Р Е Ш Е
Н И Е № 763
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.05..2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На единадесети март две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от
съдията
НАХД № 6664 по описа за 2019 година
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-005393 от 20.06.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР
– гр.Пловдив, Сектор „Пътна Полиция”, с което на Й.Г.К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение на чл. 6, т.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-005393 от 20.06.2019 г. на Началник
Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна Полиция”, с което на Й.Г.К.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100
/сто/ лева за нарушение на чл. 6, т.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
Й.Г.К., редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като по
съображения изложени в жалбата си и в молба, поддържани от него и в съдебно
заседание, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият
орган /АНО/ – Сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
24.05.2019г. около 11:55 часа в гр. Пловдив жалбоподателят К. управлявал
личния си лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № ***, когато на кръстовището
на ул. „Коматевско шосе” с бул. „Александър Стамболийски”, регулирано с
нормално работеща светофарна уредба, същият преминал през него на забранителен
/червен/ сигнал на светофара. Това му поведение било забелязано от полицейски
служители, сред които и свид. К.С.К., които със служебните си мотоциклети се
намирали на същото кръстовище, непосредствено зад автомобила на водача. Поради
това и подали светлинен и звуков сигнал на водача на лек автомобил Фолксваген
Голф”, с рег. № *** и го спрели за проверка.
За
установеното на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл. № 199471 от 24.05.2019г. Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. К. подписал акта с възражението,
че според него не е преминал на червен светофар. Получил препис от акта на
същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в три дневен срок
може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения. Такива били подадени, но били приети за
неоснователни, като въз основа на съставения АУАН АНО издал обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията
на актосъставителя К. като достоверни, логични, последователни и съотвестващи
на писмените доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
По
делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. По делото категорично се установява, че на 24.05.2019г.
около 11:55 часа в гр. Пловдив жалбоподателят К. е управлявал личния си лек
автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № ***, като на кръстовището на ул.
„Коматевско шосе” с бул. „Александър Стамболийски”, регулирано с нормално
работеща светофарна уредба, същият е преминал през него на забранителен
/червен/ сигнал на светофара. Тези
обстоятелства се потвърдиха от събрания по делото доказателствен материал, в
това число и от показанията на актосъставителя К.. Следва
да се посочи, че от страна на жалбоподателя не се ангажираха никакви
доказателства по делото, опровергаващи или дори внасящи съмнение в
достоверността на показанията на разпитания свидетел К., или пък
такива, които да сочат различни от описаните в АУАН и в НП обстоятелства на
нарушението, които евентуално да водят до друг правен извод относно
съставомерността на стореното като състав на административно нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП. Следва да се съобрази и представената Докладна записка на св. К.,
в която последният изрично сочи, че когато е наближил зоната на процесното
кръстовище сигналът на светофара е бил забранителен /червен/ и въпреки този
факт жалбоподателят е предприел маневра за завиване в обратна посока, като тези
обстоятелства св. К. е възприел лично, тъй като е бил с полицейския си мотор в
непосредствена близост до автомобила на жалбоподателя, както същите тези
констатации са отбелязани и в докладната записка на неговия колега. Общото
заявление на Й.К. в АУАН, в полето за възражения, че не е минал на червен
сигнал, както и подаването на възражения, с които жалбоподателят
сочи, че е преминал на зелен такъв, като в най-лошият случай е преминал на жълта
сигнала светлина, не само не се подкрепят от никакви доказателства, но и изцяло
се опровергават от съвкупния доказателствен материла и не са достатъчни да
разколебаят убеждението на настоящия съдебен състав за авторство и
извършителство на състав на административното нарушение от страна на К.
доколкото както се посочи и по – горе тези възражения не са подкрепени от
никакви ангажирани от наказания и съответно приобщени било то от
административно – наказващ орган, било то впоследствие от съда доказателства по
делото. Била е извършена и допълнителна проверка по подадените възражения
против АУАН, при която възраженията са били счетени за неоснователни. В тази
връзка не беше опровергана
презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, който има
материална доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, а напротив
– посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, и
най-вече от свидетелските показания на свид. К., които съдът кредитира като
последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от
непредубен източник.
Неоснователни са и възраженията за допуснати
процесуални нарушения, които основно гравитират около ненадлежно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Настоящият съдебен състав
намира, че в АУАН са изчерпани фактическите твърдения на актосъставителя, респ.
в НП фактическите изводи на наказващия орган относно всички съставомерни
елементи от състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. Неясно е
какво точно обстоятелство не е разбрал той и какво затруднение е създало това
пред упражняване правото му на защита. В наказателното постановление ясно и
непротиворечиво са описани датата и мястото на деянието, неговото авторство от
страна на жалбоподателя К., индивидуализиран е управляваният от жалбоподателя
лек автомобил, както и в какво се е изразило конкретното му противоправно
поведение, което представлява посочване на самото изпълнително деяние на
нарушението. Всякакви други обстоятелства биха могли да бъдат установявани и в
хода на съдебното следствие, тъй като районният съд е инстанция и по фактите,
но неописването на несъставомерни обстоятелства не е съществено процесуално
нарушение. В тази връзка посочването, че пътният светофар е бил в нормален
режим на работа също не опорочават съществено съдържанието на наказателното
постановление, а единствено дава представа, че светофарът е функционирал.
Нарушението е надлежно описано с посочване на конкретните факти, подведени под
състава на нарушението, с което правото на защита на жалбоподателя не е било
ограничено. Не се споделя от настоящия състав и доводът, че непосочването на
доказателствата, освен съставения АУАН, влече на самостоятелно основание
отмяната на наказателното постановление и че по този начин е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя (така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по
к.а.н.д. № 471/2018 г. на Административен съд – Пловдив). Не става ясно от
възраженията и за кои непосочени доказателства става въпрос.
С оглед
извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба във фиксиран от закона
размер от 100 лева.
Правилно
и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен
като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ