Р Е Ш Е Н И Е
№1646/18.4.2019г.
гр. Варна,18.04.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори март през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието
на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13 265 по описа
за 2018 година на Варненския районен съд,
ХLІІ-ри състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявена на 30.08.2018
г. искова молба от „З. К. В. 9.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, и съдебен адрес *** – чрез адвокат И.Р. *** против ответника Р.П.Р., ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба ищцовата страна
е навела следните правно релевантни фактически твърдения:
Ищцовото ЕООД било дало на ответника Р.Р. заем в размер
на 7080 лева, като в следствие на така сключения на 05.05.2017
г. договор за заем били издадени заложен билет № 94а от 05.05.17
год. и Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи.
Съгласно заложния билет отв. Р. е бил задължил да
върне на ищцовата страна заемната сума в срок от 1 месец или до дата 5 –ти юни
2017 г., както и да заплати и лихва от 212,40 лева. Въпреки тези договорки
между страните, твърди ищцовата страна , ответникът и до момента на подаване на
исковата молба не бил върнал заемната сума, като въз основа на заложния билет и
декларацията било подадено заявление по чл.417 ГПК пред РС Варна за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение против ответника и по това
заявление било образувано частно гр.дело № 6616/2018 г. по описа на VIII – ми
състав.Сочи се още, че заповедният съд
разпоредил длъжникът – ответник в настоящия исков процес да плати претендираната сума, но срещу издадената Заповед било
подадено възражение от Р. и въз основа на уведомлението получено от ищцовата
страна,изпратено по реда на чл.415 ГПК от съда, ищцовата страна предявява в
срок специалния си положителен установителен иск за
установяване съществуването на оспореното в заповедното производство парично
вземане.
В проведеното първо редовно и
последно открито съдебно заседание, ищцовата страна е пояснила исковата си
молба ,като адв.Ив.Р.е уточнил,че номерът на билета, на базата на който претендира
З. К. В. 9. ЕООД вземането, е 94А, а
номерът на Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК е № 3663/23.05.2018 г. по ч.гр.дело № 6616/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна, 8 състав.При това уточнение ВРС е допуснал корекция в проекто-доклада на делото, съобразявайки уточнението
на ищцовата страна, че номерът на
заложния билет, въз основа на който се претендира съществуването на парично
вземане, е 94 А, а номерът на Заповедта е № 3663/23.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.дело № 6616/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 състав.С оглед горното е отправено и следното
искане до съда по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК:Да бъде постановено
решение по силата на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че Р.Р.
дължи на „З. К. В. 9.“ ЕООД сумата от 7080 лева ведно с договорената лихва в
размер на 212,40 лева ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, на осн. чл. 422, ал. 1, вр.с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. /Т.е.
вземането, за което е била издадена Заповед
№ 3663/23.5.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 6616/2018г., по описа на съда за 2018г. 8 -
ми състав.Видно от л. 15-ти от делото с Определение от 26.09.2018 г.
производството по акцесорния иск с цена от 212,40 лв.
е било прекратено като недопустимо съгласно чл.130 ГПК, т.к. такова вземане
не е било заявявано в частното дело а и ищецът е посочил, че не поддържа това
искане. Т.е. предметът на установителната защита се разпростира само до искането
касаещо главното вземане и законната лихва.В подкрепа на твръденията си ищцовата страна е направила искане да бъде
приобщено частното дело и след становището на ответника да бъде предоставена
възможност на ищеца да посочи и ангажира и други доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна - Р. Р. лично е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът намира иска за
допустим, но неоснователен. Твърди с, че изложеното в исковата молба не отговаряло на истината и че по
посочения от ищеца договор Р. бил заплащал суми, като ищецът отказвал да му
издава документи и явно не ги осчетоводявал.Според ответника след залагането на
автомобила, ищецът започнал да го управлява или общо казано започнал да ползва
вещта в разрез с клаузите на договора а за предадените суми управителят на ищцовото дружество рядко съставял документи под различни
предлози като за някои от вноските давал на Р. или разписки или ПКО. В края на
лятото на 2017 г., твърди Р., отношенията му със собственика и управител на
заложната къща се влошили по повод наемно правоотношение с него на обект негова
собственост в гр. Балчик.Отделно от горното ответникът твърди, че за част от
платените от него суми, въпреки нежеланието си ,по настояване на ответника,
ищецът издал някакви документи за следните плащания: На 19.06.2017 г.за сума от
500 лв., на 21.7.2017 г. за сумата от 300 лв., на 24.7.2017 г. за сума от 300
лв. и допълнително юли 2017 г. Р. дал на управителя на заложната къща 1000
лева, които предал на служителката в къщата – К.в присъствието на Г. С., но в
нито един момент нито С.нито представител на дружеството не били уведомили
ответника че прекратявали договора за заем.В подкрепа на твърденията си
ответникът представя копия на документи и желае искът да се отхвърли изцяло.
Така депозираната искова молба се
поддържа от ищцовата страна в откритото
съдебно заседание, като становището на процесуалният представител на ищцовата
страна е че искът е основателен и
доказан, респ. желае се уважаване на иска с присъждане на разноските съгласно
списъка по чл.80 ГПК .
Ответникът не се явява в
откритото съдебно заседание, но в писмена молба от 22.03.2019 г. сочи, че желае да се даде ход на
делото, оспорва иска и поддържа отговора, заявява че няма да сочи доказателства
и желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да му се
предостави срок за писмена защита.В рамките на предоставения срок а и до
момента ответникът не е депозирал писмена защита .
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Няма спор между страните по делото, че настоящото исково производство е инициирано след образуване на частно гр.дело
№ 6616 / 2018 г. по описа
на РС Варна, VIII – ми състав.
От материалите по цитираното частно дело,приобщени
като писмено доказателство към настоящото исково производство, се установява, че
на дата 10.05.2018 година „ З. К. В. 9. „ ЕООД, ЕИК *, с управител Г. С. е
завела във ВРС заявление с регистрационен вх.№ 31 050/10.5.2018 г. в
качеството си на кредитор/заявител против длъжника Р.П.Р., ЕГН ********** *** с
искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. В т. 9 от заявлението е вписано вземането за което е бил сезиран
заповедния съд като сумата от 7 080 лева от 5.6.2017 г. а в т.11 е
посочено, че произтича от заложен билет 5/5.2017 г.
приложен като доказателство в заверено за вярност с оригинала копие на л. 5-ти
и 6 –ти от частното гр.дело .Така депозираното заявление с Разпореждане № 18 220/14.5.2018 г. е било оставено без
движение като са дадени конкретни указания до заявителя.
Преписът от Разпореждането е бил получен от
заявителя на дата 17.6. а на 21.5.2018 г. е депозирана писмена молба, в която
заявителят е посочил, че сумата от 7 080 лева са дадени пари на заем от
заложната къща с надлежно издаден заложен билет № 94 а /05.05.2017
г. съгласно Наредбата за дейността на заложните къщи – чл.14, ал.3. Посочена е
и банкова сметка ***.417 – заложен билет и доказателства за довнесена такса /
л.10 от заповедното дело/. Видно от л.11 – ти от заповедното дело на дата 5.5.2017 е
съставен заложен билет с номер 94 а между
З. К. В. 9. ЕООД и Р.П.Р. за сумата от 7080 лева изписана цифром
два пъти и словом и 212,40 лв. месечна лихва
с посочен срок на заема в билета в т. 5 –та – 30 тридесет дни и падеж
05.06.2017 г . В т. 6 е вписана заложената вещ – * /16.12.04 с номер * . На същия заложен билет в лявата половина се
съдържа декларация от Р.Р. по чл.14 ал.3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи
от дата 5.5.2017 г. в която е декларирал,че
заложената вещ е придобита чрез покупка .Видно от оригинала на заложния билет
този билет е подписан от двете страни а декларацията от Р. .
Констатира се още ,че с Разпореждане
№ 19 968/23.5.2018 г. заповедният съд е намерил заявлението на заявителя
за редовно и е разпоредил издаване на Заповед по чл.417 ГПК и постановил и
незабавно изпълнение / л.13/.
От оригинала на Заповед №
3663/23.5.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.5.2018 г.
издадена по частно гр.дело № 6616/2018
г. по описа на РС Варна, VIII- ми състав /л.14 от частното дело / се установява и
изяснява ,че заповедният съд е разпоредил длъжникът Р.П.Р., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на кредитора „З. К.
В. 9.“ ЕООД, ЕИК * с адрес на управление *** сумата от 7080лв. /седем хиляди и осемдесет
лева/, дължима по договор за заем съгласно Заложен билет №94а/05.05.2017г. с падеж на задължението 05.06.2017г.
Изрично е вписано в
самата заповед, че вземането произтича от договор за заем съгласно Заложен билет
№94а/05.05.2017г. с падеж на задължението
05.06.2017г., като е постановено и незабавно изпълнение по чл.418 ГПК и издаден
изпълнителен лист № 4155, за което е извършено надлежно отбелязване върху
заложния билет.Отделно от горното на л. 13-ти на втора страница по частното
дело се съдържа и отбелязване затова,че на дата 04.06.2018 г. заявителят е
получил заповедта и изпълнителния лист.
Спор няма, че Заповедта е
връчена на длъжника като този факт е виден от л. 16 –ти от делото с приложеното
копие на разписка за връчване на ПДИ на дата 9.7.2018 г. на длъжника от ЧСИ Ил-С.–ЧСИ
№ *.
Видно от л. 17 –ти на дата
23.7.2018 г. длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК против заповедта,
заведено във ВРС с номер 49 738 като е посочил, че не дължи изпълнение.
На следващо място от
заповедното дело се установява, че на 25.7.2018 г. РС Варна е приел, че
възражението е в срока по чл.414 ГПК като е дал указания на заявителя по чл.415 ГПК,получени на 20.08.2018 г. , след което
на 07.09.2018 г.настощият исков съд е изискал
частното дело от заповедния съд. Видно от печата на регистратура на дата
30.08.2018 г. – т.е.10 дни след получаване на указанията, заявителят е завел
специалния положителен установителен иск във ВРС ,
което налага единствено и само извода затова,че искът е предявен в преклузивния срок .
Извън цитираното по-горе
частно гр.дело по описа на РС Варна, по делото са приобщени писмени
доказателства, ангажирани от ищцовата страна а именно : представените с исковата молба заверени копия на
заложен билет № 94 а /05.05.2017 г., ведно с
Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи-
,приобщен на л.5 –ти по делото , идентичен с оригинала на л. 11 –ти по
заповедното дело,поради което повторно не следва да бъде коментиран.
Отделно от това писмено доказателство в проведеното
открито съдебно заседание ищцовата страна,чрез адв.Р.,
във
връзка с отговора на искова молба, представя допълнителни писмени
доказателства: още 2 билета, договора за наем и декларации към билетите, от
което сочи адв.Р.,
че било видно, че освен това правоотношение, по което ищцовата страна претендира сумата, между страните има и други финансови отношения,
като твърдим че тези плащания, които Р.
сочи , че е направил са за други задължения.В
тази връзка по делото са приобщени на листи 48 – 52 заверени копия на
заложен билет № 94а, ведно с Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи; заложен билет № 94а; заложен билет № 92а заложен
билет № 92а, ведно с Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи; Договор за наем на търговски обект от 16.03.2015 г., които са
напълно неотносими към спора но служат само и единствено за доказване на
твърдението на ищцовата страна,че заложния билет с номер 94 а , послужил за
издаване на Заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист не изчерпва облигационните
правоотношения между двете страни по спора .
Извън цитираните по горе писмени доказателства,
ответникът от своя страна също е ангажирал писмени доказателства – приобщените
на листи 47 – ми заверено копие на цитирания заложен билет 94 а и представените с отговора на искова молба и
приложени на л. 23,24, 25: приходен
касов ордер № 2/19.06.2017 г.; приходен касов ордер № 4/24.07.2017
г.; разписка от 21.07.2017 г.От анализа на всяко от трите писмени
доказателства съдът извежда извода,че макар и върху два частни документа да се
съдържа отбелязване ,че са издадени от ищцовата страна не може да се установи, че точно по повод процесния заложен билет ответникът е извършил плащане.Това
е така, защото и в двата приходни касови ордера е записано „ вноска по заем „,
без да е ясно по кой точно заем . Освен горното вписването на сумата от 500 и
300 лева дори и да се приеме ,че е било сторено по повод погасяване на
задължението по заложен билет №94а/05.05.2017г. с падеж 5.6.2017 г. не доказва погасяване на вземането от 7 080 лв.
Прави впечатление още,че плащането на сумата от 500 лв. е от дата 19.6. 2017 г.
а на сумата от 300 лева на дата 24.7.2017 г.- т.е. и двете плащания са след
падежа .Едновременно с това ищцовата страна е представила други заложни
билети като 92 а за сумата от 5000 лв. при отбелязване пл. 1500 лв. салдо 3840
лв. към 19.6.2017 г- при отбелязани плащания на 1160 лв. + 340 лв.
които отговорят на плащанията визирани по –горе , но по билет 92 а .От
приложения от ищцовата страна договор за наем на търговски обект сде констатира, че договорът е със срок от 16.3.2015 г. до 16.3.2018 г. като е сключен между ЕТ и ООД при които ЕТ се
представлява от Г. С. а ООД то от ответника и урежда други наемни отношения .
Ето защо не е ясно разписката представена от ответника от 21.7.2017 г. за
сумата от 300 лева по какво правоотношение е издадена .
При така изложеното по
–горе съдът обобщава, че на база частните документи ангажирани от ответника не
се установява погасяване чрез плащане на задължението на Р. по договора за заем
обективиран в заложен билет 94 а , приложен в оригинал на л.11 от
заповедното дело.
Възраженията на ответника по делото са затова, че ответникът е платил
задълженията си като точно в тази връзка е представил трите частни документа .
Други
доказателства по делото не са ангажирани .
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният специален положителен установителен
иск от З. К. В. 9. ЕООД против ответника Р.П.Р. е с правно
основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл.
86,ал.1 ЗЗД и с него ищецът цели да установи и докаже, че ответникът дължи на ищцовата страна главница
от 7080 лева, ведно със законната лихва върху тази главница (считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда ) по силата на договор за заем, обективиран в Заложен билет № 94 А/5.5.2017
г. - т.е. вземането, за което е била
издадена Заповед № 3663/23.5.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 6616/2018г., по описа на съда за 2018г. 8 - ми състав.Както
бе посочено и по-горе, с Определение от 26.09.2018 г. производството
по акцесорния иск с цена от 212,40 лв. е било
прекратено като недопустимо съгласно чл.130 ГПК, т.к. такова вземане не е било заявявано в частното дело а и
ищецът е посочил, че не поддържа това искане. Т.е. предметът на установителната защита се
разпростира само до искането касаещо главното вземане и законната лихва.
Така предявеният във ВРС на дата 30.08.2018 г.-иск
(л.3-ти от исковото производство ) е процесуално допустим, тъй
като при евентуално положително за ищеца произнасяне на съда, издадената, необезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК ще може да влезе в сила и вземането ще бъде
установено със СПН.
За допустимостта на исковото
производство, съдът съди въз основа на твърденията на ищеца, залегнали в исковата молба, съответствието между фактически твърдения
и петитум и идентичността
на основанието и размера на паричното
вземане в исковото
производство и заповедното производство а именно – частното гр.дело
№ 6616/2018 г.по описа на
РС Варна, VIII –ми състав.
Следва да бъде отчетено, че няма спор между
страните, че длъжникът е подал в срока
по чл.414 ГПК възражение против дължимостта на
вземането за което е издадена Заповедта по чл.417 ГПК , както и че заповедният
съд е дал указание на заявителя (ищец в
исковото производство) да предяви настоящия иск,съгласно
чл.415 ГПК.Няма спор и че искът е предявен в рамките на преклузивния
срок, поради което и съдът извежда извод за допустимост на производството по
настоящото гр.дело № 13 265/2018 г. по описа на РС Варна, ХLII –ри състав .
Приемайки иска за допустим ,съдът дължи
произнасяне по същество.При произнасянето си по същество на спора,съдът
съобразява разпределената доказателствена тежест,
твърденията и възраженията на страните, доказателствата по делото и относимата към казуса задължителна и константна съдебна практика
на касационната инстанция .
С предварителния доклад, обявен за
окончателен с поясненията направени от ищцовата страна, съдът е разпределил по
предявения главен специален положителен установителен
иск тежестта на доказване между страните
както следва:Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК е указано на двете страни
по спора,че всяка една страна следва да установи и докаже твърденията и
възраженията си, въз основа на които черпи за себе
си положителни права.
В тежест на ищцовата страна е
възложено и указано, че следва да
установи твърденията си въз основа на които основава активната си процесуално
правна и материално правна легитимация а именно: Че е било образувано по
Заявление на ищцовата страна частно гр.дело по описа на РС Варна, по което дело
в полза на заявителя била издадена Заповед по чл. 417 ГПК, че заповедта е
връчена на длъжника; че длъжникът е оспорил вземането по реда на чл. 414 ГПК и
че в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила положителния установителен иск. В тежест на същата страна е било възложено да установи и докаже, че е
носител на оспореното парично вземане в качеството й на кредитор на вземането,
като установи и докаже при условията на пълно и главно доказване възникването
на валидна облигационна връзка между ищцовата страна и ответника обективирана в
цитирания и по-горе договор от 05.05.2017 г. за заем
за сумата от 7080 лева ; да установи и докаже, че с договора за заем страните
са поели насрещни задължения обективирани в така
наречения заложен билет посочен като номер 94 а в заповедното производство и
94а в исковото /след уточненията /, по който договор ищцовата страна е изправна
такава.Т.е.ищецът е следвало да установи и докаже при условията на пълно и
главно доказване и основанието и размера
на претенциите си, както и твърденията си, че ответникът бил изпаднал в забава
и продължава да се намира в такава, респ. че дължи на ищеца вземанията за които
се води настоящото исково производство /индивидуализирани и в петитума на иска
и по основание и по размери/ вкл. да
установи и докаже твърденията, че е настъпила и изискуемост на вземанията – за
главница и за законна лихва- и че към момента на подаване и на заявлението и на
исковата молба вземанията са ликвидни и изискуеми.
Съдът е указал на ответната
страна, че следва да наведе всички
възможни правоизключващи, правопогасяващи
и/или правоотлагащи възражения по предявените
специални положителни установителни искове- т.е.
искът за главницата от 7080 лв. и за законната лихва върху тази главница. В
тежест на ответника е възложено и да
докаже възраженията си за плащане.
Анализирайки писмените доказателства по делото, в
съвкупност и поотделно, съдът достига до извода от правна страна, че
предявеният от ищеца „З. К. В. 9. „ ЕООД против ответника Р.П.Р. с правно осн. чл. 422, ал.1 ,вр. с чл. 415
, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД освен процесуално допустим е и основателен и
доказан кат
о
излага следните правни аргументи за да обоснове крайния си извод :
На първо място,след разпределението на тежестта на
доказване, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно задължителното
Тълкувателно решение № 4/2013 год., постановено на 18-ти юни 2014 год. по
тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени отговори на
„въпроси, свързани със заповедното производство .
Относимо към конкретния казус е
даденото разяснение в ТР № 4/2013 г., към точка 17 –та, като ОСГТК на ВКС приема,че предметът на делото по иска, предявен
по чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуване на подлежащо на изпълнение вземане,за което е издадена заповедта
за изпълнение.В съответствие с даденото
разрешение в ТР 4/2013 г. ,исковият съд
извежда извод,че предметът на спора се състои в това дължи ли плащане на
главницата от 7 080 лева ответникът на ищцовата страна по силата на
договор за заем , обективиран в заложен билет № 94 а
от 5.5.2017 г. Именно договор за заем е възведеното
правно основание от ищцовата страна както в заповедното производство , така и в
исковото а и основанието на вземането и размера са напълно идентични и двете
производства .
Спор никога не е имало в съдебната практика и
доктрина ,че договорът за заем е реален а нормативната уредба на договора се
съдържа в ЗЗД .Съгласно чл.240 ЗЗД „ С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
Това разпореждане не се отнася до банките.При заема се прилага чл. 247. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение
на един месец от поканата.“
При ясната уредба на договора за заем, съдът съобразява и даденото разрешение
в постановеното по чл.290 ГПК Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева.в Цитираното Решение
касационната инстанция излага мотиви затова, че в производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът
установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено
и други факти съобразно наведените възражения.
В конкретния спор отнесен до исковия съд договорът за заем е обективиран в така наречения заложен билет с оглед на
качеството на ищцовото дружество и същият този
договор не е оспорен от ответника.Единственото възражение на ответника е
погасил чрез плащане паричното вземане .
Ето защо, въз основа на твърденията на двете страни съдът приема, че
ищцовата страна е провела пълно и главно
доказване и искът за сумата от 7080 лева е доказан и по основание и по размер .
Това е така, т.к. всички елементи на реални договор са доказани : установено и
доказано е въз онова на оригинала на заложен билет 94 а от 5.5.2017 г., имащ и характер на разписка реалното предаване
на сумата от замодателя на замателя
, размера на сумата, падежът на задължението .
От своя страна ответникът е ангажирал писмени доказателства от които обаче
не се доказва възражението му, че точно по този договор е извършил плащане на
сумата от 7080 лева. В нито един от трите представени от ответника частни
документа/ два броя ПКО и 1 бр.разписка/ не е вписано като основание плащане по
заема от 5.5.2017 г. а и дори и да се съберат сумите
по трите документа отново не може да се изведе извод,че е налице погасяване на
вземането чрез плащане,т.к. всяка сума е по-ниска от общата и общият им сбор не
прави 7080 лв. Ето защо,съдът намира за основателно възражението на ищеца, че
плащанията за които ответникът е представил доказателства касаят други
договори. Точно в тази връзка и в о.с.з. от 22.3.2019 г. ищецът е представил
доказателства, които не са оспорени от ответника , но които на пръв поглед
неотносими към процесния договор доказват наличието и
на други облигационни правоотношения по които вероятно са правени плащанията от
ответника към ищеца.
При наличието на всички
елементи от договора за заем доказани от ищеца на база писмените доказателства
и при липса на доказателства ангажирани от ответника които да мотивират съда да
приеме,че вземането за главница по договора за заем от 5.5.2017
г.е погасено чрез плащане, при липса на други оспорвания ,съдът счита че искът
за сумата от 7 080 лева е доказан и по основание и по размер,поради което
го уважава.
На следващо място
съдът дължи произнасяне по акцесорното искане с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – искането за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта по чл.417 ГПК – 10.05.2018 г.
Искането е заявено за първи път пред исковия съд като акцесорно
ведно с установителния иск по чл.422 ГПК.В самото
заявление по чл.417 ГПК такова искане не е имало ,респ. и заповедният съд не е
присъждал законна лихва .
С оглед акцесорния характер на вземането за законна лихва,при
приетото от съда за установено и доказано съществуването на оспореното вземане,
съдът присъжда в полза на ищеца и законната лихва, върху главницата начиная от датата на подаване на заявлението в съда
10.05.2018 г. и до окончателното изплащане на вземането.
Това произнасяне на
исковия съд, настоящият състав намира че не е плюс петитум, т.к. първо
съществува в петитума на иска .Макар и да не е била законна лихва в заповедното
производство самият характер на установителния иск по
чл.422 ГПК дава възможност на ищеца да претендира и законна лихва върху
главницата и то от датата на сезиране на заповедния съд, т.к.това е началния
момент от който ищецът като заявител е предприел действия по снабдяване с
изпълнителен титул а установителния иск се счита
предявен от деня на завеждане на заповедното производство . В този същия смисъл съдът се придържа към
даденото разрешение на въпроса в Решение № 86 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6766/2013 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателя Борислав Белазелков постановено по чл. 290 ГПК.Съгласно мотивите на цитираното
Решение предявяването на иск за част от
вземането, за която не е издадена заповед за изпълнение не влиза в приложното поле на т. 9. ТР № 4/2013, ВКС, ОСГТК
и задължава съда да съобрази всички новонастъпили
факти, които имат значение за погасяването на цялото задължение (главница, всички лихви и разноски) или
за неговата изискуемост. При действието
на новия ГПК е
възможно част от вземането да е предявена в заповедно производство или макар да
е предявено цялото вземане (главница, лихви до предявяване на заявлението и
лихви след предявяването му), заповедта
за изпълнение да бъде издадена само за част от вземането (за главницата и
само за лихвите след предявяване на заявлението – т. 4а. ТР № 4/2013, ВКС,
ОСГТК). Това обаче не
съставлява пречка с иск да бъде предявено цялото вземане – главница и всички
лихви (т. 11б. ТР № 4/2013, ВКС,
ОСГТК).
Мотивирайки извода си
за допустимост на искането за законна лихва предвид и акцесорния
характер на същото и в съответствие с мотивите на ВКС в цитираното по-горе
Решение исковият съд присъжда и законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане на вземането на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Приемайки иска за доказан и по основание и по размер
съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да присъди сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски.
Видно от списъка по чл.
80 ГПК, ищецът претендира разноски от 141,60 лв. +2 лева преводна такса = 143,60 лева за внесена по исковото
производство д.т./ доказателства за което се съдържат на л.2-ри от делото / и 580, 00 лева за адвокатско
възнаграждение платено в брой / доказателства за което се съдържат на л. 54 / .
= 723,60 лева.(седемстотин двадесет и три лева и
шестдесет стотинки ).
Уважавайки иска, с оглед
и заявеното в самата искова молба и съгласно т.12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, исковият съд следва
да присъди в полза на ищеца и
разноските, които са сторени в заповедното производство.
В самия списък по чл.80 ГПК такива разноски не са претендирани,поради което и
съдът намира,че не е сезиран с искане за присъждане на разноски по заповедното
дело.Отделно от това, в условията на евентуалност, ако се приеме,че е налично
такова искане/каквото няма/ от материалите по заповедното производство се
вижда, че заявителят не е претендирал разноски и в самата заповед по чл.417 ГПК
и издадения изпълнителен лист ,съответно не са присъждани разноски за внесена
държавна такса.С оглед горното съдът присъжда на ищцовото
дружество само разноските сторени в исковото производство които са поискани със
списъка по чл.80 ГПК а именно – сумата от общо 723,60 лева.(седемстотин
двадесет и три лева и шестдесет стотинки).
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищеца „З. К. В. 9.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление *** А, и съдебен
адрес *** и ответника Р.П.Р., ЕГН **********
с адрес *** че в полза на ищеца СЪЩЕСТВУВА
ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ, дължимо от ответника в размер на сумата от 7080 лв. –(седем хиляди и осемдесет лева), дължима по договор
за заем съгласно Заложен билет №94а/05.05.2017г. с
падеж на задължението 05.06.2017г., ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –10.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, т.е. вземането
за което е била издадена Заповед № 3663/
23.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по частно гр.дело № 6616
/2018 по описа на ВРС VIII – ми състав., на
основание чл. 422 , ал.1 вр. чл. 415,ал.1 ГПК и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.П.Р.,
ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „З. К. В. 9.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***
А, и съдебен адрес *** СУМАТА от общо 723,60 лева.(седемстотин двадесет и три лева и шестдесет стотинки)- сторените
от ищеца съдебно - деловодни разноски в настоящото исково производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: