Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262626 13.12.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на първи октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3869 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК *********, против П.М.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК, по частно гр. дело № 880/ 2014 г. на ПРС, суми, както следва: сумата от 6129.33 лева - главница, дължима по Договор
за потребителски кредит от 24.04.2012 г.,
договорна лихва – 465.03 лева,
дължима за периода от
15.07.2012г. до 19.01.2014 г., наказателна
лихва – 1253.66 лева, дължима за периода от 15.07.2012г. до
19.01.2014 г. и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.01.2014г. до изплащане на вземането.
В исковата
молба се твърди, че на 24.04.2012 г. бил сключен Договор за кредит между „Обединена
Българска Банка” АД и ответника. По силата на договора, ищцовата Банка е
предоставила на ответника кредит в размер на 6200 лева. Срокът на договора бил
120 месеца, а крайния падеж – 15.04.2022г.
Кредитът бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя на 25.04.2012
г. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, лихвеният процент бил 14.5 пункта
годишно, а ГПР – 16.08 пункта – чл. 5, ал. 1 от договора. В чл. 5, ал. 2 била
посочена общо дължимата сума по кредита – 12 860.69 лева.
Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано
ч.гр.д. № 880/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив. Моли се за уважаването
на иска, претендират се и разноските по делото.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Прави възражение, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 ЗПК. Сочи,
че в чл. 5, ал. 1 от договора за кредит е посочено, че ГПР е в размер на 16.08
%. Излага съображения, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в ГПР се включват всички
разходи, които потребителят ще стори, вкл. и за застрахователни премии, като в
конкретния случай, в ГПР не била включена застрахователната премия по
застраховка „Живот“, при условията на чл. 10, ал. 2 от договора за кредит.
Твърди също, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, тъй като към договора няма изготвен погасителен план. Затова
счита, че тъй като договорът е недействителен, кредитополучателят връща
единствено заемната сума, като по тези съображения, счита, че исковите
претенции за заплащане на възнаградителна и наказателна лихви са неоснователни,
а искът за главница е неоснователен, тъй като претенцията е заявена на
договорно основание.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят
исковете изцяло. Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна
страна, следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от
което произтича претенцията му– наличието на валидно правоотношение по договор за
банков кредит между страните, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума; че ответникът не е изпълнил задълженията си за редовно обслужване
на кредита в уговорените срокове и при условията на договора, поради което
неизплатеният остатък от кредита е станал предсрочно изискуем; че е упражнил
валидно потестативното си право да направи кредита предсрочно изискуем, както и
размера на претенциите си.
В тежест на
ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
процесните вземания, включително възраженията за нищожност на договора, поради
противоречие със ЗПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 880/2014
г. по описа на ПРС, ХІ гр.с., в полза на „Обединена Българска Банка“ АД са
издадени против П.М.Г., Заповед № 544 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.01.2014 г. и изпълнителен лист от 22.01.2014
г. за следните суми: сумата 6129.33 лева
– главница, дължима по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012 г.; сумата
от 465.03 лева – договорна лихва от
15.07.2012 г. до 19.01.2014; сумата от 1253.66
лева – наказателна лихва от 15.07.2012 г. до 19.01.2014 г., ведно със законна лихва от 21.01.2014 г. върху
главницата, когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане, въз
основа на които е образувано изпълнително дело № **** по описа на ****, с район
на действие – Окръжен съд – Пловдив.
С Определение № 102/16.01.2020 г. по
ч.в.гр.д. № 1878/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, е прието възражение вх. №
44911/08.07.2019 г. от П.М.Г. против Заповед № 544/22.01.2014 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 880/2014 г. по описа на РС – Пловдив.
В предоставения на ищеца от съда
едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Предвид
изложеното, съдът приема, че установителните искове против П.М.Г., по реда на
чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
Относно
тяхната основателност, съдът приема следното:
От приетия като писмено
доказателство по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 24.04.2012 г., се установява, че на 24.04.2012 г., страните са
сключили договора, по силата на който „Обединена Българска Банка“ АД, е
предоставила на кредитополучателя П.М.Г., кредит в размер на 6200 лева.
Съгласно чл. 2 от Договора, кредитът се отпуска за покриване на потребителски
нужди. Според чл. 4, ал. 1 от Договора, редовната главница по кредита се
олихвява с ГЛП в размер на БЛП на „Обединена българска банка“ АД за
потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на
лихва и договорна надбавка от 7.5 пункта, като според ал. 2 – лихвеният
процент, към датата на сключване на договора, е в размер на 14.5 годишно.
Олихвяването се извършва ежемесечно (чл.4, ал. 3). Банката има право да променя
БЛП, след съответно решение на КУП на ОББ АД, който преразглежда веднъж на три
месеца нивото на БЛП, като данни за размера на БЛП се публикуват на интернет
страницата на ОББ (чл.4, ал. 4). Според чл. 5 от Договора, ГПР към датата на
отпускане на кредита, определен съгласно ЗПК, е в размер на 16.08. Общата
дължимата сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит, при параметрите, залегнали в договора е в размер на
12 860.69 лева. Според чл. 5, ал. 3 посоченият в ал. 1 размер на ГПР е
изчислен при следните допускания: 1. Договорът за потребителски кредит е
валиден за срока, за който е сключен, и Банката и Кредитополучателят изпълняват
своите задължения в съответствие с параметрите на договора; 2. Лихвата и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до
изтичането на срока на договора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора, при забава
на плащането на главницата по кредита от страна Кредитополучателя, вкл. при
предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в
ч. 4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но с не
повече от размера на законната лихва. Към момента на сключването на договора,
лихвеният процент, който се прилага при забава на плащане по главницата и при
предсрочна изискуемост е в размер на 19.5 %. Съгласно чл. 10, ал. 1 от
Договора, кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни вноски, включващи
главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, в размер на 99.62 лева, счита от 15.05.2012 г., на 15 число на
месеца. Според чл. 10, ал. 2, в случаите, когато кредитополучателят е сключил
застраховка „живот“, съгласно Раздел VІ на настоящия договор, дължимите
застрахователни премии в размер на 7.56 лева месечно се издължават заедно с
дължимите месечни вноски по кредите и се прибавят към посочения размер на
погасителните вноски, като Кредитополучателят се задължа да осигури средствата,
необходими за заплащане на застрахователните премии. Общият размер на месечната
погасителна вноска по кредита и на месечната застрахователна премия е 107.18
лева. Съгласно чл. 11 от Договора, крайният срок за издължаване на дълга по
кредита е 15.04.2022 г. Според чл. 20, ал. 2 от договора, в случай на
неизпълнение на някоя от клаузите на договора от страна на кредитополучателя,
Банката има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при
предоставяне на неверни данни при кандидатстване за кредита или при
неизпълнение на друго задължение по договора, без да е необходимо Банката да
уведомява кредитополучателя. Съгласно чл. 21 от договора, при пълно или
частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
Според чл. 24 от Договора, Банката предлага на Кредитополучателя да сключи
застраховка „Живот“ за своя сметка и в полза на Банката в „ОББ – Алико
Животозастрахователно Дружество“ АД. При съгласие кредитополучателят подписва
застрахователна полица, сертификат или друг документ, издаван от
застрахователя. Застрахователните премии се заплащат от кредитополучателят,
съгласно уговореното в чл. 10 от договора, по сметката, обслужваща кредита и
кредитополучателят дава своето неотменимо съгласие Банката да превежда
застрахователните премии от тази сметка по сметка на застрахователя. Влизането
в сила и прекратяването на застраховката, покритите и изключените рискове,
както и всички други условия се уреждат в застрахователната полица (или друг
документ) и в общите условия на застрахователя.
От заключението на ве. л. С.К. по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно
дадено, се установява, че усвояването на сумата по Договор за потребителски
кредит от 25.04.2012 г. е на 25.04.2012 г., чрез извършен превод по сметката на
П.М.Г., в размер на 6200 лева, с основание: усвояване на кредит. Вещото лице
установява, че извършените плащания по процесния договор за кредит към
29.12.2012 г. (последно плащане преди 19.04.2014 г.) са в размер на 331.23
лева: наличност по сметка след извършени преводи: 81.23 лева; вноска по кредит:
на 03.08.2012 г. – 110 лева, на 29.09.2012 г. – 140 лева, с която сума се
погасява: главница в размер на 70.67 лева (1-ва и 2-ра вноска), договорна лихва
в размер на 191.19 лева (1-ва, 2-ра вноска и 3-та частично), други: такси, застраховка
в размер на 69.37 лева. Вещото лице сочи, че дължимото и изискуемо вземане на
кредитора към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.01.2014 г. е: главница в размер на 6129.33 лева; договорна
лихва за периода от 15.07.2012 г. до 19.01.2014 г. в размер на 465.03 лева;
наказателна лихва за периода от 15.07.2012 г. до 19.01.2014 г. в размер на
1253.66 лева. Вещото лице установява още, че платените суми, чрез осъществено
принудително удовлетворяване на вземането по образуваното изп. производство са
в размер на 2229.99 лева, с която сума са погасени: разноски по изп. лист –
609.65 лева; разноски по изп. дело – 267.84 лева; наказателна лихва за периода
15.07.2012 г. – 19.01.2014 г. – 1253.66 лева; присъдено договорна лихва в
размер на 98.84 лева. Вещото лице сочи, че лихвата за забава (законната лихва),
изчислена върху главница от 6129.33 лева за периода от 19.01.2014 г. до
завеждане на исковата молба – 10.03.2020
г. възлиза на 3819.96 лева. Установява също, че ГПР по процесния договор
за кредит възлиза на 16.075 % и са включени разходите: договорна лихва плюс
(14.5 %), годишна такса за управление на кредита (0.05 %), или общо в размер на
5753.49 лева, а като се добави и застрахователната премия в размер на 907.20
лева (7.56 лева на месец), ГПР – то възлиза на 18.34 %.
При така
установените обстоятелства съдът приема, че на 24.04.2012 г. между ищеца като
кредитор от една страна и ответника в качеството му на кредитополучател, от
друга страна, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника сумата от 6 200 лева, с краен падеж: 15.04.2022
г. По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя сумата от 6 200 лева, като
за последният е възникнало синалагматичното му задължение да върне така
предоставената сума в определения в договора срок и вноски.
Относно сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 24.04.2014
г., съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В
чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал.
1 т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът
е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът
има качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е задължен да провери
дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия
не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси”.
В случая, не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в конкретния случай е
посочено, че ГПР е 16.08 %. От съдържанието на договора, въпреки посоченото в
чл. 5, ал. 3 от същия, не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същия от 16.08 %. По този начин потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.
Налице е и друго
нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 16.08 % и общата сума на
плащанията от 12860.69 лева, не съответстват на действителните.
В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че в чл. 5, ал. 2 от Договора като обща
сума за заплащане от потребителя е посочена 12860.69 лева. В тази величина
обаче, не е включена дължимата по чл. 24 от Договора, „застраховка“. Тоест,
налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за
заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Това
обстоятелство се потвърждава и от изготвената
от вещото лице С.К. и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като
обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, че като се добави и
застрахователната премия, годишният процент на разходите възлиза на 18.34 %.
Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т
см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по -
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.
Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1
от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост
/Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
На
следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния
случай, липсва приложен към договора погасителен план. В договора (чл.10) е
посочено само общата
сума на дължимата месечна вноска – с и без оскъпяване при сключена застраховка
„Живот“. Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните
компоненти - главница, лихви и застраховки. Не е ясно месечната вноска в размер
на 99.62 лв. /респ. 107.18 лв./ какви
компоненти включва, каква част от нея е главница и каква лихва. Това създава
затруднение за потребителя да разбере какви компоненти включват вноските.
Неяснота съществува и досежно това кои суми по кредита се погасяват и какъв е
техният остатъчен размер. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание
за недействителност на договора за потребителски кредит /в т см. и практика на
ПОС - Решение № 526/02.05.2017 г. по гр. д. № 393/2017 г.; Решение
№ 1435/20.11.2017 г. по гр. д. № 2283/2017 г./.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за
паричен заем е недействителен.
За пълнота на изложеното, според съдебно –
счетоводната експертиза, размерът на наказателната лихва е 19.5 %. Дължимостта
й е уговорена в чл. 7, ал. 1 от договора. Съгласно приложимия чл. 33, ал. 2 ЗПК
- когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В случая, наказателната лихва надвишава законната, поради
което е и недължима.
Отделно, може да се посочи, че същата има характер на неустойка и като
такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка,
поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно
– когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за
спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди
от неизпълнението /виж Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката
може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза
за задължаване на кредитополучателя да плати неустойка в размер, надвишаващ
законната лихва. Няма адекватен критерий за преценка надвишаването вредите от
неизпълнение. Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в
контраст с добрите нрави. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в
т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV
г. о., ГК/.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за
паричен заем е недействителен.
Относно
предсрочната изискуемост:
В т. 18 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК
на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., изрично е дадено разрешение относно предсрочната
изискуемост на вземане, произтичащо от договор за банков кредит. Така
даденото разрешение е задължително за прилагането му от съдилищата, при
разрешаване на конкретните хипотези. Според даденото разрешение, ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост,
не са съществували преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
посоченото основание. В решението са посочени и предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изложено е, че предсрочната
изискуемост представлява едностранно изменение на договора. Обявяването на
предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за предсрочно
изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Изрично е посочено, че извлечението от
счетоводните книги на Банката установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на Банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора
предварителна договорка при какви условия договорът за кредит става предсрочно
изискуем, не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това заявление да е
достигнало до длъжника. Прави се извод, че предпоставките за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаване на
волеизявлението от длъжника предхожда по времеподаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния
случай, не са налице предпоставките, за обявяване на процесния кредит за
предсрочно изискуем към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Това е така, тъй като не се установява към посочения
релевантен момент Банката да е обявила предсрочна изискуемост на кредита, чрез
отправено изявление, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуем. А както се посочи, предсрочната изискуемост има действие от момента
на изявлението. Може да се приеме, че за Банката кредитор е налице възможност
да обяви усвоения и непогасен банков кредит, ведно с дължимите лихви, за
незабавно изискуем и дължим. Липсват обаче приложени доказателства за това, че
Банката изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника преди
започване на заповедното производство.
Ето защо и, съобразявайки и дадените с т. 18 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК разрешения съдът приема,
че в настоящия случай не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията на кредитора, тъй като в конкретния случай,
ответникът, не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
преди подаване на заявлението по чл. 417 т. 2 ГПК от Банката – ищец в съда.
Съдът, намира, че тъй като Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012 г., сключен между страните по делото, е
приет за недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, което е
заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се осъществява по правилата на неоснователното
обогатяване, тъй като
договорът е нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса
на правно основание за това.
По делото страните не спорят, а и
от съдебно-счетовод***та експертиза, неоспорена от страните, която съдът
кредитира изцяло, безспорно се установява, че „Обединена Българска Банка“ АД е
превела на 25.04.2012 г. по банкова сметка на П.М.Г., сумата от 6200 лева, с посочено основание: „усвояване
на кредит“.
Предвид недействителността на
договора, ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита от 6200
лева.
Относно
плащанията – от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, се
установява, че извършените плащания по процесния
договор за кредит към 29.12.2012 г. са в размер на 331.23 лева, с която сума е погасена главница в размер на 70.67
лева, договорна лихва в размер на 191.19 лева и застраховка в размер на 69.37
лева.
Вещото лице установява още, че
платените суми, чрез осъществено принудително удовлетворяване на вземането по
образуваното изп. производство са в размер на 2229.99 лева, с която сума са погасени: разноски по изп. лист –
609.65 лева; разноски по изп. дело – 267.84 лева; наказателна лихва за периода
15.07.2012 г. – 19.01.2014 г. – 1253.66 лева; присъдено договорна лихва в
размер на 98.84 лева.
От така платената сума в общ размер
на 2561.22 лева (331.23 лева
+2229.99 лева), следва да се приспадне сумата в общ размер на 1683.73 лева (без разноските по
изп.лист в размер на 609.65 лева и разноските по изп.дело – 267.84 лева, тъй
като тези суми не са отишли в полза на кредитора). Относно заплатената сума за
застраховка в размер на 69.37 лева, същата се включва в общия разход по кредита
и при недействителност на договора, ако е платена, подлежи на връщане. Отделно
– по делото не са ангажирани доказателства, че сумата за застраховка,
действително е преведена на застрахователя.
Предвид
изложеното, иска за дължимост на остатъка от главницата от 4516.27 лева, е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 6129.33 лева – да се
отхвърли.
По изложените по-горе съображения,
за недействителност на Договора за банков кредит, следва да се отхвърлят
предявените искове в размер на 465.03 лева за договорна лихва, за периода 15.07.2012
г. – 19.01.2014 г., както и в размер на 1253.66 лева – наказателна лихва за
периода от 15.07.2012 г. – 19.01.2014 г.,, като неоснователни.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от
исковата претенция.
Ищецът е
направил искане и е представил доказателства за сторени такива - в размер на 607.49 лева (156.96 – държавна
такса и 450.53 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) в заповедното
производство и 348.36 лева (188.36 лева – държавна такса и 160 лева – депозит
за ССЕ). Освен това, в настоящото производство се претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на
чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 150 лева, предвид
конкретната фактическа и правна сложност.
От
разноските от общо 498.36 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се
дължат 286.78 лева.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в
размер на 607.49 лева – ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение. По съразмерност
се дължат 349.59 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за заповедното – 349.59 лева и исковото производство – 286.78 лева, или в общ размер от 636.37 лева, съразмерно с уважената
част от иска.
Ответникът претендира разноски за
заповедното производството, изразяващи се в заплатената ДТ в размер на 25 лева,
както 50 лева – депозит за ССЕ. Освен това, претендира и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
както за заповедното, така и за исковото производство.
По заповедното и по исковото
производство, ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса, на
когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на
неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. В
представените договори за правна защита и съдействие на ответника е посочено,
че той се представлява безплатно от АД„Г.“, поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за
оказването му на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва
да бъде изчислено за заповедното производството – съгласно чл. 7, ал. 7 във вр.
ал.2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза на 605.61 лева с вкл. ДДС, а за исковото
производство – съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза на 866.88
лева с вкл. ДДС.
От приложеното по делото Удостоверение за регистрация
по ЗДДС, се установява, че АД„Г.“ е регистрирано по ЗДДС. Ето защо и,
върху адвокатското възнаграждение се дължи ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
във вр. с пар. 2а от ДР на Наредба № 1 за МРАВ и чл. 66 ЗДДС.
Общият
размер на разноските за исковото производство, дължими в полза на ответника Г.
е 31.84 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
По отношение на адвокатските
възнаграждения на ответника Г., общият размер за двете производства, е в размер
на 625.11 лева с вкл. ДДС, от които 257.10 лева с вкл. ДДС за заповедното
производство и 368.01 лева с вкл. ДДС за исковото производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Посочената сума следва да се присъди в полза на
Адвокатското дружество, а не на ответника, с оглед на обстоятелството, че
последният не е реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Обединена Българска Банка“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“
№ 5, сумата от 4516.27 лева (четири
хиляди петстотин и шестнадесет лева и двадесет и седем стотинки) – главница, представляваща, получена без основание по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.01.2014
г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване
на дължимост на: сумата над 4516.27 лева до пълния предявен размер 6129.33 лева
– главница, сумата от 465.03 лева – договорна лихва от 15.07.2012 г. до
19.01.2014 г., сумата от 1253.66 лева – наказателна лихва от 15.07.2012 г. до
19.01.2014 г. по Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012 г., за които суми са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 544 от
22.01.2014 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 880 по описа на ПРС за 2014 г.
ОСЪЖДА П.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 5, сумата в общ размер от 636.37 лева (шестстотин тридесет
и шест лева и тридесет и седем стотинки) – разноски,
от които сумата от 349.59 лева (триста
четиридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) – за заповедното производство
по ч. гр.д. № 880/2014 г. по описа на ПРС, и сумата от 286.78 лева (двеста осемдесет и шест лева и седемдесет и осем
стотинки) – за настоящото производство по гр.д. № 3869 по описа за 2020 г. на
РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 5 да заплати на П.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата
от 31.84 лева /тридесет и един лева и осемдесет и
четири стотинки/ - разноски за
заповедното производство по ч. гр.д. № 880/2014 г. по описа на ПРС и за
настоящото производство по гр.д. № 3869 по описа за 2020 г. на РС – Пловдив, ХVІІІ
гр.с., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 5 да заплати на АД„Г.“, Булстат *********, сумата в общ размер на 625.11 лева с вкл. ДДС (шестстотин
двадесет и пет лева и единадесет стотинки), от които 257.10 лева (двеста петдесет и седем лева и десет стотинки) за
заповедното производство по
ч. гр.д. № 880/2014 г. по описа на ПРС, и 368.01 лева (триста шестдесет и осем лева и една стотинки) за настоящото
производство по гр.д. № 3869 по описа за 2020 г. на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с, съразмерно
с отхвърлената част от исковете - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на П.М.Г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ