Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/………….................
г. ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІХ-ти
тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Данаилова
М. Иванова - Даскалова
при секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдията М. Иванова - Даскалова КНАД № 1676 по описа за **** год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 и следв. от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на "Б."****-гр.Варна против Решение №223/16.06.2021г.
по НАХД №1759/2021г. на Районен съд-Варна, с което е изменено НП
№03-013106/07.10.2020г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда"-гр.Варна, с което наложената на дружеството
за нарушение на чл.152 от КТ на основание чл.414 ал.1 от КТ имуществена санкция
в размер на 2000лв. е намалена на 1500лв.
В
жалбата се твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно. Оспорват се
изводите на РС и се твърди, че нарушението е останало недоказано. Неправилно съдът
не е кредитирал показанията на водения от дружеството свидетел, а кредитирал
показанията на актосъставителя. Изложени са пространни съображения за неправилно
приложение на закона от въззивния съд , поради което решението противоречало на
целта на закона. Считат, че АУАН е нередовно съставен, тъй като актосъставителя
не попитал работодателя и работника дали е вярно написаното в представената таблица.
Неправилно съдът възприел данните в представената на
проверяващите форма за отчитане на положен труд, а не предварителния
план-график за смените на работниците. Претендира се отмяна на Решението на РС
и да бъде решен спора по същество като бъде отменено изцяло наказателното
постановление. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата
и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната
страна - Дирекция "Инспекция по труда"-Варна се представлява от
юрисконсулт, който в съдебно заседание оспорва жалбата. Поддържа, че Решението
е правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Моли
решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и предлага да бъде
потвърдено.
Касационният
състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания
и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе,
взе предвид:
С
Решение №223 от 16.06.2021г. по НАХД №1759/2021г. на Районен съд-Варна е
изменено НП № 03-013106/07.10.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда"-Варна, с което наложената на "Б."****-гр.Варна
за нарушение на чл.152 от КТ на основание чл.414, ал.1 от КТ имуществена
санкция в размер на 2000лв. е намалена на 1500лв.
За да
постанови това въззивния съд установил от събраните по делото доказателства от
фактическа страна, че през м. юли 2020г. служители на Дирекция "Инспекция
по труда"-Варна, сред които свид. М., извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство от "Б." ****. Проверката била осъществена в
обекта на дружеството- работодател - цех „Пране“ в кв.“Аспарухово“ на ул.„Н.“№10
в гр.Варна, както и по представените от дружеството документи, които
инспекторите изискали. За заетото в обекта лице Т. Й. проверяващите установили,
че по сключен трудов договор от 16.05.2018г. работи на длъжност „пазач,
невъоръжена охрана“. Въз основа на представените на място документи, на депозираните
допълнително таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юни
2020г., правилника за установения трудов ред и другите книжа свид. М.
констатирала, че Т. Й.е полагал труд на 15.06.2020г. в смяна от 18:00 часа до
22:00 часа и на 16.06.2020г. е започнал работа в изпълнение на смяна от 06:00часа
до 10:00часа, при което не му е осигурена минималната 12 часова междудневна
почивка по чл.152 от КТ. За това нарушение на 31.03.2020г. бил съставен АУАН
срещу "Б."****-гр.Варна като работодател, в който били отразени
установените факти във връзка с неспазването на чл.152 от КТ по отношение на
дадения работник. РС установил, че АУАН е предявен на представителя на
дружеството, при което в него не били вписани възражения.
РС
констатирал, че по преписката в срока не постъпили възражения срещу АУАН и на 07.10.2020г.
директорът на Дирекция "Инспекция
по труда"-гр.Варна издал НП №03–013106/07.10.2020г., в което възприел фактическите
констатации на актосъставителя в АУАН, квалифицирал извършеното като нарушение
на чл.152 от КТ и за него на основание чл.414 ал.1 от КТ наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 2000лв.
При
проверка на валидността и законосъобразността на АУАН и на НП въззивният съд при
спазване на процесуалните правила и задълженията си е преценил по отделно, но и
в съвкупност приетите писмени доказателства, които са налични в преписката и са
събрани до издаване на НП, както и представените от дружеството за първи път едва
в хода на съдебното следствие, както и заявеното от свидетелите при разпита им
в съдебната фаза. В решението съдът е изложил подробни и обосновани мотиви кои гласни
и кои писмени доказателства кредитира и въз основа на тях прави установяванията
си за фактите и обстоятелствата свързани с нарушението и извършителя му и кои и
защо не кредитира. Поради това изцяло неоснователни са оплакванията в
касационната жалба срещу приетото за установено и доказано от въззивния състав
в решението. Изводите на РС следват логически установеното в
административно-наказателното и във въззивното производство, че санкционираното
дружество като работодател не е осигурило на конкретния работник междудневна
почивка от минимум 12 часа на 16.06.2020г., а Т. Й.е полагал труд като пазач на
обекта стопанисван от „Б.“**** в смяна от 06:00часа до 10:00 часа на
16.06.2020г., след като през предходния ден - 15.06.2020г. е бил на смяна от
18:00 часа до 22:00часа. Спорът по
фактите е разрешен от РС въз основа на преценка на всички събрани доказателства,
който отхвърлил с подробни мотиви като недоказана защитната теза на дружеството.
По повод
оплакванията в жалбата настоящият състав следва да отбележи, че
необосноваността и несъответствието с целта на закона не са касационни
основания за отмяна на Решението на РС постановено по жалба срещу НП, тъй като
съгласно препращането от чл.63 от ЗАНН към НПК приложими са основанията за
отмяна в чл.348 ал.2 от НПК. По
аргумент от тази относима правна уредба, настоящият състав достигна до следните
изводи:
Решението на
ВРС е валидно и допустимо. Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за
съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е
постановено от незаконен състав. Страните са редовно призовани за откритото
съдебно заседание с процесуална възможност да изразят становище по
доказателствата и да направят доказателствени искания. След като е разпитан
актосъставителя и посочения от защитата свидетел и са приети наличните в
преписката доказателства, както и представеното писмено доказателство в
съдебната фаза, правилно е отчетена липсата на доказателствени искания и като
счел делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и гласни
доказателства, РС дал ход на съдебните прения. Поради това не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото и при
постановяване на решението. В него установяванията за релевантните факти и
обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното производство пред
административно-наказващия орган са основани на правилна и пълна преценка и в
съответствие с нея са формирани правните изводи. Поради това изцяло в
противоречие с Решението на ВРС в касационната жалба се твърди, че спора между
страните по фактите свързани с нарушението е останал неразрешен от РС.
Като контролно-отменителна
инстанция касационният съд проверява приложението на закона въз основа на
фактите установени от РС в решението, тъй като има забрана в чл.220 от АПК за
нови фактически установявания в касационната инстанция. Неправилно приложение
на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. Правилно РС заключил, че са съобразени сроковете и
процедурите разписани в ЗАНН; че НП е съобразено с изискванията на чл.57 от ЗАНН; че нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото
към отговорност лице да разбере обвинението и е могло да организира защитата
си; че е посочена датата, на която е констатирано нарушението. Правилно РС
отхвърлил като неоснователни оплакванията за нарушение на процесуалните правила
в производството по издаване на НП. В АУАН са описани фактите и обстоятелствата
установени от проверката на място и от документите представени от работодателя
за конкретното нарушение. Привлеченото към отговорност лице не ги е оспорило и
не е представило доказателства до издаване на НП, които да свидетелства за
други факти и обстоятелства, а ангажираните такива в съдебната фаза са в
подкрепа на защитната теза на работодателя, която не е успяла да създаде
съмнение във верността на описаното в НП за нарушението.
Касационният
състав споделя изцяло съображенията и изводите на въззивния съд относно
нарушената императивна разпоредба на чл.152 от КТ, както и относно неприложимостта
на чл.28 от ЗАНН, с оглед липсата на данни и доказателства, които да отличават
конкретното деяние като такова с явно незначителна обществена опасност, спрямо
другите такива и индивидуализацията на имуществената санкция предвидена в чл.414,
ал.1 от КТ. Мотивите за правилно приложение на КТ и на ЗАНН при издаване на НП
изложени в Решението изцяло се споделят от настоящият състав, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
Правилно РС отчел,
че в приложената административно-наказателна разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ
диапазона на имуществената санкция е от 1500лв. до 15 000лв. и взел
предвид, че нарушението е първо такова за дружеството. Това смекчаващо
отговорността обстоятелство, преценено в съвкупност с обществената опасност на
конкретното нарушение е довело въззивния съд до извода, че следва да бъде
изменено НП като бъде намалена на минималния размер от 1500лв. санкцията на
дружеството. Касационният състав намира тези изводи за правилни, съобразени с
относимите разпоредбите на КТ и на ЗАНН, които разписват размера на санкцията
да бъде съответен на обществената опасност на деянието и извършителя и
достатъчни за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция в
чл.12 от ЗАНН, за които се налага.
В обобщение Решение
№223 от 16.06.2021г. по НАХД №1759/2021г. на Районен съд-Варна, с което е
изменено НП № 03-013106/07.10.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда"-Варна и наложената на "Б."****-гр.Варна за нарушение
на чл.152 от КТ на основание чл.414, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на
2000лв. е намалена на 1500лв. е постановено при точно приложение на
процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора искането на представителя на касатора за присъждане на
направените разноски в настоящата инстанция се явава неоснователно, а искането
на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено. Касаторът "Б." ****-гр.Варна следва да
заплати на ответната страна - Дирекция „Инспекция по труда“ -гр.Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от това
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №223 от 16.06.2021г. по НАХД №1759/2021г. на
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА "Б." ****-гр.Варна, ул. "Н." № 10 с
ЕИК ***** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
-гр.Варна сумата от 80лв. /осемдесет
лева/ за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :