№ 686
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Частно наказателно дело №
20215330207278 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.
Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 18.10.2021
год. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно
производство №105/2020 г. по описа на РУ Раковски - ОДМВР Пловдив,
което е образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК на 10.04,2020 г. за това, че
на 02.04.2020 г. е нанесена средна телесна повреда на Н. П. Г. от гр.Раковски -
престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
Недоволен от посоченото постановление е останал Н. Г., като го обжалва пред
Съда и моли същото да бъде отменено и върнато на прокурора за изготвяне на
допълнителна СМЕ.
Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство №
105/2017 год. по описа на РУ Раковски - ОДМВР Пловдив доказателства,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна:
Досъдебно производство №105/2020 г. по описа на РУ Раковски - ОДМВР
Пловдив, което е образувано за това, че на 02.04.2020 г. е нанесена средна
телесна повреда на Н. П. Г. от гр.Раковски - престъпление по чл.129 ал.1 от
НК.
От събраните по делото доказателства представителят на РП- Пловдив е
1
установил следната фактическа обстановка:
Св.Н. П. Г. живеел в гр.Раковски. обл.Пловдив заедно със семейството си.
Синът му, св.П. Н. Г. се занимавал със земеделие и животновъдство, като
отглеждал кравите си в обор, намиращ се до базата на фирма „Инса ойл" в
кв.Ген.Н. на гр.Раковски. В отглеждането на животните му помагал св.Н.Г.,
както и св.П. К., който работел като *******. В съседство с обора на св.П.Г..
на около 400 - 500 м. северно от него, се намирал обора на обв.Т. И. Р.. който
също се занимавал със селскостопанска дейност.
Между двете семейства ог дълги години съществували неприязнени
отношения и спорове във връзка с преминаването на животните на св.П.Г.
покрай имота на обв.Р., в който той отглеждал различни насаждения, тъй като
животните на св.Н.Г. ги унищожавали. Всеки път, когато това се случвало
конфликтите ескалирали в скандали и обиди.
На 02.04.2020г. около 13,00ч. св.Н.Г. започнал да изкарва кравите на паша.
заедно с *******а - св.П. Г.. Св.Н.Г. водел кравите отпред, а отзад ги
подкарвал св.П. Г.. Със себе си св.Н.Г. носел една тояга с дължина 143,7 см.,
на която се подпирал и с която подкарвал добитъка. Пътят им минавал през
обора на обв.Р.. Когато стадото стигнало до там обв.Р. видял, че кравите
мачкат с копитата си неговата силажна яма и пасат от люцерната му, ядосал
се и се отправил към св.Н.Г.. за да го предупреди да махне животните оттам.
Заедно с обв.Р. бил и св.Л. Е., който работел при него. Обв.Р. се развикал на
св.Н.Г. защо минава оттам и да махне животните си, като за пореден път
между двамата се разразил скандал. Св.Н.Г. замахнал с тоягата си към обв.Р..
но той успял да му я отнеме, при което св.Н.Г. изгубил равновесие и паднал
па земята, на дясната си страна. Св.Н.Г. имал стара травма в дясното рамо,
тъй като през месец февруари 2018 г. отново бил паднал на дясното си рамо и
видно от представения по делото медицински документ - разчитане на
рентгенография на раменна става от 05.02.2018 г. бил получил „костен
откършек от акромиона в меките тъкани над ставната глава". При повторното
си падане на земята на 02.04.2020 г. той почувствал силна болка отново в
дясното рамо, където била старата травма, както и в долния десен крайник.
След скандала обв.Р. се прибрал в обора си. а св.Н.Г. оставил пасгира сам да
пасе кравите и се прибрал в дома си, където уведомил за случилото се
съпругата и сина си. На следващия ден св.Н.Г. отвел ***** си в медицинско
заведение, където му била направена рентгенова снимка и било установено
2
отново „костен откършек в областта на акромиона". Поради гова св.Н.Г.
отишъл в съдебна медицина, където му било издадено СМУ №271/2020 г. на
УМБАЛ "Св.Георги" ЕАД гр.Пловдив.
В хода на досъдебното производство са били назначени две
съдебномедицински експертизи. Видно от заключението на СМЕ №47к/2020
г„ извършена от съдебен декар, при инцидента на 02.04.2020 г. на Н.Г.. на 83
г. от гр.Раковски му с било причинено: откършлечно счупване на десния
акромиом; контузия па дясната мишница; контузия на дясна колянна става;
кръвонасядаие по дясното бедро и дясната подбедрица. Откършлечното
счупване на десния акромиом е довело до трайно затруднение движението на
десния горен крайник, а останалите травматични увреждания са му
причинили разстройство на здравето, както и болка и страдание.
Тази медицинска експертиза е била изготвена преди по делото да се съберат
доказателства за травматичното увреждане, получено от св.Н.Г. през месец
февруари 2018 г. на същото място, а именно в дясната раменна става. След
приобщаване на наличните медицински документи и свидетелски показания е
била назначена и изготвена Комисионна двойна СМЕ №27к/2021 г., с
участието на съдебен лекар и специалист ортопед-травматолог, като според
вещите лица от представената рентгенография на магнитен носител на
дясната раменна става на св.Н.Г. с №906/06.04.2020 г. се установило старо
счупване на десния акромион с давност повече от една година. Ръбовете на
счупения костен фрагмент са загладени. Вещите лица дават заключение, че в
резултата от инцидента на 02.04.2020 г. на св.Н.Г. е било причинено: контузия
иа дясната мишница, контузия на дясна колянна става, кръвонасядаие по
дясното бедро и дясната подбедрица. Контузията на дясната колянна става,
наложило поставянето на наколенка за срок от 20 дни е преценено като
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 or НК, а контузия
на дясната мишница, кръвонасядане по дясното бедро и дясната подбедрица -
като болка и страдание без разстройство на здравето. Тъй като обаче
заключението на тази експертиза не е било пълно и не е посочило дали след
първото счупване на десния акромион на св.Г. през 2018 г. костта е зараснала
напълно и причиненото увреждане на дата 02.04.2020 г. е ли ново такова или
не, е била назначена и изготвена Допълнителна СМЕ. Видно от заключението
на вещото лице ортопед-травматолог: „След първото счупване на десният
акромион на пострадалия през 2018г„ единствената възможност за
3
възстановяване на разместената фрактура е оперативното лечение - открита
репозиция с метална остеосинтеза, което лечение поради това, че ако не се
приложи, изхода е намалено, в известна степен, движението в раменната
става и по точно отвеждането (абдукция), но поради възрастта на лицето
предполагам е избрано консервативното лечение - имобилизация за период от
20-25 дни, с цел избягване рисковете от нея на тази възраст и прилагане на
ранно функционално раздвижване на рамото. За не доброто зарастване на тази
фрактура (псевдоартроза) говорят при рентгеновото изследване заоблените
(загладени) краища на фрактурата, с налични склеротични ивици и наличната
остеопороза в тази област. За същото говори и идентичността ( съвпадение)
при разчитането и описанието на двете рентгенографии през 2018г. и 2020г.
от рентгенолог. Разбира се, че е възможно пълно зарастване на тази фрактура,
при условие, че е приложено оперативно лечение. Установеното травматично
увреждане на дата 06.04.2020г. е възможно като ново такова, но при условие,
че се приема като Контузия на дясната раменна става, а не като новополучена
фрактура на акромиона. Точно определяне давността на счупването не може
да се определи, но характерните стигми изброени по-горе при разчитане на
рентгеновата снимка от 06.04.20г. говори за старо, застаряло счупване,
недобре зараснало с давност, категорично повече от една година, т.е. в случая
не е налице причинена на св.Н.Г. срсдна телесна повреда.
В атакуваното постановление, представителят на РП-Пловдив правилно е
приел, че в хода на досъдебното производство не са били събрани достатъчно
категорични и непротиворечиви доказателства за това , обв. Р. да е причинил
на св.Н.Г. по непредпазливост средна телесна повреда.
Обсъдени са били показанията на свидетелите Н.Г., Н.Г., Н.Г. и Л.Е., както и
обясненията на обв.Р., щкоито категорично сочат, че конфликта е започнал на
лична основа, поради което и не са налице хулигански подбуди. Установено е
обтягане на междуличностните отношения по повод преминаването на
животните, водени от св.Н.Г. покрай имота на обв.Р. не веднъж в годините.
Това обстоятелство провокирало и реакциите на двамата в конкретната
ситуация на 02.24.2020 г„ като не е установено от страна на обв.Р. да е било
целено причиняването на телесни увреждания на св.Н.Г.. Поради
напредналата му възраст обаче реакциите му не са били достатъчни, за да се
предпази той от падане, след като му е била отнета тоягата от ръцете от
страна на обв.Р..
4
Обосновано прокурорът е преценил , че получените травматични увреждания
от св.Н.Г., предвид събраната по делото медицинска документация, въпреки,
че първоначално едно от тях е било квалифицирано от вещите лица като
средна телесна повреда, впоследствие е било установено, че това становище е
било опровергано и същите представляват лека телесна повреда. Видно и от
показанията на св.Н.Г. ***** му е получил травма на дясното рамо през 2018
г., като няма сведения да са му били прилагани оперативни способи за
наместване на костите, т.е. се потвърждават заключенията на вещото лице от
последната изготвена по делото СМЕ, че спрямо него е било предприето
„консервативното лечение - имобилизация за период от 20-25 дни, с цел
избягване рисковете от нея на тази възраст и прилагане на ранно
функционално раздвижване на рамото". Това потвърждава и св.Н.Г. в разпита
си като свидетел от 25.01.2021 г. В случая на св.Н.Г. са били причинени леки
телесни повреди, с оглед установеното в хода на назначените и изготвени по
делото съдебно-медицински експертизи.
Обоснованото заключение на допълнителната СМЕ е задълбочено , подробно,
като са били обсъдени всички възможни аспекти относно причинената
телесна повреда, поради което и направеното с жалбата искане за изготвянето
на поредна допълнителна СМЕ е неоснователно.
Предвид изложеното по- горе, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – Пловдив от
18.10.2021 год. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно
производство №105/2020 г. по описа на РУ Раковски - ОДМВР Пловдив,
което е образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК на 10.04,2020 г. за това, че
на 02.04.2020 г. е нанесена средна телесна повреда на Н. П. Г. от гр.Раковски
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя Н. Г. и
Районна прокуратура – Пловдив.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред
ПОС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6