Решение по дело №23/2019 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        №4

 

гр.В** 23.03.2020 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ВОС, гражданско отделение, в публично

заседание  на  двадесет и пети февруари

две хилядна и двадесета година в състав:

 

                                                      Председател:   В** В**  

                                                            

при секретаря И**К**............ и в присъствието на  прокурора ........................... , като разгледа докладваното от съдия     В** В**  гражданско дело №23   по описа за 2019   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Правната  квалификация на предявените  искове е чл. 422 от ГПК.

         Делото е образувано по искова молба от „Б** ДСК“ ЕАД гр.С** с ЕИК **** против А.Т.А. *** с ЕГН: **********.Поддържа се в исковата молба, че ищеца е кредитор на ответника от договор за кредит от 28.04.2016г. Поради забавата при плащането на погасителните вноски ищеца подал до ВРС  заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по което заявление било образувано гражданско дело № 3008/2017г.. Съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист по силата на който ответника следва да заплати на банката сумата 43 811.62 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 13.10.2016г. до окончателното изплащане, 5 174.50 лв. договорна лихва за периода от 18.11.2016г. до 12.10.2017г. включително, наказателна лихва в размер на 1 153.86 лв. за периода от 07.07.2017г до 12.10.2017г., както и направените по делото разноски в размер на 1 070.20лв. Въз основа на изпълнителния лист било образувано и изпълнително дело № 5335/2017г. при ЧСИ № 844 По изпълнителното дело поканата до ответника в качеството му на длъжник била връчена при условията на чл.47 от ГПК. Със съобщение по гр.д. № 3008/2017г. ВРС указал на ищеца, че следва да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Поради това се иска да бъде постановено решение с което бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца посочените по-горе суми, дължими по договор за кредит от 28.04.2016г. за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 3008/2017г. на ВРС. Претендират се и направените по настоящето дело разноски.

         С Определение от 12.11.2019г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК адв.Б.Б. е назначена за особен представител на ответника по делото. От същата е постъпил отговор в който се поддържа, че предявените искове са неоснователни поради следните съображения: Поддържа се, че сключения договор за кредит е нищожен поради липса на представителна власт от лицето което е подписало договора. Поддържа се, че от представените от ищеца доказателства не се установява съществуване на задължения на ответника. Представеното извлечение от разплащателна сметка не представлява извлечение по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, а представлява обикновена разпечатка която не е подписана от никого. Поддържа се, че не са представени доказателства, че ответника е усвоил кредита, поради което и не дължи начислените му лихви. Според ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е доказано кредитора да е упражнил надлежно правото си да обяви непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. Поддържа се, че в договора липсва ясна и подробна методика за формиране на референтния лихвен процент и на променливия лихвен процент, което е изискване на чл.11, ал.1,т.7-12 от ЗПК, което прави договора недействителен. Иска се предявения иск да бъде отхвърлен.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

         С Договор за кредит за текущо потребление ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 45 000лв. със срок на издължаване на кредита 120 месеца, който кредит следва да бъде усвоен еднократно до 28.05.2016г. В чл.8 от договора подробно е описано как се определя лихвата по кредита.Договора е  подписан от страна на Банката от Д***Ш**К**. Към Договора за кредит е приложен подробен погасителен план. Съгласно чл.14 от Договора неразделна част от същия са общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и извлечения от тарифата за лихвите, таксите и комисионните които Банката ищец прилага, които ответника е получил и приема с подписването на договора. Съгласно чл.19, т.2 от общите условия на Банката при допусната забава плащанията на главница и /или/ на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10% пункта. Съгласно чл.20, т.1 от общите условия кредитора има право да превърне кредитът в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погасения по лихва и /или/ главница. С нотариална покана връчена на ответника на 06.07.2017г. от нотариус № 29 Банката е уведомила ответника, че поради забава в погасяването на задълженията по договора за кредит банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Видно от представената разписка ответника е получил нотариалната покана на 06.07.2017г. Настоящия ищец е подал заявление до ВРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по което заявление е образувано гр.дело № 3008/2017г.със заявлението е поискано да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите подробно посочени по-горе. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на Банката по задължението на ответника, извлечението е изготвено от инспектор проблемни кредити Х** М*. В извлечението е посочен размера на дължимите суми останали неиздължени по договора за кредит. Посочено е, че към датата на предсрочната изискуемост на кредита не са погасени 11/единадесет/ вноски за периода от 10.09.2016г. до 10.07.2017г.С разпореждане от 17.10.2017г. ВРС е разпоредил настоящия ответника и поръчителят П** Л** Д** да заплатят на Банката сумата 43 811.62 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 13.10.2016г. до окончателното изплащане, 5 174.50 лв. договорна лихва за периода от 18.11.2016г. до 12.10.2017г. включително, наказателна лихва в размер на 1 153.86 лв. за периода от 07.07.2017г до 12.10.2017г., както и направените по делото разноски в размер на 1 070.20лв. С разпореждане от 16.05.2018г. ВРС е разпоредил на основание чл.47, ал.5 от ГПК да се уведоми Банката, че следва в едномесечен срок от получаване на разпореждането да  предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение против ответника. Банката е уведомена за разпореждането на 12.06.2018г. в резултат на което на 10.07.2018г. е предявила иска по който е образувано настоящето дело.По делото е назначена счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице сумата по договора за кредит от 28.04.2016г. е усвоена от ответника на 28.04.2016г. Съгласно заключението по разплащателната сметка на ответника служеща за погасяване на кредита от 28.04.2016г. когато е усвоен кредита до 13.10.2017г. когато е подадено заявлението пред ВРС са постъпили 2 174.40 лв. с тази сума са погасени 4/четири/ вноски с падежи 10.05.,10.06,10.07 и 10.08.2016г. Съгласно заключението размера на неиздължената главница към 13.10.2017г. е 43 811.62лв., неиздължената редовна лихва към 13.10.2017г. е 5 174.50 лв., неиздължената наказателна лихва към същата дата е 1 153.86лв., а неиздължените банкови такси за предсрочна изискуемост към същата дата са в размер на 120 лв. Съгласно заключението редовното издължаване на погасителните вноски е преустановено на 10.09.2016г.Броя на пропуснатите /неплатени месечни вноски/ до 13.10.2017г. когато е подадено заявлението по чл.417 от ГПК е 14/четиринадесет/ месечни вноски. Съгласно заключението вноската с падеж 10.09.2016г. е със забава 395 дни, вноската с падеж 10.10.2016г. е с 365 дни забава, вноската с падеж 10.11.2016г. е 335 дни забава и вноската с падеж 10.12.2016г. е с 305 дни забава. Вещото лице не е установило да са правени плащания от длъжника по кредита от обявяването му за предсрочно изискуем до 13.10.2017г. когато е подадено заявлението от Банката.

         При така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен като бъде постановено решение с което бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите подробно посочени в издадените от ВРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Установи се, че между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2016г. по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 45 000 лева, установи се от заключението на вещото лице, че кредит е усвоен от ответника на 28.04.2016г., установи се от заключението на вещото лице, че след 10.08.2016г. ответникът е спрял да плаща дължимите погасителни вноски, което е дало основание на Банката на основание чл.19, т.2 от общите условия да обяви кредита за предсрочно изискуем. Банката е уведомила ответника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем със съобщение връчено му на 06.07.2017г. от Нотариус № 29. С оглед неизпълнението на договора за кредит Банката се е снабдила по реда на чл.417 от ГПК със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С оглед на това съдът счита, че по делото е установено наличието на предсрочна изискуемост по договора за кредит и законосъобразното снабдяване от страна на Банката със заповед за изхпълнение и изпълнителен лист. 

         Съдът счита, че възраженията на процесуалния представител на ответника направени в отговора са неоснователни. Поддържа се, че Договора за кредит е нищожен поради липса на представителна власт от лицето подписало договора за кредит. Макар, че по делото не са ангажирани доказателства, че подписалата договора Д** К** е представител на Банката, съдът счита, че възражението е неоснователно. На първо място това възражение може да бъде направено от страна на банката, но не и от ответника. Освен това ответника е усвоил сумата по кредита поради което не би могъл да прави основателни възражения в тази насока. Поддържа се, че представеното извлечение от счетоводните книги по сметката на ответника не е годно доказателствено средство за установяване на вземането и неговия размер. Съдът счита, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката съдържа всички необходими реквизити инвдивидуализиращи вземането и не изпълнението му – съдържа се името на длъжника, номера на договора за кредит, размера на дължимите суми, датата на предсрочната изискуемост, като са индивидуализирани и предсрочените вноски. Поддържа се още, че не било доказано, че ответника е усвоил кредита. Усвояването на кредита беше установено от вещото лице – че сумата по кредита е усвоена от ответника още в деня на сключването на договора. В договора за кредит, който препраща и към общите условия на банката, които са неразделна част от договора подробно е регламентиран начина на изчисляване на лихвите – дължимата договорна лихва и начина на изчисляване на наказателната лихва при незаплащане на дължимите суми.

         С оглед на горното следва да бъде постановено решение с което предявения иск следва да бъде уважен.

         На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса  в размер на 1 005.20 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и за възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 2 064.36 лв.

         Водим от горното и Съдът

Р       Е      Ш      И  :

        Признава за установено по отношение на А.Т.А. *** с ЕГН: **********,че същият дължи на  „Б** ДСК“ ЕАД гр.С** с ЕИК ****  следните суми дължими по договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2016г.,за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№3008/17г. на ВРС,а именно:

         сумата 43 811.62 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 13.10.2016г. до окончателното изплащане, 5 174.50 лв. договорна лихва за периода от 18.11.2016г. до 12.10.2017г. включително, наказателна лихва в размер на 1 153.86 лв. за периода от 07.07.2017г до 12.10.2017г., както и направените по делото разноски в размер на 1 070.20лв.

         Осъжда А.Т.А. *** с ЕГН: ********** да заплати на   „Б** ДСК“ ЕАД гр.С** с ЕИК ** направените по делото разноски за държавна такса  в размер на 1 005.20 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и за възнаграждение на особен представител в размер на 2 064.36 лв.

    Решението може да бъде обжалвано пред САС в с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването на препис от същото на страните.

         

             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: