Определение по дело №867/2019 на Районен съд - Търговище

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ 1141                 02.07.2019 г.                                 град Търговище

 

Районен съд-Търговище                                         седми          състав

На втори юли две хиляди и деветнадесета година

В закрито разпоредително съдебно заседание в състав:

 

            Съдия:Боряна Петрова

           

като извърши проверка по реда на чл.130 вр. чл. 299,ал.1-2 от ГПК по гр.д.№ 867/19 по описа на Районен съд-Търговище, констатира следното:

 

          Съдът е сезиран с искова молба от Ф. Ш. Б. ***, с която против Прокуратурата на Република България са предявени  осъдителни  искове  – за заплащане на сумата  от  5 000 лв., представляваща обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, поради водено срещу  него  и прекратено наказателно производство  и за сумата в размер на 1 200 лв.- обезщетение за забава  от 09.11.2015 г.

         С оглед служебното задължение на съда в хода на цялото производство да следи за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и след извършена служебна справка по гр.д.№ 511/18 по описа на РСТ, за наличие на приключил съдебен спор между същите страни за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди и лихва за забава, констатира следното:

           С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 511/18 по описа на РСТ са били отхвърлени предявените от Ф.Б. против Прокуратурата на република България иск за заплащане на сумата  в размер на  5 100 лв., представляваща обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, поради водено срещу  него  и прекратено наказателно производство, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на осн. чл.4 и вр. чл.2 ал.1 т.3 предлож.2-2  от ЗОДОВ и  иск за сумата в размер на 1 212 лв., представляваща  обезщетение за забава за от 09.11.2015 г.

          При така установените обстоятелства, съдът приема, че между гр.д.№ 511/18 по описа на РСТ и настоящото гр.д.№ 867/19 по описа на РСТ е налице пълен идентитет. С решение № 399 от 18.07.2018 г. постановено по гр.д.№ 511/18 по описа на РСТ, е бил решен въпроса за отговорността на държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България, като е прието, че отговорност не следва да се носи, по съображения, изложени в мотивите към решението. Ищецът в производството е твърдял, че е претърпял вреди, поради това, че е бил привлечен като обвиняем по две обвинения:  по чл.316 във вр. чл.308 ал.2 във вр. ал.1 и по чл.309 ал.1 НК във вр. чл.26 НК. На  04.07.2014г. в РС-Търговище постъпил обвинителен акт за това, че ищецът в  неустановен ден на м.04.2011г. в гр. Търговище преправил официален документ с цел да бъде използван пред административни и съдебни органи-престъпление по  чл.308 ал.2 във вр. ал.1 от НК, както и за това, че в периода от м.04. до м.10.2011г. е преправил частен документ и го употребил в РСТ, ОСТ и СП-престъпление по чл.309 ал.1 от НК.  С присъда  № 19 от 23.04.2015г. по НОХД № 697/2014г.  ищецът по делото е бил признат за виновен по поддържаното от прокуратурата обвинение и му било наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода с отложено изтърпяване  за изпитателен срок от 3 години, на осн. чл.66 ал.1 НК.  С присъда № 15 от 01.07.2015г. по ВНОХД № 99/2015г. по описа на ОС-Търговище е отменена изцяло присъдата на РС-Търговище, признат за невиновен и оправдан по обвинението.  С решение № 386 от 09.11.2015г. по НД № 1083/2015г. по описа на ВКС, присъдите  на ОСТ и РСТ са изцяло отменени и е прекратено  воденото срещу подсъдимия наказателно производство – за престъплението по чл.308 ал.1 във вр. ал.1 от НК.

            В настоящото производство отново се търсят вреди от същия деликт. Макар, че ищецът е посочил правна квалификация на предявените от него искове чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, доколкото се претендират вреди от органи на държавната власт, то основанието за ангажиране на тази отговорност е по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ, а не посоченото от ищеца.

            Отреченото/признато с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение (чл.298, ал.1 и ал.2 и чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК). В този смисъл съдът приема, че въпроса за отговорността на Прокуратурата на Република България за вреди причинени на Ф. Ш.  Б., произтичащи от прекратяването на воденото против Б. наказателно производство е разрешен между страните със сила на пресъдено нещо и пререшаването му по настоящото дело е недопустимо, с оглед забраната, визирана в разпоредбата на чл. 299,ал.1 от ГПК, обстоятелство, обуславящо липса на право на иск в полза на ищеца и прекратяване на производството по този иск, като недопустимо, на осн. чл. 130 вр. чл.299,ал.1-2 от ГПК.

          С оглед на изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

          

           ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 867/19 по описа на РСТ, образувано по депозирана от Ф. Ш. Б.  ЕГН ********** ***, адв. А. Н.  против Прокуратурата на Република България гр.София, бул.“Витоша“, № 2 искова молба, с която са предявени  осъдителни  искове  – за заплащане на сумата  от  5 000 лв., представляваща обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, поради водено срещу  Б.  и прекратено наказателно производство  и за сумата от 1 200 лв.- обезщетение за забава  от 09.11.2015 г. поради недопустимост на предявените искове, на осн. чл. 130 вр. чл. 299,ал.1-2 от ГПК.

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред Окръжен съд Търговище.

           Препис от определението да се изпрати на страните.

 

           Районен съдия: