Решение по дело №524/2018 на Районен съд - Самоков

 

РЕШЕНИЕ

№ ...6

гр. С., 03.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:                            

        РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 524 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

В.П.Т. ***, обжалва Наказателно постановление № .., издадено на .. г. от инж. С. Ц. Т. – Заместник-директор на Регионална дирекция по горите – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С.К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения развива изложените в нея съображения, както и излага допълнителни такива в подкрепа на нейната основателност.

Въззиваемата страна Регионална дирекция по горите (РДГ) – С. се представлява от пълномощника си юрк. И. И., който оспорва жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на съдебно обжалване наказателно постановление (НП).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано въз основа на акт за установяване на административно нарушение с номер по регистъра 402/2018, с бланкови серия и номер ИАГ 2013 г. 051406, съставен срещу жалбоподателя на 30.05.2018 г. от св. С.И.С., на длъжност „главен специалист - горски инспектор” в Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), гр. С. за нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), изразяващо се в това, че на 30.05.2018 г. в землището на с. Г., Община С., в имот с идентификатор 52825.11.600 – частна горска територия, отдел 749 „б” извозва с автомобил „УАЗ” с рег. № .. с пригодена отпред лебедка, незаконно отсечена дървесина от бял бор без редовно издадено позволително за сеч. Освен по дървесен вид, в АУАН липсва друга индивидуализация, а именно по количество и обем, на предмета на вмененото на жалбоподателя нарушение.

В обжалваното НП е посочено, че то е издадено на основание гореобсъдения АУАН, констативен протокол № .. от 30.05.2018 г., съставен от св. И.Н.Н., на длъжност „главен специалист - горски инспектор” в ИАГ и разписка за отговорно пазене на вещи № ../30.05.2018 г. Административно-наказващият орган е възприел констатациите на актосъставителя относно вмененото на жалбоподателя деяние; конкретизирал е, че то има за предмет 3,13 плътни кубически метра едра строителна дървесина от бял бор; приел е че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ и че то съставлява административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ при форма на изпълнителното деяние – „извозване” и е наложил на жалбоподателя глоба за това административно нарушение глоба в размер 500 лв. Наред с това, с НП е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил марка „УАЗ” с рег. № ..

Еднозначно се установява от кредитираните от съда показания на свидетелите С.С. и И.Н., че на 30.05.2018 г. при проверка в землището на с. Г., Община С., те чули шум от моторен трион в гората над селото и когато наближили в посоката, от която идвал шумът, започнали да наблюдават две лица, които добивали иглолистна дървесина. Едно от тези лица бил жалбоподателят, който режел дървета с моторен трион, повалял ги, издърпвал ги с джип посредством пригодена лебедка до място, подобно на рампа, отстоящо на около 50 метра от мястото на отсичането на дърветата, разкроявал ги на секции по 2 метра и там ги складирал. Другото лице предимно помагало на жалбоподателя, като държало и връзвало дърветата. След като наблюдавали двете лица известно време, посочените свидетели им се представили; установили, че те нямат позволително за сеч и че отсечените и извозени дървета не са маркирани с контролна горска марка; измерили общата им кубатура и със съдействието на служители на РУ – С. и на ДГС – С. установили самоличността на тези лица, респ. задържали автомобила, дървесината и моторния трион, като ги оставили на отговорно пазене в ДГС – С.. Своите констатации свидетелите С. и Н. отразили в констативен протокол № .., съставен на 30.05.2018 г. от св. Н. и подписан от св. С., както и от жалбоподателя.

По-късно същата вечер в сградата на РУ – С. св. С. съставил срещу жалбоподателя няколко АУАН, един от които – гореобсъдения АУАН с номер по регистъра ../2018 г. (бланков № ..). Този акт бил съставен в присъствието на св. И.Н. – свидетел при установяване на нарушението, както и в присъствието на жалбоподателя. Актът бил предявен на жалбоподателя и той го подписал с възражения.

В съставения от св. Н. констативен протокол № .. от 30.05.2018 г. е посочено, че кубатурата на едрата строителна дървесина от бял бор, добита чрез описаните в протокола действия – сеч, поваляне, изтегляне и разкрояване на дървета, е 3,13 плътни кубически метра, с дължина 2 метра. Свидетелят С. потвърждава в показанията си, че това е обемът на цялата дървесина – предмет на описаните в протокола действия на жалбоподателя. В разписка № ../30.05.2018 г. за отговорно пазене на вещи е посочено, че дървесина с този обем – 3,13 плътни кубически метра от бял бор, е оставена на отговорно пазене в ТП „ДГС – С.”.

С представеното НП № ../16.10.2018 г., издадено от Зам.-директора на РДГ – С., на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер 500 лв. за административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ, изразяващо се в това, че на същия ден (30.05.2018 г.) в 18,18 ч. на същото място – отдел 749, подотдел „б”, имот № 52825.11.600 – частна горска територия, попадащ в землището на с. Г., жалбоподателят в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ сече с описан в това НП моторен трион 3,13 пл. куб. м. едра строителна дървесина от бял бор, без да има издадено писмено позволително за сеч. Установява се от служебна проверка, а и не е спорно между страните, че това НП е обжалвано от жалбоподателя и по жалбата му е образувано АНД № 522/2018 г. по описа на РС – С.. С решение № 66/05.04.2019 г. по делото НП е потвърдено, а решението е оставено в сила от Административен съд – С.-област.

В така представеното като писмено доказателство в настоящото производство НП като доказателство за описаното в него нарушение на жалбоподателя е посочен същият констативен протокол № 152055 от 30.05.2018 г., съставен от св. И.Н., който е посочен и в процесното обжалвано НП.

В този протокол е описано, че целият обем на дървесината, предмет на действията на жалбоподателя по отсичането й, преместването й и разкрояването й, е общо 3,13 плътни кубически метра едра строителна дървесина от бял бор, а това се потвърждава и от показанията на св. С.С..

Ето защо след като в НП № ../16.10.2018 г. тези действия на жалбоподателя са описани като сеч в нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ на цялото това количество дървесина на 30.05.2018 г. в землището на с. Г., Община С. в имот с идентификатор 52825.11.600 – частна горска територия, отдел 749, подотдел „б”, е изключено те да съставляват и извозване на същата дървесина като отделна и самостоятелна форма на изпълнително деяние на административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ, извършено по същото време, на същото място, с абсолютно същия предмет и в нарушение на същата нормативна разпоредба, каквато е посочена и в НП № ../16.10.2018 г. (чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ). Да се приеме обратното, би означавало в нарушение на принципа „non bis in idem” жалбоподателят да бъде наказан повторно за деяние, за което в друго административно-наказателно производство е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Няма съмнение, че макар и да са обединени в понятието „добив на дървесина” по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителната разпоредба на ЗГ, сечта и извозът на дървесина са фактически различни дейности, като в този смисъл е и § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, обн. ДВ, бр. 64/2011 г. Именно обаче заради това те са алтернативни форми на изпълнителното деяние на административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ, както е видно и от самата редакция на тази разпоредба. Една и съща фактическа деятелност на физическо лице, осъществена в нарушение на една и съща нормативна разпоредба на определено място и по определено време по отношение на напълно идентичен предмет, не може да осъществява едновременно признаците на изпълнителните деяния и на сечене, и на извозване по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ЗГ.

Това е така, защото в НП № ../16.10.2018 г. и в процесното НП не е направено никакво разграничение между предмета на двете описани в тях нарушения и по този начин се изключва евентуалната възможност за преценка, че жалбоподателят е сякъл едни, а е извозвал други дървета по едно и също време. Що се касае до известното различие в посоченото в тези НП точно време на извършване на описаните в тях нарушения, то изобщо не е в полза на един по принцип иначе логичен извод жалбоподателят първо да е отсякъл, а след това да е извозил цялата дървесина, възприета като предмет на нарушенията. В НП № ../16.10.2018 г. (а и в също така представеното НП № 403/19.10.2018 г.) е посочено, че жалбоподателят е отсякъл тази дървесина в 18,18 ч., а в процесното НП точен час на вменения му извоз не е отбелязан, но пък е посочено, че проверката, при която е установено нарушението, е извършена на 30.05.2018 г. в 18,00 ч. Следователно невъзможно е жалбоподателят първо да е извозил, а малко по-късно след това да е отсякъл една и съща дървесина - в обем 3,13 плътни кубически метра от бял бор, за чието неправомерно отсичане той е наказан с други НП.

По изложените съображения изводът на административно-наказващия орган в обжалваното НП, че по времето и на мястото, посочени в него жалбоподателят е извършил извозване на описаната в НП дървесина в нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ поради липса на позволително за сеч, съставляващо административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ, е незаконосъобразен. Щом като съдържанието на АУАН и НП и доказателствата по делото не позволяват (по вече изложените по-горе съображения) извод, че деянието на жалбоподателя може да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ при форма на изпълнителното деяние „извозване“ на дървесина без издадено писмено позволително за сеч, то постановеното с НП отнемане на вещта, послужила за извършване на твърдяното нарушение – товарен автомобил „УАЗ“ с рег. № .. също е незаконосъобразно, тъй като деянието не съставлява административно нарушение.

Ето защо обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено в неговата цялост.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № .., издадено на 16.10.2018 г. от инж. С. Ц. Т. – Заместник-директор на Регионална дирекция по горите – С..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: