Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
25.03.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ Р. XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети
януари Година 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3993 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Т.А.Т. твърди в
исковата си молба, че живеел в - и по професия бил - /-/ по специалност „-“. Работел
като такъв на длъжност „-“ в -, -. Наказателното производство срещу него
първоначално било образувано като бързо производство № ЗМ*97 от 31.08.2011 г.
по описа на Р. за това, че на 26.08.2011 г., от територията на -, -, в
качеството му на длъжностно лице, възползвайки се от служебното си положение,
чрез използване на МПС, отнел 71 м. меден ел.проводник на обща стойност около
1000 лева, собственост на -, -, от владението на МОЛ, без негово лично
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и 6, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК. На 31.08.2011 г., със заповед
рег. № 127/2011 г. на Р. бил задържан за 24 часа в сградата на управлението, на
основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 195 НК. С постановление на
разследващият полицай и по указания на наблюдаващият прокурор бил привлечен по същото
производство, на 02.09.2011 г., като обвиняем за това, че за времето от
24.08.2011 г. до 26.08.2011 г., в землището на -, в съучастие с М.Я.М., като
извършител, в качеството си на длъжностно лице - - “-” в “-” -, - “-”, присвоил
чужди движими вещи - ел.кабели тип 6KV 3x120 кв.мм.+3х50кв.мм. с дължина 60 м.
на стойност 4896 лева и тип 3х95кв.мм.+3х50кв.мм. с дължина 11 метра на
стойност 765.60 лева - вещи втора употреба на обща стойност 5661.60 лева,
собственост на “-” -, - “-”, връчени в това му качество да ги управлява -
престъпление по чл. 201, във вр. чл. 20, ал. 2 НК. Била му взета МН „Подписка“.
След приключване на досъдебното производство на 20.09.2011 г., наблюдаващият
прокурор от Р. изготвил обвинителен акт със същото обвинение, който, заедно с
делото, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, внесъл за разглеждане в Р..
Образувано било нохд № 196/2011 г. на ГРС, което било гледано по общия ред, с
конституиран граждански ищец „-” -. В хода на делото било изменено обвинението
и с присъда № 165/20.09.2013 г. по нохд № 196/2011 г. на ГРС бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с чл. 54 НК, като му било наложено наказание “лишаване от свобода”
за срок от 3 години, при първоначален „строг“ режим, считано от влизането на
присъдата в сила. Със същата бил признат за основателен и гражданския иск, като
двамата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на „-” -, 4545.36 лева за
причинените с деянието имуществени вреди и законната лихва от 26.08.2011 г. до изплащане
на тази сума, както и 200 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, а на
Държавата - държавна такса върху уважената част от иска в размер на по 51.73
лева за всеки от тях. В законовия срок обжалвал присъдата и с решение № 21/13.02.2015
г. по внохд № 1016/2014 г. на СтОС, същата била отменена, а делото върнато на Р.
за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила. С
постановление от 23.04.2015 г. по досъдебното производство повторно бил привлечен
в качеството на обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 201,
във вр. чл. 20, ал. 2 НК. Била му взета МН „Подписка“. След приключване на
досъдебното производство на 24.06.2015 г., отново бил внесен обвинителен акт и
било образувано нохд № 146/2015 г. на ГПС, което с определение от 28.07.2015 г.
на ВКС било изпратено за разглеждане на СтРС, за което било образувано нохд №
1851/2015 г. на СтРС, което с определение от 30.09.2015 г. било прекратено,
поради съществени нарушения на процесуалните правила и върнато на Р., за
изпълнение на дадените указания. С постановление от 05.11.2015 г. по
досъдебното производство отново бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 201, във вр. чл. 20, ал. 2 НК и му била взета МН „Подписка“.
След приключване на досъдебното производство на 30.11.2015 г., бил внесен обвинителен
акт със същото обвинение и било образувано нохд № 2942/2015 г. на СтРС, по
което с разпореждане от 08.01.2016 г. било прекратено съдебното производство и делото
върнато на Р. за изпълнение на указанията. С постановление от 18.03.2016 г. по
досъдебно производство за пореден път бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 201, във вр. чл. 20, ал. 2 НК и му била взета МН „Подписка“.
След приключването му на 25.04.2016 г., отново бил изготвен и внесен в съда обвинителен
акт със същото обвинение. Образувано било нохд № 1081/2016 г. на СтРС, по което
била поставновена присъда № 22/02.02.2017 г., с която съдебният състав го признал
за невиновен и оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 201, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. На 06.02.2017 г. РП С. протестирала оправдателната
присъда, която обаче била потвърдена с решение № 91/04.07.2017 г. по внохд №
1087/2017 г. на СтОС и влязла в сила. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
предвиждала обективна отговорност на държавата в този случай, за всички
неимуществени и имуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това дали били причинени виновно от длъжностни
лица. Видно било от изложеното, че действията на П. по подвигнатото му
обвинение били незаконосъобразни и следвало да бъде ангажирана отговорността й.
След образуването на наказателното производство и привличането му като
обвиняем, животът му коренно се променил. Повдигнатото му обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление, МН „Подписка“, необосновано дългият
период на воденото против него наказателно производство, оказали силно
негативно въздействие в личния, обществения и социалния му живот. Тези
обстоятелства повлияли силно върху психическото му състояние и здраве. Преживял
огромно психическо напрежение. Получил емоционален срив. Изпитал притеснения и
безпокойство в завишена степен, породени от наказанието предвидено за
престъплението по чл. 201 НК, което било лишаване от свобода до осем години,
като съдът можел да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК. В случая
претърпените от него терзания били в размер, надхвърлящ обичайното. Негативните
му преживявания от привличането му като обвиняем и подсъдим, ограниченията,
свързани с наложената му МН „Подписка“, се отразили на спокойствието и
психическото му състояние. Продължили дълго след приключване на целия
наказателен процес. Неколкократно бил привличан като обвиняем, а делото било
връщано от съда на П.. Бил осъден на една инстанция на „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години при „строг“ режим. Тази присъда била отменена, а делото
върнато. Имал оправдателна присъда, която била протестирана и в крайна сметка
още едно дело с решение за потвърждаването й. Тази хронология продължила почти
6 години. Показвала единствено перипетиите, промените и обратите на целия
наказателен процес, които се наложило да преживее и участва, които били много
повече от един процес, развиващ се без тези постоянни промени и несигурност.
Една от най-сериозните последици в личен и служебен аспект, свързана и с
финансовото му положение, с психологическото и социално състояние, била
оставането му без работа, което станало непосредствено след привличането му
като обвиняем. С писмо с изх. № 8131/03.09.2011 г. на Р. Г., работодателят му
бил уведомен за задържането му, за воденото срещу него наказателно производство
и повдигнатото му обвинение. Със заповед № 07/26.09.2011 г. на управителя на -
"-", трудовият му договор бил прекратен, поради наложено
дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалвал това уволнение и било
образувано гр.д. № 383/2011 г. на ГРС, което обаче било спряно до приключване
на преюдициалното нохд № 196/2011 г. на ГРС. След възобновяването му, по негова
молба от 18.07.2017 г., с решение № 93/04.10.2017 г. по същото, било отменено уволнението
му и той бил възстановен на предишната си работа като “- - - -” в “-” -, - “-”.
Решението било обжалвано от работадателя му, но потвърдено с решение по гр.д. № 1491/2017 г. на СтОС,
което влязло в сила на 23.02.2018 г. Въз основа и в изпълнение на това решение,
бил възстановен на 26.02.2018 г. на работа на заеманата преди уволнението му
длъжност. Въпреки това още на следващия ден му било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовия му договор и непосредствено след това и заповед №
04/27.02.2018 г., с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ отново му било
прекратено трудовото правоотношение, считано от 28.02.2018 г. Обжалвал и тази
заповед, която била отменена, като незаконосъобразна с решение по гр.д. № 223/2018
г. на ГРС и бил възстановил на заеманата преди същото уволнение работа.
Решението било обжалвано от работодателя му, но било потвърдено с решение по гр.д.
№ 1367/2018 г. на СтОС, което не било допуснато до касация с определение от
14.06.2019 г. по гр.д. № 603/2019 г. ВКС. И двете уволнения били в пряка и
непосредствена връзка с незаконното обвинение. След привличането му като
обвиняем, а след това – подсъдим и особено след дисциплинарното му уволнение от
работа, постоянно бил притеснен и усещал неудобство сред роднините, колегите,
близките и съседите си от повдигнатото му обвинение. Случаят, за който бил
задържан, обвинен и уволнен от работа бил известен, както в целия -, така и на
неговите близки и обществеността в Г., С. и Р., които знаели, че бил обвинен за
това деяние. Особено след уволнението му хората започнали да странят от него.
Коментирало се, че било доказано, че бил извършил престъплението и щял да влезе
в затвора за дълъг период от време. В резултат на ширещите се слухове, колеги,
приятели и познати се отдръпнали от него. От своя страна той също започнал да
страни от тях, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното
производство. Станал затворен и необщителен. Проявявал раздразнителност, което
нарушило нормалното му общуване с околни и познати. Чувствал се обиден и
унизен. С накърнено достойнство. По този начин бил засегнат личния и
обществения му авторитет, чест и добро име. Все пак бил работил 20 години в
системата на “-” - и над 5 години в - “-”.
Дълго време се принуждавал да крие тези факти от неговите родители, които били
възрастни и болни хора, а при пожар изгоряла и къщата им, в която живеели в с. -,
Община -. Отделно, поради наложената му МН „Подписка“, ограничил до минимум
възможността за професионална работа и лични ангажименти, свързани с напускане
на обичайното му местоживеене. За дълъг период останал без работа, тъй като
специалността му „-“, намирала приложение в рудници, мини и кариери, които се
намирали на определени места и извън С.. Въпреки че не бил с МН „Задържане под
стража“, възможностите му за намиране на подходяща работа допълнително
намалели, спазвайки изискванията на наложената му подписка да не променял
местоживеенето си и се явявал при призоваване. Фактът, че бил обвиняем и се
водело наказателно дело срещу него с неясен край, в повечето случаи отдръпвало
работодателите, при които кандидатствал за работа, а обстоятелството, че бил
дисциплинарно уволнен, окончателно ги демотивирало да сключат трудов договор с
него. Наложило се на няколко пъти да от-ява добри във финансово изражение
оферти за работа, свързани с обекти извън С.. Така за много продължителен
период загубил възможност за добра професионална реализация. Де факто, само за
времето от дисциплинарното уволнение на 26.09.2011 г. до влизане в сила на оправдателното
му решение на 04.07.2017 г., близо 6 години, имал само 16 дни трудов стаж. Ако
се прибавел и периода до възстановяването му на работа със съдебно решение на
23.02.2018 г., което било в причинно-следствена връзка с повдигнатото му
обвинение, времето, през което бил без работа, ставало седем години и пет
месеца. Това от само себе си представлявало много сериозен дискомфорт, който
бил ноторно известен и лесно обясним, и не се нуждаел от специално доказване.
Това довело до сериозни финансови затруднения за него. От една страна нямал
доходи, а от друга имал разходи за наем и консумативи за квартира, месечна
издръжка на детето си от прекратен брак, разноски и хонорари за адвокати по
делата. Наложило се вследствие на тези затруднения да се върне и заживее отново
в семейното жилище при бившата си съпруга, която го съжалила и помогнала в това
затруднено положение, включително и за известен период да не плащал
определената месечна издръжка. Сестра му също му помагала с финансови средства
и му предоставила безвъзмездно за ползване л.а., какъвто не притежавал. Близо
шест години след привличането му като обвиняем, изчаквал да се съберат
доказателства, като бил уверен в своята невинност. През целия период на
наказателното производство изпитвал психическо напрежение, че бил привлечен
като обвиняем за престъпление, което не бил извършил, и несигурност дали нямало
да бъде осъден. Страхът от незаконно осъждане в този житейски превратен размер,
тук институтът на условното осъждане бил неприложим, продължил в период,
несъобразен с този по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - 5 години и 10 месеца. Само по себе
си наслагването на факторите относно стреса и ангажираността на вниманието на
незаконни обвинения водело до изваждането му от нормалния житейски ритъм. Още
повече, че за този период бил викан многократно за процесуални действия. Не
било необходимо да се стигна до трайни психологически увреждания в степен
изискваща продължителен период за отшумяване на неблагоприятния ефект на
нервното безпокойство. Самият период на стрес бил достатъчно продължителен. И
след прекратяване на наказателното производство отрицателните му преживявания,
свързани с този период, не се преустановили. За голяма част от близките и
познатите му неговото име се асоциирало с недобро обществено поведение. Както
било посочено, това довело и до повторното му освобождаване от работа, въпреки
оправдателната присъда и решението на PC Г. за възстановяването му на същата.
На практика, проблемите му не приключили с приключване на наказателния процес,
а продължили и до момента. Това наложило да води допълнително дела, които да
изчистели името и професионалната му репутация, което отново било свързано с
разноски по същите, време, нервни разстройства, безработица и по-ниско
възнаграждение. Бил в условията на обвиняемо и подсъдимо лице без да били
налице основанията на закона за това, защото всички актове в наказателното производство,
били изцяло незаконни, защото то приключило с оправдателна присъда. Това
налагало безспорния извод, че и актовете и действията на П. били изцяло
незаконни по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В случая било безспорно, че
претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство,
приключило с присъда, с която бил признат за невиновен. Без съмнение изпитал
притеснения и безпокойство, които били присъщи за всеки човек, подложен на
наказателна репресия. Уронен бил авторитета му пред приятели, колеги и познати.
Извън тези вреди получил отрицателни изживявания, неудобства, тревоги,
безпокойство, стрес, притеснения, напрежение, страх от неоснователно осъждане и
лишаване от свобода. Накърняване на името и авторитета му. Засягане на честта и
достойнството му. Страх от тежкото наказание, което се предвиждало за тежкото
умишлено престъпление. Промяна на начина му на живот. Загуба на лично време.
Ограничаване на законни права. Затрудняване на ежедневието му. Основна негова
грижа в този продължителен период било да докаже невинността си и защити името
си. Длъжността, която заемал преди обвинението, била ръководна и такава по
смисъла на §1, т. 3 от ДР на КТ. Ръководел около 50 души. Вярно било, че съдът
му присъдил обезщетение за оставането му без работа, поради незаконосъобразните
му уволнения и за работата му на по-нископлатена длъжност. Но те не обхващали
целия период. Същевременно не можели да компенсират причинените му физически и
психически неудобства, и усилията и времето, които му коствали да получи този
резултат. В момента, макар и стабилизиран, продължавал да има по-ниско
самочувствие. Тежко били преживени уронването на доброто му име в обществото.
Отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност и
уволненията му от работа. Изпитвал страх и притеснение дали нямало отново да го
уволнят от работа. От материалите в наказателното производство било видно, че
нямало данни да бил извършил действия, които да имали отношение към законността
на действията на правозащитните органи при привличането му към наказателна
отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда. Обратно. През
цялото време на наказателния процес срещу него и в постановленията за
привличане като обвиняем, и в обвинителните актове, било посочено, че бил
осъждан, което не отговаряло на истината. С присъда № 303/20.11.1992 г. на PC Р.,
която била влязла в сила на 04.12.1992 г., бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343а, б.”а” НК, което било амнистирано с чл. 1, ал. 1 ЗА, в
сила от 22.04.2009 г. и било заличено последствието от неговото осъждане. Бил
осъждан с присъда по нохд № 329/2006 г. на PC Р., за извършено на 12.04.2006 г.
престъпление по чл. 197, т. 3, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, във вр. чл.
194, ал. 1 НК, за което му било наложено наказание 6 месеца “лишаване от
свобода”, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от 3 години.
Присъдата била влязла в сила на 22.05.2008 г. По тази причина, с изтичане на
изпитателния срок на 22.05.2011 г., бил реабилитиран по право и към момента на
повдигнатото му обвинение - 02.09.2011 г. бил неосъждан. Едва с произнесената
оправдателна присъда съдебния състав правилно анализирал свидетелството му за
съдимост и приел, че бил неосъждан/реабилитиран. Този неверен факт допълнително
допринесъл да живее 5 години и 10 месеца в силно притеснение от наказателното
производство. Изпитвал страх и безпокойство от това, че ако бъдел признат за
виновен, наказанието му задължително следвало да бъде „лишаване от свобода“
ефективно, и то при „строг“ режим на изпълнение. През същия период нямал други
обвинения или висящи наказателни производства. Обезщетението трябвало да бъде
съразмерно с вредите. При определяне на размера му следвало да се има предвид
факта, че целият наказателен процес продължил достатъчно дълго - 5 години и 10
месеца. Поведението му не препятствало процесуалните действия и не било ставало
причина за отлагането им в толкова продължителен срок. Причина за това била в
поведението на служители на П. с многократните му привличания като обвиняем,
внасяне на обвинителни актове в съда /една част от които били връщани от съда,
тъй като не отговаряли на изискванията/ и протестиране на съдебни актове, което
от своя страна станало причина за удължаване некомфортното му физиологично и
психично състояние, и всички произтекли от това вредни последици. И всичко това
при посочените по-горе задължения на тези органи да преценявали дали имало
достатъчно данни за повдигане на обвинение, дали били събрани всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепяло ли се
обвинението от тях, какво било съдебното му минало и т.н. Въпреки многократните
връщания на делото от съда на П., същата в разрез с тези си задължения продължавала
докрай да повдига и поддържа обвинение без основание. От друга страна позицията
му, която била поддържана в хода на наказателното производство, била
последователно отстояване на становището му за невиновност по така предявеното
му обвинение. По никакъв начин не бил дал повод за действията на П.. Предвид
това и тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, възрастта и социалното
му положение, и данните за личността му, както и обстоятелството, че
негативното влияние на наказателното преследване върху общото му психологично
състояни, не било в рамките на нормалното, а с много продължителен и интензивен
характер, неимуществените вреди, които нормално бил претърпял, можели да бъдат
обезщетени със сумата от 12 000 лева. Искането е да се осъди ответника да му заплати
сумата от 12 000 лева за обезщетение на причинените му вследствие на
повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление, за което е
оправдан с влязлата в сила горепосочена присъда, и законна лихва върху тази
сума от 04.07.2017 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Ответната П. оспорва изцяло предявените
искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в съдебно
заседание и в представена от представителя й писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
С постановление от 02.09.2011 г. на
разследващ полицай по бързо производство № ЗМ*97/2011 г. на Р. Г., предявено на
ищеца на 03.09.2011 г., същият е привлечен в качеството на обвиняем за това, че
за времето от 24.08.2011 г. до 26.08.2011 г., в землището на с. -, Община Г., в
съучастие с М.Я.М., като извършител, в качеството му на длъжностно лице – - „-“
в -, -, присвоил посочените в постановлението чужди движими вещи, връчени в
това му качество да ги управлява – престъпление по чл. 201,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, като му е взета мярка за
неот-ение „подписка” (л.
14-16).
За това деяние ищецът е и дисциплинарно уволнен с връчената му на
26.09.2011 г. заповед от същата дата на рабодателя му - към „-“ -, като е
прекратено на това основание трудовото му правоотношение, по което е заемал към
този момент длъжността „- - – -“ (л. 59-67). С
постановление от 08.09.2011 г. на Р. е постановено разследването да продължи по
общия ред. Преди това на 31.08.2011 г., по същото производство, със заповед по
чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, ищецът е бил и задържан за срок от 24 часа (л.
17).
В
представената на лист 12 от досъдебното производство, при този му разпит като
обвиняем, декларация за СИС, ищецът е декларирал, че съжителства на съпружески
начала със свидетелката П.Т.. Бракът им със същата е бил прекратен преди това с
развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, с влязлото в сила решение по
гр.д. № 1255/2008 г. на СтРС (л. 74-75).
Със същото на тази свидетелка са били предоставени за упражняване родителските
права върху малолетния им тогава син А. Т.А., роден на *** г., а ищецът е бил осъден
да му заплаща, чрез нея, 65 лева месечна издръжка, считано от 09.09.2008 г., със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Със същото решение на тази
свидетелка е било предоставено за ползване след развода и придобитото по време
на брака им с ищеца семейно жилище в гр. С., кв. ** бл. 63, вх. А, ет. 2, ап.
27 (л.
75). Поради
това съдът не кредитира, като противоречащи на тази му декларация и
бракоразводното решение, показанията на тази свидетелка в частта им, че с ищеца
се развели с влязло в сила през март 2011 г. решение, че след развода им той
излязъл на квартира и се върнал да живее при нея в семейното жилище в края на
същата 2011 г. – началото на 2012 г., когато бил уволнен от работа и останал
без доходи поради привличането му като обвиняем по посоченото досъдебно
производство, но с него не живеели на съпружески начала в същото жилище, а в
отделни стаи (чл.
172 ГПК).
На
ищецът е било повдигнато обвинение в извършването на посоченото престъпление и
с изготвен от прокурор при Р. обвинителен акт, за разглеждане на който е
образувано приложеното нохд № 196/2011 г. на ГРС (л.
18*0).
По същото е приет за съвместно разглеждане и предявен против ищеца и другия
подсъдим граждански иск от „-“ -. С постановена по това дело на 20.09.2013 г.
присъда, Г. Р. е признал ищеца за виновен по това обвинение и е осъден на 3
години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяването
му в затворническо общежитие от закрит тип (л.
21*2). Със
същата присъда е уважен и предявения против подсъдимите граждански иск. По
жалби на подсъдимите, поради противоречие в обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт, тази присъда е била отменена с решение №
21/13.02.2015 г. по приложеното внохд 1016/2014 г. на Старазагорския окръжен съд,
а делото върнато на Р. (л. 25).
На
23.04.2015 г., в изпълнение на това решение и постановление от 11.03.2015 г. на
Р., ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за това, че в периода 24*6.08.2011
г., в землището на с. -, Община Г., в съучастие с М.Я.М., като съизвършител, в
качеството му на длъжностно лице – - „-“ в -, -, присвоил посочените в
постановлението чужди движими вещи, поверени му в това му качество да ги
управлява – престъпление по чл. 201, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2 НК, като му
е взета мярка
за неот-ение „подписка” (л.
26*7).
На ищецът е било повдигнато обвинение в извършването на същото
престъпление и с изготвения от прокурор в Р.
обвинителен акт, за разглеждане на който е образувано приложеното нохд №
146/2015 г. на ГРС. Поради отвод на всички съдии в ГРС, с определение от
28.07.2015 г. по нчхд 1044/2015 г. на ВКС, делото е изпратено за разглеждане на
СтРС и образувано нохд № 1851/2015 г. на СтРС. Съдебното производство по последното
обаче е било прекратено, а делото върнато на Р. с протоколно определение от 30.09.2015
г. на Старозагорския Р., за отстраняване на посочените в същото съществени
нарушения на процесуални правила (л. 33-36).
На
05.11.2015 г., в изпълнение на това определение и постановление от 29.10.2015
г. на Р., ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за това, че в
периода 24*6.08.2011 г., в землището на с. -, Община Г., в съучастие с М.Я.М.,
като извършител, в качеството си на длъжностно лице – - „-“ в -, -, присвоил
посочените в постановлението чужди движими вещи, поверени му в това му качество
да ги управлява – престъпление по чл. 201, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 НК, като му е взета мярка за неот-ение „подписка” (л.
37-38).
На
ищецът е било повдигнато обвинение в извършването на същото престъпление и
с изготвения от прокурор в Р. обвинителен акт, за разглеждане на който е
образувано приложеното нохд № 2942/2015 г. на СтРС. Съдебното производство и по
последното обаче е било прекратено, а делото върнато на Р. с разпореждане на
съдията-докладчик от 08.01.2016 г., за отстраняване на посочените в същото
съществени нарушения на процесуални правила (л.
43-44).
На
18.03.2016 г., в изпълнение на това разпореждане и постановление от 07.03.2016
г. на наблюдаващия прокурор, ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем
за извършване на горепосоченото престъпление по чл. 201,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, като му е взета мярка за
неот-ение „подписка” (л.
45-46).
При снемане на самоличността му при разпита му на 18.03.2016 г. в това му
качество, същият е признал, че работи като „продавач – консултант“ в „Атлантик
уей“ ЕООД **, видно от съставения в досъдебното производство протокол за този
му разпит (л.
166).
Поради това съдът не кредитира, като противоречащи на това негово признание,
показанията на разпитаните по делото свидетели П.Т. (бивша
съпруга), К.
(приятел) и З.Т. (сестра на ищеца) в
частта им, в която дават показания, че след дисциплинарното му уволнение,
поради повдигнатото му обвинение в извършването на горепосоченото престъпление,
ищецът не можел въобще да се намери и останал без работа и доходи до
оправдаването му и възстановяването му след това от ГРС на предишната му работа
(чл.
172 ГПК). А
показанията на свидетеля К. в тази им част, че ищецът съвсем малко време
работел в посоченото предприятие в **, защото го уволнили след няколко месеца
като разбрали, че бил подсъдим, съдът не кредитира и защото не са
непосредствени, а почиват само на разказаното му от ищеца (чл.
172 ГПК).
На
ищецът е било повдигнато обвинение в извършването на горепосоченото
престъпление
и с изготвения и внесен на 27.04.2016 г. от Р. обвинителен акт (л.
47-49).
За разглеждането му е образувано приложеното нохд № 1081/2016 г. на СтРС.
Съдебното производство и по последното обаче е било прекратено, а делото
върнато на Р. с протоколно опроделение от 08.09.2016 г., за отстраняване на
съществени нарушения на процесуални правила. Това определение обаче е било
отменено с определение от 05.12.2016 г. по внчд № 1238/2016 г. на СтОС, а делото
върнато на СтРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
С
постановената по същото на 02.02.2017 г. присъда, Старозагорският Р. е признал
за невиновен и оправдал изцяло ищеца по повдигнатото му обвинение в
извършването на посоченото престъпление по чл. 201, вр. чл. 20, ал.. 2, вр. с
ал. 1 НК (л.
51).
Срещу
тази присъда в срок е бил подаден протест от прокурор при РП С. и
за проверката й е било образувано внохд № 1087/2017 г. на СтОС (л.
58). С
постановеното по същото и влязло в сила на 04.07.2017 г. решение,
Старозагорският окръжен съд е потвърдил тази оправдателна присъда на ищеца и тя
е влязла в сила на 04.07.2017 г. (л. 52-57). От
мотивите на това решение е видно, че същата присъда е потвърдена от въззивната
инстанция поради това, че обвинението срещу ищеца е недоказано по несъмнен
начин (л.
56).
От кредитираната част на показанията на разпитаните по
делото свидетели П.Т., К. и З.Т. се установява, че процесното
обвинение и последвалото го дисциплинирано уволнение, разстроили
много ищеца. Той се променил. Затворил се в себе си. Станал нервен, а на
моменти и избухлив. Спрял да контактува с колегите си, защото не искал да
обяснява какво се случва. Изпадал в депресия. Плачел в стаята си. Започнал да се
обвинява, че е финансово неспособен да се грижи за малолетния си син. Чувствал
се ненужен. Станал психически неусточив. Споделял, че хората, с които преди бил
контактувал, вече го отбягвали. Бил изключително притеснен още когато го
задържали в полицията в Г. за 24 часа през август 2011 г. Отразило му се
изключително негативно и уволнението му веднага след това, и оставането без
доходи, което се и разчуло почти веднага в приятелския и професионалния му кръг
(св. П.Т., К. и З.Т.). Приятелският
му кръг обаче не променил отношението си към него и с тях той продължил да се
среща и общува 2-3 пъти в месеца (св. К.). Свидетелката
П.Т. не му искала издръжка за сина им, а приятелите му започнали да му помагат
и с дрехи, а свидетелката З.Т. започнала да плаща сметките за ток, вода и
телефон на ищеца и сина му, интернет и вноските за погасяване на тегления за
покупката на семейното жилище ипотечен кредит, като поела и разходите за
абитуриенството на сина му преди три години, както и разходите му по делата,
което много го разстройвало (св. П.Т., К. и З.Т.). Криел
от родителите си повдигнатото му обвинение и дисциплинарното му уволнение,
което го съсипвало и плачел (св. З.Т.). Бил
притеснен и стресиран, и успял донякъде да се възстанови чак след като
приключили и гражданските дела за отмяна на уволненията му (св.
К.). Предишните му наказателни производства
и осъждания не му се отразили по този начин, защото не го били уволнили поради
същите (св. К.).
В
останалата им част съдът не кредитира показанията на свидетелката П.Т., че дъщеря
й живеела с нея в семейното жилище, когато ищецът се върнал да живее в него поради
уволнението му в края на 2011 г. – началото на 2012 г. (защото
първоначално дава показания, че дъщеря й не живеела с тях в това жилище от 20
години, след като се омъжила, а след това дава противоречиви показания, че
същата се омъжила 2013*014 г.), че децата от квартала,
които слушали родителите си, че обсъждали тяхното положение, започнали да се
подиграват на сина им, че на баща му предстояло да влезе в затвора (защото
в тази им част показанията й не са неподсредствени и са излолирани, защото не
се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото),
че и посочената от нея съседка я попитала дали срещу ищеца се водели дела (защото
след това дава противоречиви показания, че с тази съседка се запознала в
магазина и тя не познавала ищеца – л. 99),
че ищецът не бил осъждан (защото веднага след това
дава противоречиви показания, че не знаела за други дела, а след това, че
ищецът й бил споделял за такива, но тя не знаела дали били същите или други, а
дори и да й бил споделял, тя не се сещала за това),
че през същия период ищецът престанал да излиза (защото
веднага след това дава противоречиви показания, че не знаела дали били верни
отговорите му на въпросите й дали бил излизал).
Съдът
не кредитира в останалата им част и показанията на свидетеля К., че освен за няколко месеца през 2015*016 г., в
бившето „Б.“ **, ищецът не могъл да си намери друга работа, поради обвинението
и дисциплинарното му уволнение (защото в тази им част
показанията му противоречат на представените страници от трудовата книжка на
ищеца, от която е видно, че същият е работил от 18.11.2011 г. до 10.12.2011 г.
и в „Тандем Био“ ЕООД С. – л. 72), както и че през главата
на ищеца минавала мисълта за самоубийство (защото
в тази им част показанията му не са сведение за възприет от този свидетел факт,
а само негово предположение – л. 100).
Съдът
не кредитира в останалата им част и показанията на свидетелката З.Т., че след
обвинението му и дисциплинарното му уволнение, ищецът спрял да контактува и с
приятелите си (защото
в тази им част показанията й не са непосредствени, а се градят само на
разказаното й от ищеца, освен което са и вътрешно противоречиви, защото след
това добавя, че продължил да се среща с приятелите си от ученическите години,
но не и с колегите си), че името му било
„тотално сринато в **“ (защото веднага след това
добавя противоречиво и нелогично на горното, че знаела това, тъй като работела
в „**2“, което било отделно от „-“, но в „комплекса се познавали“),
че едва след дисциплинарното му уволнение бившата му съпруга се била съгласила
да се върнел в семейното им жилище, тъй като изпитвали много сериозни финансови
затруднения (защото
в тази им част показанията й противоречат на декларирания от самия ищец факт в
декларацията му за СИС на л. 12 от досъдебното производство, че към датата на
същата на 03.09.2011 г. той вече съжителства на съпружески начала със
свидетелката П.Т. в същото жилище).
Въпреки
неоснователните доводи за противното в исковата му молба, от представената
от ответника с отговора му справка за съдимост е видно, че ищецът е осъждан, първоначално
с влязла в сила на 04.12.1992 г. присъда по нохд 293/1992 г. на Радневския Р.,
за престъпление по чл. 343а, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр.
с чл. 129, ал. 1 НК, на 6 месеца поправителен труд, с 15 % удръжки от трудовото
му възнаграждение и 10 месеца лишаване от право да управлява МПС, за което е бил
реабилитиран през декември 1999 г., а след това и с влязлата в сила на
22.05.2008 г. присъда по нохд № 329/2006 г. на Радневския Р., за извършено на
12.04.2006 г. престъпление по чл. 197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4-5,
във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, на 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение
е било отложено на основание чл. 66 НК за срок от 3 години (л.
82).
Вярно е, че в същата справка е отразено още, че ищецът е реабилитиран по право
по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК и за осъждането му за посочената кражба, считано от
23.05.2011 г. (л.
82).
Но също така е вярно, че според чл. 86, ал. 2 НК, реабилитацията по право не
настъпва за такова престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
веднъж реабилитирано, какъвто е и случая. При него реабилитацията по право по
чл. 86, ал. 1, т. 1 НК за условното осъждане на ищеца за извършеното от него
като пълнолетен престъпление по нохд № 329/2006 г. на РРС, не е настъпила с
изтичане на 22.05.2011 г. на определения му с присъдата изтитателен срок,
защото същият е бил вече реабилитиран през декември 1999 г. за престъплението
по нохд 293/1992 г. на РРС (чл.
86, ал. 2 НК). А
не би могло да се приеме, че за същото той е и амнистиран след това с чл. 1,
ал. 1 от Закона за амнистията (Обн. ДВ, бр. 26/2009 г., в
сила от 22.04.2009 г.), въпреки, че според същия
се амнистират, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците
на осъждането, лицата, които до 01.07.2008 г. са извършили такова престъпление
по непредпазливост, каквото е извършеното от ищеца по чл. 343а, б. „а“, във вр.
с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК, защото за същото той е
бил вече реабилитиран преди това през декември 1999 г., видно от същата му
справка за съдимост (л. 82). Поради това не може да
се приеме и за амнистиран след това за същото с влизането в сила на 22.04.2009
г. на чл. 1, ал. 1 ЗА, защото правните й последици по чл. 83 НК (изразяващи
се в случая само в освобождаване от правните последици на осъждането му),
са обхванати вече от реабилитацията му за това престъпление през декември 1999
г., която е заличила преди амнистията това му осъждане и отменила за в бъдеще
последиците, които законите свързат със същото (чл.
85, ал. 1 НК). Такава
е и постоянната практика на ВКС (Р 519*005-I
н.о.).
А след като поради реабилитацията му през декември 1999 г. за престъплението по
нохд 293/1992 г. на РРС, ищецът не е бил и амнистриран за същото с чл. 1, ал. 1
ЗА, то не може да се приеме и за реабилитиран по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК за кражбата по нохд № 329/2006 г. на
РРС (чл.
86, ал. 2 НК). По
делото обаче няма данни да е търпял наказание „лишаване от свобода” и да е
задържан в затворите на страната на друго основание по реда на НПК. Други релевантни доказателства не са представени по
делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери,
че предявеният главен иск е доказан напълно в своето основание. Според чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1
ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от
П., при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Според
чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В
случая по делото се установи, че ищецът е бил обвинен в
извършването на посоченото престъпление против собствеността по чл. 201, ал. 1,
във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което след това е бил изцяло оправдан с влязлата в
сила на 04.07.2017 г. присъда по нохд № 1081/2016 г. на СтРС. Въпреки
неоснователните доводи за противното в отговора, по делото се установи от
връчената му уволнителна заповед, че именно в резултат на това му обвинение в
извършването на това престъпление той е бил и уволнен дисциплинарно на
26.09.2011 г. От кредираната част на показанията на разпитаните свидетели се
установява още, че в резултат на това му обвинение и последвалото го
дисцплинарно уволнение, ищецът се разстроил много. Променил се. Затворил се в
себе си. Станал нервен, а на моменти и избухлив. Спрял да контактува с колегите
си. Изпадал в депресия. Плачел в стаята си. Започнал да се обвинява, че е
финансово неспособен да се грижи за малолетния си син. Чувствал се ненужен.
Станал психически неусточив. Споделял, че хората, с които преди бил
контактувал, вече го отбягвали. Бил изключително притеснен още когато го
задържали в полицията в Г. за 24 часа през август 2011 г. Отразило му се
изключително негативно, че го уволнили почти веднага след това и останал без
доходи, което се разчуло в приятелския му и професионален кръг, а бившата му
съпруга, приятели и сестра започнали и да му помагат финансово, което много го
разстройвало. Криел от родителите си повдигнатото му обвинение и
дисциплинарното му уволнение, което го съсипвало и плачел. Бил притеснен и
стресиран, и успял донякъде да се възстанови чак след като приключили и
гражданските дела за отмяна на уволненията му. Предишните му наказателни
производства и осъждания не му се отразили по този начин, защото не го били
уволнявали поради същите.
Съдът
обаче намира за недоказано твърдението на ищеца, че незаконното му обвинение е
причина и за повторното му уволнение на 28.02.2018 г., след възстановяването му
от съда, след оправдаването му, на предишната му работа с влязлото в сила
решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ по гр.д. № 146/2015 г. на ГРС и явяването му
да я заеме на 26.02.2018 г. Тъкмо напротив. От представеното по делото
предизвестие и заповед от 27.02.2018 г. за това му уволнение е видно, че то е
извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, а не поради незаконното му обвинение
в извършване на горепосоченото престъпление, за което е изцяло оправдан. Поради
това ответникът не носи отговорност за претърпените от ищеца неимуществени
вреди от това му второ уволнение, защото те не са пряка и непосредствена
последица от незаконното му обвинение, по което е изцяло оправдан (чл.
4, ал. 1 ЗОДОВ).
Останалите
горепосочени в кредитираната част на показанията на свидетелите обаче неблагоприятни
последици, са пряка и непосредствена последица от обвинението му в извършването
на посоченото престъпление, по което след това е изцяло оправдан, а те несъмнено
представляват претърпени от него неимуществени вреди от същото обвинение. От
влизането в сила на 04.07.2017 г. на оправдателната му присъда по това му
обвинение е възникнала и отговорността на Държавата за обезвреда на тези причинени
му от същото неимуществени вреди (т. 4 ТР 3*005-ОСГК). Пасивно
легитимирана да отговаря за обезвредата им е ответната П. на РБ, защото
органите й имат функцията да повдигат и поддържат в наказателното производство обвинението
за престъпления от общ характер, а в случая именно наблюдаващ прокурор при Р. е
имал водеща
и контролираща функция в досъдебното производство, в което с
посочените постановления, а след това и с изготвени и внесени в съда обвинителни
актове, на ищецът е било повдигнато и поддържано обвинение в извършването на
посоченото престъпление, по което след това е бил изцяло оправдан с влязлата в
сила горепосочена присъда (чл. 46, ал. 1 и 2 НПК и т.
5 ТР 3*005-ОСГК). Доводите
в отговора, че ответникът не носи отговорност и за 24-часовото задържане на
ищеца по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, са неоснователни, защото именно противното
приема ВКС в задължителната си практика (Р
253*016-IV
г.о., Р 317*009-I г.о., Опр. 101*020-IV
г.о.). Ето
защо съдът намери, че предявеният главен иск е доказан напълно в своето
основание (чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ).
По отношение на размера на дължимото се на
ищеца обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение,
съдът съобрази, че същото се определя с оглед обществения критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид всички особености на случая (т. 11 ТР №
3*005-ОСГК и Р № 832*010-IV
г.о.). По исковете по
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ,
задължителната съдебна практика на ВКС е
установила, че други такива обстоятелства са личността на
увредения, данните за предишните му осъждания, начина му
на живот и обичайна среда, тежестта на престъплението, за което му
е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения
и професионалния му живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е
до разстройство на здравето му, а ако увреждането му
е трайно,
каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването
му.
Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД,
база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са
и стандартът
на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на
аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид. Поради това следва да
се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, която
се е ориентирала при обичайните за причиненото от незаконното обвинение
неудобство, притеснение, безпокойство и страх, да определя обезщетение около
1000 лева за всяка година наказателно производство (така
Р 79*018-IV
г.о.). Не бива да се
допуска размера на обезщетението да бъде източник и на
обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за
заплащане на обезщетение, съдържа в себе си признание за незаконността
на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално
обезщетяване, наред с паричното такова (Р
163*016-IV
г.о., Р 115*012-IV г.о., Р 9*012-III
г.о., Р 299*013-IV г.о., Р 49*011-III г.о., Р
422*015-IV
г.о.).
В
тази насока съдът отчете, че престъплението по чл. 201, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 НК, в извършването на което ищецът е бил обвинен, е тежко умишлено престъпление
от общ характер, защото за него законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” до осем години (чл. 93, т.
7 НК). За същото съдът може да постанови и конфискация до една
втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и
7 НК (чл.
201, ал. 1 НК). Само по себе
си, обвинението в извършването на такова тежко престъпление,
е
свързано обичайно със значителен стрес и
негативни изживявания, които поради това пострадалият не е длъжен да доказва,
защото наличието им се презюмира от повдигането на самото обвинение и през
целия период на висящност на наказателното производство (така
и Р 150*016-III
г.о., Р 165*015-III г.о., Р 480*013-IV
г.о.). В
случая по делото се установи, че в резултат на това му обвинение в извършването
на това престъпление, ищецът е бил и дисцплинарно уволнен на 26.09.2011 г. А от
кредираната част на показанията на разпитаните свидетели се установи още, че в
резултат на това му обвинение и последвалото го дисцплинарно уволнение, той се
разстроил много, променил се, затворил се в себе си, станал нервен, а на
моменти и избухлив, спрял да контактува с колегите си, изпадал в депресия,
плачел в стаята си, започнал да се обвинява, че е финансово неспособен да се
грижи за малолетния си син, чувствал се ненужен, станал психически неусточив,
споделял, че хората, с които преди бил контактувал, вече го отбягвали, бил
изключително притеснен още когато го задържали в полицията в Г. за 24 часа през
август 2011 г., а последвалото го почти веднага дисциплинарно уволнение и
оставането му без доходи му се отразило изключително негативно, което се и разчуло
в приятелския му и професионален кръг, а бившата му съпруга, приятели и сестра
започнали и да му помагат финансово, което много го разстройвало. Същият криел
от родителите си повдигнатото му обвинение и дисциплинарното му уволнение,
което го съсипвало и плачел. Бил притеснен и стресиран, и успял донякъде да се
възстанови чак след като приключили гражданските дела за отмяна на уволненията
му. Предишните му наказателни производства и осъждания не му се отразили по
този начин, защото не го били уволнявали поради същите. Тук
съдът отчете и ноторното обстоятелство, че
самият факт, че срещу определено лице е повдигнато
обвинение в извършването на определено престъпление, води до
накърняване на доброто му име, достойнство и репутация в
обществото. Трябва обаче в случая да бъде съобразено и обстоятелството, че ищецът
е бил преди това двукратно осъждан, което също е повлияло на доброто му име,
чест и достойноство, поради което обезщетението в случая за накърняване на тези
неимуществени блага от незаконното му обвинение, трябва да бъде намалено (така
и Р 165*015-III
г.о.). Следва
да се отчете тук и обстоятелството, че наказателното му преследване,
респективно периода от повдигане на незаконното му обвинение на 02.09.2011 г.
до оправдаването му на 04.07.2017 г., от 5 години, 10 месеца и 2 дни, не е
неразумно дълъг. Следва да се вземе предвид обаче и обстоятелството, че
първоинстанционният съд по нохд № 196/2011 г. на ГРС го е признал за виновен в
извършването на посоченото престъпление и осъдил на 3 години „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, а първоинстанционният
съд по нохд 1081/2016 г. на СтРС и въззивният съд по внохд 1087/2017 г. на СтОС
са го оправдали, както и големият брой публични заседания в съдебната фаза на
наказателното производство (дванадесет по нохд № 196/2011
г. на ГРС, две по внохд № 1016/2014 г. на СтОС, едно по нохд № 1851/2015 г. на
СтРС, три по нохд № 1081/2016 г. на СтРС и едно по внохд № 1087/2017 г. на СтОС). Следва
тук да се отчете и обстоятелството, че е
бил задържан за 24 часа на 31.08.2011 г. по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и
че му
е била взета най-леката мярка за неот-ение „подписка”,
но и обстоятелството, че с такава той е бил за срок, по-дълъг от предвидения в
чл. 234, ал. 8 НПК. Следва да се отчете тук и обстоятелството, че вредните
последици от негативното влияние на повдигнатото му обвинение, не
са били разпространени в цялата страна чрез средствата за масово осведомяване,
а само сред приятелите и близките, без родителите му (Р 936*008-I г.о.). Следва да
се отчете тук и обстоятелството, че самият факт на осъждането на
ответника да му плати обезщетение, съдържа в себе си
признание за незаконността на обвинението, от което са
му
причинени посочените неимуществени вреди, което само по себе си е
вид морално негово обезщетяване, наред с паричното такова
(Р 163*016-IV г.о.).
С
оглед всички тези установени по делото конкретни обстоятелства, съдът намери,
че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
незаконното му обвинение в извършване на посоченото тежко престъпление, с обща продължителност
повече от пет години и десет месеца, с 24-часово задържане по чл. 63, ал. 1, т.
1 ЗМВР и постановяване на една осъдителна присъда, при взета му най-лека мярка
за неот-ение, макар и търпяна над срока по чл. 234, ал. 8 НПК, без данни за повлияване
върху здравословното му състояние, с оглед неговата личност, наличието на две
предишни осъждания, стандарта на живот, обществено-икономическите условия в
страната и възрастта му към 04.07.2017 г., включително и съдебната практика по
аналогични случаи, е сумата от 5800 лева. Въпреки неоснователните доводи
за противното на ответника в отговора и писмената му защита, по делото няма никакви
данни ищецът да е допринесъл за увреждането си, поради което това му
обезщетение не следва да бъде намалявано (чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ).
До тази сума поради това следва да бъде уважен, като основателен и предявеният
от него главен иск за плащането му, за обезщетяване на тези причинени му
неимуществени вреди, ведно с акцесорния му иск за присъждане и на законна лихва
върху това обезщетение от влизане в сила на 04.07.2017 г. на оправдателната му
присъда, до изплащането й. В останалата му част, над тази сума до
претендираната с този му иск по-голяма от 12 000 лева, същият следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен, ведно с акцесорния иск за присъждане и на
законна лихва върху тази отхвърлена част от него от влизане в сила на 04.07.2017
г. на оправдателната му присъда до изплащането й. В тази му отхвърлена част,
претендираното с този му главен иск обезщетение, надхвърля обществения критерий
за справедливост, обусловен от горепосочените, установени по делото конкретни
обстоятелства, от значение в тази насока.
При
този изход на делото, в тежест на ответника следва да бъде възложена внесената
от ищеца държавна такса за производството от 10 лева (чл.
10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ), както и заплатеното от него
адвокатско възнаграждение от 890 лева съразмерно с уважената от исковете или
сумата от 430.17 лева (чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ). Или
на ищецът следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 430.17 лева.
Неоснователно е възражението на представителя на ответника за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 890 лева и искането му за
намаляването му, защото е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под
който съдът не може да го намалява поради прекомерност (чл.
78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският Р.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П., с адрес -, да
заплати по банкова сметка ***: ***, на Т.А.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата
от 5800 лева за обезщетение на причинените му неимуществени
вреди от обвинението му в извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила на 04.07.2017
г. присъда № 22/02.02.2017 г. по н.о.х.д. № 1081 по описа за 2016 г. на
Старозагорския Р., и законна лихва върху тази сума от 04.07.2017 г. до
изплащането й, както и сумата от 430.17 лева за разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни
предявените от Т.А.Т. искове за осъждането на П. да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди и законна лихва върху същото В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, над сумата от 5800
лева до претендираните 12 000 лева и законна лихва върху тази отхвърлена част
от 04.07.2017 г. до изплащането й.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Р.ИЯ: