Решение по дело №1199/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                           № 75/7.2.2022г.                   

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,  X КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 19.01.2022 г. в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОМИР БАБАКОВ

                                                                               КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа дело номер 1199 по описа за 2021 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба на И.С.Д. ***, чрез адв. Т. срещу РЕШЕНИЕ № 1081 от 13.07.2021 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 4124/2021г.

         В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло електронен фиш  4571394 на ОДМВР Пловдив.

         В съдебно заседание, касаторът не се явява и представлява. Постъпило е становище от адв. Т., с което моли да бъде уважена касационната жалба и да се присъдят сторените по делото разноски.

         Ответникът по касационната жалба- ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище оот процесуалния му представител- гл. юрисконсулт П., с което  моли за потвърждаване на решението на РС Пловдив. Претендират се разноски.

         Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПАЗАРДЖИК дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

         Административен съд- Пазарджик, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 26.12.2020 г. в 16.16 часа, в град Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе“, 4 км. в посока град Пловдив, е било заснето извършено нарушение за скорост с л.а. марка „БМВ ХЗ 2.0 Д“ с per. № РВ7778СР, установено с АТСС C0RD0N-M2 MD1196, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 71 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 21 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е И.С.Д., срещу когото бил издаден ел. фиш серия К № 4571394. Именно по отношение на същия за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 100 лева.

В мотивите си съдът е приел, че е безспорно доказано осъществяването на това нарушение. Посочил е, че са неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и е изложил аргументи защо счита това.

Изисканата от касационната инстанция справка от АПИ, съгласно която процесния участък е продължение на бул. „България“, който се намира на Републикански път 1-8 не променя по никакъв начин изводите на РС, касателно фактическата установеност по делото.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на ЕФ факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното в атакувания ЕФ нарушение е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Районният съд е изложил подробни съображения, че в процесния казус е спазен реда за използване на АТСС, визиран в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., които се споделят от настоящата инстанция. Техническото средство е от одобрен тип и е преминало през последваща метеорологична проверка. За извършеното нарушение е приложен снимков материал, от която е ясно видим регистрационния номер на лекия автомобил, мястото на нарушението, датата и часа на заснемането му. Налице е снимков материал за разположението на АТСС спрямо пътя, като в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изрично е посочено, че снимковия материал е изготвен на датата и на мястото на осъществения пътен контрол.

Правилно е посочен в атакувания ЕФ санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП, като наложеното наказание е определено в абсолютен размер, който не подлежи на ревизиране от съда.

Контролираната инстанция  обсъдила и възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като доводите, че е налице типичната обществена опасност за нарушения от този тип, поради което не може да бъде приложена визираната разпоредба, са законосъобразни.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,

 

 

                                                  Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1081 от 13.07.2021 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 4124/2021г.

ОСЪЖДА И.С.Д. *** да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

         

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                            2./п/