Решение по дело №10033/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. Велико Търново, 13.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на дванадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

При секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10033/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Касаторът Д.Щ.И. *** обжалва Решение № 456 от 23.12.2019 г. по НАХД № 717/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш Серия К, № 2150614 на ОД на МВР – Велико Търново. Поддържа наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и немотивирано. Касационната жалба съдържа искане за отмяната му, тъй като в извършена справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване в сайта на Районен съд – Горна Оряховица, липсват съдебни актове от 23.12.2019 г. Твърди се, че решението не е публикувано и на 27.11.2019 г., когато е било съдебното заседание. По този начин за касатора остава неясно въз основа на какви доказателства се е произнесъл съдът, кои от заявените с жалбата искания са приети и кои – не, налични ли са по делото веществени доказателства и как са ценени. Алтернативно се иска касационната инстанция да извърши преценка за наличието на всички предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Велико Търново не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63, ал. 2, изр. второ от ЗАНН решенията на съответните РС подлежат на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава ХІІ от АПК. Тоест, претендираното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК – необоснованост и немотивираност на оспореното решение, е неприложимо в настоящото производство, тъй като в чл. 348 от НПК липсва такъв отменителен порок. Бланкетно в касационната жалба се поддържа оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила, което съдът приема в интерес на касатора за такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид наведените в касационната жалба доводи съдът намира, че дължи служебна проверка за правилност на решението по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 456 от 23.12.2019 г. по НАХД № 717/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, е потвърден Електронен фиш Серия К, № 2150614 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на Д.Щ.И. за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Горнооряховският  районен съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства (разпечатки от техническото средство и снимков материал, справка за собственост, разписка за връчване на ЕФ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, методически указания за работа със системата, схема на хоризонталната и вертикална пътна маркировка и прочие), че на 08.06.2018 г. в 08:58 часа, на ПП І-4 (София – Варна), км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна, със стационарна система тип „MultaRadar SD 580“ № 00209D33F1A0, е била засечена скорост на движение на МПС „Мазда 6”, с peг. № ***, собственост на Д.Щ.И., от 95 км/ч при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, като след отчитане на толеранс от минус 3 км в полза на водача превишението е 32 км/ч. Не са установени данни И. да е депозирала в ОД на МВР – Велико Търново писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с информация за различно от нея лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Въззивният съд е установил, че електронният фиш не страда от пороци, засягащи неговата формална и процесуална законосъобразност – използван е одобреният за това образец и са спазени реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, мястото на нарушението е прецизирано с точност и надлежно е било означено с пътен знак Е-24, включително предварително е било оповестено в интернет като място за осъществяване на контрол на скорост със стационарна видео-радарна система. Изложени са мотиви, че в пълнота са съобразени изискванията за описание на нарушението. Обжалваният електронен фиш е преценен като законосъобразен и по същество – безспорно установено е осъществяването на състава на административното нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е установено от одобрен тип АТСС, преминало изискуемата метрологична проверка, и регистрационният номер на моторното превозно средство е ясно видим на генерираното изображение. Мястото на нарушението попада в зоната на действие на пътен знак В-26, с който е въведено ограничение на скоростта. Въззивният съд е направил извод, че деянието правилно е квалифицирано по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание – глоба от 300 лева.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Несъстоятелни са възраженията в касационната жалба, касаещи публикуването на решението в интернет. По силата на чл. 64, ал. 1 от Закона за съдебната власт актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Публикуването на съдебните актове на официалните сайтове на съдилищата е израз на публичното начало на процеса, а не е елемент от постановяването на решенията. В контекста на чл. 340, ал. 2 от НПК, приложим в производството по оспорване на НП и ЕФ пред районните съдилища, решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено. По аргумент от чл. 179, ал. 4 от НПК целта на съобщението е да се уведоми страната за процесуалните действия, които са извършени от противната страна или от съда, за да може да вземе участие, или които самата тя следва да извърши. В случая видно от приложената в делото Разписка Д.И. е получила Обявление № 1/27.12.2019 г. от РС – Горна Оряховица, с което й е съобщено, че решението по АНД № 717/2019 г. е изготвено на 23.12.2019 и може да се обжалва. Препис от решението в цялост страната може да получи след подаване на надлежна молба за това и тази възможност следва да е известна на касаторката предвид отбелязването в жалбата й, че е адвокат в САК. По делото молба за получаване на препис не е представена. Безспорно районният съд е спазил предвидената от закона процедура за уведомяване на страните, че решението е изготвено. НПК не предвижда връчване на препис от решението на въззивния съд ведно със съобщението, че същото е изготвено. Справка на съда установи, че обжалваното решение е обявено в централната уеббазирана база данни и е публично и достъпно при спазване на правилата за защита на личните данни https://legalacts.justice.bg/?CourtId=dOiImfT0EZI%3D&CaseKindId=%2FQrGnpncgwU%3D&CaseNumber=yq7dpWPtexc%3D&CaseYear=8JpLnYtT%2FwM%3D&ShowConnected=False&IsLuceneInUse=True&ShowResults=True&IsAdvanced=False. Нещо повече, интернет порталът съдържа само данни на съдилищата, които са публикували своите съдебни актове. Дори да се приеме, че, както твърди касаторът, оспореното решение на ГОРС не е било качено и достъпно на сайта на съда, това не води до ограничаване на правото на защита на лицето. Д.И. не се е явила и не се е представлявала нито в съдебното заседание пред ГОРС, нито в това пред настоящата инстанция. Няма данни да е искала препис или да е преглеждала делата и да се е запознавала с материалите по тях, включително и с процесното решение. В случая е проявено процесуално бездействие, доколкото усилията на санкционираното лице са сведени до интернет справки, които по същество представляват облекчена възможност за запознаване със съдебния акт, но съвсем не са единствения законово уреден способ за сдобиване с решението. Това поведение не може да бъде възприето като невъзможност за запознаване с мотивите на обжалваното съдебно решение и за възпрепятстване и нарушаване на правото на защита на лицето, което де факто е надлежно осъществено с факта на подаване на касационната жалба в срок пред настоящата инстанция.

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на решението районният съд не е допуснал нарушение на закона. При правилно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до правилен правен извод за потвърждаване на електронния фиш. Не се установява и отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващите изводи са формирани след като са обсъдени значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното открито заседание е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е нарушена тайната на съвещанието.

 

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.  

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456 от 23.12.2019 г. по НАХД № 717/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

2.