РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1258 по описа на Административен съд – гр. Варна
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от Р.Т.Ч. ***, ЕГН **********, срещу Ревизионен акт № Р-03000319003775-091-001/05.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 67/13.04.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на лицето са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2016 г. в размер на 994,46 лева и за 2018 г. в размер на 1514,60 лева, както и лихви върху просрочените задължения за ДДФЛ в общ размер 397,53 лева до датата на ревизионния акт.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на ревизионния акт. По-конкретно жалбоподателката твърди, че през ревизираните периоди е разполагала със суми по банкови сметки, които е теглила и внасяла в различни банки, а междувременно ги е съхранявала в дома си. Посочва, че несъответствието между разходите и приходите не представлява доход и не може да се облага по материалния закон, а предпоставки за облагане по чл. 122 от ДОПК липсват. Иска отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03000319003775-091-001/05.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна. Ревизионният акт е издаден в производство за установяване на задълженията на лицето за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. включително.
В производството е установено, че Ч. има качеството местно физическо лице на Република България през всички ревизирани периоди, не е имала регистрация като ЕТ, не е имала задължение за водене на счетоводство и не е водила такова.
В рамките на ревизионното производство не е представила документи по исканията на ревизиращите, освен обяснения и доказателства за извършена продажба на н.и., получен по наследство. Съгласно обясненията й, разходите й за издръжка са в рамките на пенсията, няма деца под 18 г., информацията за банковите сметки е банкова тайна, не е купувала недвижимо имущество, пътуванията й в чужбина са за сметка на дъщеря й, която живее в чужбина.
За данъчните 2013 – 2018 г. е получила доход по договори за управление и контрол в размер на 97,98 лева и в размер на 27,30 лева по трудови договори за 2015 г. Събрана е информация за размера на получените през периода пенсии и рентни плащания за земеделски земи, както и дивиденти. Установено е още, че е съдружник в множество дружества, подробно описани в ревизионния доклад. От тези дружества са изискани документи и писмени обяснения за получени и предоставени суми и разчети на други основания. Част от тези дружества не са представили документи и писмени обяснения, останалите посочват, че не са имали разчети с Ч..
В рамките на ревизионното производство е събрана информация за
наличностите и движенията по банковите сметки на лицето; за платените от него
местни данъци и такси, за платени комунално-битови разходи (електроенергия,
вода, мобилни телефони), както и нотариални такси. Представени са доказателства
за извършена продажба на недвижим имот през 2014 г. и направени във връзка с продажбата през 2017 г. разходи за
комисионно възнаграждение и съдебни разноски и лихви. Установен е придобит от
лицето през 2013 г. недвижим имот.
Събрани са данни за пътувания в чужбина. Установено е извършено плащане
от сметка на Ч. в полза на продавач на недвижим имот, който е придобит от „Рив
комерс“ ЕООД. Извършени са и вноски в брой по банковите сметки на лицето, за
които не е посочен източник, и които надвишават приходите и доходите на
ревизираното лице през съответната година.
Въз основа на събраните данни е направена съпоставка на разходите и приходите, отразена в протокол № ПФ-03000319000022-073-001/24.06.2019 г.
Съобразно данните от съпоставката, за 2013 г. е установено превишение на разходите над приходите в размер на 10 596,82 лева, за 2016 г. – 4 385,97 лева, за 2018 г. – 13 843,09 лева.
На 20.11.2019 г. е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което ревизираното лице е уведомено, че поради превишение на извършените разходи над получените приходи и доходи за 2013, 2016 и 2018 г. данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
В ревизионния доклад са установени превишения на разходите над приходите за 2013 г. в размер на 10 596,82 лева, за 2016 г. в размер на 9 944,63 лева и за 2018 г. в размер на 15 146 лева. Тъй като ревизираното лице не е представило доказателства за основанието и източника на изразходваните в повече парични средства, превишението на разходите над приходите и доходите за съответните години е прието за данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ, като са установени задължения за данък върху доходите в размер на 1059,68 лева за 2013 г.,
Възражението срещу ревизионния доклад е прието за частично основателно по отношение на твърденията за начални салда по банковите сметки за 2013 г. Като недоказани са отхвърлени твърдения за притежавани парични средства в брой към началото на всяка година, тъй като доказателства за съхраняването и наличността на сумите не са представени. Съответно с ревизионния акт са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 994,46 лева за 2016 г. и 1514,60 лева за 2018 г., както и законни лихви в размер на 297,30 лева за задълженията за 2016 г. и 118,23 лева за задълженията за 2018 г. към датата на ревизионния акт.
В жалбата по чл. 152 от ДОПК са изложени същите твърдения, каквито се съдържат във възражението срещу ревизионния доклад, както и е приложена същата таблица.
С решението по чл. 155 от ДОПК решаващият орган е потвърдил констатациите и установените с ревизионния акт задължения.
Жалбата по чл. 156 от ДОПК съдържа същата таблица и същите твърдения, които са били изложени във възражението и в жалбата до решаващия орган.
На жалбоподателката е указано и е дадена възможност да уточни фактическите си твърдения и да ангажира доказателства във връзка с тях. С уточняваща молба от 06.10.2020 г. е изложено становище по съществото на спора и е поискано назначаването на ССЕ без поставени въпроси. С молба от 21.10.2020 г. във връзка с указания на съда са поставени въпроси към вещото лице да установи кога и в какви размери са теглени суми от банковите сметки на Ч., извършвано ли е внасяне на суми в брой по банковите сметки и в какъв времеви диапазон след тегленията. Направено е и искане за разпит на един свидетел във връзка с факта на съхраняване на суми в брой, защо и по какъв начин е теглила и внасяла суми по банковите сметки. С Определение № 2312/28.10.2020 г. съдът е отказал да назначи ССЕ, тъй като поставените въпроси не изискват специални знания и вещите лица не могат да удостоверяват факти с правно значение, като например основанието за теглене/внасяне.
С молба от 09.11.2020 г. жалбоподателката представя таблица с размера на спестяванията си към началото на 2013 г., таблица с движението на паричните средства по банковите си сметки, като твърди крайно салдо за 2013 г. 7 286,98 лева, в които влизат декларираните 5 000 лева в началото на периода и разликата между общо изтеглени и общо внесени суми 2 287 лева. Счита сумата 7 286,98 лева за начално салдо за 2014 г., и съответно крайно салдо за 2014 г. в размер на 24 559,61 лева (в брой). Съответно за 2015 г. твърди начално салдо 24 560,59 лева и крайно салдо 36 806,67 лева, които следва да бъдат приети за начално салдо за 2016 г. При това начално салдо счита, че правилното крайно салдо за 2016 г. е 31 862,37 лева, което е начално салдо за 2017 г., и което би довело до крайно салдо за 2017 г. в размер на 34 340,50 лева. Приета за начално салдо за 2018 г., тази сума би довела до 19 175,13 лева положително салдо за 2018 г. Счита, че при това положение няма превишение на разходите над приходите, и съответно няма данъчно задължение.
Във връзка с указания за доказване на твърдяните обстоятелства, жалбоподателката представя разпечатки за движението на банковите сметки, идентични със събраните в ревизионното производство, съставени от нея справки за движението по банковите сметки, счетоводни справки, аналитичен регистър и главна книга.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима. Жалбата е подадена пред надлежен съд по смисъла на чл. 156, ал. 1, изр. последно от ДОПК, в редакцията му след измененията в ДВ бр. 77 от 2018 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319003775-020-001/19.06.2019 г. с обхват задълженията на физическото лице за данък върху доходите на физическите лица за 2013-2018 г. включително. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване на ЗВР (20.06.2019 година). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000319003775-020-002/19.09.2019 г. срокът за извършване на ревизията е удължен до 20.11.2019 г.
С уведомление № Р-03000319003775-113-001/11.11.2019 г. ревизираното лице е уведомено, че производството ще бъде проведено по реда на чл. 122 от ДОПК по отношение на задълженията за данък върху доходите на физическите лица за 2013, 2016 и 2018 г., като с искане от същата дата е връчен формуляр за декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и е даден 14-дневен срок за подаването й.
Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите по движението на производство са издадени от орган по приходите, определен за това със Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Варна. Ревизионното производство е приключило в посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК.
Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство, и органа-ръководител на ревизията (след превъзлагане на ръководството на ревизията със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000319003775-020-003/22.01.2020 г.), при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и съдържание. Заповедите за образуване и движение на производството, ревизионният акт и ревизионният доклад са представени и приети от съда на електронен носител, от който се установява, че същите са съставени и подписани в електронна форма с валиден квалифициран електронен подпис на лицата, посочени като техни автори. Предвид разпоредбата на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.
Твърдения за допуснати в ревизионното производство съществени процесуални нарушения не са направени. При служебната проверка не се констатират такива нарушения, които да обосноват отмяната на ревизионния акт само на това основание.
По фактическите твърдения на жалбоподателката съдът констатира, че началните салда по три от сметките, посочени във възражението срещу ревизионния доклад, са взети предвид при издаване на ревизионния акт, в резултат от което установеното превишение на разходите над приходите за 2013 г. не е възприето и за тази година не е определено данъчно задължение.
Що се отнася до твърденията за начално салдо от налични средства в брой 5000 лева към 01.01.2013 г., такова не е декларирано при ревизията. Такова твърдение е направено за първи път не в изисканата, но непредставена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, а в таблица във възражението срещу ревизионния доклад (л. 788 от преписката). Доказателства за наличие на такава сума в брой към посочената дата не са представени нито в ревизионното, нито в съдебното производство, поради което включването й при формиране на паричните потоци е необосновано. Не е доказано и твърдението, че суми, теглени в брой от банковите сметки на жалбоподателката, са били съхранявани и внасяни впоследствие в други банкови сметки. Представените с молба от 15.12.2020 г. счетоводни регистри на жалбоподателката съдът възприема като съставени с оглед обжалването, тъй като в качеството си на физическо лице тя няма задължение да води счетоводство и няма данни тези регистри да са съществували по време на ревизията. Според собствените обяснения на жалбоподателката, документите, с които разполага, са били предоставени на ревизиращите.
В ревизионното производство са възприети твърденията на жалбоподателката, че суми, изтеглени от нейни банкови сметки поради закриване на депозити или други причини, са били впоследствие внесени по други банкови сметки. Това се установява от начина на формиране на паричните потоци за ревизираните периоди. В тях са взети предвид началните и крайните салда по всички банкови сметки, като разликата между тези салда дава общото намаление или увеличение на средствата, държани по банка за съответната година, а не отделни движения по сметките.
Конкретни твърдения за неправилно отчетени движения по сметките, които да рефлектират върху тяхната квалификация за целите на облагане с данък върху доходите на физическите лица, не са направени. Твърденията се отнасят до налични суми в брой в началото на всяка от ревизираните години, но тези твърдения не са доказани. По-конкретно за изложеното в молбата до съда от 09.11.2020 г. относно началното салдо в размер на 5000 лева в брой не са ангажирани никакви доказателства. По-нататъшните изчисления и твърдения за крайни и начални салда почиват върху движението по банковите сметки на жалбоподателката, доходите й от пенсия, ренти и лихви, и комуналните й разходи, но не включват платените местни данъци и такси и разходите за придобиване на дялов капитал. Освен това посочените крайни и начални салда с твърдение за наличността им в брой включват и сумите, които са крайни салда по банкови сметки, тоест не са суми в брой, и които вече са отчетени като парични средства по банка в началото на следващите периоди в таблиците на ревизиращите.
Служебната проверка на методиката на формиране на превишението на разходите над приходите не установи логически, изчислителни или методически грешки. В основната си част, превишението през 2016 г. се дължи на направена дялова вноска в размер на 5000 лева и увеличение на сумите по банкова сметка ***, а това за 2018 г. – на увеличение на наличностите по банкови сметки, срещу което не се констатират тегления от банка, наличности в брой в края на предходната година или други приходи или доходи през годината, които да обясняват произхода на средствата.
Предвид горното, изводите на органите по приходите, че е налице превишение на разходите над приходите на Ч., което може да се определи като съществено при съпоставка с установените й доходи и приходи, са правилни и обосновани. Доколкото произходът на средствата, с които са покрити разходите, не е посочен и доказан като основание и размер от жалбоподателката с оглед установяване на данъчния му режим, правилно превишението е прието за покрито с парични средства с недоказан произход, формиращи данъчна основа по презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК в ревизионно производство, проведено при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК.
По тези съображения, жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло, като предвид
изхода на производството в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
материалния интерес 2 906,59
лева, или 433,46 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т.Ч. ***, ЕГН **********, срещу Ревизионен акт № Р-03000319003775-091-001/05.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 67/13.04.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Р.Т.Ч. ***, ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 433,46 (Четиристотин тридесет и три цяло и четиридесет и шест ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: