РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 20.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	СТАНИМИРА И. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Капка Лозева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 2539 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „А.Б.“ ЕООД срещу Решение № 243961/19.10.2017 г. по гр. дело № 47828/2013 г. на Софийския районен съд, 79. състав, в частта, с която въззивникът е осъден да плати на „П.к. „Д.“ АД сумата от 291, 20 лева – обезщетение за вреди от публикация от 23.07.2013 г. със заглавие „Д. се е превърнала в спомагателна каса заП.“ и  от 06.08.2013 г. със заглавие: „КФН потвърди разкритията на БГНЕС за източване на ПОК „Д.“, настъпили през периода 23.07.2013 г. – 15.11.2013 г. и изразяващи се в разходи за труд за обработка на заявления на 84 броя осигурени лица, изразили желание да напуснат пенсионните фондове, управлявани от „П.к. „Д.“ АД, и разходи за хартия, пощенски и куриерски услуги за прекратяването на участието на същите 84 лица, ведно със законната лихва върху горепосочената сума за периода от 20.11.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и протИ.речие с материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че публикацията изнася данни за конкретен факт, като се твърди, че използваният израз „източване“ на пенсионносигурителните фондове бил такъв за оценка на определени събития, а не за изнасяне на факти. Твърди се, че според представени от Комисията за финансов надзор за периода от 2004 г. въззиваемото дружество – „П.к. „Д.“ АД, било на загуба и нямало реална доходност. Излагат се доводи, че  използваната дума „източване“ била използвана за илюстрация на негативни процеси при управлението на пенсионните фондове, за които били направени изводи от фактически материали, с които медиите са разполагали. Излагат се доводи, че претендираните като разходи средства за наемане на работници и за консумативи били всъщност резултат от присъщата дейност на пенсионносигурителните дружества, а не конкретно от журналистически публикации. Твърди се, че представените анкетни карти на напусналите лица били предварително подбрани и изготвени с цел да насочат напускащите към посочване, че напускат именно поради публикациите, посочени в исковата молба. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени, и тяхното отхвърляне в цялост, като съответно бъде изменено същото и в частта за разноските съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция.

Постъпил е отговор на жалбата от „П.к. „Д.“ АД, с който жалбата е оспорена. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че първоинстанционният съд не е коментирал дали е налице източване, а дали изнесените в статията факти са верни, като тежестта за доказване на това обстоятелство лежала върху въззивника, а той не бил посочил никакви доказателства. Сочи се, че не се доказва пенсионните фондове на „П.к. „Д.“ АД да са инвестирали 100 милиона лева в дружества на И.П., а е доказано, че са инвестирани под 20 милиона лева и всички инвестиции на фондовете са били печеливши, като била реализирана печалба от общо 1 763 381, 75 лева. С това било доказано, че с това средства от пенсионните фондове не са били прехвърляни на дружества на И.П., както се твърди в статиите, публикувани от въззивника. Излагат се доводи, че и други изложени в статиите твърдения са неверни. Сочи се, че неверни били и твърденията в статиите, че въззиваемото дружество не било изпълнило предписания на Комисията за финансов надзор, като били представени доказателства, че това се е случило. Сочи се, че наведените във въззивната жалба доводи за отрицателна доходност на „П.к. „Д.“ АД са били направени за пръв път пред въззивната инстанция, поради което не следва да се разглеждат като преклудирани. Излагат се доводи, че представените в статиите факти не били предварително проверени, което съставлявало нарушение на Етичния кодекс на българските медии, приет от въззивника БГНЕС, с което е установено и протИ.правно поведение. Изложени са подробни мотиви в тази насока. Твърди се, че установените от първоинстанционния съд вреди са в пряка причинно-следствена връзка с протИ.правното поведение на въззивника, тъй като единствената причина дружеството да администрира преместването на осигурителните вноски на 84 лица са били публикациите на въззивника БГНЕС. Отрича се това да са присъщи на пенсионноосигурителната дейност разходи, тъй като не биха настъпили, ако не беше налице отказ на посочените 84 лица. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски.

В съдебното заседание страните не излагат нови доводи, а представителят на въззивника поддържа, че представените по делото анкетни карти са формулирани подвеждащо, поради което не отразяват връзка между статиите и напускането на осигурени лица.

В писмени бележки въззивникът – „А.Б.“ ЕООД, поддържа, че за създаване на процесните публикации е била използвана публичнодостъпна информация, включително и данни за отрицателната доходност на пенсионните фондове. Поради това се поддържа, че липсват твърдения за засягащи имиджа на дружеството неистински обстоятелства. Още веднъж ес излагат аргументите, че извършените разходи са присъщи за дейността на въззиваемото дружество, а не следствие от конкретната публикация, както и че представените по делото анкетни карти са подвеждащи. Излагат се и доводи, че журналистите на въззивника не носели вина за съдържанието на публикациите, тъй като представяли обществено значими факти.

Първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението си, че страните не спорят, че въззивникът „А.Б.“ ЕООД е отпечатал на 23.07.2013 г. в притежавана от него страница в интернет твърдения, че ПОК „Д.“ АД е инвестирало средства от управляваните от него пенсионни фондове в размер на 100 милиона лева в дружества на И.П., с което „щедро финансират“ последните, а с това се постига „посягане към вноските за втора пенсия на лицата, осигурени във фондовете“, което има за резултат „изсмукване на нарастващите активи на пенсионните фондове“. Сочи се още, че само „неколкократните намеси на Комисията за финансов надзор засега успяват да стопират пълното източване на Д.“, а мениджмънтът на „Д.“ е отказал да изпълни предписание на същия орган. Съдът е приел, че липсват доказателства за пълния обем на извършените сделки на въззиваемото дружество – ПОК „Д.“ АД, с финансови инструменти на дружествата, описани в публикациите, но не е установено и тези сделки да са имали негативен ефект върху баланса на пенсионноосигурителните фондове. В мотивите е възприето, че твърдението, че е налице „източване“ на тези фондове е твърдение за факт, а не оценъчно такова, и верността му следва да се докаже от лицето, което го е заявило – въззивникът „А.Б.“ ЕООД. Установено е, че са издадени и административни актове на комисията за финансов надзор с адресат – въззиваемото дружество ПОК „Д.“ АД, с които са дадени предписания същото да не закупува повече корпоративни облигации на дружествата „А.Е. Х.“ ЕАД и „А.Е.“ ЕАД, както и да продаде вече придобитите такива. Първоинстанционният съд е установил, че липсват доказателства за неизпълнение на тези предписания, а същите не установяват вреди за въззиваемото дружество или управляваните от него фондове, а наличие на отказ за одобрение на извършените сделки от административния орган, който трябва да допусне извършването им. Установено е още, че на 06.08.2013 г. е публикувана от „А.Б.“ ЕООД, отново в интернет, и статия със заглавие „КФН потвърди разкритията на БГНЕС за източване на ПОК „Д.“. Установено е, че в статията се цитира единствено предоставена от Комисията за финансов надзор информация, която установява наличието на задължителни предписания, но не и потвърждение за източване на управляваните от ПОК „Д.“ АД фондове, а самата Комисия за финансов надзор е посочила, че не е коментирала публикациите на БГНЕС, а само е представила съдържанието на решенията си. Първоинстанционният съд приема, че липсват данни да е извършена добросъвестна проверка на твърденията  , изнесени в статията от 23.07.2013 г., а дори и да е можело да се приеме, че същите имат някаква степен на основателност, публикацията от 06.08.2013 г. със сигурност съдържа неверни твърдения, тъй като изложеното в статията не кореспондира с представения от Комисията за финансов надзор официален отговор. Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че въззиваемото дружество – ПОК „Д.“ АД, е претърпяло вреди от публикацията, тъй като се е наложило да направи разходи за обработване на заявленията на 84 осигурени лица, които са напуснали управляваните от него пенсионни фондове. Установил е, че причинно-следствена връзка между напускането на осигурените лица и информацията от статиите е установена чрез подадените от същите анкетни карти. Поради това е уважен искът за възстановяване на направените административни и канцеларски разходи по прехвърлянето на партидите на тези лица в размер на 291, 20 лева (установени със счетоводна експертиза), но е отхвърлен искът за обезщетяване на разходите за привличане на същите тези лица в управлявани от ПОК „Д.“ АД пенсионни фондове, тъй като това са разходи, извършени преди датата на деликта, а до датата на напускане на осигурените лица ПОК „Д.“ АД е управлявало набраните от тях средства и е събирало такси върху тях, с което е увеличило имуществото си.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните по делото и пред въззивната инстанция не се спори, че „А.Б.“ ЕООД е публикувало на страницата си в интернет статиите от 23.07.2013 г. със заглавие „Д.“ се е превърнала в спомагателна каса наП.“ и от 06.08.2013 г. със заглавие „КФН потвърди разкритията на БГНЕС за източване на „Д.“, в които се съдържат твърдения, че фондовете, управлявани от ПОК „Д.“ АД са били източвани от дружества на И.П., който „посягал“ към парите за втора пенсия на осигурените, и тези действия били спрени единствено от бързите действия на държавния регулатор – Комисията за финансов надзор, чиито актове обаче ПОК „Д.“ АД отказвало да спазва. С това се установява една от предпоставките за присъждане на обезщетение за действия на лица, на която е възложена работа (чл. 49 ЗЗД) – възлагането на работа от страна на „А.Б.“ ЕООД, като същото не спори, че именно негови служители са изготвили и публикували посочените две статии.

Оспорват се другите фактически елементи, които обосновават претенцията за вреди от извършено от контролирани от юридическо лице физически лица непозволено увреждане (чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД) – наличие на протИ.правно поведение на служителите на въззивника, установени вреди за имуществото на въззиваемото дружество, причинна връзка между поведението и вредите, и вина на служители на въззивника, като са изложени различни възражения.

По отношение на първия елемент от фактическия състав, който дава основание за уважаване на предявения иск – протИ.правното поведение на служители на въззивника, се излагат възражения, че във визираните от страните статии не са изложени твърдения за факти, както и че е налице негативна доходност на пенсионните фондове в България, което означава, че изнесената в статиите информация е вярна.

По оплакването за липса на твърдения за факти в статиите, описани в исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че при правен анализ на публикациите на дадена медия съдът трябва да вземе за изходна точка установеното в националното право престъпление „клевета“ (чл. 147 НК), което предвижда кое поведение при изнасяне на фактически твърдения е неправомерно. Съгласно систематичното тълкуване на двете алинеи на чл. 147 НК, „клевета“ е такова поведение на едно лице, при което се разгласяват на поне един човек, различен от наклеветеното лице, твърдения за това, че едно лице е извършило престъпление, или пък за факти, които по друг начин увреждат доброто има на това лице, и тези факти не са верни (не съответстват на действително случилото се). Следователно чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 147 НК установява забрана за излагане на неистински твърдения за факти.

От друга страна за разлика от наказателното право, за което е предвидено изчерпателно изброяване на всички видове престъпления и неуредените като престъпления правонарушения не са обект на наказателноправна регламентация (чл. 5, ал. 3 от Конституцията на Република България), гражданскоправната уредба на непозволеното увреждане (чл. 45, ал. 1 ЗЗД) въвежда задължение за обезщетение на вреди от всяко протИ.правно поведение. ПротИ.правно поведение е увреждането на всяко защитено от правото благо. Такова благо е и защитата на доброто име, за която чл. 32, изр. второ от Конституцията на Република България изрично урежда, че поражда субективно право за защитата си. Следователно на обезщетяване по реда на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат не само вредите от клевета, а и всяка друга форма на изразяване, която уврежда доброто име на едно лице.

Тази защита обаче има своите граници, доколкото увреждането на доброто име става чрез употреба на слово или мнение, а свободното изразяване е правно благо, което само по себе си е предмет на конституционна (чл. 39, ал. 1 от Конституцията) и международноправна (чл. 10, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, наричана по-долу „Европейската конвенция“ или „ЕКПЧ“) защита. Следователно заключението на съда дали е налице протИ.правно поведение при употреба или разпространение на слово (текст) следва да се основава на преценка за баланса между посочените по-горе две основни права (на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение). В този смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в константната си практика, обобщена в §§ 83 – 89 от решението си по делото Couderc et Hachette Filipacchi Associés с/у Франция (жалба 40454/07).

Следователно, за да установи дали е налице протИ.правно поведение или защитена от правото на свободно изразяване реч, съдът (доколкото неговата дейност може да представлява намеса от страна на държавата в свободното упражняване на последното право) следва да извърши преценка на две обстоятелства: 1) дали използваните от въззивника „А.Б.“ ЕООД изразни средства попадат в обхвата на правото на свободно изразяване на мнение (чл. 10, пар. 1 ЕКПЧ); 2) дали е оправдано използването им в случай, в който може да се засегне доброто име на друго лице (чл. 10, ал. 2 ЕКПЧ).

На първо място следва да се изясни обхватът на правото на свободно изразяване по въпроса какви изявления и относно какви обстоятелства въобще подлежат на защита като „изразено мнение“. Съгласно практиката на ЕСПЧ изразяването на мнение винаги се състои от две части – излагане на твърдения за факти и оценъчно съждение, основано на тези факти (вж. § 46 от решението по дело Lingens с/у Австрия, жалба № 9815/82; § 63 от решението по дело Oberschlick с/у Австрия, жалба № 11662/85, и § 76 от решението по дело Pedersen & Baadsgaard с/у Дания, жалба № 49017/99). В това отношение е прието, че оценъчните съждения сами по себе си не подлежат на проверка за вярност, тъй като такава не може да бъде проведена спрямо тях (вж. § 46 от решението по дело Lingens с/у Австрия, жалба № 9815/82, и § 41 от решението по дело Petrina с/у Румъния, жалба № 78060/01). Въпреки това тези съждения, които претендират, че представляват логично заключение, изградено върху определени факти, подлежат на проверка на основание на това дали фактите, върху които се основава изразеното ценностно съждение са установени или не, тъй като ако такава проверка не се направи ще се позволи да се правят прекомерно засягащи твърдения (така § 76 от решението по дело Pedersen & Baadsgaard с/у Дания, жалба № 49017/99, и  § 43 от решението по дело Jerusalem с/у Австрия, жалба № 26958/95).

Следва обаче да се има предвид, че понякога (когато подобни данни могат да се почерпят от източници, които изглеждат достоверни, и няма съмнение за верността им) и изнасянето на неверни твърдения може да се ползва от защитата съгласно правото на свободно изразяване на мнение (вж. § 113 от решението по дело Салов с/у Украйна, жалба № 65518/01). Това обаче може да стане само в случаите, в които интересите на обществото от изразеното мнение и цялостната нужда от обществена достъпност на информацията надделяват над защитата на доброто име на отделните правни субекти.

В тези случаи следва да се стигне до прилагането на изключенията, при които правото на свободно изразяване на мнение може да се ограничава от държавата (чл. 10, пар. 2 ЕКПЧ). В случая въззивникът „А.Б.“ ЕООД твърди, че информацията е била изнесена в медиите поради засилен интерес на обществото и при спазване на журналистическите стандарти в областта.

Следва да се има предвид, че ЕСПЧ признава на медиите особена роля при разпространението на информация в интерес на обществото, поради което медийните публикации се ползват по принцип с относително по-висока степен на защита (срв. § 65 от решението по дело Sunday Times с/у Англия (No. 1), жалба № 6538/74, и § 31 от решението по дело Jersild с/у Дания, жалба № 15890/89). Поради това и журналистическите разследвания, дори и когато излагат неподкрепени със солидни доказателства твърдения, могат да се ползват от защита като свободно изразяване на мнение, тъй като са от обществен интерес и спомагат за формиране на дебат в обществото по важни теми, а също така и за разкриване на общественозначими проблеми.

За да се ползват от тази засилена степен на защита обаче, журналистите следва да извършват проверка на информацията съобразно журналистическите стандарти и добри практики (вж. § 54 от решението по дело Fessoz & Roire с/у Франция, жалба № 29183/95 и § 78 от решението по дело Pedersen & Baadsgaard с/у Дания, жалба № 49017/99). При това журналистите следва да предават информацията добросъвестно, като извършват и собствена проверка на фактите, доколкото това е във възможностите им, и като дават възможност за отразяване на различни значими гледни точки, включително и тези на участниците (вж. § 31 от решението по дело Flux с/у Молдова (No. 6), жалба № 22824/04, и § 68 от решението по делото Europapress Holding DOO с/у Хърватия, жалба № 25333/06). Освен това журналистическите публикации следва да представят добросъвестно установените от журналиста факти (вж. § 54 от решението по дело Fessoz & Roire с/у Франция, жалба № 29183/95) и не следва да създават неверни внушения за действителния характер на установените факти чрез употреба на неподходящи изразни средства (§ 38 от решението по дело Radio France и др. с/у Франция, жалба № 53984/00).

Ако не изпълняват тези свои задължения, журналистите излизат извън позволената им свобода на изразяване на мнение, като накърняват интересите на други лица. Поради това държавните органи могат да санкционират такова поведение или да осъдят отговорните лица да заплатят обезщетение.

Настоящият съдебен състав прилага гореописаните принципни правила към твърденията на страните по настоящото дело по следния начин:

В исковата молба на „П.О.К.„Д.“ ЕАД са представени като протИ.правни няколко изявления, а не както се твърди във въззивната жалба на „А.Б.“ ЕООД – само твърдението, че е налице „източване“ на пенсионните фондове на „П.О.К.„Д.“ ЕАД. Първоинстанционният съд е разсъждавал и върху въпросите дали е налице неизпълнение на актове на контролни органи, както и дали се установява поведение по присвояване на средствата на определени осигурени лица. Всички тези изявления се съдържат в текста на статията от 23.07.2013 г., възпроизведена на лист 31 от първоинстанционното дело, където се съдържат следните изрази: „Д.“ се превърнала в спомагателна каса наП.“; „задлъжнелият олигарх е успял да усвои чрез обръча от свои фирми близо 100 млн. лв. от парите, предвидени за втора пенсия на осигуряващите се“; „прехвърляне на задължения в кухи компании“, „само неколкократните намеси на Комисията за финансов надзор засега успява да стопира пълното източване на „Д.“ (sic);П. „посегна към осигуровките за втора пенсия във фондовете на двете компании“; „мениджмънтът на „Д.“ ... отказа да изпълни предписанието на КФН“ (вж. лист 31 от първоинстанционното дело).

Обстоятелствата дали експозициите на „П.О.К.„Д.“ ЕАД към свързани с И.П. дружества са в размер на 100 милиона лева, дали с инвестициите в тези дружества се „посяга“ на вторите пенсии на осигурените лица, както и дали е установено неизпълнение на административни актове на надзорния орган – Комисията за финансов надзор, представляват фактически твърдения. Те се обхващат от свободата на изразяване на мнение като основно право, поради което не са протИ.правни, единствено при условие, че лицето, което ги посочва, може да докаже истинността на тези твърдения. По отношение на твърдението, че е инвестирала 100 милиона лева в дружества, свързани с И.П., следва да се има предвид, че макар същото да няма негативна конотация, то придобива такава с оглед на изложените в статията от 23.07.2013 г. твърдения, че последният е използвал в дейността си „инвестиционни трикове“, и притежава „разпадаща... се от теглото на огромни дългове глинена империя“, като „основната компания наП.“ е свръхзадлъжняла. Използването на израза „източване“ е твърдение с негативна насоченост, което съдържа извод за неправомерно отнемане на чуждо имущество, което следва да бъде подкрепено с факти съгласно горепосочената практика на ЕСПЧ, доколкото носи очевидна негативна оценка, годна да накърни доброто име и репутацията на един търговец във финансовата сфера.

По делото е представено доказателство – извлечение от сметки, издадено от  управляващата активите на „П.О.К.„Д.“ ЕАД банка – „О.Б.Б.“ АД (на лист 159 – 163 от първоинстанционното дело). От него, при изваждане на похарчените средства от размера на получените, се установява, че от търговията с емисиите на описаните в статията дружества „А.Е. Х.“ ЕАД, пенсионните фондове на „П.О.К.„Д.“ ЕАД са получили приходи в общ размер от 1 697 278, 53 лева. Следователно установените по делото факти не установяват от тези сделки да са били претърпени загуби от „П.О.К.„Д.“ ЕАД. Следователно, щом последното е реализирало печалба, то липсва „посягане“ към средствата на осигурените лица. Напротив, същите са се увеличили от инвестициите в изброените в статията от 23.07.2013 г. дружества. Следователно изложеното твърдение е обективно невярно и незащитено от правото на свободно изразяване на мнение.

Не са доказани и твърденията на ответника, че „П.О.К.„Д.“ ЕАД не е спазила задължителните предписания на Комисията за финансов надзор – факт, който е бил възложен в доказателствена тежест на въззивника „А.Б.“ ЕООД. Това не се доказва, както правилно е установил и първоинстанционния съд от получената от въззивника публична информация, в която е описано единствено, че са издадени четири предписания на „П.О.К.„Д.“ ЕАД и „Пенсионносигурително дружество „Алианц България“ АД (препис от предоставената информация, публикуван в медиите, е представен на лист 89 от първоинстанционното дело).

Наистина, в представената по делото от въззиваемото дружество - „П.О.К.„Д.“ ЕАД, в препис Заповед № 331-ПОД/30.04.2013 г. (на лист 169 – 176 от първоинстанционното дело) се сочат проблеми на инвестициите в „А.Е. Х.“ АД. В същата обаче не се съдържа информация, че е налице опит за присвояване на парични средства, инвестирани от „П.О.К.„Д.“ ЕАД, а само се излагат опА.ия относно рисковия профил на издадените облигации и се установява, че инвестицията не е приведена в съответствие с изискванията на КСО (издадената облигационна емисия не е била представена за търговия и на регулиран пазар – вж. заключенията на КФН на лист 171, предпоследния абзац от първоинстанционното дело и на лист 172, четвъртия абзац от първоинстанционното дело). Липсват твърдения на държавния орган или установяване, че са присвоени пари от „А.Е. Х.“ АД или свързани със същото лица.

В настоящия случай тези факти са били представени в статиите, публикувани от „А.Б.“ ЕООД, като „източване“. В използвания в статията смисъл думата означава „отклоняване на парични средства“, „декапитализиране на търговец чрез разпореждане с имуществото му“. Липсват обаче установени факти, различни от цитираните в статиите решения на Комисията за финансов надзор, които да сочат на извод, че е целено именно присвояване на активи от пенсионните фондове от лица, свързани с И.П.. Този извод е направен от журналистите в „А.Б.“ ЕООД въз основа на непълна интерпретация на фактите, подобна на коментираната от съда в Страсбург в § 38 от решението му по дело Radio France и др. с/у Франция, жалба № 53984/00 (в което кореспондент на медията е направил извод, че едно лице е признало участието си в операции по депортиране на евреи по време на втората световна война, а е било установено единствено че това лице се е намирало на мястото, където депортацията е започнала). Следователно от обективно установените по делото факти не може да се направи извод за „източване“ на пенсионните фондове.

Дори и обаче да може да се приеме, че твърденията от статията от 23.07.2013 г. са били базирани на икономически анализ и достъпните данни за повишен риск на инвестициите, както твърди свидетелят Г.П., разпитан от първоинстанционния съд в заседанието на 19.05.2016 г. (на лист 641 от първоинстанционното дело), то се явява напълно необосновано с фактически данни твърдението, публикувано в заглавието на статията от 06.08.2013 г., че Комисията за финансов надзор е потвърдила „разкритията на БГНЕС за източване на ПОК „Д.“.

В анализираната от първоинстанционния съд обществена информация, получена от въззивника – „А.Б.“ ЕООД, изрично се цитират единствено решенията на Комисията за налагане на принудителни административни мерки. В изрично изявление на този държавен орган от 07.08.2013 г. по повод публикациите относно „П.О.К.„Д.“ ЕАД се посочва, че са били оповестени единствено актовете на комисията, а не и техния контекст или изводи за характера на контролираните сделки. Следователно със статията от 06.08.2013 г. са били нарушени правилата на журналистическата етика, като е направено внушение, че издаден от държавен орган акт съдържа заключения, които не са налични в мотивите му. Това е достатъчно, за да се приеме, че публикациите на „А.Б.“ ЕООД не могат да се ползват от защитата, дадена на изразяването на мнение от страна на журналистите, и е налице протИ.правно поведение.

Спор между страните възниква и относно това дали въззиваемото дружество – „П.О.К.„Д.“ ЕАД е претърпяло вреди от поведението на „А.Б.“ ЕООД. Твърди се, че разходите за прекратяване на участието на 84 осигурени лица във фондовете, управлявани от въззиваемото дружество са характерни за дейността му. Не се оспорва, че същите разходи са доказани от изслушаната от първоинстанционния съд счетоводна експертиза, поради което този факт и размера на направените разходи следва да се приемат за установени от въззивния съд съгласно забраната да се преразглежда правилността на първоинстанционното решение по доводи, които не са направени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Оспорено е единствено дали тези разходи следва да се приемат като такива за прехвърляне на партидите на напускащите осигурени лица или като обичайни, присъщи разходи на администрирането на един пенсионен фонд.

Следва да се отбележи, че понятието за „вреда“ в правото има много широко значение – това е всяка негативна промяна на имуществото или други блага на засегнатия правен субект.

Поради това настоящият съдебен състав приема, че обстоятелството, че определена дейност изисква дадени разходи за осъществяването си, които обикновено се предвиждат още при организацията ѝ и се плануват независимо от конкретния обем на работата, не изключва факта, че това са разходи за извършване на определена операция, която е необходимо да се извърши поради конкретното стечение на обстоятелствата, относими към дейността на действащия субект. Ако тази операция не следва да се извърши, ще е налице по-малка необходимост от средства за извършването ѝ (в случая – канцеларски материали, пощенски разходи за изпращане до осигурените лица на писма с обратна разписка – вж. заключението на вещото лице на лист 652 от първоинстанционното дело) и работната сила на предприятието, което я извършва, ще може да се разпредели по друг начин. Следователно е налице негативен ефект за имуществото на предприятието.

Изключването на подобни разходи от понятието „вреди“ би дало възможност на редица лица да ангажират с протИ.правни действия служители на различни правни субекти, без да носят никаква отговорност за загубените ресурси. Това би насърчило протИ.правното поведение и би довело до обща икономическа загуба в обществото (тъй като ресурсите се използват неефективно – за премахване на последиците от неправомерно поведение, а не за изработване на други блага). Следователно обстоятелството, че дадена дейност изисква отнапред предвидени разходи за извършването си в голям обем не изключва възможността тези разходи да се разглеждат и конкретно във връзка с всяка единична операция, включена в този цялостен комплекс от действия. Когато тези отделни действия са наложени от неблагоприятни обстоятелства, включително и поведението на други лица, същите следва да се квалифицират като „вреди“ по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба е направено и възражение за липса на причинна връзка между публикуването на статиите и претендираните вреди вследствие на напускане на осигурените лица. Твърди се, че напускането на осигурените не е било следствие от статиите и представените по делото писмени изявления в този смисъл не следва да се кредитират, тъй като са направени на бланкови анкетни карти, изготвени от „П.О.К.„Д.“ ЕАД, така че да насочват към определени отговори.

Първоинстанционният съд е приел, че наличието на причинна връзка между публикуваните статии и извършване от страна на въззиваемото дружество „П.О.К.„Д.“ ЕАД разходи за прехвърляне на средствата от партидите в пенсионните фондове на 84 осигурени лица, се установява с писмени декларации (анкетни карти) на същите, представени на лист 334 – 584 от първоинстанционното дело).

На първо място, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по процесуалната допустимост на тези доказателства в процеса, като се има предвид, че първоинстанционното решение е изцяло обосновано с тях. Представените анкетни карта не представляват свидетелски показания в писмен вид и са допустимо доказателствено средство – частни документи – по смисъла на чл. 180 ГПК. Свидетелските показания представляват доказателствено средство, с което свидетелят възпроизвежда възприети от него факти, които са се случили извън неговото съзнание – те представляват психологически отпечатък на обективно случващото се. Обратно, частните документи представляват материален израз на волята и вътрешните преживявания на автора си и са допустими за доказване на тези обстоятелства по реда на чл. 180 ГПК, както и в случай, че волята на автора е да потвърди неизгоден за него факт, който е възприел – в този случай се касае за писмено признание по смисъла на чл. 175 ГПК. В настоящия случай анкетните карти представляват изявления за мотивите за извършване на правна сделка – заявление за преминаване в друг пенсионен фонд, от осигурените, които са ги описали. Поради това същите отразяват правнорелевантна воля и представляват допустимо доказателство в процеса.

От съдържанието на част от представените анкетни карти се установява, че е неоснователно възражението, че същите са написани по начин, който насочва към определен отговор. На първо място следва да се посочи, че тези анкетни карти не са оспорени в срока по чл. 193 ГПК (в случая – с отговора на исковата молба) от въззивника „А.Б.“ ЕООД по отношение на това, че същите не са автентични, поради което съдът няма основание да приема, че те не отразяват волята на описаните в тях декларатори, които са еднозначно индивидуализирани с три имена и единен граждански номер. Липсата на насочване или подвеждане при попълването им пък се установява по категоричен начин от факта, че четири от подписалите ги осигурени лица – А.Р.(на лист 400 от първоинстанционното дело), Р.З.(на лист 427 от първоинстанционното дело), Р. И. (на лист 476 от първоинстанционното дело), и К.К.(на лист 491 от първоинстанционното дело), са добавили в анкетни си карти ръкописен текст, който отразява различни причини за напускане на фондовете на „П.О.К.„Д.“ ЕАД от предварително посочените. Нещо повече, някои от осигурените допълват мотивите си да се доверят на публикациите, като посочват допълнителни причини за неД. – така А.Р.е посочил, че има съмнения и от други физически лица, че предстои несъстоятелност на пенсионното дружество, а Р.З.изрично подчертава, че е затвърдил подозренията си за завишен риск поради липса на адекватна информация от страна на самото въззиваемо дружество. Следователно не може да се направи извод за манипулиране на волята на анкетираните и анкетните карти следва да се приемат за установяващи причинна връзка между напускането на осигурените лица и описаните в текста им причини.

Неоснователен се явява и доводът, че въззиваемото дружество „П.О.К.„Д.“ ЕАД е представило по делото само анкетните карти, които посочват като причина за напускане статиите, публикувани от „А.Б.“ ЕООД, и поради това същите не могат да се приемат като доказателства за настъпили вреди в причинна връзка със статиите. Въззиваемото дружество „П.О.К.„Д.“ ЕАД е конкретизирало вредите, които претендира и сочи такива в много ограничен размер, единствено като следствие от напускането на управляваните от него фондове от конкретни лица. Затова същото не е длъжно да ангажира доказателства защо други осигурени са решили да променят осигурителния си фон – предмет на делото са само вредите от напускането на лицата, чиито заявления са представени с исковата молба. Поради това съдът следва да установи дали има причинна връзка единствено между решенията за напускане и тези конкретни лица и публикуваните от „А.Б.“ ЕООД статии, които съдържат подвеждащи изводи за фактите.

Настоящият съдебен състав намира, че такава безспорна връзка може да се установи единствено за 8 от напусналите лица, които сочат като единствена причина за напускането си статии на „А.Б.“ ЕООД. Това са М.Т.(с анкетна карта на лист 343 от първоинстанционното дело), която посочва, че напуска заради първата статия на „А.Б.“ ЕООД от 23.07.2013 г.; М.М.(с анкетна карта на лист 379 от първоинстанционното дело), която посочва, че напуска заради първата статия на „А.Б.“ ЕООД от 23.07.2013 г.; Ю.Д. (с анкетна карта на лист 434 от първоинстанционното дело), който посочва, че напуска заради първата статия на „А.Б.“ ЕООД от 23.07.2013 г.; М.И.(с анкетна карта на лист 446 от първоинстанционното дело), който посочва, че напуска заради прочитането и на двете статии на „А.Б.“ ЕООД от 23.07.2013 г. и 06.08.2013 г.; Д.Н.(с анкетна карта на лист 459 от първоинстанционното дело), която посочва, че напуска заради първата статия на „А.Б.“ ЕООД от 23.07.2013 г.; И.Н.(с анкетна карта на лист 464 от първоинстанционното дело), който посочва, че напуска заради първата статия на „А.Б.“ ЕООД от 23.07.2013 г.; Недялко Грънчаров (с анкетна карта на лист 515 от първоинстанционното дело), който посочва, че напуска заради първата статия на „А.Б.“ ЕООД от 23.07.2013 г., и А. М.(с анкетна карта на лист 545 от първоинстанционното дело), който посочва, че напуска заради прочитането и на двете статии на „А.Б.“ ЕООД от 23.07.2013 г. и 06.08.2013 г.

За останалите осигурители е налице посочена и друга причина за напускане, която изключва извода, че единствена причина за напускането им са статиите, публикувани от „А.Б.“ ЕООД – много от тях са посочили подготвяната продажба на акции на „П.О.К.„Д.“ ЕАД на евентуален друг инвеститор, а някои са заявили и че са прочели препечатани статиите в други медии. За последното обаче „А.Б.“ ЕООД не може да бъде държана отговорна, тъй като всяка медия има задължения да проверява източниците си на информация и да оценява достоверността и на препечатваните от нея статии. Осигуреният К.К.(чиято анкетна карта е на лист 491 от първоинстанционното дело) пък изрично посочва, че има предпочитания към друг пенсионен фонд, т.е. неговото поведение е провокирано от Д. в друго осигурително дружество, което няма отношение към статиите, публикувани от „А. БГНЕС“ ООД.

Така искът следва да бъде отхвърлен за всички претендирани вреди над тези, които са свързани с напускането на описаните по-горе осем осигурени. Съгласно изслушаната по делото счетоводна експертиза, разходите за обработка на осем заявления възлизат на 27, 76 лева (осем заявления с разходи за труд за обработката им от по 1, 81 лева и за консумативи от по  1, 66 лева – общо по 3, 47 лева на заявление). За разликата над тази сума до уважения от първоинстанционния съд размер от
291, 20 лева предявеният иск следва да се отхвърли, а първоинстанционното решение – да се отмени частично.

Възражението за отрицателна доходност на пенсионните фондове, направено от въззивника „А.Б.“ ЕООД едва с въззивната жалба е преклудирано, тъй като възраженията срещу иска могат да се правят най-късно с отговора на исковата молба (чл. 133 ГПК). Поради това съдът няма да обсъжда това оплакване.

 Относно разноските:

При този изход на спора, разноски се дължат и на двете страни – на „А.Б.“ ЕООД съобразно отхвърлената част от исковете, а на „П.О.К.„Д.“ ЕАД – съобразно уважената част, на основание
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

В първоинстанционното производство съдът е приел, че направените от въззиваемото дружество – „П.О.К.„Д.“ ЕАД, разноски са в общ размер на 450 лева (исковете са уважени за 21,90 от пълния си размер, първоинстанционния съд е присъдил разноски в размер на 98, 53 лева, тоест последното число се разделя на 0, 219 и се получава приетият от първоинстанционното решение пълен размер на разноските на ищеца). Тази преценка на Софийския районен съд не може да се изменя от настоящата съдебна инстанция, тъй като не е било искано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда ан чл. 248 ГПК. Следователно дължимите се на „П.О.К.„Д.“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство следва да се определят пропорционално на сумата от 449, 90 лева. Пред настоящата инстанция исковете се уважават за 2, 08 на сто от предявения си размер. Пропорционално пред първоинстанционния съд следва да се присъдят разноски в размер на 9, 36 лева, като първоинстанционното решение се отмени и в частта за разноските за разликата над тази сума до присъдените 98, 53 лева.

Въззивникът – „А.Б.“ ЕООД е направил според първоинстанционния съд в делото пред Софийския районен съд разноски в обща размер на 1 500 лева (присъденият размер от 1 171, 43 лева, разделен на размера на отхвърлената част от исковете – 78, 10 на сто). От тази сума с оглед на изхода на въззивното дело, по което искът е отхвърлен за 97, 92 на сто от размера си, следва да му се присъдят 1 468, 80 лева, като с първоинстанционното решение са присъдени 1 171, 43 лева и настоящата инстанция следва да доприсъди 297, 37 лева.

Пред въззивната инстанция обжалваемият интерес е 291, 20 лева. От тях искът е уважен за 27, 76 лева, или за 9, 53 на сто от предявения си размер. Следователно разноските на въззиваемото дружество следва да се възстановят за 9, 53 на сто от размера си, а на въззивника – за 90, 47 на сто от размера си. По делото разноски е доказал единствено въззивникът – „А.Б.“ ЕООД, които са доказани в размер на 1 025 лева – 25 лева държавна такса, и 1 000 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 09.03.2018 г. (на лист 27 от делото), който съдържа и разписка за заплащане на посочената сума.

Представителят на „П.О.К.„Д.“ ЕАД е направил възражение за прекомерност на адвокатското възражение на въззивника „А.Б.“ ЕООД. Същото е основателно. Настоящото въззивно производство се води паричен иск с цена на уважената част от 291, 20 лева. Това означава, че делото е с малък материален интерес. Пред въззивната инстанция то не представлява и такова с твърде голяма фактическа или правна сложност, която да оправдава хонорар в размер на 1 000 лева. Изискуемите се усилия за защита с оглед на вида на претенцията и правната квалификация на иска обаче не предполагат намаляване на това възнаграждение и до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Според настоящия съдебен състав справедливият размер на възнаграждението с оглед интереса по иска и сложността му е 600 лева.

Следователно признати за възстановяване от съда са разноски в размер на 625 лева (заедно с държавната такса по въззивната жалба). От тях следва да се присъдят на „А.Б.“ ЕООД 90, 47 процента или 565, 44 лева.

Настоящото решение е по иск с цена под 5 000 лева, поради което същото не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „б“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 243961/19.10.2017 г. по гр. дело № 47828/2013 г. на Софийския районен съд, 79. състав, В ЧАСТТА, с която „А.Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, е осъдено на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД да плати на „П.О.К.„Д.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, сума в размер на разликата между
27, 76 лева (двадесет и седем лева и 76 стотинки) и присъдения размер от 291, 20 лева (двеста деветдесет и един лева и 20 стотинки) – обезщетение за вреди от публикация от 23.07.2013 г. със заглавие „Д. се е превърнала в спомагателна каса заП.“ и  от 06.08.2013 г. със заглавие: „КФН потвърди разкритията на БГНЕС за източване на ПОК „Д.“, настъпили през периода 23.07.2013 г. – 15.11.2013 г. и изразяващи се в разходи за труд за обработка на заявления на осигурени лица, изразили желание да напуснат пенсионните фондове, управлявани от „П.к. „Д.“ АД, и разходи за хартия, пощенски и куриерски услуги за прекратяването на участието на същите осигурени лица, ведно със законната лихва върху горепосочената сума за периода от 20.11.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която за разликата А.Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, е осъдено да плати на „П.О.К.„Д.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, сума в размер на разликата между 9, 36 лева (девет лева и 36 стотинки) и пълния присъден размер от 98, 53 лева (деветдесет и осем лева и 53 стотинки), като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.О.К.„Д.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, да му заплати сума в размер на разликата между
27, 76 лева (двадесет и седем лева и 76 стотинки) и присъдения размер от 291, 20 лева (двеста деветдесет и един лева и 20 стотинки), или 263, 44 лева (двеста шестдесет и три лева и 44 стотинки) – обезщетение за вреди от публикация от 23.07.2013 г. със заглавие „Д. се е превърнала в спомагателна каса заП.“ и  от 06.08.2013 г. със заглавие: „КФН потвърди разкритията на БГНЕС за източване на ПОК „Д.“, настъпили през периода 23.07.2013 г. – 15.11.2013 г. и изразяващи се в разходи за труд за обработка на заявления на осигурени лица, изразили желание да напуснат пенсионните фондове, управлявани от „П.к. „Д.“ АД, и разходи за хартия, пощенски и куриерски услуги за прекратяването на участието на същите осигурени лица.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243961/19.10.2017 г. по гр. дело № 47828/2013 г. на Софийския районен съд, 79. състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „П.О.К.„Д.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, да плати на А.Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, още 297, 37 лева (двеста деветдесет и седем лева и 37 стотинки) – разноски в първоинстанционното производство, и
565, 44 лева (петстотин шестдесети и пет лева и 44 стотинки) – разноски пред въззивния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.