Разпореждане по дело №87/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производство по реда на параграф 2, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК /отм./.

С решение 76/16.09.2009 година, постановено по гр.дело № 1258/2009 година, Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от И. С. Д. от гр. Кърджали против „Г.” , гр. Кърджали искове за заплащане на следните суми: 4000 лева, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца преди трудовата злополука и получаваната от него пенсия след злополуката за времето от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година; 1000 лева, представляващи мораторна лихва върху тази сума за същия период; 500 лева, представляващи разлика между получена от ищеца пенсия и тази, която би получавал, ако ответното дружество бе внесло осигурителните му вноски за периода от 01.05.2001 година - 06.05.2005 година и 1 500 лева- представляващи осигурителни вноски за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година. С решението ищецът е осъден да заплати на „Г.” , гр. Кърджали направени по делото разноски за адвокат в размер на 300.00 лева.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от И. С. Д. от гр. Кърджали. Решението се обжалва Ûато неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В противоречие с чл. 200, ал.3 от КТ и чл.9, ал.3, т. 4 и ал.4 от Кодекса за социално осигуряване били изводите на съда, направени в мотивите на решението, че претенцията за присъждане на пропуснати ползи в размер на 500 лв. за исковия период /01.05.2001г. до 06.05.2005г./ и заплащане на сумата от 1500 лв. осигурителни вноски за периода от 01.05.2001г. до 06.05.2005г. нямали своето правно основание в КТ и КСО. В противоречие с цитираните в предходното изречение законови разпоредби съдът приел, че претенциите за тези суми трябва да се отхвърлят. С императивните разпоредби на чл. 200, ал.1 и ал.3 от КТ изрично била ангажирана имуществената отговорност на работодателя в случай на трудова злополука при увреждане здравето на работника или служителя. При определяне размера на мораторната лихва / Приложение № 1 / и на дължимите

осигурителни вноски / Приложение № 2 / към заключението на в.л. не било взето предвид искането, направено с молбата на жалбодателя - вх. № 3361 / 08г., а също и заключението на тройната експертиза по приложеното като доказателство гр.д. № 269 / 06г. по описа на КОС / гр.д. 385 / 06г. по описа на КРС. Съгласно заключението на тройната експертиза, направено въз основа на извършена проверка на място в ответното дружество, брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето от 01.05.2001г. до 06.05.2005г. било в размер на 257. 66 лв, а не 240,52 лв, както посочило в.л. Т. Шопова в изготвените от нея справки. Неправилното определяне размера на брутното трудово възнаграждение довело да неточно изпълнение на поставената на в.л. задача. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи претенциите на ищеца, предявени с исковата молба от 13. 01. 2009г. пред КРС. В съдебно заседание жалбодателят заявява, че поддържа жалбата си.

Ответникът по въззивната жалба „Г.” , гр. Кърджали, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно, да бъде оставено в сила.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени в първоинстанционното съдебно производство от И. С. Д. от гр. Кърджали в обективно съединение са искове за следните суми: 4000 лева, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца преди трудовата злополука и получаваната от него пенсия след злополуката за времето от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година; 1000 лева, представляващи мораторна лихва върху тази сума за същия период; 500 лева, представляващи разликата между получена от ищеца пенсия и тази, която би получавал, ако ответното дружество бе внесло осигурителните му вноски за периода от 01.05.2001 година-06.05.2005 година и 1 500 лева, представляващи осигурителни вноски за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година.

Установява се по делото, че ищецът И. С. Д. бил в трудовоправни отношения с ответното дружество „Г.” , гр. Кърджали до 07.04.2001 година, когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 325, т.9 КТ и на 10.10.2000 година претърпял трудова злополука. Вследствие на злополуката получил контузия на главата и мозъчно сътресение, латентна кръстосана пареза на дясна ръка и ляв крак, цефалгичен хипертонен синдром и киста на пениалната жлеза. С ЕР на ТЕЛК № 1133/31.05.2001 година, на ищеца била призната 82 % намалена трудоспособност за срок от две години. По жалба на работодателя, с ЕР № 0874/ 22.07.2003 година, НЕЛК определила 76 % намалена работоспособност. С разпореждане № 20/08.05.2001 година на ТП на НОИ-Кърджали; разпореждане на РУ”СО”, гр. Кърджали и № 798а/30.08.2001 година на РУ”СО”, гр. Кърджали, на Д. била определена за изплащане пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 КСО в размер на 112.08 лева, считано от 09.04.2001 година до 01.05.2003 година.

С влязло в сила на 24.03.2008 година решение № 30/17.06.2004 година, постановено по гр.дело № 381/2003 година, Кърджалийският окръжен съд е осъдил „Г.” , гр. Кърджали да заплати на жалбодателя Д. сумата в размер на 3 490.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихви в размер на 1 218.28 лева върху тази сума. С решението е присъдено и ¯безщетение за претърпени неимуществени вреди. От съобразителната част на решението става ясно, че присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 490.20 лева на основание чл. 200 КТ представлява разликата между последното трудово възнаграждение, получено от жалбодателя Д. като миньор и пенсията, която е получавал от датата на инвалидизирането му – 10.10.2000 година до датата на завеждане на иска – 09.10.2003 година, ведно с лихви в размер на 1 218.28 лева върху тази сума.

С влязло в сила решение № 36/12.07.2006 година по гр.дело № 385/2006 година, Кърджалийският районен съд е осъдил „Г.” , гр. Кърджали да заплати на И. С. Д. обезщетение за претърпените от трудовата злополука имуществени вреди в размер на 2 406.92 лева, представляващи разликата между получената пенсия от една страна и безплатна храна и трудово възнаграждение от друга, които би получил, ако работеше по трудовия си договор, за периода от 10.10.2003 година до 06.05.2005 година и мораторна лихва върху тази сума за този период в размер на 239.96 лева.

С разпореждане № */ 03.06.2005 г., считано от 07.05.2005 година, на Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която получавал наред с лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и лична социална пенсия за инвалидност.

От горното се установява, че на жалбодателя Д. с влезли в сила съдебни решения са присъдени обезщетения за имуществени вреди,обхващаща разликата между трудовото възнаграждение, което е получавал преди трудовата злополука, респ. това, което би получавал, ако тя не бе настъпила и пенсията по общественото осигуряване, общо в размер на 5 897.12 лева /3 490.20 лева + 2 406.92 лева/, както и мораторни лихви върху тези суми в размер на 1 458. 24 лева, за периода от 10.10.2000 година-датата на претърпяване на трудова злополука до 06.05.2005 година, след която дата му е отпусната и друг вид пенсия /съответно за периодите от 10.10.2000 година до 09.10.2003 година и от 10.10.2003 година до 06.05.2005 година/. По този начин, включително снабдявайки се с изпълнителни листове, жалбодателят е получил обезщетение в пълен обем на всички възможни вреди - имуществени и неимуществени, включително пропуснати ползи, от претърпяната на 10.10.2000 година трудова злополука, дължими му съобразно разпоредбата на чл. 200 КТ.

В първоинстанционното съдебно производство, постановеното по което решение е предмет на настоящия въззивен контрол, с един от обективно съединените искове се претендира сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение между брутното трудово възнаграждение, получавано от жалбодателя преди трудовата злополука и получаваната пенсия, за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година. Както бе посочено, присъждането на дължимото обезщетение е било предмет на разглеждане и на цитираните по-горе две граждански дела, и спорът е бил решен с влезли в сила осъдителни решения, в полза на жалбодателя. Т.е., настоящият иск и исковете, предмет на разглеждане по цитираните две граждански дела и претендираните с тях обезщетения, се основават на идентичен правопораждащ факт- настъпилата на 10.10.2000 година трудова злополука и последвалото инвалидизиране на жалбодателя, като исковете претенции са обхващали включително един и същи период от време, и спорът се е развил между едни и същи страни. По този начин, спорът между страните за това дължи ли се обезщетение, характера на същото, неговият размер и времето, за което се дължи, включително за размера на дължимата лихва за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД, е решен от съдилищата със силата на пресъдено нещо, следователно е недопустимо пререшаването му. Така, настоящото дело и цитираните по-горе дела са тъждествени по страни, основание и търсена защита, което представлява и пречка наново да се води иск между същите страни, за същото искане и на същото основание. Въпреки, че районният съд е констатирал това, вместо да прекрати производството по иска с правно основание чл. 200 КТ и този по чл. 86 ЗЗД, като недопустимо, е постановил решението по съществото му, като е ги е отхвърлил като неоснователни. По този начин е постановил недопустимо съдебно решение в тази му част, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че вторият обективно съединен иск, с който се претендира сумата в размÕр на 500 лева, представляваща разликата от получаваната от ищеца пенсия и тази, която би получавал, ако ответникът е внесъл осигурителни вноски, е неоснователен. От доказателствата по делото се установява, че вследствие инвалидизирането от трудовата злополука, жалбодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука по чл. 78 КСО през целия исков период. През този период жалбодателят е нямал право на друга пенсия, а е имал право на обезщетение по чл. 200 КТ, от което се е възползвал. От 07.05.2005 година му е била определена пенсия за осигурителен стаж и възраст, с придобиването на право за това съобразно разпоредбите на чл. 68 и сл. КСО, наред с която пенсия, жалбодателят получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и лична социална пенсия за инвалидност. Нещо повече, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 07.04.2001 година, поради което и за работодателя-ответно дружество, не е било налице задължение да осигурява жалбодателя след тази дата. Ето защо, претенцията за заплащане на сумата в размер на 500 лева, представляваща разликата от получаваната от ищеца пенсия и тази, която би получавал, ако ответникът е внесъл осигурителни вноски, е неоснователна.

Неоснователен е и искът за заплащане на сумата в размер на 1 500 лева, представляваща осигурителни вноски за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година,тъй като съгласно чл. 6 КСО, размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, като няма правно основание, по силата на което работодателят да бъде задължен да заплаща лично на осигурените лица осигурителни вноски, поради което исковата претенция е неоснователна.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявеният иск по чл. 200 КТ за сумата от 4000 лева, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца преди трудовата злополука и получаваната от него пенсия след злополуката за времето от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година; както и искът за сумата от 1000 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 4000 лева за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на „Г., , гр. Кърджали направените по делото разноски по договор за правна защита и съдействие от адвокат за въззивната инстанция, в размер на 530 лева.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 76/16.09.2009 година, постановено по гр.дело № 1258/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. С. Д. от гр. К., ул. „И. В. № **А, с ЕГН * против „Г.” , гр. К., ул. „Р.” № ** иск по чл. 200 КТ за сумата от 4000 лева, представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца преди трудовата злополука и получаваната от него пенсия след злополуката за времето от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година; както и искът за сумата от 1000 лева, представляваща мораторна лихва върху върху сумата от 4000 лева за периода от 01.05.2001 година до 06.05.2005 година, вместо което постановява:прекратява производството в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА И. С. Д. от гр. К., ул. „И. В. № **└, с ЕГН * да заплати по сметка на „Г.” , гр. К., ул. „Р.” № ** направените по делото разноски по договор за правна защита и съдействие от адвокат за въззивната инстанция, в размер на 530 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.