Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№264/24.4.2015 г.            24.04.2015 г.                             гр.Ямбол

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболски Районен съд ,  гражданско отделение, ХІІІ - ти състав

в публично заседание, проведено на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година,

в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ

 

Секретар: Н.П.

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов

гр.д. № 2874 по описа   на  съда за 2014 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано и се води по предявени от А.И.В. и Р.Г. *** против Г.К.Г. ***, К.Г.А. *** и П.Г.А. *** установителни искове за собственост, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици в режим на СИО по силата на давностно владение на недвижим имот, находящ се в с.Г.м., общ.Т., обл.Я., съставляващ дворно място с площ от 1215 кв.м., представляващо УПИ *** в кв.*** по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда.

Ищците твърдят, че са съпрузи и са владели процесния недвижим имот в продължение на 11 години, след като са установили владение върху него след смъртта на  Г.А.Г., починал на 06.02.2003 г., който се легитимирал като собственик на имота с н.а. № ***,***, №*** г. на Нотариус при ЯРС.

Претендира се уважаване на предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците Г.К.Г. и П.Г.А., с който предявените искове са оспорени като неоснователни.

Сочи се, че ответниците са наследници по закон на Г.А.Г., починал на 06.02.2003 г., който приживе се легитимирал като собственик на имота и като такива са придобили собствеността върху имота след смъртта на своя наследодател.

Възразява се, че продължават да владеят и ползват имота, както и че ищците никога не са установявали фактическа власт върху същия.

Претендира се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски.

В съдебно заседание ищците - редовно призовавани, не се явяват и не се представляват.

Ответниците - редовно призовани, в съдебно заседание се явява лично Г.К.Г., и тримата се представляват от  пълномощник - адвокат, чрез когото оспорват исковите претенции и пледират за отхвърлянето им, както и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като извърши преценка на твърденията на страните и доказателствата по делото, при съблюдаване на закона прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения по делото н.а.№ ***,***, №*** г. на Нотариус при ЯРС Г.А.Г. от с.Г.м. е бил признат за собственик по силата на давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: дворно място от 1215 кв.м., урегулирано, находящо се в с.Г.м., обл.Я., за което е отреден парцел *** в кв.*** по регулационния план на селото, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда.

Видно от представеното удостоверение за наследници № ***/10.02.2015 г. на Община „Т.”, населено място с.Г.м., Г.А.Г. е починал на 06.02.2003 г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга Г.К.Г. и децата си К.Г.А. и П.Г.А..

От представената декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ се установява, че след смъртта на Г.А.Г., съпругата му Г.К.Г. е декларирала процесния недвижим имот като съсобствен с децата си К.Г.А. и П.Г.А..

От представените приходни квитанции от 02.12.2004 г., 06.12.2004 г., 03.05.2006 г., 18.04.2007 г., 26.06.2008 г., 21.04.2010 г., 23.03.2011 г., 05.12.2012 г., 09.08.2013 г. и 04.06.2014 г. на Община „Т.” се установява, че през посочените години Г.К.Г., К.Г.А. и П.Г.А. са заплащали дължимите за имота местни данъци и такси.

От показанията на разпитаните свидетели А.С. Г., И.П.И. и В.Н.В. се установява, че Г.А.Г. и съпругата му Г.К.Г. са живели в процесния имот от 1983 г. – 1984 г. до смъртта на Г.А.Г. през 2003 г., като след това Г.К.Г. била останала да живее сама в имота докато направи година на покойния си съпруг. След това тя отишла да живее при някое от децата си и никой не останал да живее в процесния имот, но всяка година Г.Г. си ходила по няколко пъти на село и посещавала имота, а според свидетеля И. понякога и К.Г.А. посещавал имота.

И тримата свидетели, които били съседи на Г. и Г. *** м. посочват, че не са виждали други хора да живеят в имота и да го стопанисват и не познават А.И.В. и Р.Г.В..

От така установените обстоятелства съдът намира предявените искове за неоснователни по следните съображения:

Законът за собствеността допуска правото на собственост върху недвижим имот да се придобие по давност, като за да настъпи придобивното основание имотът следва да се владее от дадено лице в продължение на десет години, ако владелецът е недобросъвестен и това владение следва да бъде явно, спокойно и несъмнено.

В настоящия казус ищците твърдят, че са установили владение върху процесния имот след смъртта на собственика му Г.А.Г. през 2003 г. и са го владели в продължение на повече от десет години.

В хода на съдебното дирене обаче те не доказаха да са установили въобще владение върху имота, да са отблъснали с действията си владението на наследниците на Г.А.Г. - Г.К.Г., К.Г.А. и П.Г.А., които са придобили собствеността върху имота след смъртта му по наследяване, и да са владяли процесния имот  явно, спокойно и несъмнено в продължение на десет години.

Напротив от страна на ответниците бе проведено насрещно доказване, че същите са собственици и владеят имота, поради което предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

                        Относно разноските:

       При този изход на делото ответниците имат право на съдебно - деловодни разноски, като с оглед ангажираните от тях доказателства за платени адвокатски възнаграждения, следва им се присъдят разноски в размер от 900 лв.

      

       По изложените мотиви и на основание чл.235 от Граждански процесуален кодекс Районен съд  - Ямбол

 

                               Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.И.В. и Р.Г. *** против Г.К.Г. ***, К.Г.А. *** и П.Г.А. *** установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици в режим на СИО по силата на давностно владение на недвижим имот, находящ се в с.Г.м., общ.Т., обл.Я., съставляващ дворно място с площ от 1215 кв.м., представляващо УПИ *** в кв.*** по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК А.И.В., ЕГН - ********** и Р.Г.В., ЕГН - ********** *** да заплатят на Г.К.Г., ЕГН - ********** ***, К.Г.А., ЕГН - ********** *** и П.Г.А., ЕГН - ********** *** сумата от 900 лв. / деветстотин лв./ - съдебно - деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                               /Ат.Атанасов/