Определение по дело №42/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение № 70/18.05.2012г., постановено по гр.д. № 46/2012г., Момчилградският районен съд осъдил Г. М. Т. и Ш. М. Т., и двамата от С., О.К. да отстъпят собствеността и предадат владението на Б. М. Х. от с.с. на следния недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда с пл.сн. № 100, със застроена площ 81.54 кв.м, състаяща се от три стаи, коридор и баня, построена с отстъпено право на строеж в държавен УПИ I , с пл.сн. № 99, кв.20, по плана на село Ф., О.К., обл.Кърджали, целият с площ 588.92 кв.м при граници и съседи на имота: изток-УПИП-68, запад-улица: север-улица и юг- улица. С решението съдът осъдил Г. М. Т. и Ш. М. Т. да заплатят на Б. М. Х. от С., О.К. сумата в размер на 854 лева, разноски по делото.

Недоволни от решението останали въззивните жалбоподатели Г. М. Т. и Ш. М. Т., и двамата от С., О. К., които го обжалват Ч. представител по пълном¯щие като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се следните съображения: ищцата Б. М. Х., както и продавачите Х. И. Х. и А. И. И. били законни собственици и се легитимирали като такива от 08.12.2011г., когато бил издаден констативен нотариален акт № 139, том X, дело 1897/2011г по описа на СВ при МРС и до тази дата процесният имот нямал законен собственик. Ответниците Г. М. Т. и Ш. М. Т. се настанили в имота през месец март 2011г. и приключили с ремонта през месец октомври 2011г. През този период нито продавачите, нито ищцата били собственици на имота. В решението си първоинстанционият съд приел, че не били доказани разходите и подобренията, като по делото били представени фактури за закупени материали, както и свидетелски показания на майсторите, които работили и получили възнаграждение за положения си труд. Първоистанционият съд не се произнесъл по депозираното възражение за право на задържане на процесния имот, нито назначил исканата от ответниците експертиза, за да се установят подобренията по процесния имот, а отхвърлил сумата за подобрения, извършени от ответниците в размер на 8380,75 лева, независимо от обстоятелството, че върху имота упражнявали и понастоящем фактическа власт и владението им било установено на основание да ги направи собственици и в този смисъл били добросъвестни владелци по смисъла на чл.68 във вр.с чл.69 от ЗС. Предвид изложеното, жалбодателите молят районния съд да отмени обжалваното решение, вместо което постанови друго решение, с което да отхвърли предявеният иск по чл. 108 ЗС като неоснователен. При условията на евентуалност, ако бъде уважен иска с правно основание чл.108 от ЗС, жалбодателите молят въззивния съд едновременно с предаването на владението върху имота, ищцата да им заплати стойността на действително направените необходими разходи по запазване и възстановяване на процесния имот, равняващи се на 8380,75 лева, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до окончателното им изплащане и да им признае правото на задържане. Във въззивното съдебно заседание, жалбодателите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Ответникът по въззивната жалба Б. М. Х., редовно призована за въззивното съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С отговор на въззивната жалба и писмено становище, представено за съдебното заседание от пълномощника на въззиваемата страна, въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски за адвокат.

Въззивният съд, при извършената проверка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Решението на Момчилградския районен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Пред първоинстанционния съд e предявен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищцата Б. М. Х. твърди, че придобила собствеността на недвижим имот, находящ се в С., О. К., представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с пл.сн. № 100, със застроена площ 81.54 кв.м, състояща се от три стаи, коридор и баня, построена с отстъпено право на строеж в държавен УПИ I , с пл.сн. № 99, кв.20, по плана на село Ф., О.К., обл.Кърджали, целият с площ 588.92 кв.м при граници и съседи на имота: изток-УПИП-68, запад-улица: север-улица и юг- улица по силата на договор за покупко –продажба, за която бил съставен нот.акт за собственост № 106/08.12.2011г. През 2012г. решила да заживее в имота, но установила, че в същия са се настанили ответниците, които отказвали да го освободят.

Във връзка с твърденията в исковата молба, от фактическа страна по делото се установява, че с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106/08.12.2011г., рег. № 3532, дело № 706 от 2011г. на нотариус Г.Г., с ­айон на действие Районен съд Момчилград, рег. № 459, Х. И. Х. и А. И. И. продали на Б. М. Х., всеки собствената си 1/2 ид. част, или целият недвижим имот, находящ се в С., О. К. и представляващ посочената и описана по-горе едноетажна масивна жилищна сграда, предмет на спора, същият, построен в държавен поземлен имот.

С пълномощно с нот.заверка на подписите от 23.11.2010г., продавачите по нот. акт Х. И. Х. и А. И. И. упълномощили М. Я. Ю. - баща на отв. Ш. М. Т. - да подаде, подпише и получи всички необходими документи във връзка с узаконяване и изд. на нот. акт на процесния имот; да подава, получава и подписва всякакви документи във връзка с издаване на данъчна оценка, скици и техн. описания и др. на имота; както и да ги представлява пред различни органи и институции във връзка с узаконяването на имота; да плаща всички необходими данъци и такси и др. С нот. покана от 09.03.2011г., връчена на пълномощника на 17.03.2011г., пълномощното било оттеглено.

От показанията на св. Х. Х. – продавач по нот.акт, се установява, че намерението със сестра му като упълномощители било пълномощникът да се снабди единствено с всички необходими документи във връзка с узаконяване на къщата, с оглед на евентуална бъдеща продажба. Нямало уговорка ответниците да се настанят в къщата, да заживеят в нея и да правят ремонт. След като от съседи разбрал, че са се самонастанили, подал жалба до полицията и разговарял с ВиК-инкасатора да бъде спряна водата в имота. Поради недобросъвестното поведение на ответниците, оттеглил пълномощното.

Обстоятелството, че през м.март 2011г. ответниците се настанили и заживели в къщата, като започнали да правят ремонт се установява и от показанията на св. А. Х., Е. Х. и Ш. И., които са непротиворечиви.

При тези доказателства по делото, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и доказан. Това е иск на невладеещият собственик, който следва да докаже собствеността си и неправомерното владение на претендирания имот от владелеца - несобственик. В случая, ищцата се легитимира като собственик на имота на основание възмездна сделка - покупко-продажба, изповядана по съответния нотариален ред и форма, като това обстоятелство не се оспорва от ответниците. На следващо място, от сочените от ищцата доказателства, събрани от първоинстанционния съд, се установява и втората предпоставка за уважаване на собственическия иск – че ответниците са във владение на имота и същите го владеят без правно основание. С други думи, искът по чл. 108 ЗС като основателен и доказан следва да бъде уважен. До такъв правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

По отношение на направеното от ответниците в първоинстанционното производство възражение за право на подобрения и акцесорна претенция за право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС, въззивният съд следва да посочи, че от изяснените по делото обстоятелства се установява, че ответниците не са добросъвестни владелци на процесния имот по смисъла на чл. 70 ЗС – същите не го владеят на правно основание, годно да ги направи собственици. Това е така, тъй като самите ответници не твърдят, а и се установява по делото, че по отношение на същите не е налице каквото и да било правно основание по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС /прехвърлителна сделка, административен акт с вещноправни последици, съдебно решение по конститутивни искове относно право на собственост или ограничено вещно право - Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/, годно да ги направи собственик. Такова основание не представлява упълномощаването на бащата на единия от ответниците /впоследствие оттеглено/ да се снабди с определени документи във връзка с узаконяване на имота. Или ответниците като недобросъвестни владелци по смисъла на чл. 73 ЗС нямат право на подобрения върху имота и акцесорното такова на задържане, претендирано от тях на основание чл. 72 ЗС и каквото имат само добросъвестните владелци. Ответниците съответно имат правата по чл. 74 ЗС, каквито не претендират в съдебното производство. Ето защо като е приел в мотивите към решението си за неоснователно и недоказано възражението на ответниците за право на подобрения и задържане съгласно чл. 72 ЗС, районният съд не е допуснал нарушение на закона, нито процесуално нарушение, макар с доклада по чл. 146 ГПК да не е докладвал направеното възражение. По отношение на това, че съдът не е назначил съдебно-техническа експертиза за установяване размера на подобренията, следва да се посочи, че ответниците Ч. пълномощника си не са направили това свое доказателствено искане в съдебното заседание за събиране на доказателствата, а са поискали единствено разпит на свидетели.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да се потвърди.

При този изход на делото, на въззиваемата Б. Х. следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение70/18.05.2012г., постановено по гр.д. № 46/2012г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Г. М. Т. с ЕГН * и Ш. М. Т. с ЕГН * и двамата от С., О.К., обл.Кърджали да заплатят на Б. М. Х. от С., О.К., с ЕГН *, със съдебен адрес: гр.Момчилград, ул. ”Г.” № * направените във въззивното производство разноски в размер на 300 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.