РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Перник, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201047 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №151 от 14.06.2021г., издадено от
И.М.П. - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите –
София, на “Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник, представлявано от
изпълнителния директор Я.П.К., на основание ч. 164, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер 50 000
/петдесет хиляди/ лв. за това, че на 01.12.2020г., в гр. Перник, кв. Мошино,
на площадката на ТЕЦ Република в дружеството, в качеството си на оператор
на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия,
не е изпълнило задължения по условия, определени в Комплексно
разрешително №53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда, а именно Условие 9.2.7: „…На
притежателя на настоящото разрешително се забранява едновременна
експлоатация на ИУ №1 и ИУ №2“; и Условие 9.2.11: „На притежателя на
настоящото разрешително се разрешава отвеждане на отпадъчните газове от
ПГ 4 и/или ПГ №5 към ИУ №1 единствено при анормални режими на работа -
ремонт или авария на СОИ, при спазване на условие 9.2.10.“ - нарушение на
чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от “Топлофикация – Перник“ АД, представлявано от Я.К., в качеството му на
изпълнителен директор на дружеството, с която оспорва законосъобразността
и обосноваността на издаденото наказателно постановление. Излагат се
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
развилото се административнонаказателно производство, за ограничаване
1
правото на защита на наказаното дружество, за това че при произнасянето си
по преписката АНО не е извършил дължимата проверка за законосъобразност
и обоснованост на издадения акт, не е обсъдил събраните доказателства, не е
събрал нови такива за изясняване на спорните факти, не е обсъдил
направените възражения, а при налагане на административната санкция не е
спазил изискванията за индивидуализация на наказанието.
Тази позиция и доводите, изложени в нейна подкрепа, се поддържат в
съдебните прения от процесуалния представител на жалбоподателя – ю.к. С..
Същият пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител - Н.С. – директор на дирекция „АФПД“ към РИОСВ – София
изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание
излага съображения за това, че наказателното постановление е издадено при
спазване на процесуалните правила, че извършването на нарушението е
доказано по несъмнен начин и с административното наказване законът е
приложен правилно.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява
и основателна.
От фактическа страна:
На „Топлофикация - Перник“ АД е издадено Комплексно разрешително
№53-Н1/2014г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
околната среда за експлоатацията на ТЕЦ „Република“, гр. Перник.
В Комплексното разрешително залегнали множество условия, които
дружеството следва да изпълнява. В условие 9.2.7 е предвидено, че на
притежателя на разрешителното се забранява едновременна експлоатация на
ИУ №1 и ИУ №2, а в Условие 9.2.11 - че на притежателя на разрешителното
се разрешава отвеждане на отпадъчните газове от ПГ 4 и/или ПГ №5 към ИУ
№1 единствено при анормални режими на работа - ремонт или авария на
СОИ, при спазване на условие 9.2.10.
На 01.12.2020г., в РИОСВ – София постъпил сигнал, входиран с №С-
253/01.12.2020г. за наблюдаван пушек от големия комин и от сградата на
„Топлофикация Перник“ АД.
Извършена била незабавна проверка от експерти на инспекцията –
свидетелката С. Т. Г. и Л. С. Х. - експерти в отдел „Контрол на компонентите
и факторите на околната сграда“ към дирекция „Контролна и превантивна
дейност“ при РИОСВ – София. В проверката участвал и представител на
топлофикационното дружество – дежурният инженер А.А. .
В часовия интервал 16.30 ч. – 16.45 ч. от външноградската магистрала
на гр. Перник инспекторите наблюдавали изпускани газове от двете
изпускащи устройства /ИУ/ №1 и №2 към горивната инсталация на ТЕЦ
„Република“, експлоатирана от „Топлофикация Перник“ АД.
2
Непосредствено след това извършили проверка на място в централата.
От предоставения дневник на дежурен инженер на смяна /ДИС/ и от
визуализацията на технологичните параметри се установило, че на
01.12.2020г. в централата се експлоатират едновременно парогенератор /ПГ/
№5 и парогенератор №4. Данни за аварийни ситуации със съоръженията
липсвали - такива записи нямало в дневника и не били съобщени от
дежурния инженер.
При проверка в командна зала към сероочистващата инсталация се
установило, че СОИ работи в нормален експлоатационен режим .
Визуализираните на монитора в командна зала на СОИ данни от работата на
инсталацията показвали, че пречиствателното съоръжение работи с
коефициент на ефективност 97,12 %.
С писмо вх. №17606 от 08.12.2020г. топлофикационното дружество
представило в РИОСВ – София копия от дневниците на ДИС и операторите
на СОИ за периода от 26.11.200г. до 07.12.2020г., в които не се установили
записи за аварии и/или ремонт на СОИ.
Прието било, че на посочената дата през ИУ №1 са изпускани
отпадъчни газове от работата на ПГ 4 и 5, както и че това е осъществявано в
нарушение на условията в комплексното разрешително .
Констатациите от проверката били отразени в протокол № ККФОС-СГ-
36/01.12.2020г. на РИОСВ – София. Представителят на дружеството вписал
възражение, че ИУ №1 не е в процес на експлоатация, тъй като всички клапи
към него са затворени. Посочил, че това, което се наблюдава над него е водна
пара, образуваща се вследствие температурната разлика в основата и върха на
комина, а не организирано изпускани отпадъчни газове.
След обобщаване на резултатите от проверката, на 23.12.2020г., в
присъствието на законния представител на ЮЛ – изпълнителния директор
Я.К., свидетелката С. Т. Г. съставила акт за установяване на административно
нарушение №252/2020/23.12.2020г. като приела, че „Топлофикация – Перник”
АД не е изпълнило условия 9.2.7 и 9.2.11 от КР №53-Н1/2014г. в нарушение
на чл.123в, т.2 от ЗООС.
При предявяване на акта за запознаване и подписване законният
представител на дружеството вписал, че в законоустановения срок ще бъдат
депозирани обяснения.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН в РИОСВ – София постъпило
възражение, вх.№18563/29.12.2020г. срещу АУАН №252/2020г., в което се
излагали аналогични на изложените при проверката възражения - че
наблюдаваното над комина е водна пара, образувана от кондензацията на
влага вследствие нагряването на метаалната клапа в основата на комина от
димните газове преди СОИ, както и от поддържаната постоянна циркулация
на гореща вода в ПГ №3 с цел недопускане на замръзване на вода в тръбните
системи на съоръжението.
На 14.06.2021г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства и вземайки
становище по направените писмени възражения, наказващият орган приел, че
са налице основанията по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал
3
наказателно постановление, с което ангажирал имуществена отговорност на
„Топлофикация – Перник” АД, налагайки на основание чл.164, ал.1 от Закона
за опазване на околната среда имуществена санкция в размер 50 000 (петдесет
хиляди) лева, за установеното с акта нарушение на чл. 123в, т.2 от Закона за
опазване на околната среда.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
показанията на свидетелите С.Т. Г. и Л.С. Х., както и от приетите писмени
доказателства: акт за установяване на административно нарушение
№252/23.12.2020г., констативен протокол № ККФОС-СГ-36/01.12.2020г. на
РИОСВ – София, сигнал с вх. №С-253/01.12.2020г., , писмо, вх.
№17606/08.12.2020г., писмо, из. №8440/17.12.2020г. до „Топлофикация –
Перник“ АД, Комплексно разрешително №53-Н1/20214г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС, заповед РД-71/17.06.2020г. на директор
РИОСВ - София.
От правна страна съдът намира следното:
При така установената фактическа обстановка, съобразявайки
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и с оглед задължението си
да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съдът
намира жалбата за основателна, съображенията за което са следните:
Съдебният състав приема, че осъществяването на състава на
административното нарушение не се доказва от събраните доказателства.
Визираната като нарушена норма на чл.123в, т.2 от ЗООС вменява на
оператора на инсталацията задължение да изпълнява условията в
комплексното разрешително. Актосъставителят и АНО са приели, че
„Топлофикация Перник“ АД, като притежател на КР №53-Н1/20214г., не е
изпълнило две от условията в него, а именно Условие 9.2.7, съгласно което се
забранява едновременна експлоатация на ИУ №1 и ИУ №2, и Условие 9.2.11,
според което се разрешава отвеждане на отпадъчните газове от ПГ 4 и/или ПГ
№5 към ИУ №1 единствено при анормални режими на работа - ремонт или
авария на СОИ, при спазване на условие 9.2.10.
Така формираните изводи за фактите и правото са обосновани с
констатираното при проверката на 01.12.2020г. фактическо положение –
наблюдаван пушек от изпускащи устройства №1 и №2 към горивната
инсталация на ТЕЦ „Република“, който експертите счели, че е резултат от
едновременно и организирано изпускане на отпадъчни газове през двете
устройства от дейността на ПГ №4 и ПГ №5. Позовавайки се на визуалните си
възприятия, както и на липсата на документирана или заявена от
представителя на дружеството авария и/или ремонт на СОИ,
административнонаказващият орган приел, че се касае за едновременна
експлоатация на двете изпускащи устройства в нарушение на заложените в
Комплексното разрешително условия.
Направените от оператора на инсталацията възражения за естеството
на наблюдавания над ИУ1 пушек са охвърлени с аргументи, че газоходите,
отвеждащи отпадъчни газове към ИУ №1 от ПГ3 и останалите котли в
централата – ПГ 4 и ПГ5 са различни, поради което твърдението, че
4
металната клапа се нагрява от димните газове преди СОИ не е валидно за
газохода, свързващ ПГ3 и ИУ1. Изложени са и съображения, че ако клапата
към ИУ1 е била в затворено положение /както твърди дружеството/, то
установеното фактическо положение - изпускани от комина отпадъчни
газове поставя под въпрос целостта на клапите, засегнати ли са от корозия и
годни ли са били да осъществяват плътно уплътнение, като е отбелязано, че
не е била налична информация за извършвани проверки от оператора
относно контрола за антикорозионното покритие на инсталациите и
спомагателните съоръжения. АНО отхвърлил и възраженията за възможност
визуализираното изпускане от ИУ №1 да е резултат от пренос от друго място
- пренесена в зоната на ИУ №1 пара от т.нар. „постоянна продувка“ на ПГ 5
вследствие посоката и скоростта на вятъра .
Съдебният състав приема, че направените от жалбоподателя
възражения са отхвърлени необосновано, без да са подложени на съответна
проверка.
По делото не е спорно, а и доказателствените материали са
еднопосочни, че към датата на проверката анормални режими на работа -
ремонт или авария на СОИ не са били налице, следователно, не е било
допустимо отвеждане на отпадъчните газове от работата на ПГ 4 и ПГ5 към
ИУ №1. Не се спори и относно обективираните в протокола от проверката
наблюдения на контролните органи в зоната на същото изпускателно
устройство.
Тези фактически обстоятелства сами по себе си обаче не водят до
единствено възможен извод за нарушаване на цитираните условия от
Комплексното разрешително. Видно е, че същите са част от регламентацията
за организирано изпускане в атмосферния въздух на емисии на вредни
вещества от инсталацията. Условията, при които това е допустимо не се
оспорват от жалбоподателя, нито се оспорва тяхното отсъствие към датата на
проверката. Възраженията му са в друга насока - че по същество не се касае
за изпускане на отпадъчни газове, още по-малко за организирано изпускане
на такива, предвид намиращите се в затворено положение клапи към ИУ1.
При проверката последното твърдение не е проверявано, за да има основание
обосновано да бъде отхвърлено. Положението, в което са се намирали
клапите, тяхната цялост и ефективност - да осигуряват плътно уплътнение и
да не позволяват пренос на отпадъчни газове към ИУ1, са обстоятелства
останали извън обхвата на процесната проверка. В този аспект констатацията
направена от АНО в наказателното постановление - за липса на информация
за целостта на клапите и за тяхната ефективност, е некоректно, тъй като
такава изобщо не е изисквана и събирана при проверката. Вярно е, че
операторът е длъжен да наблюдава и контролира състоянието на
съоръженията, да извършва периодично оценка за наличието на източници
на неорганизирани емисии и да предприема мерки за тяхното
предотвратяване и ограничаване. Бездействие или нарушения в тази насока
обаче би имало за резултат формиране и разпространение на неорганизирани
емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, които са обект на
регламентация в други условия от Комплексното разрешително /9.3/.
В конкретния случай не е доказано дали визуално наблюдаваните във
въздуха в зоната над ИУ №1 газове представляват пушек от организирано
5
изпускане през същото устройство на вредни вещества от работата на
инсталацията, в нарушение на забраните в условия 9.2.7 и 9.2.11 от КР, или
представляват неорганизирани емисии на вредни вещества поради нарушена
цялост, амортизация или неефективност на съоръжения, предназначени да
предотвратяват и ограничават изпускането на такива. Следва да се посочи в
тази насока, че полученият сигнал, инициирал проверката на 01.12.2020г.,
е бил „за пушек от големия комин и от сградата на Топлофикация Перник“,
т.е., вероятността да са наблюдавани неорганизирани емисии не е изключена.
В конкретния казус нарушаването на условия 9.2.7 и 9.2.11 от
Комплексно разрешително №53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околна среда предполага
установяването на извършени от оператора на инсталацията целенасочени
действия, свързани с отвеждане на отпадъчните газове от парогенератори №4
и № 5 към ИУ №1 в условия на отсъствие на ремонти и аварии на СОИ. Това
означава настройка на апаратурата и спомагателните съоръжения за
безпрепятствено преминаване на отпадъчните газове по газохода, свързващ
ПГ №4 и ПГ №5 с ИУ №1, каквото фактическо положение не е установено.
Твърденията на жалбоподателя са, че клапата към ИУ1, стопираща
преминаването на отпадъчни газове, е била затворена /каквото възражение
дежурният инженер е вписал и в протокола от проверката/, както и че това
фактическо положение е било визуализирано на светлинното табло в
командна зала.
Предвид изложеното, съдебният състав приема, че не са доказани
целенасочени, неправомерни действия от страна на субекта, чиято
отговорност е ангажирана, по едновременна експлоатация на ИУ1 и ИУ2 чрез
отвеждане на отпадъчни газове от експлоатацията на ПГ №4 и ПГ №5 към
ИУ1 в условия на отсъствие на анормални режими на работа.
В тази ситуация необосновано на оператора на съоръжението е вменено
неизпълнение на двете условия в КР.
Фактическото положение, изложено в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление - наблюдавани емисии в атмосферния въздух,
могат да бъдат отнесени към нарушаване на различни условия от
Комплексното разрешително, но след безспорно установяване естеството на
емисиите, източникът, който ги формира и начинът, по който са отвеждани в
атмосферния въздух. Доказателства в тази насока по делото липсват, поради
което изцяло на предположения почива изводът, че същите представляват
отпадъчни газове от работата на ПГ 4 и 5, както и че са отвеждани
организирано в атмосферния въздух през ИУ1 в нарушение на условия 9.2.7
и 9.2.11 от КР.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че жалбоподателят е наказан
за деяние, извършването на което не е доказано по несъмнен начин,
последица от което е отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона..
Въпреки този извод следва да се отговори и на останалите възражения
в жалбата. Допуснати съществени нарушени на процесуални правила съдът не
установява. АУАН и наказателното постановление съдържат ясно и пълно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
6
Същите са относими към елементите на визирания
административнонаказателен състав, като ги изпълват с конкретно
съдържание по начин, който не внася каквото и да е съмнение относно
формирания правен извод за наличие на нарушение и точната му правна
квалификация.
Визираната като нарушена норма на чл.123в, т.2 от ЗООС не съдържа
различни хипотези, както се твърди в жалбата, доколкото вменява на
оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното
разрешително. Именно неизпълнение на това изискване е вменено като
нарушение в случая, а с всички други, обстойно изложени, фактически
обстоятелства актосъставителят и АНО са мотивирали изводите си за фактите
и правото. Правилността на направената от тях констатация подлежи на
доказване в процеса чрез всички допустими средства и способи по НПК, вр.
чл.84 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.52, ал.4
ЗАНН. Видно е, че административнонаказващият орган е извършил анализ на
събраните по преписката доказателства, обсъдил е наведените възражения от
страна на дружеството и е дал мотивиран отговор по тях във основа на
събраните доказателства. Това, че ги е отхвърлил като неоснователни не е
нарушение на сочените процесуални правила, а е част от настоящия съдебен
контрол за законосъобразност и правилност на изводите му от правна страна.
Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН
досежно изискването за посочване датата на нарушението. Такава ясно е
означена и в акта и в постановлението - 01.12.2020г. Твърдението, че е
следвало да се посочи началния момент, от който поведението на
задълженото лице е релевантно за съставомерността на нарушението е
лишено от законова опора. В конкретния случай законовото предписание в
нормата на чл.123в, т.2 ЗООС е операторът на инсталацията да изпълнява
условията в КР. При това положение, датата на нарушението е обусловена от
конкретните условия, които не са изпълнени. Предвид естеството на условия
9.2.7 и 9.2.11, чието нарушаване е вменено на дружеството, те подлежат на
постоянно изпълнение. В този смисъл, датата на която се констатира
отклонение от тях ще определи и датата на нарушението. В акта и
наказателното постановление тази дата ясно е означена – 01.12.2020г. и тя е
посочена като дата на нарушението, с което законовото изискване по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН е изпълнено.
Не е допуснато нарушение при индивидуализацията на
административната санкция по чл.27, ал.1 и 2 ЗАНН, тъй като същата е в
законоустановените граници предвидени в нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС,
а за определения конкретен размер АНО е изложил мотиви.
По разноските:
Въпреки изхода на делото и обстоятелството, че жалбоподателят е
защитаван от юрисконсулт възнаграждение не се присъжда, тъй като не е
направено такова искане.
Поради отмяната на издадения административнонаказателен акт няма
основание за присъждане на възнаграждение на другата страна, каквото не се
и претендира.
7
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №151 от 14.06.2021г., издадено
от И.М.П. - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите –
София, с което на “Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, представлявано
от изпълнителния директор Я.П.К., на основание ч. 164, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер 50 000
/петдесет хиляди/ лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на
околната среда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8