Р Е
Ш Е Н
И Е
***, 20. 11. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на шести ноември
през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4190
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД ***, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответницата С.С.И. *** за сумата от 242, 15 лв., от които 220, 81 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 02. 2015
год. до 28. 02. 2017 год.
и сумата 21, 34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 04. 2015
год. до 03. 04. 2017
год., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
с определение, постановено по ч. гр. д. № 2520/ 2017 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че в срока по чл. 414
от ГПК същата е
депозирала
възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал. 1
от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в ***, ***, с аб. № 13071. Твърди
се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на
ищеца са следните: като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***,
ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответницата
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата
за заплащане на дължимите от нея суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца, ответницата е изпаднала
в забава за тази сума, като на основание чл. 31
ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответницата е
ползвала доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през периода от 01. 02. 2015 год. до 28. 02. 2017
год. и не е погасила
задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, ***, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответницата,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „НЕЛБО” ЕАД. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата вземането за сумата от 242, 15 лв., от които 220, 81 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 02. 2015 год. до 28. 02. 2017 год.
и сумата 21, 34
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 04. 2015 год.
до 03. 04. 2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата
С.С.И. *** ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Третото
лице „Нелбо” ЕАД гр. София не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2520/ 2017 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледана по същество,
исковата молба е основателна.
Разпоредбата
на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни
отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи
условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В
случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация-
Плевен” ЕАД на потребители в *** са публикувани в броя на вестник „Нощен труд”
от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответницата като собственик на
процесния топлоснабден имот, находящ се в ***, ***, с аб. № 13071. Съгласно
разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за
топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение
купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия
член/. За установяване на задълженията
на ответницата към ищцовото дружество в хода на съдебното дирене е изготвено заключение
от съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно. От същото е видно, че ответницата дължи
на „Топлофикация- Плевен” ЕАД *** сумата от 220, 81 лв. за неплатена топлинна
енергия за периода от 01. 02. 2015 год. до 28. 02. 2017 год., като лихвата за
забава върху тази сума възлиза на 21, 34 лв. Основното възражение на ответницата
срещу предявения иск, е че реално не е потребявала топлинна енергия през
процесния период, поради което не дължала заплащането на услугата. Действително
от заключението на назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че
всички отоплителни тела в жилището на ответницата са демонтирани. Това обаче
само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че ответницата няма
качеството на потребител на топлинна енергия. С оглед на обстоятелството, че се касае за сграда- етажна собственост и обща
сградна инсталация следва да намери приложение разпоредбата на чл. 153 ал. 6 от
Закона за енергетиката, според която клиентите, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от ползвателите в сградата,
а следва от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и всеки
отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си частта от разходите,
свързани с експлоатацията на тази обща част. Наистина фактическото положение
понастоящем е такова, че част от собствениците не желаят и не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните си имоти, с което нарушават правилното
функциониране на инсталацията за топлинна енергия в сградата, защото тя е
проектирана по начин за ползване на топлинна енергия от всички съсобственици.
Това право не може да бъде развито до степен да се счита, че не следва да
заплащат за топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти те са съсобственици на сградната инсталация и на
общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите
за топлинна енергия, свързани с тях. В тази хипотеза гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават
потребители на топлинна енергия за общите части на сградата- етажна собственост,
и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. В тази насока
са подробните и аргументирани разяснения, дадени в решение № 5 от 22. 04. 2010 год. на
Конституционния съд на Република България по к. д. № 15/ 2009 год., с което
е отхвърлено искането на омбудсмана за обявяване противоконституционността на
чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката. Аналогични са и мотивите, изложени
в тълкувателно решение № 2 от 25. 05. 2017 год., ОСГК.
Второто
възражение на ответницата е свързано с твърдения за неправилно изчисляване на
дела й от сградната инсталация. Това възражение се
опровергава по категоричен начин от заключението на съдебно- техническата
експертиза, в което е отразено, че изчисляването на отдадената топлинна енергия
от сградната инсталация от третото лице „Нелбо“ ЕАД е извършено в съответствие
с т. 6. 1. 1 от Методиката за разпределение на топлинна енергия в сгради-
етажна собственост, Приложение № 1 към чл. 61 ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16- 334/ 06. 04. 2007 год.
В
заключение може да се обобщи, че предявеният от „Топлофикация- Плевен” ЕАД
против С.С.И. положителен установителен иск се явява основателен в
претендирания размер от 242, 15 лв. и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 75, 00 лв.,
както и направените в хода на настоящото исково производство деловодни разноски
в размер на 415 лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, посочен в чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата С.С.И. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.
В.В., сумата
от 242, 15 лв., от които 220, 81 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна
енергия за
периода от 01. 02. 2015
год. до 28.
02. 2017 год. и 21,
34 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 02. 04.
2015 год. до 03. 04. 2017
год., ведно със законната лихва върху главницата от 220, 81 лв., считано от 07. 04.
2017 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.С.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й. В.В., сумата от 75,
00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 415, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „НЕЛБО” ЕАД гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: