Решение по дело №209/2014 на Районен съд - Белоградчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

   № 6,  06.02.2015 г., гр.Белоградчик

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

            БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав :

                                                      Районен съдия: Божидарка Йосифова

 

Секретар М.Н.,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр.дело № 209 по описа за 2014 г.

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – неоснователно обогатяване за сумата от 14 800 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 2 160 лв. – лихви за забава.

 

Исковата молба е депозирана от Т. Г. /Т.И.С./, чрез адв. А.Ж. ***, против В.С. ***. В исковата се сочи, че ищецът е български гражданин от турски произход, живеещ постоянно в Република Турция. Твърди, че с ответницата се е запознал чрез третите лица М. М. и Б. М. – последната племенница на ответницата. М. и Б. М. са съдружници в „МЕДИВА МБ” ООД  - гр. Белоградчик. В исковата молба ищеца сочи, че със семейство М. решили да създадат свой СПА център в гр. Б. и да развиват общ бизнес. Между него – ищеца и семейство М., няма сключени договори за съвместна дейност. Уговорили се, ищеца да изпраща от Република Турция средства, а сем. М., посредством своите контакти да намерят помещение, подходящо за СПА център в хотелски комплекс в гр. Б., да го оборудват и да осъществяват дейност чрез фирмата си. За целта, ищецът твърди, че превел на ответницата следните суми : На 24.10.2012 г., в 5,19 ч. от Денизбанк, клон Кемер, сумата от 5 000 щатски долара, за което е направил разноски за изпращане 203 щатски долара, както и на 21.11.2012 г., в 04,36 ч., също от Денизбанк, клон Кемер, сумата от 5 000 щатски долара, за което също направил разноски за изпращане 203 щатски долара.

След известен период от време ищеца поискал отчет за дейността, при което установил, че сумите не са вложени, тъй като такова помещение изобщо не е оборудвано, а средствата са усвоени от физическите лица.

След указания на съда за нередовност на предявената искова молба, ищеца е конкретизирал претенцията си като заявява, че е превел сумата на

  Районен съд-Белоградчик, ІІІ^-ти състав

 

ответницата без наличие на правно основание за това, тъй като последната не е обещавала резултат, а ги е приела по неосъществено основание за действие на трети лица, поради което и за ответницата не е налице основание да получи сумата.

С оглед горното, се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца получената без правно основание сума, в размер на 10 406 щатски долара, в левова равностойност 14 800 лв., от които 10 000 щатски долара – дадената без правно основание сума за търговска дейност, 406 щатски долара – разноски за изпращане на сумата, лихви за забава в размер на 2 160 лв., считано от 24.10.2012 г. и от 21.11.2012 г. до датата на завеждане на делото, както и  законните лихви върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

В подкрепа на исковата молба са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата. Последната оспорва иска, като твърди, че не е обещавала на ищеца извършването на каквато и да е дейност, в частност – изграждането на СПА център. Твърди, че ищеца е осъществявал съвместна дейност с родственицата й Б. М. и съпруга на последната – М. М. В тази връзка, по молба на семейство М., ответницата се съгласила през месеците октомври и ноември 2012 г., на нейно име, на два пъти да бъдат преведени сумите от по 5 000 щатски долара, които средства били предназначени за семейство М. за общата им с ищеца търговска дейност. За целта, ответницата предоставила личните си данни и сумите били преведени на нейно име. На основание сключените между нея и семейство М., като управители на дружеството им – „Медива МБ” ООД, договори за поръчка и разписки, ответницата им предала сумите които само получила от тяхно име. Предвид горното ответницата твърди, че не дължи връщането им на ищеца.  

В подкрепа на твърденията си, ответницата е представила Договори за поръчка – 2 броя – съответно от 19.10.2012 г. и от 16.11.2012 г. и два броя разписки от 26.10.2012 г. и от 23.11.2012 г.  

По искане на процесуалния представител на ответницата по делото са допуснати и разпитани свидетелите – Б. И. М., М. М. и Я. Х. А.

По делото е приложено ч. гр.д. № 96/ 2014 г. по описа на РС – Белоградчик.

Представените от страна на ответницата писмени доказателства – два договора за поръчка и два броя разписки, са оспорени от ищеца като е оспорена тяхната истинност – по отношение на договорите – тяхната автентичност, а по отношение на разписките – автентичност и вярност /дата и подписи/.

 

 

  Районен съд-Белоградчик, ІІІ^-ти състав

 

След изявлението на проц. представител на ответницата, че ще се ползват от оспорените документи, съдът е открил производство по оспорване истинността на документите по реда на чл. 193 ГПК.

          Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

Ищецът е страната в процеса, която чрез исковата молба очертава предмета на спора и чрез своите твърдения поставя рамките на този правен спор, от които съдът е обвързан.

Предвид твърденията на ищеца и обстоятелствата на които основава иска си, посочени в допълнителната искова молба и депозирана в съда след указания за нередовност /л. 10 от делото/, съдът, чието е задължителнието да определи правната квалификация на иска, прие, че така предявеният иск е по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – неоснователно обогатяване. Съобразявайки се с твърденията на ищеца, че е превел процесната сума на ответницата, като същата не е обещавала резултат, а ги е приела по неосъществено основание, за действие на трети лица, поради което и за нея не е налице основание да получи сумата, съдът прие, че е спора е относим към разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – неоснователно обогатяване при хипотезата – начална липса на основание за получаването им. Съдът съотнесе спора към тази разновидност на неоснователното обогатяване, с оглед твърденията на ищеца, че ответницата не е обещавала резултат, както и че изобщо не е било налице основание да получи сумата изначално, а е приела същата за действие на трети лица. Липсата на основание означава неналичие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването. Тази хипотеза намира приложение в случаите, когато още при извършване на имущественото разместване, между субектите не е съществувало правно основание, което да го оправдае. Основанието не е налице още при получаването, тъй като между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даденото да е в негово изпълнение. С оглед обстоятелствата на които ищеца основава иска си, съдът приема, че е налице този състав на неоснователното обогатяване, тъй като страните по делото не са обвързани от общ юридически факт /сделка/, който да породи за тях насрещни права и задължения.

Във връзка с дадената правна квалификация на иска, съдът изготви доклад по делото, по който страните не направиха възражение.

Във връзка с разпределената доказателствена тежест, съдът указа на ищеца, че в негова доказателствена тежест са следните обстоятелства : че е превел на ответницата процесната сума от 10 000 долара, че е налице неоснователно обогатяване – начална липса на основание за даване на процесната сумата, че е намалял патримониума му за сметка на обогатяването на ответницата, причинна връзка между обедняването на ищеца и

 

  Районен съд-Белоградчик, ІІІ^-ти състав

 

обогатяването на ответницата, размера на обедняването на ищеца, респективно обогатяването на ответницата – стойността на даденото при начална липса на основание.

От своя страна, ответницата с оглед твърденията й изложени в отговора следваше да докаже: че ищеца е знаел, че същата получава процесната сума от името на трети лица, както и че е предала сумите на лицата, от чието име ги е получила.

Съдът, като обсъди събрания по делото доказателствен материал по отделно и в неговата взаимовръзка, намира за безспорно доказано обстоятелството, че ищеца е превел на ответницата процесната сума. В тази връзка са представени доказателства за извършен банков превод приложени по приобщеното по делото ч. гр.д. № 96/ 2014 г. на БРС. Получател на сумата от общо 10 000 щатски долара изпратени с два различни превода чрез Уестърн юниън, е ответницата. Нещо повече – този факт не е оспорен и от ответната страна. Ответницата не отрича, че е получила сумите. Така безспорно доказано е първото обстоятелство, вменено в доказателствена тежест на ищеца.

Освен това обстоятелство обаче, всички останали такива вменени му в доказателствена тежест, останаха недоказани от страна на ищеца. За да е налице неоснователно обогатяване, съгласно теорията и установената съдебна практика, следва да е налице разместване на блага – да е намалял патримониума на обеднелия /ищеца/ за сметка на обогатяването на ответницата, както и да е налице причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата.

В случая, не се доказа ответницата да се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца.

Всички събрани в хода на процеса писмени и гласни доказателства водят на извода, че ответницата при получаването на претендираната сума е действала от името на трети лица. Такива са и твърденията на ищеца в допълнителната искова молба – че ответницата не е обещавала резултат и е получила средствата за дейност на трети лица.

В случая, между ответницата и дружеството «Медива МБ» ООД, чрез управителите им – св. Б. и М. М., са сключени договори за поръчка. Безспорно е, че договорът с който е възложено получаване на парични средства съставлява договор за поръчка. Ответницата в случая не е действала като обикновен пълномощник на дружеството по смисъла на чл. 36 ЗЗД, а правата й да получи сумите, произтичат от така сключените договори за поръчка – като довереник.  

Съдът, след преценка на обстоятелствата, намира, че в случая сме изправени пред института на косвено представителство /скрито пълномощно/. Белезите на този правен институт се установяват именно от факта, че между

  Районен съд-Белоградчик, ІІІ^-ти състав

 

ответницата и третото за спора лице – ЮЛ – «Медива МБ» ООД, са сключени договори за поръчка, по смисъла на които ответницата, като довереник се е задължила да получи от името на доверителя – посоченото по – горе дружество, сумите от по 5 000 щатски долара и да ги предаде след получаването им. По силата на тази учредителна сделка между ответницата и дружеството, последната е получила процесната сума от ищеца в качеството си на скрит пълномощник. 

В хода на проведеното по реда на чл. 193 ГПК производство, в което от страна на ищеца бе оспорена истинността на представените от ответницата два договора за поръчка от 19.10.2012 г. и от 16.11.2012 г. и два броя разписки от 26.10.2012 г. и от 23.11.2012 г., не се доказа същите да са неистински документи. Разпитаните в хода на процеса свидетели – св. Б. и М. М., потвърдиха по безспорен начин, че в качеството си на управители на дружеството, от чието име ответницата е получила спорната сума, са подписали и двата договора за поръчка, както и двете разписки в уверение на това, че ответницата им е предала сумата, която е получила като техен скрит пълномощник.

Потвърдиха подписите си, изпълнени в оспорените писмени доказателства, както и датите на които същите са съставени. Така, по никакъв начин не се доказа, че оспорените писмени доказателства са неистински документи и респективно, не бе оборена тяхната доказателствена сила. Съдът основава съдебния си акт на база събраните в хода на производството доказателства и не може да се базира на твърдения които не са доказани в съдебното производство. Поради това, съдът намира че доводите на ищеца, че оспорените писмени доказателства са съставени само и единствено с цел да освободят ответницата от отговорност, останаха само на фаза твърдения. При тези мотиви, след извършената проверка на истинността на документите, съдът не изключва от доказателствата по делото оспорените договори за поръчка и разписки към тях, и цени обективираните в тях факти и обстоятелства.  

След кредитиране на тези писмени доказателства, съдът приема, че ответницата в условията на пълно и главно доказване установи, че е изпълнила задълженията си по тази учредителна сделка, сключена между нея и дружеството «Медива МБ» ООД – гр. Белоградчик, чрез нейните управители. Ответницата, която е обвързана по силата на договора за поръчка да извърши определени правни действия от свое име като скрит пълномощник, е изпълнила задължението си и е предала на косвено представлявания – ЮЛ, сумите които е получила от ищеца.

Безспорно е, че всеки при получаването на определена сума, с цел да се освободи от отговорност за връщането й, би могъл да скючи договор за поръчка или комисионен договор с трето лице и да твърди, че не дължи връщане на даденото, тъй като е получил сумата за другиго.

  Районен съд-Белоградчик, ІІІ^-ти състав

 

За да се предотврати подобно неправомерно поведение, законодателят е уредил правилата за това в разпоредбата на чл. 292 ЗЗД, в който е регламентирано за кого възникват правните последици при сделка с участие на скрит пълномощник. По смисъла на чл. 292 ал. 2, ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.

          Тъй като при косвеното представителството сделката се сключва за сметка и в интерес на доверителя /косвено представлявания/, съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД, правата на довереника по нея в отношенията му с доверителя и спрямо трети недобросъвестни лица, се смятат за права на косвено представлявания. Следователно, още преди тези права права и задължения да бъдат прехвърлени на косвено представлявания, те се смятат за негови права и зедължения спрямо трети лица, които знаят, че сделката е сключена в интерес на косвено представлявания. /учебник по Гражданско право – Обща част – том втори, Мария Павлова – стр. 211/. 

          Всички събрани в хода на производството доказателства сочат на извода, че ищеца е знаел, че ответницата, получавайки процесната сума действа като скрит пълномощник на друго лице. Същата само е получила средствата на свое име, но за сметка на косвено представляваното ЮЛ «Медива МБ» ООД – гр. Белоградчик. Разпитаните в хода на производството свидетели – Б. и М. М. еднопосочно и безпротиворечиво установиха с показанията си, че ищеца е бил уведомен и с ясното съзнание, че изпраща сумите на ответницата, само за да ги получи от името на третото лице, а не с цел да реализира насрещна престация от своя страна. Свидетелите М. са разяснили причините поради които се налага получаването на претендираната сума от името на ответницата – поради невъзможността в един същи ден едно лице да получи сума над 5 000 щатски долара, предвид установения лимит от страна на банката при превод на суми чрез уестърн юниън. Дори ищеца е предложил на семейство М., с които са имали общ бизнес, да намерят трети човек, на чието име да преведе сумата предназначена за съвместната им дейност. И двамата свидетели – Б. и М. М. еднопосочно заявиха, че ответницата няма никакво участие в дейността им и никога не е била съдружник във фирмата им. В пълна корелация с техните показания са тези на св. А., която заяви, че ответницата не е съдружник във фирмата на сем. М..

  Районен съд-Белоградчик, ІІІ^-ти състав

 

Нещо повече – знанието на ищеца, че ответницата действа като скрит пълномощник на трето лице, се установава по един неоспорим начин и от твърденията му в допълнителната искова молба /л. 10 от делото/ – ”че е превел сумата на ответницата, като последната не е обещавала резултат, а ги е приела по неосъществено основание за действие на трети лица”.

          Всички доказателства по делото сочат на извода, че ищеца е знаел, че изпращането на средствата на името на ответницата, са предназначени за косвено представлявания и тя е действала като скрит пълномощник. От тук, по силата на законовите разпоредби – чл. 292 ал. 2 ЗЗД, задълженията възникват именно за косвено представлявания, но не и са скрития пълномощник в отношенията му с трети лица, след като третото лице – в случая ищеца е знаело, че сделката е сключена в интерес на косвено представляваното лице – ЮЛ «Медива МБ» ООД – гр. Белоградчик. 

          Ответницата е изпълнила задължението си по сключената с доверителя /косвено представлявания/ отчетническа сделка и съгласно договорите за поръчка и разписките към тях, е предала процесната сума на дружеството, от чието име е действала.

          От тук следва и единствения възможен правен извод, че по никакъв начин ответницата не се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца. Ако е налице обедняване на ищеца, то не е за сметка на обогатяване на ответницата, а още по – малко е налице причинна връзка между тях.

          Предвид горните мотиви, съдът приема, че ищеца не доказа наличието на всички кумулативни предпоставки които следва да са налице, за да бъде успешно проведено доказването на иск с правно основание – чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При тези мотиви съдът приема, че така предявения иск се явава неоснователен и недоказан.

          По иска за лихви за забава – чл. 86 ЗЗД.

Предвид на това, че съдът отхвърля главния иск, то неоснователни се явяват и акцесорните такива – за лихви за забава в размер на 2 160 лв. претендирани, считано от 24.10.2012 г. и от 21.11.2012 г. до датата на завеждане на делото, както и  за законните лихви върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

По разноските.

Предвид изхода на делото – така предявените искове са изцяло отхвърлени, то ищеца е страната в процеса, който следва да понесе в своя тежест направените от ответницата разноски по делото. Съдът намира, че следва да присъди в полза на ответницата направените по настоящото гражданско дело разноски за адвокат в размер на 980,00 лв., за които съгласно чл. 80 ГПК и в съответствие с Тълк. решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, е представен списък на разноските и

 

  Районен съд-Белоградчик, ІІІ^-ти състав

 

посредством договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че същите са изплатени в брой на проц. представител на ответницата.  

          По отношение на претендираните от ответницата разноски, направени от нея за адвокат в производството по ч.гр.д. № 96/ 2014 г. по описа на БРС, съдът намира, че същите не следва да бъдат присъдени. Производството по последното е приключило с влязъл в сила съдебен акт и настоящия съд не е в правомощията си да се произнася по въпроса за разноските направени в друг процес. Такава възможност съществува само при предявен иск по чл. 422 ГПК, досежно разноските направени и по заповедното производство, но настоящия случай не такъв.

 

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И.С. /Т. Г./, с ЕГН **********, чрез адв. А.Ж. ***, със съдебен адрес – гр. С. З., ул. „……………” № .., ет. .., против В.С.А. ***, с ЕГН **********, искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – неоснователно обогатяване за сумата от 14 800,00 лв., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторни лихви за забава в размер на 2 160,00 лв.

На осн. чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК, ПРИЗНАВА, че оспорването от ищеца Т.И.С. /Т. Г./, с ЕГН **********, чрез адв. А.Ж. ***, със съдебен адрес – гр. С. З., ул. „…………….” № .., ет. .., на Договори за поръчка от 19.10.2012 г. и от 16.11.2012 г., и на разписки от 26.10.2012 г. и от 23.11.2012 г., е НЕДОКАЗАНО.  

ОСЪЖДА Т.И.С. /Т. Г./, с ЕГН **********, представляван от адв. А.Ж. ***, със съдебен адрес – гр. С. З., ул. „………….” № .., ет. .., ДА ЗАПЛАТИ на В.С.А. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :