РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Бургас, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120105503 по описа за 2021 година
Постъпила е молба от адвокат Д.Г., процесуален представител на „Уотър Пойнт“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Пловдив, с искане за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца разноски в
обезпечителното производство и исковото производство, като присъждането на разноските в
съдебното производство следва да бъде извършено на база на претендираната сума,
намалена със сумата 920 лева, която е платена преди подаване на исковата молба. В молбата
са изложени подробни фактически и правни доводи.
Препис от молбата е връчен на ответника, чрез процесуалния му представител,
но от негово име не е постъпил отговор.
По повод постъпилата молба за изменение на постановеното по делото
определение в частта за разноските, настоящият състав приема следното:
С решение № 1552 от 08.12.2021 година, постановено по гражданско дело №
5503 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, е отхвърлен иска, предявен от
„Уотър Пойнт“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
п.к. 4 000, община Пловдив, район Централен, ул. „Драган Манчев“ № 5, представлявано от
управителя Атанас Марков Гугушев, против Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: град Б*** за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 7 261, 10 лева на основание договор за
заем от 18.07.2019 година, като за разликата между сумата 6341, 10 лева до пълния предявен
размер на претенцията искът е неоснователен, за разликата между сумата 6 341, 10 лева до
сумата 5 491, 10 лева – погасен чрез плащане, както и искът за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата 1 409, 98 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода
1
от 30.08.2019 година /датата на падежа/ до датата на подаване на исковата молба. В
мотивите съдът е приел, че страните си дължат разноски, но в диспозитива липсва
произнасяне относно тези претенции.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В ал.2 е
посочено, че съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с
указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
Молбата е постъпила в законоустановения срок, от страна в процеса, поради
което е допустима.
Видно от представения списък на разноски и приложенията към него,
разноските, направени по водене на делото са както следва: За обезпечителното
производство разноските са в размер от 594, 40 лева, от които сумата 532 лева,
представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сумата 7, 40
лева държавна такса за издаване на обезпечителна заповед, сумата 15 лева, представляваща
такса за вписване в Агенция по вписванията, сумата 40 лева, представляваща държавна
такса, внесена по повод молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Поради това, че
плащането на сумата от 920 лева през 2020 година, за което с решението е прието, че е
погасено част от задължението по договора за заем преди подаване на исковата молба /на
02.08.2021 година/ и искът е неоснователен за това размер, е извършени преди подаване на
молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск през 2021 година, настоящият състав
приема, че при преценка основателността на молбата за присъждане на разноски, следва да
бъде прието, че за тази сума искът е отхвърлен като неоснователен и поради това следва да
бъде присъдена съответна част от разноските, направени по водене на делото. Следва да
бъде посочено, че претенцията за лихва е предявена за сума в размер от 1 409, 98 лева,
начислена върху главница в размер от 7 261, 10 лева, без да е приспадната погасената сума
от 920 лева. Лихвите са заплатени в хода на процеса, но те са в размер по – висок от
посочения в исковата молба, поради което не е приета неоснователност на този иск. Предвид
изложеното и при този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата 531, 33 лева.
По отношение на разноските, направени от ищеца в исковото производство:
Претендираните разноските по водене на делото от ищеца са в общ размер от 1188 лева, от
които сумата 348 лева представлява платена държавна такса и сумата 840 лева платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 01845. По делото е
представено пълномощно с този номер, но не е представен договор и не са представени
доказателства за извършено плащане на това адвокатско възнаграждение. Поради това
сумата не следва да бъде присъждана като разноски. Съгласно Тълкувателно решение №
6/2013 година по тълкувателно дело № 6/2012 година на ОСГТК, ВКС, т.1, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В случая уговаряне и плащане на адвокатския хонорар не се установява, поради което
2
сумата не следва да бъде присъждана като разноски. Ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца разноски, представляващи платена държавна такса за образуване на делото,
съответно на уважената част от претенциите в размер 311, 08 лева.
В решението съдът е приел, че страните си дължат взаимно разноски, но не са
присъдени. Следва да се приеме, че липсата на произнасяне по отношение на разноските,
направени по водене на делото от ответника, е очевидна фактическа грешка по смисъла на
чл.247 от ГПК и следва да бъде постановено решение за допускане на поправка в тази част
като бъдат присъдени. Разноските, направени от ответника по водене на делото са в размер
от 760 лева и представляват платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие. Съответно на размера на претенцията, за която е прието, че искът е
неоснователен /за сумата от 920 лева/ ищецът дължи на ответника разноски в размер от 80,
64 лева.
По изложените съображения следва да бъде постановено определение за
допълване на решението в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да плати на
ищеца разноски в общ размер от 842, 41 лева, и да бъде допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение, като ищецът бъде осъден да плати
на ответника разноски в размер от 80, 64 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК и чл.247 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 1552 от 08.12.2021 година, постановено по гражданско
дело № 5503 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, като:
ОСЪЖДА Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: град Б*** да плати на „Уотър
Пойнт“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, п.к. 4
000, община Пловдив, район Централен, ул. „Драган Манчев“ № 5, представлявано от
управителя Атанас Марков Гугушев, сумата от 842, 41 лева /осемстотин четиридесет и два
лева, четиридесет и една стотинки/, представляваща общ размер на разноски, направени по
водене на делото и в обезпечителното производство.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1552 от
08.12.2021 година, постановено по гражданско дело № 5503 по описа на Бургаски районен
съд за 2021 година, като в решението се чете диспозитив:
ОСЪЖДА „Уотър Пойнт“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, п.к. 4 000, община Пловдив, район Централен, ул. „Драган
Манчев“ № 5, представлявано от управителя Атанас Марков Гугушев, да плати на Г. Г. Г.
ЕГН **********, с адрес: град Б*** сумата 80, 64 лева /осемдесет лева, шестдесет и четири
стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
3
срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/_____________________
4