Р Е Ш Е Н И Е
№ 1581/16.11.2020 година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, на десети ноември две хиляди и двадесета година в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г. С.
разгледа адм. дело № 1100/2020 година:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във връзка с глава десета раздел първи от
Адимнистративнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от „Про нордик“ ООД – Бургас с ЕИК ********* и адрес на управление - град Бургас, ул.“Александровска“
№ 78, представлявано от управителя И.Б., против решение № 1040 – 02 - 59/13.04.2020
година, издадено от директора на ТП – Бургас на НОИ.
С решението са
потвърдени задължителни предписания изх. № ЗД-1-02-00726846/26.02.2020 година на контролни органи на ТП - Бургас на НОИ, с които
на осн. чл. 108 ал. 1 т. 3 от КСО и чл. 37 ал.1 от Инструкция за реда и начина
за осъществяване на контролно - ревизионна дейност от контролните органи на
НОИ, осигурителят „Про нордик“ ООД е задължен в срок от 20 работни дни - от
получаването им, да коригира некоректно подадени данни с код за вид осигурен 01
в Регистъра на осигурените лица месец януари 2019 година за конкретни физически
лица, индивидуализирани с имената си и ЕГН.
В жалбата
се оспорват решението и предписанята, които са оставени в сила с него. Твърди
се, че то е материално незаконосъобразно – в противоречие с Регламент №
883/2004 и приложимата практика на Съда на Европейския съюз. Поддържа се, че в
административното производство е било допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на мотиви в обжалваното решение. Жалбоподателят
иска отмяна на акта.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат К., поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по оспорването, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д., изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването -
адресат на акта и в предвидения от закона срок.
След като
съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
На
21.06.2019 година, във
връзка с извършване на проверка от контролните органи на ТП - Бургас на НОИ на
осигурителя „Про нордик“ ООД, директорът на ТП - Бургас на НОИ изпратил до
директора на ТД –Бургас на НАП писмо с искане за предоставяне, за конкретния осигурител,
на следната информация: подавано ли е искане от „Про нордик“ ООД за издаване на
формуляр/и А1; издаден ли е такъв
формуляр/и, за кои лица и за какъв период, и има ли постановен отказ/и и/или
изразено становище относно приложимото законодателство (лист 53)
На 12.07.2019
година в изричен отговор на писмото, директорът на ТД - Бургас на НАП посочил, че „Про нордик“
ООД не е подавало искания за издаване на формуляри А1, такива няма издадени,
няма постановени откази или становища
относно приложимото законодателство (лист 54).
Предвид
получената информация, ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП –
Бургас на НОИ издал заповед № ЗР-5-02-00592545/12.07.2019 година, с която на основание чл. 107 от КСО, възложил
извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Про
нордик“ ООД от контролни органи на ТП – Бургас на НОИ – старши инспектор по
осигуряването В.К. и старши инспектор по осигуряването П.К.. Със заповедта бил определен
и срок за извършване на проверката – 20 работни дни от датата на връчването на
заповедта. Проверката започнала реално на 19.07.2019 година (лист 52).
На
осигурителя било разпоредено да представи справка за лицата, работещи в
дружеството, полагащи труд в други държави. Това разпореждане било изпълнено от
„Про нордик“ ООД (лист 56 - 60).
На
12.08.2019 година с констативен протокол (КП) № КП – 5 – 02 – 0060 –
4277/12.08.2019 година инспекторите обобщили резултатите от извършената
проверка въз основа на данните от информационната система на НОИ и
информацията, предоставена от НАП. В протокола било прието, че дружеството е
назначило лица, командировани при условията на чл. 121 ал. 2 и чл. 121а от КТ в
Швеция, за които осигуряването следва да се проведе по реда на чл. 6а от КСО. За
тези лица осигуряването е било извършвано по реда на чл.6а от КСО, върху
максимален осигурителен доход или доход, изчислен пропорционално на отработени
дни от основно възнаграждение. Проверяващите посочили, че с оглед
командироването на лицата в рамките на Европейския съюз, осигурителните права
на командированите следва да бъдат проведени по законодателството само на една
държава – членка, съобразно дял Втори от Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕП и на
Съвета за координация на системите за социална сигурност. При проверката бил
направен извод, че за да бъде приложено законодателството на изпращащата
държава – членка (България) спрямо заетите лица, работодателят – осигурител е
следвало да подаде искане по утвърден образец до съответната ТД на НАП за
издаване на удостоверение А1 – за приложимото законодателство в областта на
социалната сигурност (поотделно за всяко изпратено лице), а в случай на издаден
отказ за издаване на такива удостоверения – приложимо за осигурените е
законодателството на държавата, в която е бил положен труда. След като
констатирали по представена справка от „Про нордик“ ООД, че дружеството е
командировало 39 лица на територията на Швеция, за които няма подадени искания
за издаване на формуляри А1 и няма постановени откази (или становища за
приложиото право), инспекторите приели, че е налице съмнение относно
правилността на прилагане на бългаското осигурително законодателство за тези
работници и следва да се уведоми ТД – Бургас на НАП за предприемане на действия
по компетентност – за установяване на приложимото законодателство по Регламент
(ЕО) № 883/2004 на ЕП и на Съвета за координация на системите за социална
сигурност (лист 50 - 51).
Отделно
от това, контролните органи изискали служебна справка от НОИ за декларираните от
дружеството в Персонален регистър и внесените в приходи суми за периода януари
2005 - декември 2020 година. Справката била представена (лист 93 - 96).
С оглед
установеното с констативния протокол, на 14.08.2019 година директорът на ТП -
Бургас на НОИ изпратил до директора на ТД – Бургас на НАП писмо с искане да
бъдат предприети действия по компетентност за установяване на приложимото
законодателство по смисъла на Регламент (ЕО) № 833/2004 на Европейския съюз и
на Съвета за координация на системите за социална сигурност, по отношение на
лица, съгласно представен списък и изискал информация за предприетите действия.
На 06.11.2019
година директорът на ТД – Бургас на НАП отговорил, че след извършване на
проверка било установено, че „Про нордик“ ООД не е осъществявало никаква
дейност на територията на Република България. Трудовата му дейност е била
единствено на територията на Швеция.
Посочил, че при работа в една единствена държава - членка, съгласно
координационните регламенти, компетентната институция (в случая НАП) няма
задължение да определя приложимото законодателство и да уведомява
чуждестранната компетентна институция. Пояснил, че такова задължение е налице
само при обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави - членки по
смисъла на чл.13 от Регламент (ЕО)№ 833/2004 (лист 55).
Въз основа
на изложените факти, контролният орган (инспекторите, извършващи проверката)
издал задължителни предписания изх. № ЗД-1-02-00726846/26.02.2020 година, с
които разпоредил на „Про нордик“ ООД, в срок от 20 работни дни от получаването
им, да коригира некоректно подадените данни с код за вид осигурен 01 в
Регистъра на осигурените лица на НОИ за
месец януари 2019 година относно конкретно индивидуализирани работници на
дружеството, посочени в т. 1; да заличи неправомерно подадени данни с код за
вид осигурен 01 в Регистъра на осигурените
лица на НОИ за конкретни работници на дружеството, посочени в т. 2 – за
изрично посочени месечни периоди; да коригира некоректно подадени данни за
работници относно посочването на първи ден на осигуряване и отработени дни – за
лицата, описани в т. 3 от предписанието.
За всички
лица в предписанието било установено, че са полагали труд в друга държава –
членка (Швеция) и за тях няма издадени удостоверения А1, поради което не
попадат в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 от КСО, не подлежат
на задължително социално осигуряване по реда и при условията на чл. 6 от КСО и
за тях не следва да има подадени данни с декларация обр. 1 от Регистъра на
осигурените лица с посочен код за вид осигурен 01 за периодите на командироване
(лист 46 - 49).
„Про
нордик“ ООД обжалвало задължителните предписания пред директора на ТП – Бургас на
НОИ, който с оспореното решение ги потвърдил (лист 22 – 26 и 13 - 21).
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Оспореното
решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма, и съдържа всички предвидени в чл. 59 ал.
2 от АПК във връзка с чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, включително изрични
правни и фактически основания.
При
издаването му, обаче, материалният закон е приложен неправилно.
Чл. 21 от
Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя свободното
движение като основно право на гражданите на Съюза. Разпоредбата на чл. 45 от
ДФЕС гарантира свободното движение на работници в рамките на Съюза, като за
целта предвижда премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на
гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост,
възнаграждение и други условия на труд.
Системите
за социалната сигурност на държавите - членки функционират на териториален
принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на
съответната държава. Движението на гражданите на ЕС може да доведе до
натрупване на задължения, респективно на права по законодателството на повече
от една държава - членка или до невъзможност за включване в системата за
социална сигурност на държава - членка.
За
преодоляване на тези неблагоприятни ситуации и за да се гарантира правото на
свободно движение, разпоредбата на чл. 48 от ДФЕС предвижда приемането на мерки
за координиране на системите за социална сигурност на държавите - членки. В
тази връзка са приети Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламента;
Основния регламент) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламента
за прилагане).
Предназначението
на координационните регламенти е да синхронизират системите за социална
сигурност на държавите - членки, за да се елиминират онези противоречия, които
възникват от прилагането на националните законодателства в трансгранична
ситуация.
За
постигане на целта по съображение 15 на Основния регламент, е необходимо
лицата, които се движат в Общността, да бъдат подчинени на схемата за социално
осигуряване само на една отделна държава - членка, за да се избегне съвпадение
на приложимите разпоредби на националното законодателство и усложненията, които
биха могли да възникнат от това.
Приложимото
законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от
Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице
трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат
регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Лицата,
за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една
държава - членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004), при
спазване на правилото - законодателството на държавата - членка, на чиято
територия полагат труда си. В случай, че лицата ще извършват трудова дейност на
територията на една държава - членка формуляр А1 не се издава.
Според
българското законодателство към категорията "заети лица" спадат
всички осигурени лица съгласно чл. 4 ал. 1 от КСО.
В Дял II
от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило при
различни хипотези. Една от тях, е осъществяване на дейност в две и повече
държави членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В случая
няма спор, че трудовите договори на осигурените лица са сключени на територията
на Република България, а са полагали труд в друга държава - член на ЕС, въз
основа на издадени заповеди за командироване.
При тези
факти приложимото законодателство се определя по реда на чл. 16 от Регламент
(ЕО) № 987/2009. Тази норма предвижда, че във всички случаи, когато едно и също
лице упражнява дейности в две или повече държави – членки, то е длъжно да
уведоми компетентната институция на държавата - членка, в която пребивава.
Институцията на държавата - членка по пребиваване на лицето определя
приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е
временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите
на всички държави – членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при
необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно
приложимото законодателство. Тогава, когато е постигнато взаимно съгласие,
временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок
от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не
изрази различно становище.
Компетентната
институция на територията на Република България е НАП.
Текстът
на § 6 на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 сочи, че при бездействие на
задълженото лице (осигурител), институцията по пребиваването му следва да
приложи горната процедура служебно веднага "след като изясни положението
на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция. "
Поради
това, контролният орган, издал задължителните предписания, е предприел действия
за установяване на приложимото законодателство спрямо осигурените лица, като е
изискал информация в тази насока от съответната териториална структура на НАП.
В
нарушение на закона обаче, е приел получените отговори за удостоверяващи отказ
за издаване на формуляр А1.
Всъщност
отговорите съдържат само констатация, че осигурителят не е подавал искания за
издаване на формуляри А1, такива няма издадени, няма постановени откази или становища относно
приложимото законодателство.
По своята
правна характеристика отговорите на НАП не представляват индивидуален административен
акт, какъвто акт е формуляр А1 или
отказът за издаването му.
Водената
между НОИ и НАП кореспонденция, не е от естество да предизвика каквито и да е
правни последици, както за административните органи, така и за осигурителя и
осигурените лица. Още по - малко може да породи действие спрямо която и да
държава - членка.
Актът,
въз основа на който следва да бъде определено приложимото законодателство, е
само формуляр А1 или отказът за издаването му.
Само след
провеждане на съответното административно производство, в което да бъде
извършена проверка относно наличието на изискуемите от закона материалноправни
предпоставки, при осигуряване на равно участие на страните и предоставяне на
възможност за упражняване в пълен обем на процесуалните им права, може да бъде
гарантирана сигурността на осигурителните отношения.
Въз
основа на фактите, установени в настоящото производство, е недопустимо
ограничаването на осигурителните права на лицата, посочени в задължителните
предписания.
Последните
са издадени при неизяснени факти, което предпоставя и извод за неправилно
приложение на материалния закон.
В случая
не е доказано приложимото за осигурените лица законодателство, така че да е
възможно да се прецени дали данните, подадени в Регистъра на осигурените лица,
са съобразени с изискването на закона.
В този
смисъл, контролният орган е длъжен да изиска от институцията, определена от
компетентния орган на държавата-членка на пребиваване (НАП), веднага след
изясняване положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована
институция, да издаде формуляри А1 или да откаже да стори това.
С оглед
изложеното и на основание на чл. 173 от АПК, административният акт следва да
бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне по същество при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
При този
изход на спора, своевременно направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено. В
настоящото производство е доказано само внасянето на дължимата държавна такса в
размер на 50 лева (лист 100).
За
доказване на друга част от поисканите разноски - възнаграждение за процесуален
представител на жалбоподателя, е представен договор за правна защита и
съдействие от 08.09.2020 година между „Про нордик“ ООД и адвокат К.. В т. III от този договор е уговорено възнаграждение по настоящото
дело размер на 300 лева, но в частта „ПЛАТЕНА СУМА“ и следващите я „От които в
брой“ и „По сметка“ не е направено никакво отбелязване, от което да се направи
извод за реално изплащане на договореното възнаграждение, а оттам – за
дължимост на същото от ответника, съобразно правилото на чл. 143 ал. 1 от АПК
(лист 110).
Затова настоящият
състав приема, че на ответникът дължи на жалбоподателя като разноски единствено
сумата от 50 (петдесет) лева - внесена държавна такса за разглеждането на спора
по същество.
Предвид
изложеното, на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
№ 1040 – 02 - 59/13.04.2020 година, издадено от директора на ТП – Бургас на НОИ
и потвърдените с него задължителни предписания изх. №
ЗД-1-02-00726846/26.02.2020 година на контролен орган на ТП - Бургас на НОИ.
ВРЪЩА преписката
на контролен орган на ТП - Бургас на НОИ за ново произнасяне, при спазване на
дадените указания с настоящото решение.
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт да заплати на „Про нордик“ ООД – Бургас с ЕИК
********* и адрес на управление - град Бургас,
ул. “Александровска“ № 78 сумата 50 (петдесет) лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: