповедта да се връчи на освободения от длъжност […]“,няма данни за такова.Освен това, акт от вида на обсъждания,
уреждащ трудовоправната връзка между жалбоподателя и неговия работодател,
независимо от основанието, на което се издава, може да има действие само занапред
„ex nunc“. Недопустимо е с акт,издаден в края на м.ноември.1982г. да се
прекратява ТПО,считано от 01.септември.1982г.,което би поставило конфликтния
въпрос -работил ли е дотогава (до издаване на заповедта), къде и като какъв,
работникът?
Според обясненията на жалбоподателя (чл.175 ГПК),
дадени в съдебно заседание на 22.11.2023г., е постъпил в Казармата на
05.01.1983г., като е получил Повиквателна заповед в края на м.септември.1982г.,
след което (по препоръка на баща му) решил да си почине,или - заявява,че е
работил в РМЗ един месец и половина,но със сигурност до края на м.септември.1982г.
Изявлението му съвпада с обсъдените по-горе обстоятелства и факти, тъй като
трудовата книжка е издадена на 22.09.1982г., когато няма как да не е бил на
работа в ЛПК-Силистра (от който комбинат е издадена), а посоченото начало на
редовната наборна служба съвпада точно с вписаното в Удостоверението от
военноисторическия архив. Обединеният осигурителен архив при ТП НОИ Силистра не
може да удостовери дали са предадени всички разплащателни ведомости от
ЛПК-Силистра, с правоприемник „Лесилмаш“АД гр.Силистра (л.40),още повече,че
самото предаване на трудовоправна документация и ведомости, съхранявани от
осигурителя,е станало в един чувствително отдалечен период от конфликтния (м.08.-м.09.1982г.),
а именно с Приемо-предавателен протокол №8-18/26.05.2006г. и след проведени
няколко реорганизации/преструктурирания в отделните звена и производства на
прекратения Лесопромишлен комбинат. Ето защо настоящият състав приема за
установено, че К.И.Г. е работил като „заварчик“ IV-ти разряд в РМЗ на ЛПК-Силистра от 15.08.1982г. до
01.10.1982г., който период следва да му бъде зачетен като такъв с полаган труд
от II-ра категория.
След изслужване на задължителната военна служба,
считано от 25.02.1985г.,жалбоподателят е започнал отново работа като „заварчик“
в ЛПК,който труд до 01.08.93г. (Вж.Решение на комисия,назначена ad hoc,с устна заповед на ръководителя на „Лесил“ ООД, взето
по Протокол от 22.03.1993г. на л.71), видно от Удостоверение обр.УП-3 с
изх.№1/11.01.2023г. на „Фазерлес“АД гр.Силистра,е предложено от осигурителя да
бъде зачетен като такъв от II-ра категория
на основание т.66и ПКТП (отм.), както е приел и пенсионният орган. След тази
дата, независимо, че жалбоподателят неизменно е работил като „заварчик“ по щата
на цех „Главен корпус“,който е свързан пряко с производството на ДВП,
осигурителят е предложил трудът му да бъде зачетен от III-та категория, тъй като в Разписанието на длъжностите
(л.68-л.69:най-долу на всяка страница е записано ДЛЪЖНОСТНО_РАЗПИСАНИЕ-1998 Произв.щат(2)28.09.2012г.) за цех „Главен корпус“ са предвидени основни и спомагателни
работници, като заварчици (с много по-нисък разряд от този на жалбоподателя)
фигурират под №45 и №46 в раздел „Спомагателни работници“. Ето защо, а видно и
от писмените отговори на изпълнителния директор на „Фазерлес“АД гр.Силистра,положеният
от Г. стаж в периода:01.08.93г. до 31.12 99г.,е предложен като такъв от III-та категория,както буквално го е приел и ответникът
В резултат на това пенсионният орган е формирал извод,
че жалбоподателят не отговаря на изискванията от чл.69б ал.2 КСО,защото не е
установил изискуемия стаж от втора категория труд в обем от 15 години.По
наличието на останалите предпоставки в разпоредбата не се спори, а те към
датата на подаване на заявлението са: 1.
Навършена възраст от заявителя 59 години 00 месеца и 07 дни, при изискуема
такава от 59 го-дини 00 месеци (арг.чл.69б ал.2 т.2 КСО); 2. сбор от осигурителен стаж и възраст 101г. 07 м. 08 дни, при
необходими 100; 3. зачетен
осигурителен стаж,въз основа на обсъдените документи и данните по чл.5 ал.4 КСО, както следва: 08 години 05 месеца и 17 дни - от втора категория и 32
години 00 месеца и 02 дни - от трета.Общият осигурителен стаж,превърнат към
трета категория,съгласно чл.104 КСО,е определен на 42 години 07 месеца и 01
дни.Извършена е преценка на предпоставките на всяка една от хипотезите на чл.68
ал.1-ал.3 КСО и на чл.69б ал.2 КСО.Формиран е извод, че заявената ЛПОСВ от
жалбоподателя не може да бъде отпусната по никоя от тях,защото не отговаря на
нормативните изисквания или за възраст (чл.68 ал.1-ал.3 КСО) или за
осигурителен стаж от втора категория. Горните фактически установявания и
базираният на тях решаващ извод, са потвърдени от ответния орган с процесното
по делото решение.
Жалбоподателят поддържа, че е изпълнявал длъжността си
(заварчик) към цех „Главен корпус“ и същата е била пряко свързана с основното
производство на дървесни влакна.Счита, че като добросъвестен работник (съгл.чл.4
ал.1 т.1 КСО) не следва да носи риска и да поема негативите от недобре
свършената (евентуално) удостоверителна дейност от неговия работодател, който
не е оформил трудовата му книжка (според мотивите в оспореното Решение),съгласно
изискванията на чл.347 и сл. от Кодекса на труда КТ), вписвайки данните по
чл.349 и чл.350а КТ, както и тези по чл.4-чл.6 от НТ КТС,вкл. без значение било
дали същият е внасял осигурителни вноски във фондовете на ДОО за полагания от
него труд за II или за III категория.Акцентът в процеса е поставен върху
полагания труд във „Фазерлес“АД, на който терен са съсредоточени и усилията на
жалбоподателя за доказване на отреченото му субективно право на ранно
пенсиониране в хипотезата на чл.69б ал.2 КСО. Предвид отказния характер на
оспорения акт и съгласно чл.170 ал.2 АПК,доказателствената тежест за спорните
факти,нормативно е възложена на жалбоподателя, който ангажира свидетелски
показания,допуснати „per argumentum a contrario“ от забранителната разпоредба на чл.104 ал.10 КСО и защото
по делото са представени писмени доказателства, издадени от осигурителя, при
който е положен трудът и по време на процесния период.
Изслушаните свидетели (Д. Г. и С.П.) са работили с
жалбоподателя в периода след 1990г., отначало в ЛПК, а впоследствие във
„Фазерлес“АД. Безпротиворечиво заявяват, че заварките на повредени части
(хидравлика, серпентини, тръби и др.) на пресите в основното производство,
където се произвеждат плочите от дървесни влакна и фазер, са извършвани от К.Г..Условията,
при които е изпълнявал трудовите си задължения като „заварчик“,са били вредни -запрашаване,високи
температури, влажност, химикали. Предвид тези вредности, а и с оглед
безопасността при извършване на електрозаварките, заварчикът по правило е
работил с предпазна маска и специални ръкавици.Свидетелите заявяват, че им е
давано (в т.ч. и на ос-порващия) кисело мляко всеки ден. Св.С.П. уточнява, че
при възникване на авария при някоя от пресите,без значение в какъв час от
денонощието,са предприемани мерки за охлаждане на машината (въпросните преси
работили при 200 градуса по Целзий), през което време с дежурна кола са вземали
от дома му жалбоподателя, който отстранявал повредите. Въпросните преси, дефибрилатори
(които са изварявали дъските) и други машини, са се намирали в цех „Главен
корпус“, където се е водил на щат и е полагал труд, като „заварчик“, К.И.Г.. Свидетелят
уточнява още, че в „Главен корпус“ се е работило с фенол, с амоняк и
изпаренията, колкото и да са редуцирани, са вредни, поради което са използвали
специални защитни облекла. Жалбоподателят е нямал право да влиза изобщо в
производственото помещение без защитно облекло.Потвърждава, че ежедневно са
получавали кисело мляко с цел намаляване вредностите за човешкия
организъм.Отделно е имало назначени други заварчици, наричали ги „ремонтна
група“,които са ремонтирали други метални съоръжения; пра-вели са заготовки за
някои валове за оборудването в цех „Главен корпус“, но К.Г. си е бил заварчикът
на цеха и само той е отстранявал повредите по пресите, дефибрилаторите и
другото основно оборудване в производството на ДВП.
В ал.10 на чл.104 КСО е предвидено изрично, че за
установяване на условията на труд и на заеманата длъжност,не се допускат
свидетелски показания,когато не са представени писмени доказателства, които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът и по време на
полагането му. В случая е налице нормативното изключение от чл.104 ал.10 изр.2 КСО,поради което коментираните по-горе свидетелски показания освен, че са
допустими, са и последователни, непротиворечиви и настоящият състав ги
кредитира, с оглед на тяхната конкретност и правдоподобност, преценени ведно с
останалата доказателствена съвкупност по делото.От всички тях се установява, че
през втория релевиран период (01.08.1993г.-31.12.1999г.) жалбоподателят е
работил като „заварчик“ в цех „Главен корпус“, където се е осъществявало
основното производство на дървесно-влакнести плочи, при пълен работен ден и при
всяка авария (дори в извънработно време е викан за нейното отстраняване, защото
е бил с висок разряд, а поправките са изисквали прецизни заварки). Поради
вредните условия на труд е получавал освен предпазната маска и ръкавици на
заварчика,още и предпазно облекло, а ежедневно - кисело мляко.
При наличието на тези данни, индикиращи вярност на
твърденията на жалбоподателя и, независимо от регламентацията от чл.40
ал.1-ал.4 НПОС (при проверката в „ООА“,във ведомостите за заплати, срещу името
му за м.09.1982г. нямало друго записване, а за втория конфликтен период - бил
осигуряван за III-та категория труд), пенсионният
орган е следвало да изясни фактите в пълнота,което като не е направил е
допуснал нарушение на административнопроизводствените правила в лицето на чл.35
и чл.36 АПК. Позовал се е на чл.40 НПОС и записванията във ведомостите за
заплати, игнорирайки всички други писмени доказателства, съставени по време на
полагания труд от жалбоподателя,вкл. издадената на 22.09.1982г. Трудова книжка
(също от кръга документи по чл.40 ал.1 НПОС) и, от съответния работодател,
квалифицирайки спорния труд от трета категория.
Съгласно т.20 ПКТП (отм.), систематично подредена в Раздел
втори „Втора категория труд […]“,под-раздел „Металургия, металообработване и
машиностроене“,от II-ра категория е трудът полаган
от „електро- и газо-заварчиците и помощник заварчиците в обособени цехове и
звена“. По това, че цех „Главен корпус“ на „Фазерлес“АД Силистра, където е било
съсредоточено производството на дървесно-влакнести плочи, е „обособен цех“ по
разума на горната разпоредба, няма спор.В настоящия случай е приложима т.67 от
„Общи разпоредби“ на ПКТП (отм.),тъй като трудът на жалбоподателя, посочен в
т.20 от Раздел втори, се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом работата му е свързана със същата
вредност и тежест на труда. Нормотворецът не е направил някакво разграничение
между основни и спомагателни дейности, извършвани от работниците, лимитативно
посочени в раздел I и II на ПКТП (отм.),вкл. в т.20 „заварчици“,което сочи на
приложимост на общата разпоредба на т.67 ПКТП (отм.) Полезни в тази насока от
по-новата практика на ВАС могат да бъдат: Решение № 6265 /
13.06.23г.,адм.д.№8918/22г.; Решение № 9337/06.10.23г., адм.д.№893/23г.; Решение
№ 7574/10.07.23г., адм.д.№10710/22г.; Решение № 7258/19.07.22г.1,адм.д.№1812/22г.
и други на Шесто отделение.
В този контекст основателно е възражението на
жалбоподателя,че осигурителите, а още по-малко назначени от тях комисии (с
устна заповед), не могат да определят кой труд към коя категория се причислява,
в каквато насока са мотивите на ответния орган относно периода
01.08.1993г.-31.12.1999г.,зачитайки единствено и само предложеното
категоризиране на положения от оспорващия труд на същата длъжност (заварчик) и
при същите условия,в Удостоверение обр.УП-3 (л.10).Съгласно чл.104 ал.1 КСО
единствено Министерският съвет е компетентен да определя кой труд към коя
категория се причислява съобразно характера и особените условия на
труд.Кодексът за социално осигуряване, обаче, е обнародван в ДВ,бр.110/17.12.1999г.-
в сила от 01.01.2000г., което е извън релевираните периоди, но §9 ал.1 ПЗР КСО
изрично предвижда, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране,положен до 31.12.1999г.,съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.Релевантните действали разпоредби към процесния темпорален отрязък са
тези на Закона за пенсиите (Обн.Изв.,бр.91/12.11.1957г.,отм.ДВ,бр.110/17. 12.1999г.),в
лицето на чл.2 ал.2 ЗП (отм.),съгласно който „Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява
съобразно характера и особените условия на труда[…]“.
Следователно, основателно възразява оспорващият,че никой друг освен МС на РБ,
не може да категоризира труда, което ирелевира изцяло съображенията на
пенсионния орган и ответния ръководител на ТП НОИ Силистра,че щом комисия на
осигурителя с Протокол от 22.03.1993г. била приела, че длъжностите, които ще се
ползват от предимството на т.66и ПКТП (отм.) са само тези включени в
Длъжностното разписание като „основни работници“, а другите, от „спомагателните
звена“- няма, то изпълняваната длъжност от жалбоподателя попадала в полето на
тези от трета категория труд.Без значение е и утвърдителното писмо с изх.№9104-43/22.01.2013г.
на министъра на МТСП (л.66), който не е Министерски съвет на РБ,щом нормативно
не му е възложена такава компетентност. Още повече, че в настоящия случай т.66и
ПКТП (отм.) е неприложима, с оглед изложените по-горе съображения за пряката относимост
към казуса на т.20 и т.67 ПКТП (отм.),предвид конкретната длъжност „заварчик“
изпълнявана от жалбоподателя. Точка 67 на ПКТП (отм.), ирелевира отрасъла на
производството и щом положеният труд от работниците попада в раздел I и II, същият се
причислява към съответната категория,когато работата е свързана със същата
вредност и тежест на труда. Ето защо въпросният Протокол от 22.03.1993г. на
комисията и утвърдителното писмо на МТСП,са без значение в настоящия случай. Изцяло
в горния смисъл са и указанията на НОИ, дадени с Писмо изх.№26-1126-1/11.08.2004г.
относно: Категоризирането на труда на електрозаварчиците и на газозаварчиците
до 01.01. 2000г. По този въпрос няма отклонения и в съдебната практика, обобщена
в Решение № 1810/11.02.2021г., адм.д.№8924/20г. на VI отделение на ВАС (Вж.Решение №15371/ 13.11.19г., адм.д.№12687/18г.;
Решение №12395/17.10.17г.,адм.д.№8049/16г.,VIО, ВАС)
В обобщение: установените факти с правно значение към
повдигнатия спор и с оглед конкретната разпоредба на чл.69б ал.2 КСО,преценени
към момента на подаване на заявлението от жалбоподателя,са следните:1.заявлението е подадено на 12.04. 2023г.;2.жалбоподателят е лице, работило като „заварчик“
в Лесопромишлен комбинат Силистра за периода:15.08.1982г.-01.10.1982г. и във
„Фазерлес“АД Силистра през втория релевиран период:01.08.1993г.-31.12.1999г., за
които ответният орган е признал осигурителен стаж от трета категория, а в
съдебното производство се установява, че положеният труд, при хипотезата на т.20,вр.
с т.67 ПКТП(отм.),е такъв от втора категория;3.оспорващият има навършена възраст от 59 години 00 месеца и 07 дни,
а придобитият стаж, след превръщането му към трета категория, съгласно чл.104 КСО, следва да бъде отново изчислен от пенсионния орган, при зачитане на стажа
от релевираните периоди като такъв от втора категория труд;4.сборът от осигурителния стаж и възрастта му, надхвърля изискуемия
от 100, съгласно чл.69б ал.2 т.2 КСО и 5.
нормативно лимитирания минимум от 15 години труд от втора категория следва
да бъде преценен отново, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.
Правилата за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст са нормативно уредени в чл.68 и сл. КСО.С разпоредбата на чл.69б КСО е въведена привилегирована хипотеза на по-ранно пенсиониране при условие, че
лицето е полагало труд от първа или втора категория, като в чл.104 КСО е даден
нормативния алгоритъм за приравняването му към стаж от трета категория.Към
датата на подаване на заявление-то, жалбоподателят има навършени 59 години и 7
дни (повече от условието за ранно пенсиониране),но няма навършена възрастта от
чл.68 ал.1-ал.3 КСО, което е пречка за евентуалното приложение на общия ред.В този
контекст, очевидно може да се претендира признаване на процесното право единствено
в хипотезата на чл.69б ал.2 КСО, като едно от условията по него,пенсионният
орган е приел за неизпълнено,което детерминира настоящия процес. В неговия ход
обаче,посредством потвърденото обстоятелство със свидетелски показания,че през
спорния период в цех „Главен корпус“ на „Фазерлес“АД, оспорващият е упражнявал
трудова дейност като „заварчик“ при същите вредности и тежест на труда съгласно
т.20 ПКТП (отм.), то в хипотезата на т.67 ПКТП (отм.) трудът му следва да бъда
зачетен като такъв от II-ра категория.
Предвид на гореизложеното,следва да се приеме, че
пенсионният орган е формирал своите фактически изводи в нарушение на правилата
от чл.35 и чл.36 ал.3 АПК,което е довело до издаване на административния акт
при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Ответникът е
разполагал с цялата палитра от правомощия по чл.108 КСО и въпреки получената информация
от отдел „ООА“ при ТП НОИ гр.Силистра, Трудовата книжка на заявителя и данните
от „Фазерлес“АД, като не е изяснил условията, при които е полаган трудът, е
допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.Това е
така,защото е приел безкритично,че липсвали доказателства за полагания труд
през м.септември.1982г., независимо, че предоставената му Трудова книжка изобщо
е издадена през този месец и, отделно, вместо да извърши нужната преценка на
положения стаж през втория конфликтен период, е приел без никакви резерви,
предложеното от осигурителя в Удостоверение обр.УП-3 категоризиране на труда на
„заварчика“ като такъв от III-та категория,което
е в нарушение на материалния закон, доколкото единствено МС на РБ има
нормативната компетентност да определи към коя категория следва да бъде
причислен процесният труд. Следователно,установява се наличие на отменителните основания
по чл.146 т.3 и т.4 АПК, тъй като несъмнено оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на установената в закона форма,но са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение
на материалния закон.Ето защо,като незаконосъобразно, оспореното Решение, потвърждаващо
Разпореждане №2113-18-209#8/07.07.2023г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване”,следва да бъде отменено, а преписката изпратена
на ответника за ново произнасяне по жалбата срещу това разпореждане. Присъждане
на разноски своевременно са поискали и двете страни, но с оглед изхода на процеса
и съгласно чл.143 ал.1 АПК,такива се дължат на жалбоподателя в удостоверения по
делото размер от 500.00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат (л.4,л.109),
воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2,във вр. с чл.173 ал.2 АПК,
Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на К.И.Г. ***, Решение № 2153-18-20/18.09.2023г.
на Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, с което е
потвърдено Разпореждане №2113-18-209#8/07.07.23г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”, отказващо отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.69б ал.2 и чл.68 ал.1-ал.3 от Кодекса за социално осигуряване.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ
гр.Силистра, за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,с
административен адрес:гр.Силистра,ул.“Цар Шишман“ №5, да заплати на К.И.Г., с ЕГН:********** ***, сумата от 500.00 (Петстотин) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните на основание чл.119 КСО.
СЪДИЯ: