№ 320
гр. См., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Д.
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500324 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№4084/12.08.2022г. от М. С. Е.
ЕГН-********** и С. Д. Т., ЕГН- **********, и двете с адрес гр.См., ул.П. м.
№ 65, ет.4, ап10, действащи чрез процесуалния си представител адв. Ел. Д.-
Р. срещу решение № 179/05.07.2022 г. по гр.д.№ 355/2022 година по описа на
районен съд -См.,с което е прогласено на основание чл. 288 ал.7 ГПК /отм./
настъпилото по право обезсилване на решение №171 /22.06.2009г. по гр.д.
№1414/2007 г. по описа на районен съд - См., с което е поставено в общ дял
на М. С. Е. , ЕГН ********** от гр.См., ул.П. м. № 65, ет.4 ,ап.10 и С. Д. Т. ,
ЕГН **********, от гр.См., ул.П. м. № 65, ет.4,ап.10 , следния недвижим
имот: апартамент № 10, ет.4-ти, в жилищен блок №6, построен върху
държавна земя на ул. П. м. № 65 в гр. См., кв. См., със застроена площ от
106,27 кв.м., състоящ се от кухня, бокс, три стаи и сервизни помещения, с
принадлежащите избено помещение №12 с полезна площ от 5.99 кв.м., 9.8321
% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право
на строеж върху терена, при съседи на жилището: от- север -улица, от юг-
подблоково пространство, изток- между блоково пространство, от запад-
стълбище, отгоре ап. №13, отдолу- ап. №7 и на избеното помещение: от
север- коридор, от югвъншен зид, от изток-коридор, от запад- мазе №11,
идентичен с имот кадастрален № *****.***.***.*10 по кадастралната карта на
гр. См., одобрена със заповед РД-18- 14/10.05.2005г. на изп. директор на
АГКК -София, и с което решение са осъдени М. С. Т. и С. Д. Т. да заплатят
на Д. Анг. Т. сумата в размер на 15 477,75лева за уравнение на дела му като
1
изнася на публична продан следният недвижим имот: апартамент № 10,
ет.4-ти, в жилищен блок №6, построен върху държавна земя на ул. „П. м. „№
65 в гр. См., кв. См., със застроена площ от 106,27 кв.м., състоящ се от кухня,
бокс, три стаи и сервизни помещения, с принадлежащите избено помещение
№12 с полезна площ от 5.99 кв.м., 9.8321 % идеални части от общите части на
сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи на
жилището: от- север -улица, от юг-подблоково пространство, изток- между
блоково пространство, от запад- стълбище, отгоре ап. №13, отдолу- ап. №7 и
на избеното помещение: от север- коридор, от юг- външен зид,
отизтоккоридор, от запад- мазе №11, идентичен с имот кадастрален №
*****.***.***.*10 по кадастралната карта на гр. См., одобрена със заповед
РД-18-14/10.05.2005г. на изп. директор на АЕКК -София, като получената при
проданта цена се разпредели при съотношение: 1/4 идеална част за А. Н. Т. ,
ЕГН ********** като наследник на Д. Анг. Т. ,ЕГН **********, починал на
20.09.2011г. , 1/4 идеална част за М. С. Е. , ЕГН ********** и 1/2 идеална част
за С. Д. Т. , ЕГН ********** като са осъдени М. С. Е. и С. Д. Т. да заплатят
на А. Н. Т. , ЕГН ********** сумата от 600,00лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.Намира ,че постановеното решение е незаконосъобразно и
необосновано и районния съд е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила като неправилно е приложил материалния
закон .Процесуалният представител на жалбоподателите твърди ,че още в
проведеното съдебно заседание изрично направила искането да бъде
посочено правното основание, на което се твърди, че с обезсилването на
съвсем друго възлагателно решение по отношение на друг недвижим имот,
отпада с обратна сила направеното между страните прихващане и
респективно погасяване на задължение за уравнение на дела. Такова искане
отправила и към съда, но в така постановения съдебен акт твърди ,че липсва
позоваване на никаква правна норма Счита ,че по делото няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че между страните по
гр.д.№1413/2007г. и по гр.д.№1414/2007г. по описа на См.ски районен съд,
след влизане в сила на възлагателните решения по двете делбени
производства съделителите Д. Анг. Т., М. С. Е. и С. Д. Т. са сключили
споразумение от 10.12.2009г., с което са направили волеизявления за
прихващане на насрещно дължимите по двете дела суми за уравняване на
дяловете. Приели са, че двете насрещни задължения са изискуеми и ликвидни
и се погасяват до размера на по-малкото от тях. Това е именно сумата за
уравняване на дела по гр.д.№1414/2007г. на См.ски PC в размер на 15 477,75
лева.Твърди ,че са се съгласили , че с извършеното прихващане дължимата
от М. С. и С. Д. Т. сума от 15 477,75лв. за уравняване на дела на Д. Анг. Т. е
погасена, като М. С. Е. и С. Д. Т. са изпълнили изцяло задължението си към
Д. Анг. Т. за заплащане на паричното му уравнение. Сочи ,че страните са се
съгласили също, че не си дължат законни лихви върху прихванатите суми,
изтекли до подписване на настоящото споразумение.Намира ,че неясно защо
районния съд е приел , че прогласяването на основание чл.288 ал.7 ГПК /
отм/ с решение № 134/27.03.2017г. по гр.д.№1413/2007г.по описа на районен
съд –См. на настъпилото по право обезсилване на възлагателно решение
2
№26/16.02.2009г. по гр.д.№1413/2007г. и изнасянето на имота на публична
продан е последващ факт, който заличава с обратна сила настъпилия ефект от
извънсъдебното материално правно прихващане със споразумението от
10.12.2009г.Според първоинстанционния съд това е така, защото след влизане
в сила на посоченото съдебно решение, е отпаднало насрещното вземане, с
което е извършено прихващане на сумата за уравняване на дела по гр.д.
№1414/2007г., съгласно подписаното между страните споразумение - т.е.
отпаднало е условието за извършеното прихващане.Счита, че постановявайки
крайния си съдебен акт районен съд- См. не е приложил правилно
фундаментални принципи в гражданското законодателство, въведени от
законодателя за защита на правната сигурност в гражданско правния
оборот.Моли въззивния съд да отговори на въпросите допустимо ли е при
извършване на уравняване на дела на съсобственици при възлагателно
решение същото да бъде погасено по предвидените в ЗЗД способи или е
необходимо за настъпването на вещно-правния ефект на възлагането да има
единствено и само извършено плащане?Възможно ли е последващ факт, който
настъпва 12 години след извършено прихващане, да заличи с обратна сила
настъпилия ефект от извънсъдебното материално правно
прихващане?Прогласяването на основание чл.288 ал.7 от ТПК / отм/ с
решение № 134/27.03.2017г. по гр.д.№1413/2007г. на настъпилото по право
обезсилване на възлагателно решение №26/16.02.2009г. по гр.д.№1413/2007г.
и изнасянето на имота на публична продан може ли да има вещно-правно
значение по отношение на друго възлагателно решение или единствено
поражда облигационни отношения между страните, породени на плоскостта
на неоснователното обогатяване при отпаднало правно основание?Твърди ,че
независимо ,че прихващането е поместено в глава пета от ЗЗД - озаглавена
„Погасяване на задълженията“, първоинстанционният съд не е признал , че
към момента на прихващането със споразумението от 2009г. са били налице
две насрещни взаимно дължими суми, като извършеното прихващане е
погасило задължението на доверителките и, а от своя страна приживе
другият съделител Д. Анг. Т.- наследодател на ищцата А. Т. е заявил , че е
получил дължимото му се парично уравнение на дела му и че няма никакви
претенции по отношение на собствеността на процесния апартамент № 10,
което обстоятелство счита че е декларирано на 10.12.2099г. и е удостоверен
подписа му от нотариус.Счита ,че районният съд е следвало задължително
да приложи т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.
д. № 1/2004 г., ОСГК.Фактическият състав на придобиването на имота чрез
неговото възлагане по реда на чл.288 от ГПК /отменен/ счита ,че е настъпил
именно от момента на подписване на това споразумение и вписването на това
възлагателно решение в Службата по вписвания - См., като съдията по
вписвания и нотариуса са задължени да следят за наличието на
предпоставките за вписване на това възлагателно решение и същите са
сторили тази преценка, постановено е вписването на решението на
08.02.2010г.Счита ,че с горното доверителите и са придобили описания
недвижим имот по силата на закона и не е налице основание за прогласяване
на обезсилването по право на възлагателното делбено решение до колкото
3
неговия прехвърлителен ефект вече намира ,че е проявен.Счита ,че в случая
подписаното между страните споразумение единствено и само урежда
последиците относно извършеното прихващане на взаимно дължими суми в
6-месечния срок за уравняване на дяловете. Счита ,че в тази спогодба е
установено единствено и само, че с подписване на настоящото споразумение
и с оглед на издължаване на дължимите суми, на основание чл.288 ал.7 ГПК
(отм.) и чл.349 ал.6 от ГПК,С. Д. Т. и М. С. Е. стават изключителни
собственици на процесния имот.Намира за абсурдно погасителният ефект на
прихващането да бъде обусловено от волята и недобросъвестното поведение
на една от страните по спора - Д. Т., а след неговата смърт на наследничката
му А. Т., които не са изпълнили своето остатъчно задължение.Счита ,че
районният съд изцяло е дерогирал и изричната императивна правна норма на
чл. 104 ал.2 от ЗЗД, съгласно която двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши.Намира ,че настъплането на погасителния ефект по
никакъв начин не е обусловено от последващо несигурно събитие - или са
налице условията за извършването му към един точно определен момент, или
същото не настъпва изобщо. Счита ,че прихващането няма как да бъде под
условие и да отпада с обратна сила поради поведението на която и да е от
страните.Счита ,че е абсурдно събития, настъпили 12 години след
извършено прихващане и настъпване на неговия погасителен ефект, да оказва
влияние върху същото и да го отменя.
По отношение на третия поставен въпрос относно последиците на едно
обезсилване спрямо извършено прихващане - влече ли след себе си вещно-
правен ефект или единствено и само облигационни отношения между
страните, счита ,че районния съд изцяло е пренебрегнал и постановеното по
този конкретен въпрос точно по същия правен казус между същите страни в
решение № 53 от 14.05.2019г. по гр.д.№ 2613/2018г. на ВКС Счита ,че иск за
връщане на заплатената част от дължимо по възлагателно решение уравнение
на дела на друг съделител, като дадена на отпаднало основание може да бъде
предявен само по правилата на общия исков процес.Намира ,че между
страните са налице единствено и само облигационни отношения по повод
настъпилото обезсилване по право и извършените между страните
прихващания, но не и възобновяване на прекратена вече съсобственост,
настъпила по силата на изричната норма на чл.288, ал.6 ГПК/ отм/.Поради
очевидна неправилност моли въззивния съд да отмени решение №
179/05.07.2022 г. по гр.д.№ 355/2022 година по описа на районен съд -См. като
неправилно постановено и вместо него постанови съдебен акт, с който да
отхвърли изцяло предявената искова молба .Претендира за разноски по
представен списък за двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№4297/28.09.2022г. от А. Н. Т. от гр.См. чрез адв.Б. Мл. ,който намира ,че
въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано.Моли съда да има
предвид т.10 от тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по тълк.д. №1/2004г.
на ВКС,ОСГК.Моли в този смисъл съдът да се произнесе като няма
4
направено искане за допускане на нови доказателства.Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд-См. жалбоподателите М. С.
Е. и С. Д. Т. ,редовно призовани ,не се явяват.Вместо тях пълномощникът им
адв.Р. поддържа изцяло въззивната жалба по подробни съображения ,
изложени в нея Претендира разноски за двете съдебни инстанции по
представени списъци.
Въззиваемата А. Н. Т. редовно призована , не се явява .Вместо нея
пълномощникът и адв.Мл. поддържа становище че въззивната жалба е изцяло
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди като законосъобразно и
обосновано обжалваното решение.Претендира разноски за въззивната
инстанция по представен списък
См.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима. Депозирана е в законният срок , от надлежно
упълномощен процесуален представител , с внесена държавна такса срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване,при наличие на правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество е изцяло основателна по следните съображения:
Пред районен съд-См. е постъпила молба с правно основание
чл.288,ал.7 ГПК /отм/ с вх.№60117/19.04.2022г. от А. Н. Т., в която твърди,че
по силата на решение № 171/22.06.2009 година по гр.д.№ 1414/2007 година по
описа на районен съд -См.,влязло в сила , е възложен в общ дял на М. С. Т. и
С. Д. Т. -апартамент № 10 , със застроена площ от 106,27 кв.м., находящ се в
гр.См., ул.”П. м.” №65 , етаж IV от жилищен блок №6 (шест), състоящ се от
кухня, бокс, три стаи и сервизни помещения, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *****.***.***.*10 по кадастралната карта па гр.См.,
община См., област См.,одобрена със Заповед №РД-18-14/10.05.2005 г. на
изпълнителния директор на АГКК-София,ведно с прилежащо избено
помещение №12 с полезна площ 5.99 кв.м., както и 9.8321процента идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.С
това решение двете съделителки М. С. Т. и С. Д. Т. са били задължени да
заплатят за уравняване на дела на Д. Анг. Т. сума в размер на 15 477,75 лева.
От доказателствата по делото е видно,че съпруга на А. Н. Т.-Д. Анг. Т.
е починал на 20.09.2011 година като дъщеря му С. Д. Т. се е отказала от
наследството, като съпругата му А. Т. е единственият му наследник.
Няма спор по делото ,че приживе на Д. Анг. Т. е било сключено едно
извънсъдебно споразумение на 10.20.2009 г. между Д. Анг. Т. от една
страна и М. С. Т. и С. Д. Т. като страните се съгласяват и заявяват ,че-
1.прихващат взаимно дължимите ,изискуеми и ликвидни суми до размера на
по-малкото от тях ,а именно дължимата от М. С. Т. и С. Д. Т. сума от 15
477,75се прихваща от дължимата общо от Д. Анг. Т. сума от 81 408,71 лева
2.След извършеното прихващане Д. Анг. Т. дължи на М. С. Т. сумата от
65 930,96 лева за уравнение на дела и от имота описан в пункт първи на
настоящото споразумение ведно със законните последици от това , като
същата ще бъде издължена при продажбата на имота ,описан в пункт първи
от настоящия договор
5
3Страните се съгласяват ,че не си дължат законни лихви върху
прихванатите суми ,изтекли до момента на подписване на настоящото
споразумение
4.Страните се съгласяват , че с извършеното прихващане дължимата от М.
С. Т. и С. Д. Т. сума от 15 477,75 лева за уравнение на дела на Д. Анг. Т. е
погасена ,като С. Д. Т. и М. С. Т. са изпълнили изцяло задължението си към
Д. Анг. Т. за изплащане на паричното му уравнение .
5.С подписване на настоящото споразумение и с оглед издължаване на
дължимите суми ,на основание чл.288,ал. ГПК /отм/ и чл.349,ал.6 ГПК С. Д.
Т. и М. С. Т. стават изключителни собственици на следния недвижим имот
,описан в решение №171/22.06.2009г. по гр.д. №1414/2007г. по описа на
районен съд См. апартамент № 10, ет.4-ти, в жилищен блок №6, построен
върху държавна земя на ул. "П. м." №65 в гр. См., кв. См., със застроена площ
от 106,27 кв.м., състоящ се от кухня, бокс, три стаи и сервизни помещения, с
принадлежащите избено помещение №12 с полезна площ от 5.99 кв.м., 9.8321
% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право
на строеж върху терена.
Не се спори ,че с влязло в сила на 18.07.2009г. решение
№171/22.06.2009г. по гр.д. №1414/2007г. См.ският районен съд е възложил в
общ дял на М. Т. и С. Т. на жилището -апартамент № 10 и по задължението
на Д. Анг. Т. за уравняваше на дял на друг жилищен съсобствен с М. С. Т.
имот,находящ се в с. Ст. за сумата от 79 051,50 лева, присъдена по гр. д. №
1413/2007 г. по описа на См.ския районен съд,влязло в сила на 27.06.2009г.
Няма спор ,че с решение № 134/27.03.2017 по гр. д. № 1413/2007 г. по
описа на районен съд - См. е постановено решение за обезсилване на
постановлението за възлагане на делбения имот в с.Ст. и има данни по
делото ,че същия е изнесен на публична продан, като с Постановление на
ЧСИ С. Д. по изп. д. № 536/2018 г. имота е възложен на трети лица купувачи,
считано от 30.06.2022 година.Продавач по това изпълнително дело е и
съделителката М. С. Т./Е./ ,която като съсобственик на ½ идеална част
получава изцяло дела си. По този начин молителката А. Н. Т. счита за
отпаднало по основание прихващането, постигнато със споразумението от
10.12.2009 година между Д. Анг. Т. и М. С. Т. за сумата от 15 477,75,
касаеща възлагането на имот с идентификатор *****.***.*.** /апартамент №
10/.Намира ,че не е изпълнено задължението за заплащане на сумата за
уравняване на дела на Д. Т. по гр. д. № 1414/2007 г. в предвидения от закона
шест месечен срок, поради което решението № 171 /22.06.2009 година по
гр.д.№ 1414/2007 година по описа на районен съд -См. е обезсилено по право
и моли районният съд да прогласи това .
Настоящият съдебен състав намира ,че незаконосъобразно и
необосновано районен съд См. е приел ,че прогласяването на основание
чл.288 ал.7 ГПК / отм/ с решение№134/27.03.2017г. по гр.д.№1413/2017г. на
настъпилото по право обезсилване на възлагателно решение
№26/16.02.2009г. по посоченото дело и изнасянето на имота на публична
продан представлявало последващ факт, който заличава с обратна сила
6
настъпилия ефект от извънсъдебното материално правно прихващане със
споразумението от 10.12.2009г. ,тъй като след влизане в сила на посоченото
съдебно решение, е отпаднало насрещното вземане, с което е извършено
прихващане на сумата за уравняване на дела по гр.д. №1414/2007г.по описа на
районен съд См. , съгласно подписаното между страните споразумение- т.е.
отпаднало е условието за извършеното прихващане.Незаконосъобразно и
необосновано районен съд См. е приел в мотивите на решението си ,че
разпоредбата на чл.288,ал.7 ГПК /отм/ има предвид погасяване на
задължението за уравняване на дяловете в 6 месечен срок от влизане в сила
на решението за възлагане чрез плащане , а не чрез прихващане.
Видно от т.10 на тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по тълк.
дело №1/2004г. на ОСГК на ВКС основанието за обезсилване на
възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 и ал. З ГПК по право и за
възстановяване висящността на делбения процес е неплащането на
определеното със същото решение парично задължение за уравнение на дял
заедно с лихвите. Задължението е парично и има за предмет плащане на
определена сума. Това задължение е носимо и следва да се изпълни по
местожителството на кредитора. При преценката за точното му изпълнение
важат общите способи на ЗЗД (прихващане - чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД,
доколкото компенсаторният ефект настъпва в рамките на 6-месечния срок от
влизане в сила на възлагателното решение; новация - чл. 107 ЗЗД; опрощаване
- чл. 108 ЗЗД; сливане и др. погасителни способи).Ако паричното задължение
за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито
неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните
по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след
изтичане на срока по чл. 288, ал. 6 ГПК не може да заличи последиците на
неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в 6-
месечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва
по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна
сила.
Съгласно т.10 от тълкувателно решение №1/19.05.2004г.по тълк д.
№1/2004г. на ОСГК на ВКС ,обезсилване по право по чл. 288, ал. 7 ГПК,
уредено със ЗИДГПК - обн., ДВ, бр. 64 от 1999 г. съставлява нов фактически
състав, различен по своята правна характеристика и последици от този,
регламентиран с предходните редакции на разпоредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК
(до и с ДВ, бр. 124 от 1997 г.).На обезсилване по право подлежат решенията
по възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. З ГПК, постановени след 19.07.1999 г. -
влизането в сила на ЗИДГПК с ДВ, бр., 64 от 1999 г. Само по отношение на
тези възлагателни решения законът обуславя пораждането на вещноправния
им (конститутивен) ефект и превръщането на спорната съсобственост в
индивидуална собственост с изтичане на срок и плащане на парично
уравнение в рамките на същия, имащи характера на отлагателно условие.
Само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в 6-
месечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното решение
получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не
настъпи поради неплащането в срок в резултат на бездействие на съделителя
7
длъжник, то не настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт.
Незаконосъобразно и необосновано районният съд в мотивите на
обжалваното решение е приел ,че разпоредбата на чл.288,ал.7 ГПК /отм/ има
предвид погасяване на задължението за уравняване на дяловете в 6 месечен
срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота чрез плащане ,а
не чрез прихващане.Съделителят, комуто е възложено неподеляемото
жилище, може да прихваща дължимите от него суми за уравнение от
присъдените в негова полза суми от съделителите-кредитори. Като
едностранна правна сделка прихващането е възможно както
извънсъдебно/както е в настоящия случай /, така и в съдебно производство,
включително и пред втората инстанция. Законът не предвижда специална
формална нотификация. /В този смисъл е решение № 238 от 4.IV.1995 г. по
гр. д. № 144/95 г., I г. о., докладчик съдията Тодор Стоилов,решение
№301/21.04.2009г.ппо гр.д. №1040/2008г. на І гр.о. на ВКС и решение
№433/24.07.1996г. по гр.д. №382/1996г. на Ігр.о на ВС//.
Съдът следва да провери и установи налице ли са предпоставките на
чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД -да има два насрещни дълга, идентичност на
носителите на вземанията, еднородност или заместимост на дълговете,
изискуемост и ликвидност и накрая - вземането да е действително, за да
извърши материалната компенсация .Ако съделителят, комуто се дължат
суми, а и той дължи на другите длъжници суми, какъвто е настоящият
случай, прихващането винаги ще е допустимо,то също представлява плащане
. Спестяват се разноски и се създава по-голяма сигурност на страната..
Задължението е парично и има за предмет плащане на определена сума.
При преценката за точното му изпълнение важат общите способи на ЗЗД
(прихващане - чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД, доколкото компенсаторният
ефект настъпва в рамките на 6-месечния срок от влизане в сила на
възлагателното решение; новация - чл. 107 ЗЗД; опрощаване - чл. 108 ЗЗД;
сливане и др. погасителни способи). За да е изискуемо вземането
следва да е налице влязло в сила решение по възлагане и влязло в сила такова
относно размера на дължимата от страната сума за уравняване на дяловете.В
случая вземанията и по двете влезли в сила дела –гр.д. №1413/2007г. и чр.д.
№1414/2007г. по описа на районен съд См. , са изискуеми и ликвидни .По
общите правила, вземането е ликвидно, когато е определено по основание и
размер и е изискуемо, когато е с настъпил падеж /срок на изпълнение/
В конкретния случай в шестмесечният срок от влизане в сила на
18.07.2009г.на решение №17122.06.2009г. по гр.д. №1414/2007г. по описа на
районен съд –См. е извършено прихващане между страните по делото със
сключването на извънсъдебното споразумение от 10.12.2009г. С
плащането в шестмесечния срок чрез прихващане двете съделителки М. С.
Е. и С. Д. Т. са станали собственици на имота –ап. №10,който са получили в
производството по извършване на делбата в общ дял. В хипотезата на чл. 349,
ал. 6 ГПК/288,ал.7ГПК отм/ съделителят-длъжник, който възразява, че е
изпълнил точно паричното си задължение, следва да докаже, съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, позитивните факти на плащането в срок.Този
факт се доказва със приложеното към споразумението от 10.12.2009г. между
8
страните и нотариално заверено заявление на стр.36 от първоинстанционното
дело ,че Д. Анг. Т. е получил изцяло дължимото му се от М. С. Т. и С. Д. Т.
парично уравнение на дела за възложения в техен общ дял и долуподписан
недвижим имот съгласно решение №171/22.06.2009г. по гр.д. №1414/2007г.
по описа на районен съд См. в размер на 15 477,75 лева ,съгласно подписано
споразумение на 10.12.2009г. като заявява ,че няма никакви претенции към
М. С. Т. и С. Д. Т. във връзка с гр.д. №1414/2007г. по описа на районен съд –
См..
Компенсация между дължими суми за уравнение на дял с насрещно
вземане на кредитора по уравнението е допустима само при идентичност
на субектите при двете правоотношения/В този смисъл е решение
№11/23.01.1995г. по гр.д. №899/1994г. Ігр.о./ В конкретния случай ,тъй като
се изисква идентитет между страните по споразумението за постигане на
прихващане и двете влезли в сила решения по възлагане на недвижими
имоти по гр.д. №1413/2007г. по описа на районен съд См. и гр.д.
№1414/2007г. по описа на районен съд См. ,без значение е обстоятелството
,че Д. Т. няма задължение в производството по гр.д. №1413/2007г. по описа
на районен съд См. към дъщеря си С. Д. Т. ,след като М. С. Т. Е. в
постигнатото между тримата споразумение плаща цялата сума от 15 477,75
лева вместо дъщеря си и се погасява задължението им спрямо Д. Т..
Категорично е установено по делото ,че към момента на сключване
на споразумението на 10.12.2009г. задълженията между страните са били
изискуеми и ликвидни,тези задължения вече не са спорни ,тъй като делата за
делба на имотите са влезли в законна сила. Допустимо е при извършване на
уравняване на дела на съсобствениците в случая в 6 месечния срок от
влизане в сила на възлагателното решение №171/22.06.2009г. по гр.д.
№1414/2007г. по описа на районен съд См. /в сила от 18.07.2009г./ да се
извърши прихващане със сключено извънсъдебното споразумение на
10.12.2009г. със сумата от 15 477,75 лева,заплатена от М. С. Е. и С. Д. Т. на
Д. Анг. Т. ,като М. Е. и С. Т. по този начин са си изпълнили изцяло
задължението към Д. Т. за заплащане на паричното му уравнение и са
станали собственици на описания в решение №171/22.06.2009г. по гр.д.
№1414/2007г. по описа на районен съд См.,ап. 10 ,находящ се в гр.См.
Вярно е, че в извънсъдебното споразумение страните са се
договорили ,че Д. Т. остава да дължи на М. Е. сумата от 65 930,96 лева ,
ведно със законните последици като сумата ще бъде изплатена при
продажба на имота .Но тази уговорка вече не касае извършеното в 6 -
месечния срок съгласно чл.288,ал.7 ГПК /отм/ плащане чрез
прихващане,което е настъпило веднага с подписване на това споразумение, и
съделителите М. С. Т. Е. и С. Д. Т. са станали изключителни собственици на
процесния апартамент по силата на закона .Фактически плащането е
извършено с факта на подписване на извънсъдебното споразумение и
възлагателното решение на районен съд См. е вписано в Служба по вписвания
на 08.02.2010г.По силата на закона М. С. Т. Е. и С. Т. са придобили процесния
имот и не са били налице основания за прогласяване на обезсилването по
право на възлагателното решение за този недвижим имот в гр.См. ,тъй като
9
вещният прехвърлителен ефект вече е настъпил .В противен случай излиза
,че Д. Т./в последствие наследника му –А. Н. Т. / черпят права от своето
недобросъвестно поведение .
В конкретния случай между страните са възникнали единствено
облигационни отношения ,но не и възобновяване на вече прекратената
съсобственост, настъпила по силата на закона - чл.288,ал.6 ГПК /отм/.
Поради това ще следва като незаконосъобразно и необосновано да бъде
отменено изцяло обжалваното решение и бъде постановено решение ,с
което да бъде отхвърлена молбата на А. Н. Т. по реда на чл.288,ал.7 ГПК
/отм/,с която иска да бъде прогласено настъпилото по право обезсилване на
решение №171/22.06.2009г. по гр.д. №1414/200г. по описа на районен съд См.
,с което в общ дял на М. С. Т. и С. Д. Т. е поставен недвижим имот
апартамент №10 ,находящ се в гр.См. .
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъдена А. Н. Т. да
заплати в полза на М. С. Е. и С. Д. Т. разноски за първата инстанция в
размер на 800 лева, представляващи адв. възнаграждение за адв.Р. ,които са
направени и поискани своевременно със списък по реда на чл.80 ГПК
Направеното в първата инстанция възражение за прекомерност на това
възнаграждение е незаконосъобразно с оглед на разпоредбата на чл.7,ал.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по дела за делба и с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
За въззивната инстанция ще следва А. Н. Т. да заплати в полза на М. С.
Я. и С. Д. Т. направените и поискани своевременно разноски
,представляващи държавна такса за въззивната жалба в размер 258,24 лева и
адв. възнаграждение за адв.Р. в размер на 800 лева,или общо разноски за
двете съдебни инстанции в размер на 1858,24 лева.
Водим от гореизложеното См.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №179/05.07.2022г. по гр.д. №355/2022г. по
описа на районен съд гр.См. като незаконосъобразно и необосновано и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. №60117/19.04.2022г. от А. Н. Т. ,ЕГН-
********** ,с искане съдът да прогласи на основание чл. 288 ал.7 ГПК /отм./
настъпилото по право обезсилване на решение №171 /22.06.2009г. по
гр.д.№1414/2007 г. по описа на районен съд - См., с което в общ дял на М. С.
Т., ЕГН ********** от гр.См., ул.“П. м.“бл.86, ап.10 и С. Д. Т., ЕГН
********** от гр.См., ул.“П. м.“ бл.86, ап.10 е поставен следния недвижим
имот: апартамент № 10, ет.4-ти, в жилищен блок №6, построен върху
държавна земя на ул. "П. м." №65 в гр. См., кв. См., със застроена площ от
106,27 кв.м., състоящ се от кухня, бокс, три стаи и сервизни помещения, с
10
принадлежащите избено помещение №12 с полезна площ от 5.99 кв.м., 9.8321
% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право
на строеж върху терена, при съседи на жилището: от- север -улица, от юг- под
блоково пространство, изток- между блоково пространство, от запад-
стълбище, отгоре- ап. №13, отдолу- ап. №7 и на избеното помещение: от
север- коридор, от юг- външен зид, от изток-коридор, от запад- мазе №11,
идентичен с имот кадастрален № *****.***.***.*10 по кадастралната карта на
гр. См., одобрена със заповед РД-18-14/10.05.2005г. на изп. директор на АГКК
–София., и с което решение са осъдени М. С. Т. и С. Д. Т. да заплатят на Д.
Анг. Т. сумата в размер на 15 477,75лв. за уравнение на дела му и
имота да бъде изнесен на публична продан,като неоснователна.
ОСЪЖДА А. Н. Т. ЕГН-********** да заплати в полза на М. С. Е.
ЕГН********** и С. Д. Т. ,ЕГН-********** разноски за двете съдебни
инстанции в размер на1 858,24/хиляда осемстотин петдесет и осем лева и
двадесет и четири стотинки / лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11