№ 353
гр. Перник, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720103231 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Перник, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител –
адв. Милена Миланова, доуточнена с молба с вх. № 3847/16.07.2021 г., срещу
Н. К. П., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът ДА БЪДЕ ОСЪДЕН
да заплита на ищеца сумата от общо 591.53 лева, представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – находящ
се в *****, от които главница в размер на 522.78 лева за периода от
29.09.2018 г. до 07.05.2021 г. вкл, и 68.75 лева – обезщетение за забава за
периода от 29.10.2018 г. до 08.06.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/,
които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването
на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“
1
услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвидения в закона
срок.
В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил
запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на
формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за изразходвано
количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била
създадена отделна партида – абонатен № 1350326 в счетоводните регистри на
доставчика с титуляр – ответникът. Посочва се, че в съответствие с
посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите
от потребеното количество вода – в общо 24 фактури /като сумите били
начислени за доставка на вода, за такса канал и за такса пречистване/. В
сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от
него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Представени са: извлечение от сметка, заявление за смяна на партида,
договор за доставка на вода и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на особения
представител на ответника по делото – адв. Д.Ц., е постъпил писмен отговор,
с който исковите претенции се оспорват по основание и размер.
Оспорва се обстоятелството, че до имота реално са доставяни ВиК
услуги в процесния период в посочения обем и тяхната стойност. Твърди се,
че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да доставя ВиК
услуги с необходимото качеството, нито е доставяло такива в претендирания
обем. В тази връзка се излагат подробни доводи за нарушения на ОУ на
дружеството от гл.т. своевременно отчитане на потреблението, както и за
неспазване на процедурата по отчитане на количеството ВиК услуги в
хипотезата на отсъствие на потребителя от имота.
Оспорва се представеният документ „извлечение от сметка” като се
твърди, че информацията в него не е ясна, а освен това не отразява и
претендираното реално потребление. Възразява се срещу начислените сметки,
като се твърди, че от тях не стават компонентите от облигационната връзка,
за които са начислени претендираните вземания. Твърди се, че сумите били
начислявани произволно без логика защо в едни месеци са ниски, а в други
многократно завишени. Прави се възражение за погасителна давност,
доколкото се посочва, че приложимият давностен срок бил 3 години. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
По делото е извършена и приета съдебно икономическа експертиза. В
хода на производството са представени: извадка от национален /в-к Новинар
от 21.08.2014 г./ и местен /в-к Съперник от 02.09.2014 г./ ежедневник с
публикувани ОУ на ищцовото дружество, копия от карнетни картони,
удостоверение за наследници на Станка Тодорова и акт потвърждение,
В съдебно заседание, проведено на 14.03.2022 г. ищецът, редовно
призован, се представлява от адв. Миланова, която изразява писмено
2
становище за уважаване на исковите претенции.
Ответникът, редовно призован – не се явява. Вместо него се явява
назначеният му особен представител – адв. Д. Ц., която изразява становище
за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представени по делото копия от извлечение от в-к Новинар от
21.08.2014 г. и от в-к Съперник от 02.09.2014 г. се установява, че общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на „ВиК“ ООД гр. Перник са
публикувани в един централен и в един местен ежедневник, като същите са
валидни и действащи през процесния период.
По делото е представено копие от заявление за смяна на партида от
03.04.2015 г., от което е видно, че ответницата Н. К. П. е поискала да бъде
сменена на нейно име партидата за имот с адрес ***** като титуляр.
Заявлението е подписано от ответницата като към него е приложено
удостоверение за наследници.
От договор за доставка на вода № 545/07.04.2015 г. се установява, че
ищцовото дружество е приело да доставя ВиК услуги на ответницата за имот
с адрес: *****, който представлява къща. От своя страна ответницата е приела
да заплаща стойността на потребените ВиК услуги като договорът е подписан
и в него са уговорени за приложими ОУ на ищцовото дружество.
По делото са приложени карнетни картони, от които е видно, че през
процесния период средството за измерване /находящо се в шахта/ на
доставените ВиК услуги в процесния имот е отчитано редовно, макар и не
винаги в присъствието на потребителя. Налице са данни и за подмяна на
водомера през март 2021 г., доколкото същият е бил замръзнал.
От представеното по делото извлечение от сметка е видно, че за
процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне на
ВиК услуги – главница в размер на 522.78 лева за периода от 29.09.2018 г. до
07.05.2021 г. вкл и 68.75 лева – обезщетение за забава за периода от
29.10.2018 г. до 08.06.2021 г., като същите не са заплатени.
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза с
оглед установяване стойността на предоставените ВиК услуги за процесния
имот през процесния период. В тази връзка от заключението по експертизата
се установява, че за периода от 29.09.2018 г. до 07.05.2021 г. вкл. за имот с
адрес: ***** са отчетени общо 318 куб.м. питейна вода – доставена, отведена
и пречистена. Във фактурите, издавани през процесния период, са вписани
абонатен номер, номер на фактура, дата на издаване, отчетен период и начин
на отчитане – като издадените фактури са общо 24 на брой.
На последно място от експертизата се установява, че счетоводството на
дружеството е водено редовно, начислените суми съвпадат с извлечението от
сметка, респ. с претенциите, заявени с исковата молба. За процесния имот е
открита партида при ищцовото дружество на името на ответника. Начислени
3
са общо 318 куб.м. вода за процесния период – като издадените общо 24
фактури на обща стойност 522.78 лева. От своя страна стойността на
обезщетението за забава възлиза на 68.75 лева за периода от 29.10.2018 г. до
08.06.2021 г.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с
доставката, ползването и заплащането на ВиК услуги.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати
стойността на предоставени от ищеца ВиК услуги за посочения по-горе имот.
В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да
установи, че между него и ответника е била налице облигационна връзка за
предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си
за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност – за
процесния период.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се
определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни
условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка
между водоснабдителното дружество и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като съгласно тази разпоредбата
потребител на ВиК услуги е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване или вещно право на строеж на жилище и нежилищен имот
в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията между потребителя и дружеството
доставчик на ВиК услуги възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
4
В тази връзка достатъчно в процесния случай е да се установи, че
ответникът е бил потребител на ВиК услуги, съответно, че общите условия са
произвели действие.
От разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител
на ВиК услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за
собствени нужди като ползва водоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване или вещно право на строеж върху имота.
В настоящия случай страните не спорят, а и от представените по делото
документи /договор за доставка на вода № 545/07.04.2015 г. и заявление за
смяна на партида от 03.04.2015 г / се установява, че ответницата е собственик
на процесния имот – в ***** – след датата 03.04.2015 г. /вероятно по
наследяване, предвид ангажираното към заявлението удостоверение за
наследници/. Липсват данни, а и конкретни твърдения за извършвани сделки с
имота или въобще за промени във вещноправния му статут след посочената
дата. Освен това ответницата е депозирала лично и молба за смяна на партида
за заплащане на ВиК услуги за процесния имот. Посочената молба съставлява
предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Такъв
договор е действително сключен и представен по делото – доставка на вода №
545/07.04.2015 г. Поради това с факта на откриване на партидата и
извършването на доставка на ВиК услуги ищцовото дружество е изпълнило
своите задължения по договора за доставка на ВиК услуги. Следователно са
налице доказателства, че облигационната връзка между страните по делото е
възникнала много преди началото на исковия период и няма доказателства, а
и конкретни твърдения същата да е прекратявана.
По тези съображения и съдът приема, че в процесния период между
ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно отношение за
предоставяне на ВиК услуги до имот – находящ се в ***** – по арг. от чл. 3
от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи, като ответницата следва да
отговаря за пълния размер на задълженията за имота.
Относно стойността на доставените ВиК услуги за процесния имот в
процесния период съдът намира, че следва да кредитира изготвената съдебно
икономическа експертиза. Същата е приета по делото като не е оспорена от
страните. От заключението по нея се установява, че служителят на ищцовото
дружество е начислявал количеството доставена, отведена и пречистена вода
през процесния период, съгласно общите условия на дружеството – като е
отчитал водомера, находящ се в шахта в имота. За това отчитане са водени
карнети съгласно законовите изисквания. Липсват данни ответникът да е
оспорил по какъвто и да е начин начислените количества доставена, отведена
и пречистена вода. За стойността на последните са издавани ежемесечни
фактури, в които е отразено и количеството начислени ВиК услуги. В тази
връзка съдът счита, че по делото не се установява злоупотреба от страна на
ищцовото дружество, нито не надлежно отчитане на потребените ВиК услуги.
Доколкото стойността на ВиК услугите за процесния период, изчислена
5
от вещото лице по експертизата, съвпада със стойността претендирана от
ищеца съответно с данните в документа „ивлечение от сметка“, то съдът
достигна до извода, че ищецът правилно е изчислил стойността на
доставените ВиК услуги за имота.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо претендираните вземания.
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и
договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за
процесните вземания е три години. Доколкото исковата молба е подадена на
23.06.2021 г. и предвид релевантните правила в общите условия на
дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК услуги
/чл. 33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е неоснователно –
доколкото началната дата на процесния период е 29.09.2018 г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия
ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на фактурата.
Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия месец
става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване на
фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни
вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че
дължимите за процесния имот обезщетения за забава действително възлизат
на 68.75 лева.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани в пълен размер, поради което и следва
да бъдат присъдени изцяло
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 830 лева, от които 50 лева държавна такса, 300 лева –
адвокатско възнаграждение, 180 лева – депозит за вещо лице и 300 лева –
депозит за особен представител. Видно от представените по делото платежни
документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед
изхода на делото тези разноски в общ размер от 830 лева следва да бъдат
присъдени изцяло.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Н. К. П., с ЕГН: ********** и адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, сумата от
общо: 591.53 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – находящ се в *****, от които
главница в размер на 522.78 лева за периода от 29.09.2018 г. до 07.05.2021 г.
вкл, и 68.75 лева – обезщетение за забава за периода от 29.10.2018 г. до
08.06.2021, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.06.2021 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА Н. К. П., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с
ЕИК: ********* сумата от общо 830 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7