№ 139332
гр. София, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110112345 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, във вр. чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Съдът, при повторна служебна проверка на допустимост на искова молба,
констатира, че по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът претендира сумата
2659,88 лева -главница, представляваща стойност на доставка на ел. енергия за
имот в гр. София, ж.к. Л, ******** за периода от 23.02.2023 г. до 22.05.2023 г.,
начислена по реда на чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, ведно със законна
лихва от 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 104,38 лева -
мораторна лихва за периода от 13.06.2023 г. до 02.10.2023 г., за които била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 60234/2023 г. по описа на СРС.
Основанието на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 60234/2023 г. по описа на СРС обаче е друго, а именно обектът
на доставка е в гр. София, ж.к. Л, ******* в който смисъл е изложеното от
ищеца в заявлението за издаване на заповед.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното
производство, поради което предмет на доказване са паричните вземания с
посочените основание, размер и период пред заповедния съд. Формален
аргумент за това е, че съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК искът се счита за предявен от
датата на сезиране на заповедния съд. Следователно фактическите твърдения на
претендиращия спорното право следва да са идентични и последователни.
Ето защо трябва да съществува идендитет между удостоверените в заповедта
парични вземания и заявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК по основание и
размер. Обектът на доставка е съществен индивидуализиращ релевантен факт за
правоотношението, а в случая не е налице съответствие за блока, където се
намира.
Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
1
№ 4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска
по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност.“
Предвид изложеното,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба, по която е образувано гр. дело
№12345/2024 г. по описа на СРС.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на настоящото
разпореждане, с писмена молба с препис за ответника, да отстрани
констатираните нередовности, като обоснове правен интерес от водене на делото
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за неплатени суми за обект на доставка гр.
София, ж.к. Л, ********, за който не е издадена заповед за изпълнение, респ.
вместо за гр. София, ж.к. Л, ******* приведе фактическите си твърдения в
съответствие с изложеното по ч. гр. дело №60234/2023 г., СРС и издадената
заповед; или обоснове правен интерес от образуване на делото.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок искова
молба ще бъде върната.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2