№ 8399
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110168164 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 367498/14.11.2024г. на СРС,
подадена от Р. И. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с
препис за ответниците да посочи, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка, по която
могат да бъдат заплатени евентуално присъдени в нейна полза суми.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 08 април 2025г.
Час: 13:50
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието страните и участниците в производството.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Р. И. С. чрез адв. М. М. е предявил срещу ответниците искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1
ЗЗД, както следва:
Срещу „Кредисимо“ ЕАД:
иск за признаване за установено между страните, че сключеният между него и
ищеца Договор за потребителски кредит № 2422731/27.07.2021г. е нищожен, а при
условията на евентуалност, ако искът за нищожност на договора не бъде прогласен
изцяло за нищожен, то се предявява иск за прогласяване на нищожността на чл. 4
от него, предвиждащ предоставяне на обезпечение;
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева,
представляваща недължимо платени суми по договора за кредит, представляващи
възнаградителна лихва и такса /възнаграждение/ за поръчителство.
Срещу „Ай Тръст“ ЕООД:
иск за признаване за установено между страните, че сключеният между него и
ищеца Договор от 27.07.2021г. за поръчителство към Договор за потребителски
кредит № 2422731/27.07.2021г. е нищожен.
Ищецът твърди, че сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
2422731/27.07.2021г., по силата на който получил в заем сумата от 4000,00 лева при ГПР от
1
21,83% и годишна лихва от 19,91%. Подробно обосновава, че „Кредисимо“ ЕАД използвало
заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката за размера на
ГПР и нейната нищожност. Тъй като имало уговорено възнаграждение за фирма-поръчител,
то следвало да се включи при изчислението на ГПР. Това обаче не било сторено, поради
което и посоченият в договора процент бил нереален, потребителят бил въведен в
заблуждение, като само на това основание договорът бил нищожен. Дори и целият договор
да не е нищожен, то нищожна била уговорката за предоставяне на обезпечение. Изискването
за сключване на договор за обезпечение по начина, по който било въведено в договора,
прехвърляло риска от неизпълнение на задължението на заемодателя на направи оценка на
кредитоспособността на заемополучателя по недопустим начин на последния. Тази уговорка
била недействителна. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което
не можел да съществува при положение, че главното правоотношение не съществува.
Нарушавал се принципът на справедливостта, като се заобикалял и чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Били
събрани такси, комисионни и лихви, които не били свързани с договора за кредит.
„Кредисимо“ ЕАД и предоставящото обезпечението „Ай Тръст“ ЕООД били свързани лица.
Ищецът-заемател платил всички суми по договора на ответника „Кредисимо“ ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Владислава
Тончева е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 41969/06.02.2025г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като заявени с нередовна искова молба, недопустими и
неоснователни. Искът за нищожност на договора за кредит бил недопустим, тъй като вече не
бил действащ между страните. Нямало правен интерес от предявяване на установителен иск
тогава, когато можело да се предяви осъдителен иск. Не оспорва, че е сключил с ищеца
описания в исковата молба договор при посочените параметри, като общо дължимата по
него за връщане сума била 4551,30 лева. Не оспорва, че ищецът е усвоил отпуснатата му в
заем сума. Не оспорва, че дължимите по кредита суми са платени предсрочно и доброволно,
поради което не е платена изцяло дължимата договорна лихва. Признава, че е получил от
ищеца и сумата от 100,00 лева, разпределена за погасяване на дължими суми, различни от
задължението за главница по договора за кредит. Обосновава, че законосъобразно и
правилно е посочен размерът на ГПР. Заемополучателят нямал информация за размера на
възнаграждението на поръчителя и нямал задължение да го включва в ГПР, още повече, че
се касаело за възнаграждение по договор за поръчка. Сочи, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително, а само опция, като обезпечените и необезпечените
кредити не се отпускали по различен начин. Не оспорва, че в ГПР е включена само
възнаградителната лихва по кредита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД чрез юрк. Сара Сталева
е подал Отговор на исковата молба, вх. № 371550/18.11.2024г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неодпустим и неоснователен. Искът бил недопустим, тъй като
договорите за кредит и поръчителство вече били погасени, поради което за ищеца липсвал
правен интерес да води делото. Лисвала необходимост от предявяване на установителен иск
срещу дружеството, тъй като при предявен срещу другия ответник осъдителен иск съдът
щял да обсъди и доводите за нищожност на договора за поръчителство. Не оспорва, че е
сключил с ищеца описания в исковата молба договор за поръчителство, както и че е налице
сключен между него и другия ответник договор за кредит. Дружеството е сключило договор
за поръчителство, по който се е задължило да гарантира за ищеца по договора за кредит
срещу възнаграждение от 228,91 лева, което при това не било заплатено в пълния уговорен
размер, тъй като кредитът бил предсрочно погасен. Сключването на договора за
поръчителство ставало след сключване на договора за кредит, като се изтъква, че
заемополучателят имал възможност да сключи договора за кредит и без обезпечение, тъй
като обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускали по
различен начин и обезпечението не било задължително условие за получаване на кредит.
Оспорва се договорът за поръчителство да противоречи на добрите нрави, съответно да
съставлява скрито оскъпяване на кредита. Възнаграждението по него нямало основание да
се включи при изчисляването на ГПР. Наличието на свързаност между двете ответни
дружества не водело до скрито оскъпяване на кредита, тъй като, от една страна
предоставянето на подобни услуги влизало в предмета на дейност на „Ай Тръст“ ЕООД, а от
друга страна заемателят избирал дали да плаща възнаграждението по договора за
поръчителство на „Ай Тръст“ ЕООД директно или чрез „Кредисимо“ ЕАД. Последното не
било титуляр на вземането, а само получава сумите от името и за сметка на поръчителя.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените
искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете
страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор съществува и е със съдържанието,
посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на целия / на отделните негови клаузи на сочените основания. В тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с
2
правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на
ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса
на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително.
Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Между страните не се спори относно това, че са сключени описаните в исковата
молба договори при посочените в исковата молба условия, както и че ищецът е получил
предоставената в заем сума.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението да заяви изрично дали
оспорва, че платените от него суми, с които са погасени вземания, различни от главницата,
са в размер, различен от признатата от ответника „Кредисимо“ ЕАД сума от 100,00 лева.
По исканията по т. 1 и т. 3 от исковата молба съдът ще се произнесе след
изпълнение на горното указание.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО ТОВА, че между Р. И. С. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № 2422731/27.07.2021г., съответно, че между Р. И. С. и
„Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 27.07.2021г., със
съдържание съобразно посоченото в исковата молба и представените по делото копия от
договорите, както и че заемателят е получил предоставената му в заем сума.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията да бъде задължен ищецът да представи
приложенията към исковата молба за връчване на ответниците, доколкото, видно от
върнатите съобщения, представител на всеки от ответниците е получил връченото му
съобщение и е потвърдил с подписа си, че е получил „искова молба с приложенията“.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
3
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него да се връчат и предназначените за съответната
страна екземпляри от отговорите на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4