ПРОТОКОЛ
№ 19209
гр. София, 27.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
и прокурора Т. Р. К.
Сложи за разглеждане докладваното от М. П. Л. Частно наказателно дело №
20221110215069 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 12:15 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. И. Г. - се явява лично. Доведен от ареста на „Г.М.Д.”.
В залата се явява адв. Ц., упълномощен защитник на обвиняемия.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
АДВ.Ц. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ
1
Г. И. Г. ЕГН- **********, роден на ..................., в гр.П., българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, жив. гр. В.,
ж.к.“В. В.“ № .........., вх.1......., ет........., ап...........
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемият в наказателното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ - Ясни са ми правата. Няма да правя отвод на съда,
прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания по хода на съдебното следствие
по чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ.Ц. - Да се даде ход на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ ИСКАНЕТО НА СРП ЗА
ВЗЕМАНЕ НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража” по
отношение на обвиняемия.
ПРОКУРОРЪТ - Да се приемат доказателствата по делото. Няма да соча
нови доказателства.
АДВ.Ц. – Представям удостоверения за раждане на двете деца на
2
подзащитния ми, както и трудов договор. Да се приемат доказателствата по
делото. Няма да соча нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото, включително
и представените в днешното с.з.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ – Моля да уважите искането на СРП. Моля да вземете
спрямо обв. Г. най- тежката МНО. На първо място е повдигнато обвинение
за престъпление за което предвижда ЛОС в размер на 6 г. Налице е основание
да се приеме съпричастността на обвиняемия към повдигнатото обвинение,
което се извлича най- вече от разпита на свидетелите по делото,
претърсванията и огледите на място. Лицето е трудово ангажирано, семеен е и
с постоянен адрес.
АДВ. Ц. – Не са налице условията за вземане на най- тежката МНО
спрямо подзащитният ми Г., а именно „Задържане под стража“. От
субективна и обективна страна и самият състав на престъплението
представлява една правна категория без данни за начин на извършване и
3
дата. По данните от разследването нито един от четиримата чужденци не
заявява да е обещавал или давал пари на обвиняемия или каквато и да е друга
облага. Не се установява и обвиняемият да е преследвал или набавял за себе си
имотна облага. Субективният признак на престъплението не е доказан. По
ДП липсват данни подзащитният ми да е знаел, че сирийските граждани
нямат право да пребивават в страната. Що се касае до обстоятелството, че
Г. е разпознат от трима от чужденците, прави впечатление, че трите
протокола са идентични, като е сменено само името на разпознаващия и
номера на снимката, а липсват изявления за особеностите по които е
разпознат. Отделно от това по данните по делото не може да се обособи
извода, че има данни той да се укрие или да извърши друго престъпление.
Искането на СРП за налагане на най- тежката МНТО е мотивирано
единствено от факта, че обвиняемият не живее на територията на гр. София
и не е трудово ангажиран в С.. Това е абсолютно незаконосъобразно. Никъде
в НПК не е предвидено изискване жилището, адреса или местоработата на
обвиняемият да се намират в населеното място където се води разследването.
Относно твърдението, че може да се затрудни разследването, то същото е
несъстоятелно. В хода на разследването са извършени всички разследвания,
Г. не е станал повод за затрудняването му. Не става ясно поради това кои са
доказателствата обособаващи опасността за укриването му. Обвиняемият е с
установена самоличност, има адрес на който пребивава, трудово ангажиран
е, има две малки деца. Известен е на органите на МВР. Г. е семеен и има
две малолетни деца, като партньорката му е по майчинство в момента и
единствен доход за семейството е получаваното от него трудово
възнаграждение. От съществено значение и фактът, че Г. е с чисто съдебно
минало, няма висящи производства спрямо него. Искането за вземане на най-
тежката МНО следва да се позовава на реални доказателства, че е налице
реална опасност да се укрие или да извърши престъпление, а не
хипотетични такива. От тези доказателства трябва да установява завишената
обществена опасност на обвиняемия, каквито в случая липсват. Предвид
изложеното искането на СРП следва да бъде оставено без уважение,
алтернативно считам, че целите на чл. 57 от НПК следва да се постигнат с
налагането на МНО, по-лека от поисканата от СРП.
ОБВИНЯЕМИЯТ - Поддържам казаното от защитника.
4
На осн. чл. 297 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯТ
ОБВИНЯЕМИЯТ – Досега не съм бил осъждан никога. Направил съм
всичко което е било поискано от мен. Явявал съм се пред РУ. Имам две малки
деца. Моля да не ми налагате МНО „задържане под стража“ за да мога да си
гледам семейството.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ СЛЕД, КАТО ИЗСЛУША СТАНОВИЩЕТО НА СТРАНИТЕ,
НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ намира следното:
Настоящото производство е образувано по искане на СРП на основание
чл. 64, ал.1 НПК за вземане спрямо обвиняемият Г. И. Г. на най-тежката
мярка за неотклонение Задържане под стража .
Съдът намира, така направеното искане за неоснователно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.1 НПК мярка за неотклонение
“Задържане под стража” следва да бъде взета при наличие на кумулативните
изисквания, визирани в процесната процесуална разпоредба, а именно да е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, за което му е повдигнато обвинение, както и че за това
престъпление се предвижда налагане на наказание ЛС или по-тежко такова.
5
Обвиняемият Г. е привлечен за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5
от НК. За процесното престъпление се предвижда наказание ЛС до 6г. и глоба
от 5 000лв. до 20 000лв.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства по безспорен
начин се установява съпричастността на обвиняемия към инкриминираното
деяние, за което същия е привлечен в това му качество. Този извод на съда
следва от съдържанието на показанията на свидетелите П., св. Ц., св. Т. А., Л.
А., А. Х. и А., както и от останалите годни доказателства по делото. Първите
двама свидетели са спрели за проверка обвиняемия, като са установили, че в
автомобила осен него се намират и четиримата останали свидетели, чужди
граждани, а св. Т. А., Л. А., А. Х. и А. са кетегорични в показанията си, че
именно обвиняемия ги е превозвал към гр. София, в изпълнение на
договорката им с каналджия, като и именно а това не са давали пари на
превозващия ги Г.. Трима от превозваните свидетели са участвали и в
разпознаване по снимки, като без затруднение са разпознали обвиняемия.
Протоколите за извършеното разпознаване са съставени изцяло съгласно
изискванията на НПК, като за съда представляват годни доказателствени
средства.
По отношение на останалите две алтернативно визирани
предпоставки и кумулативно изискуеми с първите две основания, а именно:
опасността обвиняемият да извърши престъпление и да се укрие, за вземане
на най-тежката мярка за неотклонение “Задържане под стража” съдът
намира, че не е налице реална опасност за извършване на престъпление от
обв. Г., в случай, че спрямо него не бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение. Обвиняемият не е осъждан, като няма и криминални
регистрации от които са извлекат негативни характеристични данни за
личността му.
По отношение на другата алтернативна предпоставка – опасността
обвиняемият да се укрие, съдът намира че към настоящия момент такава не е
налице, тъй като обвиняемият е със снета по делото самоличност, установен е
адреса му в гр. Варна и не е ставал причина за отлагане или забавяне на
наказателното производство до настоящия момент.
Съдът с оглед целите на мерките за процесуална принуда, визирани в
чл.57 НПК намира, че към настоящия момент спрямо обвиняемият Г. не
6
следва да бъде вземана най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, а най-подходяща се явява МНО“парична гаранция” в размер на 1200
/хиляда и двеста/лв.
Предвид гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на СРП за вземане по отношение на Г.
И. Г., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство 987/22г. по
описа на 08 РУ СДВР, пр.пр. 34098/22г. по описа на СРП, най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража”.
ВЗЕМА по отношение на Г. И. Г., ЕГН – обвиняем по досъдебно
производство 987/22г. по описа на 08 РУ СДВР, пр.пр. 34098/22г. по описа
на СРП, мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 1200 /хиляда
и двеста/лв.
ОПРЕДЕЛЯ срок за внасяне на паричната гаранция от 10 дни, считано
от днес.
Определението подлежи обжалване и протестиране в тридневен срок от
днес пред СГС, като при евентуална жалба или протест насрочва делото пред
СГС за 01.12.22г. от 10.00 ч., за която дата да се считат редовно призовани от
днес страните.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи 13.00ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7