№ 9108
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110174458 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Ж. Т. и С. С. ** срещу етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „**“ **. Предявен е иск с правно основание
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на етажната собственост, взето на общо
събрание на етажните собственици, проведено на 23.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на проведеното на 23.11.2021 г. общо събрание
на собствениците от процесната етажна собственост за управител на същата бил избран
Е. М., като в подкрепа на неговата кандидатура гласували собственици, притежаващи
37,83 % идеални части от общите части на сградата, а за насрещната кандидатура – на
С. Р. – собственици, притежаващи 36,643 % идеални части от общите части на
сградата. Съобщение за изготвянето на протокола от общото събрание било поставено
на 30.11.2021 г. Ищците сочат, че така взетото решение за избор на домоуправител
било нищожно, поради липса на компетентност на общото събрание за това, тъй като
председателят на управителния съвет на етажната собственост се избирал от самия
управителен съвет, на основание чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, а не от общото събрание на
етажните собственици. В условията на евентуалност се твърди, че оспорваното
решение било незаконосъобразно, поради нарушения в реда на провеждането му,
изразяващи се в гласуване на етажен собственик (** **) чрез нередовно упълномощен
представител (** **), недопускане до гласуване на надлежно упълномощен
1
представител (** **) от името на двама собственици (** *** и ** **) и в липса на
отразяване в изготвения протокол от събранието на начина, по който е гласувал всеки
собственик, съответно – в липса на подпис от страна на всеки собственик в протокола.
Според ищците, допускането на посочените нарушения било от естество да повлияе
върху оспореното от тях решение на общото събрание за избор на управител. Въз
основа на изложените доводи е отправено искане за уважаване в цялост на предявения
иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени за отговор на ответната
етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „**“ **, като в срока по чл. 131
ГПК е постъпил такъв. Ответната страна сочи, че предявеният иск бил недопустим като
подаден срещу неперсонифицирана общност, каквато етажната собственост
представлявала. Исковата претенция се оспорва и като неоснователна по подробно
изложени аргументи. Твърди се, че релевираните от ищците твърдения за нарушения
при провеждането на процесното общо събрание не били основателни. Протоколът за
общото събрание бил изготвен в съответствие със законовите изисквания, като
оспорване на отразеното в него не било направено в законоустановения за това срок.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че ** ** била надлежно упълномощена да
представлява ** *** и ** ** на събранието. Според ответната страна, ** ** не
представила своевременно пълномощно с нотариална заверка на подписите, с каквото
следвало същата да бъде упълномощена, на основание чл. 14, ал. 3 ЗУЕС, тъй като към
датата на събранието тя не била нито собственик, нито ползвател на самостоятелен
обект в етажната собственост. Ответникът сочи, че ** ** бил надлежно представляван
от ** ** при провеждането на процесното събрание, тъй като същият бил изпратил
имейл с обективирано в него волеизявление за упълномощаване на ** **, също
собственик на апартамент в сградата. Следвало да бъде съобразено, че имейлът
представлявал електронен документ, приравнен на писмен такъв, по силата на чл. 3,
ал. 2 ЗЕДЕУУ. В отговора на исковата молба е посочено още, че в чл. 11, ал. 1, т. 2
ЗУЕС избирането на домоуправител било предвидено като едно от правомощията на
общото събрание. Отправено е искане за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е конститутивен иск, предявен от С. Ж. Т. и С. С. **, срещу
етажните собственици от сграда с адрес гр. София, ул. „**“ **, с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразно на решение за избор на
домоуправител, взето на проведено на 23.11.2021 г. общо събрание на етажната
2
собственост, находяща се в гр. София, ул. „**“ **.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска
отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажните собственици,
като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС. При съпоставка между датата на провеждане на общото събрание – 23.11.2021
г., датата на съобщението за изготвянето на протокола – 30.11.2021 г., и датата на
предявяване на исковата претенция – 30.12.2021 г., се установява, че в процесния казус
преклузивният срок за оспорване решенията на общото събрание е спазен.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че на
23.11.2021 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр.
София, ул. „**“ **, на което за домоуправител е избран Е. М., а изготвеният протокол
от събранието е поставен за сведение на етажните собственици на определеното за
това място на 30.11.2021 г. Ненуждаещи се от доказване са още фактите относно
участието на етажния собственик ** ** в събранието чрез представител ** **, въз
основа на пълномощно в нейна полза, обективирано в имейл от 23.11.2021 г., както и
това, че ** ** не е била допусната до участие в събранието в качеството на
представител на ** *** и ** **.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения с исковата молба
договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот (л. 5 - 6), че С. Ж. Т. е
собственик на самостоятелен обект в етажната собственост – на апартамент № 1.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (л. 7 - 9), С. С. Р.
също притежава самостоятелен обект в етажната собственост, а именно апартамент №
8. От изложеното следва, че ищците притежават надлежна процесуална легитимация да
оспорят процесните решения на общото събрание на етажните собственици.
За основателността на предявения иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС ищците трябва да
установят при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдените от тях
нарушения при провеждането на процесното общо събрание на етажната собственост
от 23.11.2021 г., съответно – при вземането на атакуваното решение на общото
събрание, а при условията на насрещно доказване ответниците трябва да докажат, че
атакуваното решение на общото събрание е съобразено с приложимите императивни
законови норми, както и че процесното общо събрание е проведено в съответствие с
изискванията на ЗУЕС. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.
С оглед исковия характер на производството и при спазване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото е очертан от
изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от
основанията за отмяна на обжалваното решение на ОС на ЕС, посочени в исковата
3
молба или добавени по-късно по реда на отстраняване на нередовности в същата или
чрез изменение на иска, каквито в настоящия случай не са налице. Съдът не дължи
извършването на служебна проверка относно спазването на процедурата по свикване и
провеждане на общото събрание. В този смисъл – Решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д.
№ 4432/2015 г. на ВКС, І г. о., Решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на
ВКС, І г. о.
Съобразявайки изложеното, както и заявените от ищците оспорвания относно
законосъобразността на провеждането на процесното общо събрание, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗУЕС общото събрание на етажната собственост
избира и освобождава членове на управителния съвет (управител), както и касиер, а
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗУЕС членовете на управителния съвет избират от своя състав
председател. В конкретния случай с процесното решение е избран не само председател
на управителния съвет, с каквато компетентност разполага самият управителен съвет, а
още и член на съвета, както и касиер. Съдът намира, че чрез така извършения избор не
е опорочена законосъобразността на взетото от общото събрание решение.
Действителното нормата на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС дава правомощие на членовете на
управителния съвет да изберат председател на същия. Не може да се приеме, обаче, че
по този начин изборът на председател на съвета е изключен от правомощията на
общото събрание. Последното е основният орган на управление на етажната
собственост, тъй като е съставено от всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата, съответно – ползва се с най-широкия кръг правомощия, установени в ЗУЕС,
касаещи управлението на етажната собственост. Поради тази причина, щом законът
допуска общото събрание да избере членове на управителния съвет (управител), не
може да се изключи от неговите правомощия и възможността да избере председател на
този съвет, формиран именно в съответствие с волята на мнозинството от етажните
собственици. От друга страна, няма пречка така формираният колективен управителен
орган с последващо решение да избере друг председател от своя състав. По изложените
мотиви съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на процесното
решение в тази му част поради липса на компетентност на общото решение за
вземането на такова.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, общото събрание на етажна собственост се
провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67
на сто идеални части от общите части на етажната собственост. В случая, видно от
отразеното в изготвения протокол, събранието на етажните собственици е започнало в
първоначално обявения в поканата час – 18:30 часа, като е прието, че към този момент
са се явили собственици, лично, чрез представители и по телефона, притежаващи
80,773 % идеални части от общите части на сградата. Отразено е обстоятелството, че
лицето ** ** – собственик на апартамент № 7, притежаващ 6,697 % идеални части от
4
общите части на сградата, е представляван от пълномощника ** **, упълномощена по
електронен път съгласно Приложение № 2 към процесния протокол. От съставения
протокол от проведеното на 23.11.2021 г. общо събрание, чието съдържание е
стабилизирано поради липсата на оспорване в предвидения в закона срок, се
установява, че представителят ** ** е собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост, а именно на апартамент № 4. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС
собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да
упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на
етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява, като
упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно
заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в
писмена форма. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП писмената форма се смята за спазена, ако
е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, като по смисъла на
цитирания закон (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП) „електронен документ" означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис. Следователно, ** ** е била надлежно
упълномощена в писмена форма по електронен път чрез съобщение, изходящо от
електронната поща на ** **, да представлява последния на процесното общо събрание.
Нещо повече – в последващ имейл представляваният потвърждава наличието на
представителна власт на госпожа ** да участва и гласува от негово име в проведеното
общо събрание (л. 58). Предвид изложеното съдът намира, че пълномощникът валидно
е взел участие в проведеното събрание, поради което възраженията на ищците в този
смисъл са неоснователни.
Относно обстоятелството, че ** ** не е била допусната до участие в събранието
в качеството на представител на ** *** и ** **, с оглед приложените по делото
писмени доказателства, а именно справка от Агенция по вписванията – гр. София по
персонална партида на лицето ** **, се установява, че предвид липсата на качеството
етажен собственик на упълномощеното лице, е било необходимо упълномощаването
на ** ** да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите
съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗУЕС. Видно от два броя удостоверения,
издадени от нотариус ** ** (л. 54 и 56), обаче, такива упълномощавания от лицата **
*** и ** ** в полза на ** ** са извършени в последващ провеждането на общото
събрание момент, а именно на 29.11.2021 г. Предвид изложеното се налага изводът, че
е законосъобразно недопускането на посоченото лице до участие в общото събрание
като пълномощник на двамата собственици.
Твърдението на ищците за нарушаване на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС,
доколкото съставеният протокол не съдържа начина, по който всеки от етажните
собственици е гласувал при вземане на решението за избор на председател на
управителния съвет, съответно – липсват подписи на етажните собственици, също се
5
явява неоснователно. Наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяването на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определеният начин за оповестяването му и срокът за
оспорване на неговото съдържание придават на същия доказателствена сила на
протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на
срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила (в този смисъл и
решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, І г. о.). По делото са
ангажирани доказателства относно упражненото от ищците правомощие да възразят
срещу така изготвеното съдържание на протокола от проведеното общо събрание по
реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, но предвид обстоятелството, че същото е оставено без
уважение поради подаването му след законоустановения срок, видно от депозиран до
ищците отговор от председателя на управителния съвет (л. 17-18), а и с оглед липсата
на доказателства в обратния смисъл, съдът приема, че действието на протокола е
стабилизирано, съответно – така релевираните оспорвания следва да се приемат за
неоснователни.
По време на заседанието е отбелязано, че етажният собственик госпожа ** е
прекратила участието си в ОС, като не е упълномощила друг собственик да я
представлява. В този случай останалите присъстващи са формирали кворум от 74,473
% идеални части от общите части на сградата, като по изложените по-горе мотиви
съдът счита, че процесното решение относно избор на управител на етажната
собственост е законосъобразно взето с мнозинство от 37,83 % идеални части от общите
части на сградата, или с повече от 50 на сто от представените идеални части от общите
части на етажната собственост съобразно чл. 17, ал. 3 ЗУЕС.
Въз основа на горното, съдът намира, че предявеният иск за отмяна на
решението за избор на домоуправител, взето от проведено на 23.11.2021 г. общо
събрание на собствениците от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „**“
**, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответната страна, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, като в полза на ответниците следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което е действително заплатено по
банков път от управителя на ответната етажна собственост на адв. ** **, видно от
нареждане за валутен превод от 02.12.2022 г. за сума в размер на 511,30 евро
(равняваща се на присъдената сума по фиксинга на БНБ), във връзка с Договор за
процесуално представителство от 10.11.2022 г. (л. 105-108).
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
6
отделение, 47-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Ж. Т. , ЕГН: **********, с
адрес гр. София, ул. „**“ **, и С. С. Р. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „**“
**, срещу собствениците от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „**“
**, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразно на
решение за избор на домоуправител, взето на проведено на 23.11.2021 г. общо
събрание на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „**“ **.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Ж. Т. , ЕГН: **********, с адрес
гр. София, ул. „**“ **, и С. С. Р. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „**“ **, да
заплатят на собствениците от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „**“
**, сумата от 1000,00 лева, представляваща сторени от ответниците разноски в хода на
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7