№ 16
гр. Варна , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502819 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” срещу решение 3827/10.08.2020
год постановено по гр.д. 21150/2019 година по описа на ВРС, с което се
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.
215, сумата 1 215,09 лв. , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 163,59 часа за периода 01.12.2017 г. – 30.11.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.
215, сумата 480 лв. с ДДС, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
1
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд,
сумата 200 лв. /сумата 50 лв., представляваща дължимата държавна такса в производството,
както и сумата 150 лв., представляваща платен депозит за ССЕ от бюджета на съда/, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Твърди се във въззивната жалба,че обжалваното решение е незаконосъобразно,
по изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението и
постановяване на друго,с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. Т. Н. против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1 215,09 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
своеобразен извънреден труд от наднормочасове в размер на 163,59 часа за целия процесен
период 01.12.2017 г. -30.11.2019 г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че за периода 01.12.2017 г. до 30.11.2019 г. е работил на
длъжността „младши инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, която е на структурно подчинение на ГДПБЗН в МВР и има качеството
държавен служител Заявява, че през процесния период е полагал труд на 24-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че за процесния период е положил
нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Заявява, че
в процесния период е положил общо 1144 часа нощен труд, който преизчислен към дневен с
2
коефициент 1,143 възлиза на извънреден труд от 163,59 часа, който ищецът счита, че следва
да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от 1 215,09 лв. Сезира
съда с искане за присъждане на посочената сума, ведно със сторените в производството
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, в който
оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения
нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово
законодателство /КТ, ЗДСл/. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен
труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в
пълен размер. По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск
и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Не се спори от страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страните са в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заема длъжността „младши инспектор“ в Регионална служба „Пожарна
безопасност и защита на населението /РСПБЗН/-Варна, като има статут на държавен
служител.
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преиз-
числи в часове дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с ккооефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни
- за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
3
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.Ето
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРС,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение 3827/10.08.2020 год постановено по гр.д. 21150/2019
година по описа на ВРС
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание
чл. 280 ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5