Решение по дело №965/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. П. М. от [населено място], [улица], ап.11, подадена чрез пълномощника му адв. С. М. от АК – Хасково срещу Решение № 324 от 26.09.2024 г., постановено по АНД № 2183/ 2024 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 7571788 на ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят твърди , че съдът бил нарушил правилото на чл. 13, ал.1 от НПК и не бил събрал доказателства за разкриване на обективната истина по делото, с всички допустими от НПК доказателствени средства, като бил нарушил и принципа, въведен в чл. 14 от НПК и сам да провери фактите, за които се твърди, че са се осъществили. Той не бил изпълнил тези си задължения, за да изясни всестранно и пълно всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В нарушение на чл. 107, ал. 2 НПК съдът не бил събрал всички доказателства. При направено оспорване за липса на осъществен състав на нарушение, съдът е бил длъжен да провери всички относими факти, спадащи към предмета на доказване на нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, включително за одобреният ПУП на конкретното населено място, на наличната пътна регулация и за това дали инструкциите за експлоатация на производителя на съответното АТСС са били спазени, както и зоната му на действие, като за всяко едно от тях изобщо липсват данни по делото, което води до извод за липса на каквито и да е доказателства за установени от съда съставомерни факти. В мотивите на решението липсвало обсъждане и на квалифициращия признак повторност, въведен с административното обвинение, а единствено декларативно е посочено, че същият бил наличен, но без по делото да е представен санкционният акт, въз основа на който е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност. Според касатора съдът го бил лишил от възможността пълноценно да осъществи правото си на защита, както и не е изпълнил задължението си за обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.

Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, № 7571788 на ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалвания електронен фиш.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д. П. М. от гр.. София срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7571788 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, на Д. М. е наложена глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 27.05.2023г. в 14.56ч., в област [населено място], [населено място], на път I-5, км. 234+400 управлява, в посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, е установено извършване на нарушение при управление на МПС с рег. № [рег. номер] с установена скорост на движение от 74 км/ч, при превишена стойност на скоростта 24км/ч, като извършеното нарушение е заснето с АТСС ARH CAM S1 - автоматизирано техническо средство № 120сса6. Посочено е и, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5965457 на 13.07.2022 г.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил електронния фиш по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани процесуални нарушения при неговото издаване. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е обосновал извод, че извършеното от Д. М. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП в условията на повторност е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно лицето е санкционирано с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Несъответно на съдържанието на обжалвания ЕФ е и твърдението за наличието на непълнота на административнонаказателна правна квалификация на деянието – нарушението е квалифицирано като такова по чл. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като доколкото е извършено в условията на повторност (в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/ 5965457 на 13. 07.2022 г.), административната санкция е наложена на основание чл. 182, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП.

Правилен е изводът на Старозагорския районен съд, че при издаването на електронния фиш не са допуснати нарушения на нормативно регламентираните процесуални изисквания и правила. Спазени са условията и реда за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по пътищата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., при надлежно съставен Протокол за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредбата, с информация за местонахождението на мястото за контрол, датата и часовия интервал на използване на АТСС, разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС и др. По аргумент от чл.16, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., отпечатано статично изображение на заснетото нарушение на скоростта във вид на снимков материал може да се предостави по искане на лицето, участващо в административния процес т.е санкционираното с обжалвания ЕФ лице не е лишено от възможността да получи изготвения с АТСС снимков материал, ако направи искане за това. Очевидно към датата на подаване на жалбата срещу ЕФ серия К, № 7571788 на ОД на МВР – Стара Загора (29.07.2024г.), същият е бил връчен на санкционираното лице, поради което липсата на представени доказателства за връчването на ЕФ по реда на чл.189, ал.5, изр. първо от ЗДвП (в приложимата редакция на разпоредбата), е абсолютно ирелевантно за преценката за материалната и/или процесуалната законосъобразност на ЕФ. Всъщност датата на връчване на ЕФ е от значение единствено за преценката на допустимостта на жалбата (от гл.т спазването на законово регламентирания преклузивен срок за оспорване на ЕФ по съдебен ред), а в случая, при условие че жалбата срещу ЕФ серия К, № 7571788 (с който Д. М. е санкциониран за установено нарушение на скоростния режим, извършено на 27.05.2023 г.), е постъпила в деловодството на Районен съд - Стара Загора на 29.07.2024 г., без съмнение срокът подаване на жалбата по чл.59, ал.2 от ЗАНН, се явява спазен. Срокът, в който може да се обжалва ЕФ, е идентичен със срока, в който може да бъде подадена декларацията по чл.189, ал.5, изр. второ от ЗДвП или доброволно да се заплати наложената глоба в намален размер. С оглед на което очевидно Д. М. не е бил лишен от възможностите по чл.189, ал.5, изр. второ от ЗДвП, съотв. по чл.189, ал.9, изр. първо от ЗДвП, като единствено от волята на санкционираното лице е зависело дали да упражни и съотв. кое от предоставените му от закона права да упражни.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното с МПС – лек автомобил с рег. № [рег. номер], на посочените в електронния фиш дата, час, място и обстоятелства нарушение на скоростния режим. Неоснователно е възражението на касатора, че не е доказано, че установената скорост на движение на МПС е при управление на автомобила в границите на населено място в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посоченото в процесния ЕФ място на извършване на нарушението „област . [населено място], път I-5, км. 258+4, се потвърждава от представения от ОД на МВР – Стара Загора Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който протокол удостоверява използването на АТСС за установяване на извършеното нарушение на правилата по ЗДвП - предмет на обжалвания електронен фиш, вкл. точното местонахождение на мястото за контрол, респ. мястото, където е установено извършеното нарушение. Действително в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на ЕФ за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В процесния случай обаче представянето на доказателства, че път I-5, км. 258+400 е в границите на населено място ([населено място]), не е необходимо, доколкото се касае за обстоятелство, което може да бъде проверено въз основа на общодостъпна официална информация, вкл. при извършване на справка в интернет относно трасето Републикански път I-5.

Ето защо обосновано, от гл.т на доказателствата, и правилно, от гл.т на закона Старозагорският районен съд е приел, че Д. М. законосъобразно е санкциониран с издадения ЕФ на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършеното при управление на лек автомобил с рег. № [рег. номер] нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП при условията на повторност. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 във вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Д. М. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324 от 26.09.2024 г., постановено по АНД № 2183/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 7571788 на ОД на МВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА Д. П. М. от [населено място], [улица], ап.11, [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лв. (осемдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.