Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Хасково, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в
открито съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и двадесета
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова,
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №213/2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „A. М.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Д.“ №.., представлявано от
управителя Т. Т., подадена чрез пълномощник адв. Д.Д., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №ФК-60-0027032/23.01.2020 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че заповедта за
налагане на ПАМ е незаконосъобразна и неправилна. Мотивите за налагане на
мярката били бланкетни и представлявали само теоретично изложение, без да
съдържали конкретни фактически основания. Описаната в административния акт
фактическа обстановка не отговаряла на истината. Сочи се, че извършената на
16.01.2020г. проверка в обект снек-бар „ХХХ“ в гр.Хасково била осъществена в
отсъствието на управителя или упълномощено от него лице, без дори да били
потърсени тези лица за изясняване на обективната действителност. Присъствал
само един сервитьор, който бил на смяна. Посочва се, че заведението било за
бързо обслужване, с капацитет до 65 места, и никога не е имало повече места за
сядане. С толкова места било и категоризирано от Община Хасково. До входа му
имало още места, но те не били 50, както било описано в заповедта, а много
по-малко. Тези места на открито били временни, сезонни, и се ползвали само
два-три месеца в годината, но тогава пак никой не сядал вътре в залата на
закрито. Не отговаряло на истината и това, че обектът бил в центъра на гр.Х. –
място с голям човекопоток и голям брой потенциални клиенти. Счита се, че в
случая не става ясно кое налагало и какво щяло да бъде постигнато със
запечатването на обекта за 14 дни. Не било ясно и защо бил определен точно този
срок и дали с това щяла да се постигне целта на закона. Смята се, че с
налагането на мярката административния орган не съобразил съпоставимостта между
евентуалните вреди за фиска и евентуалните такива за дружеството, които се
изразявали в освобождаване на персонал, похабяване на хранителни продукти и
липсата на продажби. Твърди се още, че заповедта е издадена в противоречие с
чл.22 от ЗАНН, като се излагат доводи в тази насока и се релевира извод за
налагане на мярката в противоречие с целта на закона. Изтъква се, че в чл.187,
ал.1 от ЗДДС било посочено, че ПАМ се прилагала за обекта, където било
установено нарушението. Последното било регламентирано да става с акт за
установяване на административно нарушение, какъвто в настоящия случай липсвал.
Отбелязва се, че със заповедта било създадено невярно впечатление, че в
проверявания обект системно не били издавани касови бележки. В акта обаче не
било отразено, че нарушението било първо такова, досега не били констатирани
други, въпреки множественото извършени през годините проверки. По изложените
съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощен процесуален представител.
Ответникът, Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен
вид и в съдебно заседание изразява становище в насока правилност и
законосъобразност на заповедта, с която е наложоена ПАМ. Моли да бъдат
присъдени разноски, за които е представен списък. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с аргумент ниска
фактическа и правна сложност на делото.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Протокол за извършена
проверка (ПИП) в обект, сер.АА №0027032, на 16.01.2020 г., в 12.00 ч., в
присъствието на Д. Г. Д., на длъжност сервитьор, П. Д. И. – упълномощено лице и
Б. Н. М. – ст.е. в отдел „КС“ при ТД на НАП – Пловдив, длъжностни лица при
ГДФК, ЦУ на НАП, са извършили проверка в обект „снек-бар „ХХХ““, находящ се в гр.Х.,
на ул. „С.п.“ №.., стопанисван от „A. М.“ ЕООД, във връзка със спазване на
данъчно-осигурителното законодателство.
В протокола е вписано, че снек-бар
„ХХХ“, находящ се в гр.Х. на ул.“С. п.“ №.., представлява едноетажна масивна
постройка, с площ около 200 кв.м. на закрито и два навеса на открито, с
капацитет 65 места на закрито и 50 места на открито. В търговския обект се предлагали
готвени ястия на цени от 2.50 лева до 12.00 лева., салати на цени от 4.00 до
6.00 лева, десерти на цени от 1.00 до 4.00 лева, спиртни и алкохолни напитки от
1.50 лева до 4.00/50мл., вина и бира на цени от 2.00 до 60.00 лева. В обекта
било обособено място, в което имало монтирани 2 бр. компютърни конфигурации, с
които били свързани 3бр. нефискални принтери и 1бр. фискален принтер.
Инсталираният в конфигурациите софтуер регистрирал и отчитал продажбите и
касовите наличности. Разплащанията се извършвали само в брой, нямало инсталиран
ПОС-терминал. В протокола е отразено, че преди легитимация на проверяващия екип
в обекта същият извършил контролна покупка на 1бр. супа, 2бр. баница, 2 бр.
кафе и 1 бр. десерт на обща стойност 14.40 лева, платени в брой от З. В. П. –
проверяващ, и получени от Д. Г. Д. – сервитьор. За извършената покупка била
издадена касова бележка от нефискален принтер. След легитимацията на екипа и
при поискване на дневен финансов отчет бил издаден фискален касов бон №000091
002/16.01.2020г. В ПИП е отбелязано също, че в 13.12 ч. покупката била
изконсумирана изцяло и не можело да бъде сторнирана. Констатирано е, че в
търговския обект не се регистрират и отчитат всички продажби, чрез издаване на
ФКБ. В протокола е отразена фактическа наличност на парични средства в размер
на 35.90 лева, а по данни от ДУ – 14.90 и е установена разлика в размер на
21.00 лева. От органите по приходите е било поставено съобщение за установеното
нарушение по ЗДДС, като в ПИП е отбелязано, че това е предпоставка за ПАМ.
Отразено е също, че в момента на проверката в ТО са работили 2 лица, на
4-часово работно време.
Протоколът е подписан от съставилите
го лица и от присъствалото лице Д., както и от П. И. и Б. М., като лицето И. е
вписало възражения – отбелязано е „Имам възражения по направените констатации“.
При проверката са събрани: 1 бр.
сметка от нефискален принтер, 1 бр. ФКБ, 1 бр. ДФ „Х“ отчет, 1 бр. периодичен
отчет, 1 бр. съкратен периодичен отчет, 1 бр. опис на паричните средства,
декларации обр. КД-126, 1 бр. декларация за стопанисвани обекти обр.148. С ПИП
е предписано Д. Г. Д. и Т. И.Т. или упълномощено. лице, да се явят в гр.П.,
ул.“Т.м.“ №.., за съставяне на АУАН.
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-60-0027032/23.01.2020 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „A. М.“ ЕООД,
гр.Х., представлявано от Т.И.Т., е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) – запечатване на търговски обект – снек-бар „ХХХ“, находящ се в гр.Х.,
ул.“С. п.“ №.., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената разписка, заповедта
е връчена срещу подпис на И. Т. И. – упълномощено лице, на 10.02.2020 г.
Жалбата срещу нея е подадена на 21.02.2020 г., чрез административния орган.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е обективирана в
писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от
него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по
приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. второ на Закона за НАП, както и е надлежно
оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактическите
и правните основания за издаването ѝ.
Приложената правна норма, посочена в
административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Като фактическо основание в заповедта
е посочено, че при извършена оперативна проверка на 16.01.2020 г., в 12:00 часа
на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – снек-бар „ХХХ“,
находящ се в гр.Х., ул.“С. п.“ №.., стопанисван от „АЕНАТА МЕЧКА“ ЕООД, се констатирало,
че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената на 16.01.2020 г., в
12.00 часа контролна покупка на 1 бр. супа, 2 бр. баница, 2 бр. кафе, и 1 бр.
десерт, на обща стойност 14.40 лв., платени в брой на лицето Д. Г. Д. – сервитьор,
от З. В. П. – проверяващ, преди легитимацията, не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел “Datecs FP-1000-02
DV” с ИН на ФУ DT427126 и ИН на ФП 02708374, нито от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Посочено е, че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на
касова разлика в размер на 21.00 лева между наличните парични
средства в касата и тези, отразени във ФУ. Посочено е също, че нарушението води
до неотразяване на приходи.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Идентично задължение се съдържа и в
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от Министъра на финансите
на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Цитираната разпоредба също предвижда задължение
за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В процесния случай не е спорно, че
жалбоподателят е лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., задължено да
регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална
касова бележка (ФКБ) от ФУ в търговския обект – снек-бар. Съгласно
определението за фискален бон, издаден от въведено в експлоатация фискално
устройство, направено в чл.118, ал.3 от ЗДДС, същият е хартиен документ, регистриращ
продажба на стока или услуга в търговски обект, включително по която се плаща с
банкова кредитна или дебитна карта. Тоест, несъмнено за извършената в обекта
покупка, за която на 16.01.2020 г., в 12:00 часа е извършено плащане в обекта,
на обща стойност 14.40 лв., търговецът е следвало да издаде фискална касова
бележка от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство.
В случая между страните не е спорно,
че в деня на осъществената от органите по приходите проверка в търговския обект,
във времето преди легитимацията на проверяващия екип не е издаден касов бон при
покупката на 1 бр. супа, 2 бр. баница, 2 бр. кафе, и 1 бр. десерт, на обща
стойност 14.40 лв., с оглед на което следва да се приеме, че са налице
материално правните предпоставки, предвидени в чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ. Следва да се отчете обаче, доколко определеният с
акта срок на налагане на ПАМ е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен
с чл.6, ал.2 от АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е
констатирано за първи път, то налагането на ПАМ за 14-дневен срок за неиздаване
на касов бон за покупка от 14.40 лв. не би могло да се определи като
съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната
сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на
обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Само
така не би се засегнал в по-голяма степен от необходимото стопанският оборот,
който е източник на приходи за бюджета. Следва да се посочи още, че целите на
принудителните административни мерки са дефинирани в чл.22 от ЗАНН и са свързани
с предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и
отстраняване на вредните последици от тях. При изпълнението на легитимно
признатите цели на принудителните административни мерки към датата на
издаването на заповедта за ПАМ не би могло да се приеме, че посоченият срок е
определен по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Тъй като оспореният
акт не съответства на целта на закона, то по аргумент от чл.146, т.5 от АПК
същият се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В тази насока е
практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в
Решение №3881/12.03.2020 г. по адм. д. №13570 по описа на съда за 2019 г.,
постановено по дело, разглеждано от самия съдия-докладчик.
Освен изложените по-горе съображения
за несъразмерност на наложената принудителна административна мярка, следва да
се има предвид, че несъразмерността в случая се обуславя и от обстоятелствата,
възникнали във връзка с новия коронавирус COVID-19. Същественото в случая е, че
мерките, които бяха въведени в страната през последните месеци във връзка с
пандемията и продължаващи към настоящия момент, сами по себе си са допринесли
за реализиране на търсените с наложената ПАМ правни последици. В тази връзка,
отхвърлянето на жалбата би довело до осъществяване на вече проявил се в
действителността ефект, макар и той да не е бил пряко продиктуван от действието
на принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект и
забрана за достъп до него, което реално като краен резултат от своя страна ще
доведе до пълна липса на житейска логика.
При този изход на спора и направеното
искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски,
възлизащи общо на сумата от 450.00 лева, от които 50.00 лв. заплатена държавна
такса и 400.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение
за прекомерност е неоснователно, с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба
№1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
която се предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждение в размер на 500 лв., още повече, че в случая претендираният
адвокатския хонорар е бил договорен под законоустановения минимум.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №ФК-60-0027032/23.01.2020г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „A. М.“ ЕООД,
гр.Х., представлявано от Т. И. Т., е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – снек-бар „ХХХ“, находящ се в гр.Х.,
ул.“С. п.“ №.. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
гр.София, да заплати на „A. М.“ ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на
управление гр.Х., ул.“Д.“ №.., представлявано от Т. И. Т., разноски по делото в
размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: