Решение по дело №181/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Началник група, РУ на МВР Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, обжалва Решение на ДРС № 47/16.02.2024 г. по НАХД № 998 по описа на същия съд за 2023 г.

Твърдят се касационни основания, че същото е необосновано, неоснователно и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Моли се решението да се отмени, като съответно се потвърди издаденото НП.

Касаторът не се представлява по делото.

Ответникът по касационната жалба не се явява лично и не представлява по делото.

Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е законосъобразно и моли същото да се остави в сила.

Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,

поради което жалбата е допустима.

Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по НАХД № 998 по описа на същия съд за 2023 г. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 23-0348-000253/04.04.2023 г. на Началник група, РУ Дупница при ОД на МВР гр. Кюстендил, с което е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 200 лв. на Х. Н. Б., на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 5 пр. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП – не пропуска ППС движещи се по път с предимство на кръстовище, ПТП.

Отмененото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № [рег. номер]/26.03.2023 г. срещу Х. Н. Б. от гр. София, за това че на 26.03.2023 г. в 12.31 ч., в гр. Сапарева баня на [улица]на кръстовището с ул. „Иван Вазов+, управлява л. авт. “Шевролет Каптива” с ДКН СА **** КВ, не съобразява поведението си с ПЗ Б2, отнемайки предимството на л. авт. „Пежо 307“ с ДКН [рег. номер], реализирайки ПТП с материални щети, без пострадали. Водачите са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест” № 0411, като пробите са отрицателни.

Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 26.03.2023 г. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 26.03.2023 г., като Б. сочи, че има възражения по същия. Въз основа на АУАН е издадено НП № 23-0348-000253/04.04.2023 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложена “глоба” в размер на 200 лв., на основание чл. 179 ал. 2, вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 4 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено по несъмнен и безспорен начин, наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение. Липсват съставомерни обстоятелства от значение за ангажиране отговорността на жалбоподателя. Приел е, че производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Х. Б. е опорочено и като неправилно и незаконосъобразно е отменил НП.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на касационната жалба и ще остави в сила решението на ДРС.

Правилно ДРС е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице.

Касационната жалба е бланкетна, като не са посочени никакви конкретни нарушения допуснати от въззивния съд в неговото решение.

В АУАН и НП не са изложени факти и обстоятелства, които да водят до безспорния извод, че соченото нарушение е извършено от страна на Бързакова. По делото не се установява скоростта на движение на автомобила и пътните условия при които е допуснато ПТП. Свидетелят Ш. сочи в своите показания в с.з. от 17.01.2024 г., че „ние пристигнахме след ПТП“, т.е. не е присъствал на произшествието. Съгласно чл. 42 от ЗАНН, като задължителен реквизит в съдържанието на АУАН следва да бъдат изписани имената на нарушителя, неговата възраст, точен адрес, месторабота и ЕГН, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Показанията на самия актосъставител Ш. безспорно налагат извод за неизрядност на съставения АУАН, както поради липса на задължителни реквизити от неговото съдържание, така и за неустановеност на извършеното административно нарушение от страна на Б., доколкото нито е описана скоростта на движение, нито спирачния път и пътните условия. Не може да бъде установено по никакъв начин кое не е съобразил водача на лекия автомобил, след като никъде в АУАН и НП не са описани атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение. В този смисъл, противоречието между релевираните обстоятелства в АУАН и НП и реално установената фактическа обстановка, е предпоставило накърняване правото на защита на наказаното лице, като за същото не се доказва, че се явява субект на нарушението по цитираните членове от ЗДвП. Това от своя страна правилно е взето предвид от районния съд като основание за отмяна на НП.

 

Горното мотивира съда да остави в сила решението на ДРС, като правилно и законосъобразно.

 

Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение на ДРС № 47/16.02.2024 г. по Н.А.Х.Д. № 998/2023 г. по описа на същия съд за 2023 г.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.